Докторът по национална и международна сигурност Тихомир Стойчев, пред „Труд“: Гущерът се научи да имитира, че си реже опашката

Поредната руско-българска шпионска афера, гръмнала в разгара на предизборната кампания у нас, се разраства и по мнение на кадрови военни разузнавачи, ехото от нея ще звучи по-дълго от обичайното след подобни арести с обвинения в държавна измяна. След като България обяви за персона нон грата двама руски дипломати, се очаква огледална дипломатическа реакция от Руската държава. НАТО подкрепи „усилията на България“, но руските власти ги нарекоха „пореден безоснователен демарш“. Поканихме д-р Тихомир Стойчев, бивш антимафиот №1, а сега експерт по национална и международна сигурност, за коментар.

И до днес разузнавателните ни служби непрекъснато се подлагат на необосновани реформи, обезсилват се с кадрови решения по конюнктурни политически съоръжения. То не се прави с цел те да бъдат ефективни и полезни.

- Г-н Стойчев, от година и половина насам уличените в шпионаж и изгонени от България руски дипломати станаха осем. Какво показва това? Дали руските шпиони, за разлика от други, които вероятно работят в България, са много лесни за залавяне? 
- Нека припомня, че специалното отношение към руските дипломати от страна на българските служби за сигурност датира по-отрано. Атанас Атанасов, като директор на НСС се обгради с лично предани му кадри и ги насочи срещу бившите държави от СССР. Набързо изгони от страната трима руски дипломати, между които военния аташе и неговия заместник. След това излетяха и руски бизнесмени, сред които и Майкъл Чорни, който беше поканен и устроен в България от една известна бизнес дама с множество полезни контакти. Последваха ги граждани на други страни, повечето от които обекти на оперативни разработки. Когато малцина проговаряха, се оказваше, че действията срещу тях са били предшествани от предложения и умерен натиск да споделят или да преотстъпят бизнеса си с посочени лица. Както виждаме, методолозите на тоя вид разработки и реализации, който наблюдаваме и сега, не са новатори. С изгонването на множество „обекти“ НСС и управляващата политическа коалиция се изявиха в ролята на безпрекословен придатък на чужди техни партньори. Очакваха, че като ги подкрепят в стремежа им да се наложат като световен хегемон, ще бъдат поддържани самите те вечно във властта.

- Това е версия, г-н Стойчев, то не е факт.
- Фактът е, че по тази методология нашите служби за сигурност губят възможностите си да получават реална информация за намеренията и целите на редица държави - врагове и приятели, извън гласно заявяваната от тях политика. Ние изгубихме способността си да водим своя суверенна политика, да разпознаваме от рано опасностите за националните ни интереси и националната ни сигурност. А що се отнася до „лесните“ или „трудни“ за разкриване шпиони, не мисля, че такива има.

- Пояснете?
- В условията на относителен мир службите на различните държави проявяват взаимна търпимост, ограничават действията си до наблюдение, разработване и оперативни игри с обектите на своя интерес. В оперативните дела и българските служби сега имат установени и подозирани разузнавачи, и активни връзки, с които са наясно. Тяхно законово задължение е непрекъснато да ги контролират и проверяват, така че папките да се множат, а обектите на разработки да се увеличават пропорционално на ценната информация, представляваща интерес за чужди държави. Нещата се променят при изостряне на междудържавните отношения - при кризи, войни или непосредствено преди тях. Тогава информацията, необходима за вземане на управленски и политически решения става още по-необходима. Тя се осигурява от службите в зависимост от степента на професионализъм на състава и ръководството им. Основно изискване за нея е да бъде обективна, своевременна и точна. Иначе се губи смисъла от издръжката на този цикъл, а той е доста скъп.

- Като спец по сигурността вие вероятно сте проследил внимателно първите съобщения на прокуратурата за разкритата шпионска група, за шестте ареста, за свързаната с тях гонка из София, за бившия шеф от военното разузнаване, наречен Резидента. Допускам, че у вас те предизвикват интересни догадки? 
- Не изключвам възможността в действията на службите да е сработил оперативният късмет. Но, май доминира политическата целесъобразност. Твърди се, че групата българи, „резидентът“ и привлечените от него агенти са попаднали в полезрението на службите ни от септември 2020 г. Ако те са вършили през всичкото време активна шпионска дейност, защо не са предприети срочни мерки за нейното пресичане? Изглежда, че умишлено са оставени да действат, за да може реализацията на разработката да се превърне във венец, който в подходящ момент да украси управляващото мнозинство, да очертае полезни за него тенденции и външна подкрепа. Подозрително бързо САЩ и Великобритания заявиха подкрепа за действията на правителството и съдебната власт. А по-рано някои доклади, особено този, подписан от посланик на САЩ, даваха надежда, че като се знаят някои опасни обвързаности между криминални елементи и политически елит, те ще бъдат разбити и масовото криминализиране на обществените отношения ще бъде ограничено. Вместо това водеща се оказа оная приказка за „кучия син“, който е добре да се познава и да се използва, като се отчитат слабостите му. Но не в съзвучие с българските национални интереси, нали?

