“Ди Велт”: Бедна България тайно спаси Украйна

Петков настоява пред „Ди Велт“, че едно нещо е необратимо: „Ние показахме, че е възможен свят без зависимост и страх от Русия“.

София доставяше с месеци гориво и оръжие на Киев, докато Западът спореше

САЩ и Великобритания са плащали за оръжейните доставки

„Българското предложение“ за въоръжаване е мобилизи­рало ЕС

Миналата пролет украинската армия изпитваше отчаяно недостиг на гориво и боеприпаси от съветски калибър, необходими за битка с руснаците.

Спасението дойде от неочаквана страна: България. Благодарение на разпокъсаната си вътрешна политика и проруските наклонности на голяма част от нейния елит, София се стараеше по време на инвазията да подчертае, че не въоръжава Украйна. Това обаче се оказва димна завеса, посочва в разследване за германския всекидневник „Ди Велт“, журналистът Филип Волкман-Шлюк.

Благодарение на ексклузивни интервюта с украинския външен министър Дмитро Кулеба, бившия български премиер Кирил Петков и неговия финансов министър Асен Василев, „Ди Велт“ сглобява образ на това как България се намесила в момента на нужда и използвала посредници, за да осигури на Киев жизненоважни доставки на оръжия, боеприпаси и дизелово гориво в критичен момент от сраженията миналата година.

Докато Петков беше български министър-председател при избухването на войната, се опитваше да издърпа страната в по-западна, пронатовска траектория и трябваше да се бори с интензивен ответен удар от прокремълски политици, включително сред коалиционните му партньори, социалистите, които са наследници на старата комунистическа партия.

Наложи му се дори да уволни собствения си министър на отбраната заради използване на руската терминология за войната. Публично Петков се опита да омаловажи всяка идея, че България - въпреки значителните запаси от оръжия от съветската епоха - ще се форсира, за да въоръжи Украйна.

Като се имат предвид тези чувствителни въпроси, официалната позиция на България спрямо войната я постави в една кошница с Унгария на Виктор Орбан - твърде политически обвързана с Москва, за да поеме тежестта.

Но Петков и Василев, сега опозиционни политици, търсещи път обратно към властта на очакваните предстоящи избори, нарушиха мълчанието си относно истинския мащаб на ролята на България миналата пролет.

И докато социалистическата партия в София наричаше доставките на българско оръжие за украинските сили „червена линия“, чиновниците на Петков избягваха междуправителствени транзакции и използваха посреднически компании в България и чужбина, за да отворят маршрути за доставка по въздух и суша през Румъния, Унгария, и Полша.

„Смятаме, че около една трета от боеприпасите, необходими на украинската армия в ранната фаза на войната, идваха от България“, каза Петков пред „Ди Велт“.

Също толкова чувствително е, че дизелът, който България доставя на Украйна, е преработен от руски суров петрол в черноморска рафинерия, която по това време принадлежи на руската компания Лукойл. „България стана един от най-големите износители на дизел за Украйна и на моменти покриваше 40% от нуждите на Украйна“, каза бившият финансов министър Василев пред „Ди Велт“.

Правителството в Киев потвърди тази версия на събитията. Кулеба каза пред „Ди Велт“, че страната му е била застрашена от изчерпване на мунициите миналия април. „Знаехме, че в българските складове има големи количества от необходимите боеприпаси, така че президентът Зеленски ме изпрати да набавя необходимия материал“, каза Кулеба.

Това бе въпрос на „живот и смърт“ по онова време, обясни Кулеба, защото в противен случай руснаците щяха да окупират повече села и градове, да „убиват, измъчват и изнасилват“ повече украинци.

Изправен пред исканията на Киев, Кулеба каза, че Петков отговорил, че вътрешното му положение „не е лесно“, но че ще направи „всичко по силите си“.

„Кирил Петков показа почтеност и винаги ще съм му благодарен, че използва всичките си политически умения, за да намери решение“, продължи Кулеба. Историята, каза той, е проста: докато някои членове на българската коалиция застанаха на страната на Русия, Петков реши „да бъде от правилната страна на историята и да ни помогне да се защитим срещу много по-силен враг“.

