Доц. д-р Йордан Величков, юрист и дипломат, пред „Труд“: Мандатна система ще ни спаси от диктатори

В НС е пълно със сульо и пульо, а има само 20-ина юристи

През последните 30 години България се върти в порочен кръг и не може да излезе от спиралата на посредствените политици - защо става така и как може това да се промени. Защо култът към личността е още жив, макар отдавна да е отречен от историята. По тези и други въпроси разговаряме с доц. Йордан Величков.

- Доцент Величков, държавата ни ври и кипи от два месеца, хората не са доволни от политиците ни, но това не е ли така от началото на промените, не сме ли на този хал от 30 години - тъкмо започнем нещо и го разваляме?
- Последните 30 години показаха един безспорен факт - че България традиционно през последното столетие се управлява от доста неподготвени и посредствени политици. Резултатите от дейността им е очевидна и последните години това се вижда добре. За съжаление, през цялото последно столетие не можахме да създадем това, което го има във всяка една демократична държава - казва се политически елит.

Политическият елит е този, който излъчва и премиери, и президенти, и министри. Ние такъв нямаме. Първо, едноличните режими не позволяваха такова нещо. За какъв политически елит може да става дума, когато Борис III за 9 години сменя 8 правителства и прави 18 ремонта на тези правителства! Това нещо се случи и по време на соцпериода. Щеше ли да позволи първият човек на партията тогава това да стане? Знаем колко негови заместници отидоха в политическото небитие, за да не го засенчват. Тоест, при нас нямаше условия за създаване на такъв елит.

- Как така няма условия, все от някъде трябва да се започне, не може всичко да обясняваме с миналото?
- За съжаление, през последните 30 години изскочи капиталът, той диктуваше и определяше кой да управлява. И не можахме да излъчим достойни ръководители на този народ. Съжалявам, но трябва да си кажем нещата такива, каквито са. Ние сме имали такива посмешища и такива недоразумения в тези 30 години, че те биха били срам за всяка цивилизована държава. А ние ги търпяхме и се правехме, че не ги забелязваме. Затова и обстановката е такава, и резултатите също. А те са смазващи. Не може една държава на средно европейско и на средно световно ниво в почти всички области днес да бъде на дъното и да го дълбае още.

- През миналото столетие бе създаден много силен култ към личността, който въпреки че беше отречен, продължи да живее и най-ново време. Коя е причината за този култ към личността?
- Главната причина е несъвършенството в законодателството. Едно от най-големите завоевания на капитализма и на буржоазията е мандатната система. Тя сложи край на този култ, спаси системата, модернизира се и виждаме колко е жизнена. Този принцип е железен, там няма изключения, но те са във високоразвитите демократични общества. Ние имаме парадокси и един от тях е нашето законодателство, вкл. и в Конституцията, където е въведен мандат на една персона - държавният глава, който обаче е лишен от сериозни правомощия, силно ограничени са дори. И дали ще бъде два или пет мандата е без значение. А най-овластената личност - премиерът, който притежава и властови, и икономически ресурси, за него мандати няма. След като държи в ръцете си административните и финансови лостове, може да си печели колко иска мандати. Няма значение кой е той и как се казва.

- Трябва да има ограничения в премиерските мандати - това ли искате да кажете?
- Смятам, че трябва да има ограничение и за него в два мандата. Оттам идва всички проблеми. В науката е доказано, че човешкото съзнание еволюира, а дадена личност, поставена в по-други условия, свиква, особено ако u дадеш власт за толкова години. Тя се сраства с властта и започва да мисли, че е нещо повече. Например, човек, който живее поне 7-8 години в дадено населено място, в 80-90% от случаите той остава там. Неслучайно мандатът се въвежда първо при дипломатите. Там е по-кратък, и след това при политиците. В историята има блестящи политици - генерал Айзенхауер - той стоя само два мандата, повече не може, генерал Де Гол - блестящ...

- В неразвитите в демократичната сфера общества обаче това се нарушава, съгласен сте, нали?
- Разбира се. Вижте какво става в Русия. Аз бях един от феновете на Владимир Путин, защото видях, че този човек наистина спаси Русия, а тя беше пред разпад. Но той вече се срасна с властта, той вече е с променено виждане и съзнание. За 20 години каквото можа - направи. А сега още 15 години може да остане на власт - това е недопустимо. Дори гениален да е, това е нарушаване на основните принципи на демокрацията. За Лукашенко да не говорим - той вече е деформирано съзнание, далече е от реалността.