- Не знам, от разработки и реализации вие разбирате...
- По въпросната реализация с масови преследвания, със заградителни мероприятия с полицейско участие, си личи липсата на качествено планиране. Публичността навява мисли за умишлено разигран сценарий.

- Интересно, че един от шестимата арестанти е пуснат с мотив, че съдействал на следствието.
- То е част от методите и способите на контраразузнавателната дейност, които традиционно се използват от всички служби. Но в българските условия - не само по мои наблюдения - използването на провокацията и провокаторите стана основен акцент. Това измества професионализма. А нарастващата политизация на службите ги превръща в политическа полиция, която действа избирателно, като силов инструмент на управляващите конюнктури.

- И служител на парламента бе изправен пред съда по обвинението за шпионаж. Какво ви подсказва това? 
- Липса на контрол над службите, особено на парламентарно ниво. Изглежда различни зависимости превръщат народните избраници в опитомени пудели, респектирани от „досиетата“ на онези, които трябва да контролират. За това съдя и по някои имена в тези комисии. В съдебното заседание пролича и липсата на предварителна оценка и съгласуване на събраното в оперативната разработка, на гласните и негласни доказателства.

- Възмутиха ли ви репликите от записите със СРС-та, които прокурорите показаха след арестите? Да продадеш за „жълти стотинки“, за „две скъпи чанти“ националните интереси (по израза на главния прокурор Гешев) наистина е възмутително, според мен.
- Има Закон за специалните разузнавателни средства. Но независимо от него, с тях се спекулира и то не само по това дело. Цели се предизвикване на възмущението, което вие изпитвате. И то се постига, но така СРС-тата не служат по предназначението си - за доказване или отхвърляне на обвиненията. И тук ще добавя, че парламентарната комисия за контрол върху тези средства не беше ликвидирана случайно.

- От прокуратурата ни дадоха да разберем, че не вярват на военната полиция, но пък вярват на военния министър. Това как си го обяснявате вие? 
- След паническото разпадане на управляващото мнозинство и след като нови обещаващи политически проекти не се появяват, се търсят нови опорни точки за възпроизводство на поредни спасители на нацията. Тежестта на военният министър в това отношение е впечатляваща. Както и неговото умение да я използва. При липсата на хигиена в българския политически елит основната цел - влизането във властта - оправдава всичко.

- „Спрете да ни шпионирате!“, каза премиерът на руснаците. А след това се срещна лично с новата руска посланичка Митрофанова и поиска от нея „взаимно изгоден диалог“. Мислите ли, че ще го получи? 
- Борисов си има своя стил, който не се старае да променя. Лошото е, че негативните ефекти от него оставят трайна следа в политиката, за която плащат всички българи. Не е ясно в случая кой е поискал тази среща, а това може да е важно като знак. Голямата политика на великите сили е верига от настъпления и компромиси, но те имат своята цена за другите държави. Държава като Русия умее винаги да се осигури, докато за България това не може да се каже. Доминиращите в световната политика страни търсят ново и изгодно позициониране, като отстояват своите интереси през заявени доктрини. А играчи като нас опитват да се ориентират в движение, от което загубата е почти винаги осигурена. Доказва го цялата ни следосвобожденска история.

- Как вие разчетохте коментара на посланик Митрофанова за случилото се? 
- Нищо впечатляващо извън дипломатическата традиция и протокол. Разбира се, тия традиции са чужди за слона, който е решил да вилнее в стъкларски магазин. Важното е да разберем как това, което наричаме „поредния шпионски скандал“ се отразява върху общественото мнение в Русия. Защото политическите лидери се сменят, но обществените нагласи оказват влияние върху отношенията между народите много време.

- Ако се обърнете назад, към предишни скандали с бивши служители на Разузнавателното управление на министерството на отбраната (РУМНO), какво виждате? 
- Сещам се за полковника от запаса Янев, който въпреки напредналата си възраст, беше задържан под стража, пак в близост до руското посолство, когато уж носел да прехвърли през оградата информация, представляваща държавна и служебна тайна. Всички, които познаваха Янев, бяха на мнение, че този човек не може да предаде родината си. Действията на групата по задържането му бяха брутални. Повикани на място медии тиражираха снимки на задържания, принуден да стои със свалени до коленете панталони и с белезници. По-късно в медийното пространство бяха хвърлени данни за негова връзка с бивша негова подчинена, която му изнасяла ценна информация. След години обвинението срещу полк. Янев падна в съда. Така поредният военен разузнавач плати прескъпа цена за нещо, което потъна в политически догадки. Много преди това по турските затвори е подхвърлян военният разузнавач Пенев, задържан без доказателства. Докато държавната машина се колебае, самите турци договарят размяната му, но срещу 9 осъдени в България доказани турски шпиони. Междувременно и до днес разузнавателните ни служби непрекъснато се подлагат на необосновани реформи, обезсилват се с кадрови решения по конюнктурни политически съоръжения. И това става в битка за тяхното овладяване от партии и формации. То не се прави с цел те да бъдат ефективни и полезни..