Планът на Петков

На 25 февруари, само един ден след нахлуването на Русия в Украйна, на неформална среща на Европейския съвет в Брюксел, Петков подчерта пред колегите си, че на Зеленски може да му остават по-малко от 48 часа живот, че е в черния списъка на Москва, и че Съветът трябва незабавно да вземе трудни решения относно санкциите. Европейската комисия в крайна сметка подкрепи тези ходове.

В същото време финансовият министър Василев участва в среща на финансовите министри от ЕС в Париж. И там имаше нерешителност, както той я описа. Всички все още бяха в шок от нападението. След това Василев произнесе реч. Не за числата и икономическите последици, а за това какво е имал предвид Путин под „денацификация на Украйна“. Той се позова на собствения опит на България.

„Това направиха руснаците в България след Втората световна война, избиха хиляди инакомислещи, професори и свещеници“, каза Василев. Той също призова за незабавни решения, а участници в срещата потвърдиха пред „Ди Велт“, че българският министър е обърнал настроенията на събралите се делегати.

Два дни по-късно Брюксел приложи тези мерки. В средите на ЕС те бяха стилизирани като „българското предложение“.

На 19 април, малко преди посещението на Петков в Киев, украинският външен министър Кулеба пътува до София, след навлизането на войната в нова нерешителна фаза. Украинците бяха изтласкали руснаците от Киев и севера, но много западни оръжия все още не са били доставени. Кулеба казва, че боевете са били толкова интензивни, че Украйна спешно е трябвало да попълни запасите си, особено от съветски боеприпаси.

„Нашата военна индустрия произвеждаше на пълни обороти“, каза Петков. Кадри от април показват товарни самолети, „натоварени догоре“ с оръжия, които летят между България и Полша. Известно е, че полското летище Жешув, на 70 километра от украинската граница и строго охранявано от НАТО, е основен пункт за доставки. „Погрижихме се сухопътният път през Румъния и Унгария също да бъде отворен за камиони“, каза Петков.

Кулеба потвърди тези доставки. Той подчерта, че не е ставало въпрос българското правителство да предоставя пряка военна помощ на Украйна, „а по-скоро украински компании и фирми от страните от НАТО да получат възможност да доставят необходимото от български доставчици“.

Според информация, предоставена на „Ди Велт“, САЩ и Великобритания са платили за доставките.

Първите разкрития се появиха през юни, когато шефът на държавната компания за военен износ Кинтекс Александър Михайлов трябваше да подаде оставка след политически спор и излезе публично с цифри - вероятно с цел да разклати правителството. Михайлов говори за износ за „2 милиарда евро“ от началото на войната. Той спомена и доставките на боеприпаси за реактивната система за залпов огън Град БМ-21.

Но след това нещата отново замлъкнаха. Международните медии останаха съсредоточени върху доставката на западни оръжия, включително американските ракетни установки ХИМАРС. Социалистическата партия в правителството продължи да заплашва да разпадне коалицията, ако има някаква пряка подкрепа за Киев - но не можеше, защото такава подкрепа официално не съществуваше, коментира „Ди Велт“.

Ответен удар

От вниманието на Кремъл не убягва, че България под ръководството на Петков и Василев полага огромни усилия в полза на Украйна.

Още през май Москва нападна страната му с кибератаки срещу електроснабдяването и пощите, а на моменти не можеха да се изплащат пенсии на държавни служители.

Москва също се опита да подкупи депутати и да проникне във властите. Между март и юни България изгони около 70 служители от руското посолство в София за шпионаж.

Москва знаеше, че България е най-зависимата от руския газ страна в ЕС преди войната и реши да даде пример от това.

Още на 27 април „Газпром“ избра България за първата страна от ЕС, в която ще прекрати износа на газ. Но София не се примири. В рамките на 24 часа премиерът Петков представи решение, което ще позволи на близо 7 милиона жители на България да живеят без газ от Русия. Той организира два танкера с втечнен природен газ от Съединените щати - на същата цена за кубичен метър, каквато таксуваше „Газпром“.

Правителството на Петков беше свалено с парламентарен вот на недоверие през лятото. Проруските сили също изиграха своята роля в това. До есента Петков и Василев бяха само временно. Оттогава страната е в политическа безизходица, но отношението към Украйна се е променило донякъде.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Мнения