Доц. д-р Спас Ташев, Институт за изследване на населението и човека при БАН, пред „Труд“: Скопие спря преброяването, за да не се пишат много за българи

Между власт и опозиция в РС Македония няма никаква разлика по отношение на антибългаризма

Скопие официално спря преброяването на населението. Какви са истинските причини за това. Какво показаха предварителните анкети сред македонците, които живеят в чужбина? Голяма част от хората са попълнили в анкетните си карти, че етническата им принадлежност е българска. Разговаряме по тези и други въпроси с доц. Спас Ташев, един от най-добрите познавачи на процесите край Вардар.

- Доц. Ташев, на 29 март премиерът Зоран Заев обяви, че спира започналото преброяване на населението в Република Северна Македония. На какво се дължи това?
- Трябва да подчертая, че това е втората по ред отмяна на преброяване на населението от властите в Скопие. Първата бе през 2011 г. Тогава то дори бе започнало, но правителството го спря на третия ден. Мотивът бе, че се подготвяло фалшифициране на броя на албанците, но още тогава се допускаше, че ще има проблем и с броя на българите. При настоящото отлагане обосновката е по-различна - кризата с Ковид-19, но днешната тревожна обстановка бе налице и когато започна преброяването в началото на март. На този първи негов етап то се провеждаше онлайн като обект на статистически интерес бе емиграцията. Мисля, че получените първоначални данни са истинския мотив за поредното спиране. В чужбина се преброиха 137 хил. души, смятани за граждани на Северна Македония. Най-голям е броят на преброените в Швейцария, Германия и Италия - общо 95 хил, като по-голямата част от тях са албанци. Оказа се, че в Австралия и Канада, където се смяташе, че има силно македонско присъствие и където Скопие чрез диаспората организираше масирани антибългарски прояви, са се преброили едва 1700 и 1200 македонци. Интересни са и данните за поведението на емигриралите граждани на РС Македония с българско самосъзнание. Много от тях ми изпратиха скрийншотове от техните попълнени онлайн формуляри, в които се вижда, че описват етническата си принадлежност като българска, майчиният език като български и говоримият в семейството език също като български. Подобен резултат за властта на Заев е катастрофален. Най-големият парадокс е, че решението за спиране на преброяването на населението в страната, което трябваше да започне на 1 април, бе взето на лична среща на 4 очи между Зоран Заев и председателят на опозиционната партия ВМРО-ДПМНЕ Християн Мицковски. Това на практика показва, че между власт и опозиция в Скопие няма никаква разлика по отношение на провеждането на антибългаризма, който всъщност е водещата политика.

- Смятате ли, че описаните от Вас процеси на открита изява на българско самосъзнание сред емигриралите граждани на Северна Македония щяха да се проявят и при преброяването на нейното налично население?
- При всички случаи подобни процеси протичат и те се забелязват от всички заинтересовани, в т. ч. и от самата власт в Скопие. Не закъсняха и опитите за противодействие. Първо на прицел бяха сложени „видимите“ българи, а именно водачите на автомобили с български регистрационни номера. Стартът на кампанията бе даден от генерал Стоянче Ангелов, временно изпълняващ длъжността директор на Центъра за управление на кризи. През януари 2021 г. в РС Македония започна масова полицейска акция, насочена срещу автомобилите с българска регистрация. Според събрани от мои приятели данни, спрени са от движение около 150 автомобила и са връчени 1200 глоби, като масираните проверки са били в Охрид, Струга, Битоля, Щип, Кочани, Виница, Велес, Струмица, Радовиш, Гевгелия и части от Скопие. Тук трябва да посоча, че автомобили с албански, косовски и сръбски номера изобщо не са спирани за проверка, което лесно може да бъде установено от една независима проверка на място в Куманово или Тетово, където най-масово се срещат подобни МПС. Следващата група, която бе ударена, са четящите български книги. Виктор Стоянов от София бе започнал реализация на неговата инициатива за изпращане на български книги на желаещи да ги получат граждани в Северна Македония. Тъй като пратките пристигаха чрез куриерски фирми, получателите лесно бяха разкрити. След като техният брой стана значителен, службите за сигурност започнаха да привикват получателите на „информативни“ разговори чрез обаждания от скрити телефонни номера. Това е стара удбашка практика още от югославско време. Този път интересът е бил насочен към това защо четат български книги и като какви ще се декларират на преброяването. Имам данни за проведени 36 такива информативни разпита, като някои от потърпевшите се осмелиха да изпратят изложения до Европейския парламент. След всичко това дойде скандалът с македонския изпълнител за Евровизия Васил Гарванлиев, за който се оказа, че е български гражданин. Чрез тролове бе организиран истински лов на вещици. Самият певец за една седмица получи 400 заплахи. Единствено острата обществена реакция в България и чужбина предотврати реализацията на срамното предложение Гарванлиев да бъде отстранен, само защото е българин.

