На 17 септември 2019 да почерпят

Прабългарите отиват в луксозната вила в „Игри на волята“ Славяни ще спят в рибарската хижа, Траки отиват на плажа

Путин: Военно-техническите връзки между Русия и Турция се задълбочават

Гърция изплаща предсрочно част от кредитите си към МВФ

Луксозните имоти поскъпнаха с 2,3%

Ердоган на тристранната среща в Анкара: Можем да вземем решение за конкретни мерки, за да изгасим пожара в Сирия

Сълзи и гняв за един век Хайтов 100 г. от рождението на големия писател в Народния театър

Жена загина при челен удар на пътя Русе – Бяла

Нови наводнения в Испания, засегнати са предградията на Мадрид

СЕМ не разбра защо БНР спря Генералният директор твърди, че излъчването на “Хоризонт” не е спирало, а ресорът на Силвия Великова не е сменян

Взривът на бензиностанция в Добрич вероятно е причинен от манипулирана газова бутилка

И инжекция не вдигнала Рейш за „Черно море“

Признава ли се времето за майчинство при изчисляване на процент „клас”

Пернишкото село Люлин е без вода четвърти ден заради поредица от аварии

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ във вторник, 17 септември 2019

Доц. д-р Георги Чанков, преподавател по международни отношения в УНСС, пред „Труд“: Опитът за превръщане на света в голямо село се провали

МВФ е политически инструмент на САЩ, който ускорено ръждясва

Сътресенията във Великобритания покрай Брекзит вече са налице, докъде ще стигнат те и как ще реагира Кралицата. Кризата не отмина и Италия, промени има и в европейските институции, какви са новите тенденции в ЕС. Има ли промяна в европейсктото поведения към Русия и накъде върви светът. По тези въпроси разговаряме с доц. Георги Чанков.

– В последните дни има своеобразна кулминация с английския Брекзит -със сделка или без сделка, а политическата система там буквално се тресе. Каква е вашата оценка на последните събития там, доц. Чанков?
– Сътресенията са неизбежни, моментът е повратен. Връщаме се 500 години назад – към Реформацията и Контрареформацията. Стане ли дума за това, споменаваме Мартин Лутер и забравяме за Хенри VIII. Несправедливо, тъй като спорът с Климент VII опира не до брачните неволи на краля, а до властта на Рим над Англия като част от „обединена католическа Европа“. Англичаните правят Реформацията по своя си начин и заедно с другите еретици нанасят смъртоносен удар върху тогавашната „европейска интеграция“. И тогава е имало свирепа съпротива – падат главите на Томас Мор и Джон Фишер, следва отмъщението на „Кървавата Мери“, но „колелото на историята“ се търкулва накъдето е речено. В днешна Великобритания „еврокатолиците“ с външна благословия водят Свещена война срещу светотатствения избор на мнозинството, а елитът страда – от него очакват решения, но той е отвикнал да го прави.

– Защо?
– Поразен е от всеобщата неолиберална болест: пазарът решава всичко, политиката е противопоказна. Сред тази политическа Лилипутия Борис Джонсън е прав да яхне коня на Хенри VIII. Противниците му обаче не си дават сметка, че пътят назад води право към Каноса. В ЕС вече може да остане само една унизена, молеща за прошка Великобритания, лишена от бюджетната отстъпка, която навремето Маргарет Тачър изкопчи от Германия. Сделка? Може – на условията на съюза. Такива условия, че никой друг да не посмее да бяга от Рая.

– Как тълкувате нещо необичайно за Великобритания – включването на кралицата в политическия живот там?
– Дворът никога не е изключван от политическия живот там, просто важността на днешнитесъбития прави присъствието му по-видимо. Британският монарх има голяма неформална власт, в т.ч. и в страните от Британската общност. Дискретността, с която той упражнява тази власт, поражда вълшебни приказки – веднъж красиви, друг път зловещи. Колко са верни, знаят само тези, които си пият чая с Нейно Величество. Като простосмъртни сме лишени от тази привилегия, можем само да разсъждаваме логично: Правоверните европейци се мъчат да превърнат ЕС в централизирана „добродетелна империя“. Трудно си представям как Балморал приема заповеди от Брюксел. При това зад Брюксел срамежливо се крият Париж и Берлин и допускането става още по-нелепо.

