Евростат: Всеки трети българин живее в сериозен риск от бедност

Тръмп нарече Ким Чен-ун „много отворен“ и „много почтен“ човек

Най-малко 10 загинали при пожар в нелегален нефтен кладенец в Индонезия

Мач на кило кръв и метър кожа

“Левски” без загуба вече 21 години

Царица Елеонора се поболява на фронта Дължим спасяването на Боянската църква на втората съпруга на Фердинанд

На 25 април 2018 да почерпят

Д-р ист. Николай Панайотов: Притежаваме единствената в света колекция от ритуални ножове за обрязване Откритият във Варненския халколитен некропол „златен фалос“ всъщност е предпазител /превръзка/ след обрязването

Пускат ток на най-богатите Електрическото „сърце” на най-луксозния SUV издържа 50 километра

Германският министър на външните работи нарече Асад “безчовечен” в реч в ООН

Полицията спря шествията на феновете

Тома Биков: ГЕРБ не се страхува от президента

Ген. Румен Миланов: Колкото по-шумен е един арест, толкова повече грешки се допускат

Арестуваха босненски гражданин с автомобил, пълен с оръжия в Италия

Еманюел Макрон: Франция и САЩ ще работят за ново ядрено споразумение с Иран

Доказаха, че глухите у нас имат самостоятелен език Създадоха речник с 5840 жестови знаци

Речникът и граматиката на българския жестов език.

Искат да бъде признат за официален

Речник и граматика на българския жестов език бяха създадени съвместно от експерти от МОН, фондация “Глухи без граници” и професори лингвисти от Софийския университет. Книгите са резултат от проведено в рамките на година национално научно изследване на българския жестов език по проект “BG05M2OP001-3.003-0001 – Подкрепа за равен достъп до личностно развитие” по оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж” 2014-2020 г., съфинансирана от Европейския съюз.

В речника са включени 5840 жестови знаци. Чрез двете книги – “Теоретично описание на граматиката на българския жестов език” и “Речник на българския жестов език” участниците в проекта успяват да докажат, че българският жестов език е самостоятелен език на глухата общност у нас, със собствена граматика, също така се унифицират жестовите знаци и се налага стандарт при тяхното използване.

Т. нар. “глуха граматика” няма предлози и съюзи като “от”, “на”, “във”, “със”. Разлика между българския жестови език и книжовния има също в словореда.

Основателят и председател на фондация “Глухи без граници” Митко Якимов.
Основателят и председател на фондация “Глухи без граници” Митко Якимов.

Жестовете в речника са изведени по честотата на използване – ако за една дума има няколко жеста, то в речника влиза онзи жест, който се използва най-често от глухите хора и става водещ за него. “Формите с ниска честота на употреба се приемат за диалекти и се запазват за региона на тяхното използване”, обясни пред “Труд” Митко Якимов, основател и председател на фондация “Глухи без граници”.

В националното научно изследване на жестовия език, чийто краен продукт са двете книги, са включени близо 300 души, 136 от тях са т. нар. изпълнители-информатори, които дават данни за жестовете и отделните думи. Седем града в страната са включени в него – София, Пловдив, Плевен, Бургас, Благоевград, Търговище и Лом. То е проведено чрез заснемане на жестове на думи, предварително изписани на екран с показан визуален израз на думата.

По време на самото изследване екипът среща трудности, които заедно успява да преодолее. “Това изследване е ново за страната ни, липсваха както методики, така и опит. Проучвахме международния опит, но във всяка държава има специфика. За пръв път в България беше дадена възможност такъв мащабен проект да бъде реализиран основно от глухи хора. Ние сами правихме цялостната организация, а в изследването участваха 286 глухи хора. Представете си какво предприятие трябваше да управляваме, за да постигнем целите си”, уточни Якимов.

Отляво надясно: зам.-министърът на образованието Деница Сачева, Валентина Христова - глух експерт в научния екип, Митко Якимов – основател на “Глухи без граници” Цветан Кунчев – административен ръководител, глух магистър по специална педагогика и педагогически съветник към училището за глухи деца в София, Грета Ганчева - директор на дирекция “Достъп до образование и подкрепа на развитието” към МОН, Бояна Алексов - старши експерт и координатор по проекта.
Отляво надясно: зам.-министърът на образованието Деница Сачева, Валентина Христова – глух експерт в научния екип, Митко Якимов – основател на “Глухи без граници” Цветан Кунчев – административен ръководител, глух магистър по специална педагогика и педагогически съветник към училището за глухи деца в София, Грета Ганчева – директор на дирекция “Достъп до образование и подкрепа на развитието” към МОН, Бояна Алексов – старши експерт и координатор по проекта.

Предстои Министерството на образованието и науката да възложи разписването на методики за обучение на жестовия език, както и да ги утвърди, за да могат двете книги официално да влязат в образованието на глухите хора.

Председателят на “Глухи без граници” се надява книгите да направят революция в развитието на глухите хора в България. Най-важната задача пред тях е българският жестов език да бъде официално признат и узаконен. “Желанието на 12 неправителствени организации на и за хора с увреден слух е българският жестов език да бъде конституционно признат. Само така ще се гарантират нашите права във всички сфери на социалния живот, защото ще се даде възможност всеки един закон да бъде разгледан в дълбочина и поправките в него да са в полза на глухите хора”, призовава Митко Якимов.

 

Съхранявал се е в училище

Ценна информация за историята на жестовия език, как той е оцелял във времето и се е предавал от поколение на поколение дават възрастните глухи хора, участвали в изследването. Глухите деца са усвоявали езика основно от глухи връстници от семейства на глухи родители. Така езикът се пренасял в училищната среда и се е предавал между децата. В миналото езикът на жестовете е бил дискриминиран, особено в училищата. Забранено е било използването на жестове в учебния процес и децата са били насилвани да се изразяват вербално. Приема се, че училищата са били основната среда за развитие на жестовете, много често децата сами са измисляли такива. По този начин жестовият език се е развивал във времето в затворена общност и е успял да се съхрани до ден днешен.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.