- Като говорим за преброяване, все пак знае ли се броят на българите в Северна Македония?
- Въпросът няма еднозначен отговор, въпреки че официалните данни са известни: на последното успешно завършило преброяване през 2002 г. са регистрирани 1417 българи. Ако не беше трагично, щеше да е комично. Защото миграционните проучвания сочат, че през периода на Титова Югославия само от Босилеградския край на Западните покрайнини, където населението е 100% българско и официално е регистрирано като такова, в днешната Северна Македония са се преселили 20 хил. души. Изненадан съм как никой от България досега не е поставил на двустранен или международен форум въпроса къде са тези 20 хил. българи от Босилеградско. В същото време тези българи сакаш са се изпарили! Няма по-силно доказателство от това за целенасочената антибългарска политика на Югославия и нейните наследници в бившата югорепублика. Освен това след 2000 г. над 80 хил. граждани на Северна Македония са получили българско гражданство на базата на деклариран български произход, а поне 30 хил. са в процедура за придобиване. Тъй като ние не разполагаме с други съвременни статистически данни, това са и основните разбираеми за чуждестранните ни партньори инструменти при разработването на модерната ни политика към Скопие: общото състояние на правата на човека и най-вече на абсолютно точно установимият брой на българските граждани, родени на територията на РС Македония.

- На този фон как звучат обвиненията на Скопие към България?
- Всъщност обвинението се свежда до едно абсолютно скалъпено твърдение: че България оспорвала македонската идентичност и език. Това е лъжа! Никой в у нас не оспорва подобно нещо, още повече, че нито идентичността, нито езиците, могат да бъдат обект на международно признаване. Тук става въпрос за индивидуални човешки права. С тази клевета обаче властта разбулва основното си опасение, а именно че разкриването на истината ще доведе до осъзнаване на населението. Тук трябва да кажа, че и в момента в Северна Македония има лица с двойнствено самосъзнание или с различни нива на самосъзнание. Изследване на екип от учени от БАН е констатирал, че например през 80-те години на ХХ в. македонски гастербайтери в Западна Европа, след като са се запознали с издания на македонобългарската емиграция, са скъсали с македонизма и са започнали да отстояват български патриотични идеи. Подобно явление се наблюдаваше и през 90-те години в самата Северна Македония след нейното отделяне от Югославия. Наблюдава се и днес. Например някои от членовете на Културния център „Иван Михайлов“ в Битоля са минали по този път.

- Като заговорихте за външна политика, как можем да оприличим нашата дипломация към Скопие?
- Погледнато през призмата на изминалите 31 години, българската позиция е пасивна и непоследователна. Спряхме процеса на започване на преговори на Скопие за членство в ЕС, но на международно ниво едва напоследък благодарение на усилията на някои български евродепутати и на гражданския сектор, успяхме да обосновем добре тази си постъпка. Защото твърденията ни, че днес в РС Македония продължава да се краде или унищожава българското културно-историческо наследство и се нарушават човешките права, но без да са подкрепени с конкретни примери, звучаха неубедително. Затова станах част от международен екип, който написа Бяла книга, разглеждаща съществуващите проблеми между България и Северна Македония. Издадохме я на български, английски и немски. Предстои излизането и на испански, а и на скопската писмена норма. За съжаление въпреки апела ни за съдействие към президентство, МС, МВнР, МК и Столична община, не само че не получихме абсолютно никаква помощ, но дори и отговор. Единствено от СО ни заявиха, че нямали средства, но сме можели да кандидатстваме по проект. Ако бяхме седнали да правим такъв, и в момента нямаше да имаме Бялата книга, а тя изигра огромна роля при гласуването в ЕП на 25 март на резолюцията за напредъка на Северна Македония. Тя е и основното ни послание по света. Затова изпитвам и срам, и гняв от тази неразбираема и тревожна държавна пасивност. На този фон, властта у нас не генерира идеи, с чиято реализация да се стигне до промяна на статуквото. Очаква се всичко да бъде свършено в Скопие, но не си дава сметка, че случилото се там е последица, а причината за него е другаде. Идеята последицата в Скопие сама да се справи с причината, която я е предизвикала, не е рационална. Ако можеше да стане така, то нямаше да се допусне да се появи самата последица. Затова ни е необходима последователна проактивна държавна политика, облечена със стратегическа визия. Към момента такава нямаме и за една година едва ли ще съумеем да я изработим. Затова е много важно да намерим външнополитически съюзник, с който да гарантираме успеха на един нов курс.