– В момента англосаксонският свят като че ли се преобразува, а той е бастионът на демокрацията. Какво всъщност се случва?
– Случва се поредният провал на опита за превръщане на света в едно голямо село. Неолибералната демокрация прекали във всичко и истеричната утопия се сблъска с нормалността. Глобализмът се качи на главата на силата, която му разчистваше пътя с добра дума и пистолет. Но САЩ отказват да умрат като национална държава в името на световното господство; вместо това опитват да отхапят по-голямата част от световната торта и да прехвърлят отговорността за остатъците върху Китай и Русия, може би Индия. Избраха за президент търговеца, който може да договори от тяхно име най-добрата сделка с дявола, докато все още стискат силни карти в ръцете си. Трябва му още един мандат.

– Защо бе предизвикана правителствена криза в Италия, след като тя не доведе до предсрочни избори и промяна в политическата ситуация там?
– В Италия правителствените кризи са рутинна процедура, като изгрева на слънцето. В следвоенния период правителствата там оцеляват средно по една година, но този път е малко по-различно. За първи път за номиналната власт се борят само еретици – леви срещу десни. Под повърхността големият залог е оцеляването на Италия в ядрото на ЕС. Италианският елит не приема понижаването на страната в периферен ранг. Дали чрез открития бунт на Матео Салвини или чрез едно сравнително „евросговорчиво“ правителство, но Италия поставя висока цена за кожата си. Големият държавен дълг и хаотичната имиграция клатят държавата в самата u основа. Сега италианците търсят тактиката, с която да си издействат пренаписване на правилата в съюза.

– Какви са вашите прогнози за кадровата конфигурация на Европейския съвет?
– Европейският съвет ще си остане в сегашния вид, най-малкото до първите общи избори в някоя от страните-членки. Но ако Ангела Меркел излезе скоро в предсрочна пенсия, което не е невъзможно, то нашият министър-председател изведнъж може да се окаже дори доайен на срещите на върха. На него и така не му липсва самочувствие. Може да изглежда забавно.

– Как виждате избора на Европейската комисия?
– Дотук съм доволен от назначението на Урсула фон дер Лайен. Като министър тя направи германската армия за смях и това е чудесно. Знаем какво става, когато германската армия стане за страх. Заслугите на фон дер Лайен за европейския мир са несъмнени. Но идва трудното. Половината от комисарите трябва да са жени, може и да се получи. А къде са квотите за новите полове? Дискриминираните ще нададат писък. И не само те. Как ще бъдат представени веганите? Леворъките? Все пак те са 10% от населението и са тормозени цял живот с писане от ляво надясно. По ей такива въпроси в Европейския парламент може да гледаме представления, заради които да забравим за Роко Бутильоне и Румяна Желева. Парламентът ще гледа да покаже сила пред бъдещата Комисия и пред националните държави едновременно, а еретичните депутати ще гледат да покажат сила вътре в самият парламент.

– Кристин Лагард – олицетворение на какво е тя след успешния мандат като шеф на МВФ? Какво се очаква от нея като директор на Европейската централна банка?
– Мандатът на Кристин Лагард бе успешен дотолкова, доколкото тя се постара да не бъде Доминик Строс-Кан. Не се усъмни във водещата роля на долара в световната икономика и оцеля служебно. В ЕЦБ от нея очакват да бъде лоялен първожрец на свещената обща валута и тя ще се справи. Ако е нужно, ще u напомнят, че никой не помни случая с Бернар Тапи.