- А не мислите ли, че има хора, които трудно биха могли да бъдат заменени с по-добри? Ето, Путин например.
- (смее се) Не, не, тази теза изглежда смешна. Не може един народ от 150 милиона, или дори нашият - от 7 милиона, да няма поне 50 души, които могат да ръководят. Ако няма, значи този народ няма бъдеще. Когато бях в Канада на работа през 1988 г., чаках да дойде една профсъюзна делегация, попитах шефа u - няма ли най-после да има промени в България, тогава чакахме Живков да сдаде властта. А той рече: „Няма кой да го смени“. Съжалявам, но това е смешна теза. Първият човек е длъжен да мисли и да си подготви школата. Големите политици минават през големи политически школи. Това нашите не го правят, защото нямаме такива школи. Не може сульо и пульо да влиза в парламента - защо там има само 20-ина юристи? Та в парламента се приемат закони, дами и господа. Това не е място за престиж и печалба.

- Кога един човек стига до мисълта, че е незаменим? Това не граничи ли с психически отклонения?
- И психиатри са го обяснявали това, защото то наистина е проучено и изследвано. След 7-ата година осмата е фаталната. Когато наблюдаваме развитието на отделните диктатори, го виждаме. Ето Сталин - в началото на 20-те години той е много положителна фигура. Но след това, окопал се във властта, рязко се променя.

- Между другото, при Сталин има интересен факт. Знае се, че е разобличен от Хрушчов през 1956 г., но самият Сталин е критикувал култа към собствената му личност. Той има едно интересно писмо, написано до съветския Комсомол, в което се обявява против издаването и писането на разкази за неговото детство. Дори съветва тази книжка да бъде изгорена. Това не означава ли, че един диктатор се създава не само от неговата персона, но и от тези около него, които го величаят и издигат като Бог?
- Да, това е така. Ласкателите, придворните са много вредни. Но да не забравяме, че част от тях са избрани от диктатора. Те не са случайни, подбрани са такива, които са готови на всичко, правят му метани, сервилничат му и го наричат най-великия. Вината му е, че той няма необходимите изисквания към подбор на кадрите. Големите успехи на Роналд Рейгън, който общо взето е един елементарен човек (Хенри Кисинджър казва за него, че е доста неинтелигентен), се дължат на това, че той събира елита на Републиканската партия около себе си. И в началото на 80-те години положи началото на разгрома на втората велика сила Съветския съюз, той помете цяла система в Европа.

- Но при нас не е ли тъкмо обратното?
- Обратното е - има лидер, но с посредствен елит. Силата на онова общество е, че там се дължи много на авторитета на партията. Една личност, независимо коя е, бива моментално жертвана, ако е някаква заплаха за авторитета и името на партията. При нас е обратното - ние сме готови да жертваме партия в името на някаква персона. Такова чудо няма. Къде отиде СДС - запазихме само Костов от него. Къде отиде НДСВ - няма го. Ето това е големият парадокс в политическата ни действителност, който не искат да видят и разберат. Ние нямаме в истинския смисъл на думата демократична партия. При нас критерият е да се подбират верни и послушни протежета без необходимата подготовка и професионален опит.

- Това са т.-нар. лидерски партии, които съществуват благодарение на лидера си - като СДС, НДСВ, ДСБ и сега ГЕРБ.
- Естествено, без лидерите им, те няма как да са на върха и да съществуват. Много от нещата които тези лидери правят, не са най-добрите, но персоните около него го аплодират. Моя милост като лидер на „Защита“, бяхме една от партиите, която подкрепи навремето първите евронаблюдатели на ГЕРБ в ЕС. И тогава отидох с моя заместник Петър Берон (сега той застана начело на „Защита“) лично да поздравя Бойко Борисов, говорихме по телефона. Но бедата е, че хората около него не стават. Борисов е увлечен от сервилността им. А най-важното е да имаш добър екип.

- От толкова години всички говорят за единение на нацията, но трябва да минем преди това към помирение - как да стане, като при нас това изглежда кауза пердута? А да не забравяме, че някои партии съществуват благодарение на антиреториката си.
- Абсолютно сте права. Те издигат конфронтацията в основна програмна цел и по този начин могат да оцеляват и печелят електорат. Носителите на тази конфронтация стават лидери. Наблюдавайки това професионално, ще кажа че има персони, които имат огромна вина за това.