- Възможно ли е да намерим такива външнополитически съюзници?
- Ще бъде трудно, но не и невъзможно. Великите сили си имат свои геополитически интереси в региона, които съвсем не е задължително да съвпадат с нашите. Най-важното за нас е след дългото ни мълчание най-накрая да формулираме и отстояваме нашите макар и малки геополитически интереси. Едва тогава ще може да се разбере към даден момент каква част се припокрива и съответно при разумна политика да бъде реализирана. Искам да дам един пример как ние с бездействието си проспиваме нашите интереси. В края на 2020 г. от страна на Скопие бе предложен полковник Зоран Секуловски за негов военен представител в НАТО. Самите местни медии обаче разбраха, че с това си действие македонската страна е игнорирала съветите на определени приятелски служби, на които е бил известен фактът, че македонският военен има тесни контакти със Сърбия и не отговаря на стандартите на НАТО за достъп до класифицирана информация, поради което не му бе разрешено да заеме този пост. Този пример показва как старите зависимости на Скопие с нереформирания Белград затрудняват координацията и консолидацията в южния фланг на НАТО. Целта на България не трябва да бъде вечно да спира евроинтеграцията на Северна Македония, а след като показа, че към момента нашата позиция е ключова, бързо да създадем работещи механизми за необратима промяна на политическото поведение на Скопие и скъсване със старите зависимости.

- А къде можем да срещнем съпротива?
- Неразбиране, а може би и съпротива, имаше, а има и в момента. Практиката показа, че когато разясним на партньорите ни действителното състояние на нещата, намираме разбиране. Такъв е случая с Германия, която първоначално твърдо отстояваше идеята за безусловна евроинтеграция на Скопие, но след няколко добре премерени интервюта на Екатерина Захариева за германски медии, отношението на Берлин се промени, а Скопие заяви, че Германия го е изоставила. Днес имаме три основни проблема: бившето югославско пространство, Австрия и САЩ. През втората половина на 2021 г. Словения ще поеме председателството на ЕС и Скопие отдавна работи активно там. На нас ни трябва превантивна дипломация, но вече се съмнявам дали някой у нас се интересува какво може да се направи. Проблем имаме и с Австрия, тъй като за нея т. н. Западни Балкани са задния u двор и Виена е най-големият чужд инвеститор в Северна Македония. За да гарантира икономическите си интереси, тя подкрепя властта в Скопие, без значение каква е тя. Тук също трябва да работим много сериозно, затова издадохме Бялата книга на немски. Най-големият ни проблем са може би САЩ. Съвсем наскоро заместник-помощник-държавният секретар на САЩ Матю Палмър заяви, че Северна Македония и Албания заслужават още тази година междуправителствената конференция и официалното откриване на преговорите за присъединяване към ЕС. Това изказване поражда много въпроси и показва, че някой у нас не си е свършил работата. Г-н Палмър заема този пост от 2018 г., от времето на Тръмп. Но през онзи период администрацията му залагаше на фрагментиране на ЕС. Днес аз се питам как страна, която не е член на ЕС и доскоро е работила за фрагментирането на ЕС, ще настоява как ЕС да се разширява? Освен това в САЩ би трябвало да знаят, че България вече не разглежда Албания и Северна Македония в обща група, а е дала съгласието си за старта на евроинтеграцията на Тирана.

Нашият гост
Спас Ташев е бивш зам.-председател на Държавната агенция за българите в чужбина, основател и пръв директор на Културно-информационния център на Република България в Скопие и главен експертен сътрудник в Комисията по политиките към българите в чужбина към 44-ото НС. Доцент по демография и статистика в Института за изследване на населението към БАН. Председател е на сдружение в обществена полза “Българска национална платформа”.

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Интервюта