– Бихте ли се наели с прогноза за Кристалина Георгиева – от ключовата u позиция начело на МВФ, което е почти сигурно, може би ще се предопредели и перспективата за ЕС, или е много силна такава теза?
– Кристалина Георгиева преди много години е харесана от глобализирания финансов капитал. Работодателите u очевидно са доволни от нея. Нашето изумление от етюда с кандидатурата за ръководител на ООН не вълнува никого. След промяната на правилата в нейна полза гледаме състезание с една гимнастичка. Изглежда, че ще бъде назначена. Какво следва от това за България? Нищо. Какво следва от това за ЕС? Почти нищо. МВФ е политически инструмент на САЩ, при това инструмент, който ускорено ръждясва. Вече губи глобалния си обхват. Не съм сигурен, че сегашният президент държи особено на него.

– Смятате ли, че политическата система в ЕС е достатъчно устойчива, за да съхрани основните тенденции, характеризиращи общността като съюз на независими държави? Каква е вашата визия за европейската структура на Съюза?
– Държавите в съюза не са независими, но някои се опитват да бъдат. Това е едната основна тенденция. Другата е опитът ЕС да се превърне в ново издание на империята на Карл Велики, управлявана с твърда ръка от Париж и Берлин. Същността на днешната Реформация е точно в сблъсъка между тези две тенденции. Оформя се „Каролингско ядро“ от 6 до 9 държави, с по-свободно плаващи полупериферия и периферия. Не е задължително това да се узакони в нов договор като „Европа на няколко скорости“. Демократичната привидност ще остане да блести като празната черупка на Свещената римска империя при пришествието на Наполеон.

– Как ще коментирате европейското поведение към Русия в контекста на икономическите санкции срещу нея? Някои страни като Франция иГермания се опитват да ги смекчат, дори елиминират в някаква степен, а Прибалтика и Полша показват доста твърд подход към нея, дори и ние се включихме в техния хор.
– Прибалтика и Полша преграждат с тръни пътя на стратегическия съюз между Русия и Германия, да речем и Франция. Бжежински ясно го е описал – англосаксонците чрез две световни войни успяват да попречат на това, което географската и културната близост и взаимна допълняемост предполагат. Но споменатите държави нарушават най-важното правило във външната политика: „Старай се приятелите да са наблизо, а враговете да са далеч.“ (На балтийците, впрочем, вече никой не обръща внимание.) Поляците, към които изпитвам голяма симпатия, напоследък дразнят и Германия свръх разумното. Сами търсят следващата си подялба. Изглежда вярват, че ръцете на чичо Сам вечно ще са толкова дълги. Вярват и в политическата импотентност на Франция и Германия. За последното може и да са прави. Колкото до нашата сервилност – „Българите гледат винаги да надплюнат всички“. Фразата се приписва на Хрушчов. Става въпрос „за няколко долара повече“. Една шепа долари срещу цялата приказка за дядо Иван. Поне да бяха биткойни…

– Руският елит от Петър Велики насам винаги е жадувал да бъде в Европа, да не говорим, че повечето от децата на този елит са в ЕС. Плаши ли се Европа, или тя просто не иска Русия при себе си?
– Споменатият стремеж не важи за целия елит, нито при Петър, нито сега. С възраждането си през XV век Русия влиза в периферията на развития Запад и се стреми да се изравни с него – ту чрез приемане на западните образци, ту чрез самоизолация и опора в собствените сили. Успехите са спорни или временни, а натрупаният опит е по-скоро горчив. Европа копнее за руските ресурси и желае подчинена, оттам и щедра, Русия. Такава, каквато беше за кратко между 1990 и 1998 година. Но днешната Русия отново е тази, описана във „Война и мир“. Такава Русия плаши и предизвиква омраза, просто защото не се подчинява.

– ЕС не тласка ли Русия към Китай с цялостното си поведение? И не е ли време самият Путин да направи своя избор – с Китай или с Европа, което предполага и компромиси от негова страна?
– Да, ЕС тласка Русия към Китай, дори и Еманюел Макрон най-сетне разбра това. Но по-важни са обективните процеси – стопанският център на света пълзи на Изток. Русия е стъпила едновременно в Европа и в Азия. Сега просто премества тежестта си от единия крак към другия, следвайки необратимата логика. Путин всъщност не затваря и вратата към Европа, но очаква оттам първо да влезе делегация с молба за прошка. Кой знае, може и да дочака. Стратегическият съюз с Германия има върли привърженици, напр. в академичните и делови среди на Санкт Петербург.