- Кои са най-виновните за разделението и омразата ни?
- Първият е Иван Костов, който издигна борбата срещу комунизма в нещо страшно. Моите уважения към сегашния му пост - председaтел на ПЕС, но Сергей Станишев също има голяма вина за разделението. Той постоянно се конфронтираше с кмета на София - Борисов. Когато бях депутат, постоянно му обръщах внимание да не прави това, защото кметът не е неговото ниво. Но не ме послуша. И третият е сегашният ни премиер. Да се създава постоянна конфронтация бе една от целите му и се видя докъде стигна и какво се случва сега. Трябва да бъдем много бдителни, защото няма по-страшно от разединен народ. Ние имахме блестящи успехи в първите 30-40 години от съществуването ни като държава. С блестящи победи по бойните полета, защото бяхме единни. Началото на разделението бе положено от Кобургите и това продължи през всичките периоди досега - над 100 години. Всичко е в полето на нашите политически водачи, които не са на нивото нито на времето, нито на онова, което се иска от тях.

- Има и още нещо, което много дразни при нашите политици - това е сервилността им към чуждите сили. И преди, и сега е така, не мислите ли?
- Международник съм и познавам добре Великите сили, особено сегашния ни велик брат - Щатите. Много пъти съм бил там, работил съм в САЩ, в Торонто - бил съм дипломат. Тук има някакво богоговение и крайна сервилност, която няма как да разбереш. Извинете, но посланикът на която и да е Велика сила е един чиновник, той не може да ти дава акъл. Ще ви разкажа нещо. Когато в началото на демокрацията през 1990 г. ме поканиха за външен министър, аз имах няколко условия - каква да бъде външната политика и т. н. Пледирах за силно професионална външна политика, която да отговаря на нашите национални интереси - тоест да е балансирана. Същия ден, когато ме извикаха, дойде и един посланик на поредната Велика сила и каза на бъдещият премиер кой трябва да бъде външен министър. Разбира се, той прие.

- И вие видяхте тази жалка картина? Как се почувствахте?
- Ако аз бях на мястото на този наш премиер, щях така да направя, че посланикът да забрави от коя врата е влязъл. Кой е този чиновник, макар и посланик, който ще определя съдбините на държавата ни?! Кой е той? Подмазването, нагаждането и сервилността при нас е ужасяваща. Когато издигаме някого, той не трябва да бъде враг - нито на Запада, нито на САЩ, нито на която и да е друга страна. Но той трябва да отстоява интересите на нашата страна - това е най-важното. Видяхме докъде се докарахме по чужди съвети - съсипахме всичко, което можеше да се съсипе. Заради сервилните, послушни и слаби лидери, довели до този разпад. Вижте какво правят Орбан и Вучич - пазят отношенията си с всички държави. А ние сме готови да оплюем всеки предишен съюзник за сметка на новия. Ставаме смешни и лековати и никой няма да се съобразва с нас.

- Вижте какво правим по отношение на Северна Македония, зная, че тази тема е слабост за вас, много болезнена...
- Западът настоява да привлечем македонците, но за сметка на погазване на националните интереси на България. Ако тук имаше лидери - подготвени, българофили да отидат и да обяснят на тези от Запада за какво става дума, каква е истината, нещата нямаше да бъдат такива. Аз зная много добре колко разбрани са американците. Те имат над 120 българисти, които познават отлично българската история. Това е малко известно, но един от най-големите специалисти по творчеството на Иван Вазов въобще е г-н Чарлз Мозер, светла му памет, съпругът на Анастасия Мозер. Той е блестящ кадър. Имаше един превъзходен специалист от Университета в Торонто, който беше писал за приноса на Априловската гимназия в българското Възраждане. Тези хора в детайли познават нашата история и по-добре от някои наши специалисти знаят за какво става дума.

- Да, но политиците ни май нямат топки за подобно мислене?
- Кога ли са имали! Затова казвам: Стоп на онези майкопродавци от Скопие. Ние ненормални ли сме, за да спорим с тях кой е Гоце Делчев, Иван (Ванче) Михайлов или Тодор Александров? Това е безумие. Направихме това, за да угодим на някого. Кажи им истината и те ще те разберат - и американци, и европейци, и германци - всички, които имат наука. Те отлично познават обстановката и проблемите на Балканите. Когато обаче имаш примитивни политици и тяхното мислене е елементарно, резултатите са такива, като днешните. Всичко правят, за да оцелеят те. Това е една от трагедиите и бедите на България.

Нашият гост
Доц. д-р Йордан Величков е завършил право, специализирал е дипломация в Москва и Лондон. Бил е на дипломатическа работа в Югославия, САЩ и Канада. Депутат в 40-ото НС. Почетен председател на Съюза на патриотичните сили “Защита”. От 1995 г. е преподавател по международни отношения в ЮЗУ “Неофит Рилски” - Благоевград и в СУ “Св. Климент Охридски”. Написал е няколко книги и стотици статии.

Коментари

Задължително поле