- Като бивш главен антимафиот как оценявате борбата срещу мафията с днешна дата?
- Няма такава борба.

- Е, как да няма? Арести на олигарси, находки на фалшиви пари, запори на неясни богатства... Не може да се каже, че е нищо това.
- Всичко е имитация. Службата за борба с организираната престъпност бе създадена през 1991 г. Като неин директор през 1992 г. аз и колегите предупреждавахме за опасните тенденции - за това, че с нарастващата си мощ престъпността влияе на обществените процеси и партиите. Вместо да проявят разбиране, политическите елити се разправяха с нас. С времето се убеждавам, че сме били Дон Кихотовци. Поставени в пресата между на набиращата мощ организирана престъпност и претенциите на случващия ни се политически и управленски елит, ние сме били обречени на неуспех. Интересите на този елит минаха през умисъла за разбиване единството на нацията, при което общественото и държавно богатство да се овладее от ново договорено престъпно малцинство. Тези интереси изключваха желанието да има силни служби за сигурност. Етапите на тоталното криминализиране на обществените отношения бяха осигурени с предварителен сценарий. По него се отслабиха съпротивителните сили на обществото и то изтърпя криминалното кредитиране за сметка на националния банков и финансов капитал, както и създаването на днешния политико-олигархичен модел. По сценария мина ограбването на спестяванията на гражданите чрез финансовите пирамиди, раздържавяването на сегменти от сектора за сигурност, създаването на силовите групировки, изявили се в силово налаганата охрана и застраховането. Същите структури - тези от 1997 г., уж преследвани и забранявани, свалиха лепенки от частната собственост - от колите и магазините, но запазиха и умножиха своето влияние за сметка на корупцията и насилието. Последва фактическото им легитимиране в механизмите за преодоляване на югоембаргото. Общите оборотни средства от симбиозата престъпност и политика се насочиха към криминалната приватизация. Те бяха изпрани и умножени през годините, а съучастниците в криминалните деяния се превърнаха в уважавани личности и безнаказано откриха своята нова мисия в обществения и политически живот. Тъй наречените олигарси няма как да бъдат наказани, най-вече заради изтекли давностни срокове. Едни, които са отказали да си плащат, ще изпитат тежестта на бухалката. Докато други ще просперират.

- Думата „мутри“ се появи доста отдавна, с нея се обозначаваха едни момчета с дебели вратове и анцузи. Тази дума по едно време се изтърка от повторение, стана скучна, демоде. А ето че сега отново стана модерна, въодушеви протести, в предизборната кампания е в обръщение, политически формации се опират в агитацията си на нея. Какво е вашето обяснение? 
- „Мутрите“, които останаха живи, днес са безнаказани и успешни. Част от допълзелите по високите етажи на бизнеса и властта станаха милионери. И те са невидими за антимафиотски и антикорупционни комисии. Криминалният елит днес е умишлено оставен без внимание. Осигурен е скоро да се възпроизведе посредством поколенческа подмяна, при която реалните криминални ресурси, вече пречистени, ще бъдат поети за управление от наследници с изпрани биографии. Ако перифразираме популярната фраза на покойния Илия Павлов, можем да кажем, че гущерът се научи дори да имитира рязане на опашката си. Театралните публични акции с арести се стоварват върху малки локални шайки, след което са гръмко обявявани за успехи срещу организираната престъпност. За съжаление, мога да кажа, че не са много по-различни нещата и в други държави.

Нашият гост
Д-р Тихомир Стойчев e роден през 1953 г. в София. Завършва история във ВТУ “Св. Кирил и Методий”, а след това и политология. Като студент е привлечен за нещатен районен инспектор. После е учител в интернат за деца в риск и отклоняващо се от нормите поведение. В МВР постъпва през 1982 г. Завършва курс във Висшата полицейска школа, след което заема различни длъжности и се издига в кариерата до шеф на ЦСБОП (1982-1997). От 1998 г. работи в частна фирма. Защитава научна степен “доктор” и от 2010 г. преподава в департамента “Национална и международна сигурност” на Нов български университет.

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Интервюта