– Да приемем това за хипотеза, но какво би се случило ако Русия и Европа започнат да живеят в мир и поне малко в любов?
– Ако това стане, нашите политикани най-после ще си отдъхнат и ще сбъднат старата мечта: „Винаги с Германия, никога против Русия!“ Уви, Господ вече не е българин, дори и на футбол. Любовта я изключваме, а вместо мир се надяваме по-скоро на примирие. Но това зависи повече от Големия бял брат зад Голямата локва. Някои руснаци откровено очакват нова Ялта (ако Доналд Тръмп бъде преизбран) и се притесняват, че Русия не е в най-добра преговорна позиция. Тогава Европа може и да няма думата по въпроса.

– Какво е бъдещето на света – Русия с Китай или Русия, САЩ и другитедържави? Си Дзинпин каза на последния конгрес на китайската компартия: „Китай – световен икономически център“.
– Китайците са доволни от резултата на тяхната стратегия „Бързай бавно!“ За тях цикълът се затваря, те просто се връщат там, където им е мястото – в центъра на света, точно под небето. Колкото до другите – неотдавна Ангела Меркел заяви, че иска да издигне Германия до равнището на САЩ, Русия и Китай. Това няма как да стане, но изказването е красноречиво. Опитите Русия да бъде смачкана с цветни революции, а Доналд Тръмп да бъде политически убит чрез осмиване и презрение, дадоха обратен резултат. Това са Великите сили, други (почти) няма. Те ще поделят света, поне по-голямата му част, и всеки ще вземе дотам, докъдето му стигат ръцете. Ще се върнем към доброто старо равновесие на силите. За късмет – без големи войни. Ядреното оръжие не позволява много игри с огъня.

– В края на март по време на форума Базел-3 се взе решение да се възстанови златния стандарт като световен еталон, а доларът отиде на трето място, на второ е петродоларът. Какво означава това? Как ще повлияе върху икономическите процеси като цяло?
– Чудесен въпрос, хората като че ли подминаха този форум. За дедоларизацията отдавна се говори, но вече се и работи. На кръговете зад Доналд Тръмп доларът като световна валута изглежда по-скоро пречи. Връщаме се към горния въпрос. Все по-вероятен става свят, сглобен от доларова зона, зона на юана, зона на германското евро, рублева зона… Британците сега се борят за собствена валутна зона, а Доналд Тръмп май не им помага особено. Мъчителният Брекзит изяде ценно време. Колкото до златото – Русия тихомълком изкупи много, дори Турция се усети. Сега се радват на далновидността си.

– „Шенген вече не е приоритет за България“ – прав ли е Бойко Борисов за това? Всъщност съществува ли Шенген наистина, след като някои държави си върнаха КПП-тата на границата?
– За това прозрение важи: „По-добре късно, отколкото още по-късно.“ Ако България влезе в Шенгенското пространство, гордата ни ограда по южната граница ще стане на отпадъци за минути. С Шенген ЕС прилича на кораб без водонепроницаеми прегради. Където и да се пробие корпусът, корабът потъва солидарно. Ние сме достойни за ръждиво петно в ламарината.

Нашият гост
Георги Чанков е роден в Айтос през 1963 г. Завършва ВИИ “К. Маркс” и свободна художествена академия “Жул Паскин”. Академичната му кариера е от 1995 г.: ТУ- София, ФАГИОПМ (“Немски факултет”), а от 2000 г. преподава в УНСС, катедра “Международни отношения”. Научните му области са: геополитика, европейска интеграция, управление на транснационални корпорации. Написал е няколко книги на български и на немски език. Има и самостоятелна изложба с акварели.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.