Доц. Йосиф Аврамов, д-р по икономика, пред „Труд“: Евроресурсът от 29 млрд. евро е като допинг за политиците ни

Няма да е изненадващо в останалите дни до изборите да се случат компромати подобни на случаят „Костинброд“ през 2013 г.

Как ще се отрази бавенето на България с Плана за възстановяване, възможно ли е да загубим пари, прави ли опити служебното правителство да лобира за определени фирми? Тези въпроси зададохме на доктора по икономика Йосиф Аврамов. Попитахме го и каква е логиката да привлечем ЕИБ като партньор по Плана за възстановяване. Доц. Аврамов акцентира и върху темите за чуждестранните инвестиции и бедността в страната ни.

- Доц. Аврамов, България и само още 3 страни от ЕС не са внесли Плана за възстановяване. Как ще се отрази това на страната ни?
- Това ще се отрази много негативно на българската икономика особено през тази година. От особена важност бе, България да получи още през лятото на 2021 г. авансово, както Гърция, част от този ресурс (от 12 до 15% от него). България заедно с Малта и Нидерландия все още не е внесла в ЕК плана, а срокът за това изтече. Преди не повече от 10 дни ЕК одобри Плана за възстановяване на южната ни съседка Гърция и тя ще получи 17,8 млрд. евро грантове и 12,7 млрд. евро нисколихвени заеми. България сериозно изостава и на предходното правителство не достигна воля и смелост да представи в Брюксел плана, а и през последния месец и половина служебното правителство не го стори. В крайна сметка информация кога ще се внесе плана в ЕК има от високопоставен чиновник, назначена наскоро зам. генерален директор на Главна дирекция „Бюджет“ в комисията - бившият служебен вицепремиер Илиана Цанова. Тя очаква българският план за възстановяване да бъде внесен в Брюксел до края на мандата на служебния кабинет, след като бъдат направени промените, планирани от този кабинет. Реформите са ключови за страната ни, защото са отлагани с години. Ако те бъдат постигнати, ефектът от инвестициите ще е много добър.

- Не беше ли по-нормално да подадем плана и в движение да го променяме?
- Да, трябваше да го сторим преди крайния срок, който бе 30 април 2021 г. Има позитивни моменти в досегашните разработки на плана, а този план можеше да се „надгражда в движение“ и с добре обосновани допълнителни предложения пред ЕК да се променя.

- Служебният икономически министър Кирил Петков обяви край на въглищата, каза, че „газта е преходна величина“ и че трябвало да се заложи на зелената енергия. Това на практика не е ли лобиране за определени фирми, досещаме се кои са те?
- Енергийната трансформация е голямо предизвикателство и ако тя бъде направена добре, отчитайки опита на Великобритания или Германия, въглищните региони ще бъдат процъфтяващи. България няма голям избор по отношение на бъдещето на този сектор, защото позеленяването на икономиката е фокус на голяма част от света. Соларните ВЕИ, а това се отнася и вятърните електроцентрали действат за ограничен период от календарната година, тъй като е известно, че под 1/3 от времето в годината са налице вятър или слънце. Ето защо на България е необходима солидна базисна енергийна мощност в енергетиката и за мен са актуални, както инсталирането на двата реактора за АЕЦ, които са платени и доставени у нас, така и газифицирането на трите въглищни големи централи в Маришкия ни басейн. Технологично, а и от финансова гледна точка, вече е възможна газификацията на лигнитните въглища, както и да се произвежда газ от тях, който да се изгаря в котлите. Това е приемливо и от екологична гледна точка. Още повече, че тази огромна инвестиция е възможно частично да бъде изпълнена с европари от Плана за възстановяване и устойчивост. Колкото до предложението на министър Петков, то за мен засега то не е достатъчно обосновано и не е разумно. Не бих твърдял, че то е само плод на лобизъм от негова страна, предвид строгите регулации в енергетиката от страна на ЕК, които парират лобистки интереси.

- По плана за възстановяване България може да получи 29 млрд. евро, затова ли е толкова ожесточена политическата битка?
- Да. Тази огромна сума действа като „допинг“ за доста политици да се „докопат“ до властта на всяка цена, без да жалят сили и средства за това. На изборите на 11 юли, а и след тях, поради това очаквам ожесточена битка, много „удари под кръста“ и съвсем няма да е изненадващо в останалите дни до изборите да се случат компромати подобни на случая „Костинброд“ през 2013 г.

- Възможно ли е да не можем да получим цялата сума и от какво зависи колко пари конкретно ще получим?
- В досегашните решения на ЕК относно плановете на останалите страни, които са ги подали в срок, в общи линии са одобрени като обща сума почти във вида, който са подадени. По-вероятно е ЕК да одобри и българския план във вида, който сме го изпратили в ЕК, но впоследствие контролът от страна на комисията, на ОЛАФ, на европейската прокуратура да бъде много по-стриктен и да не получим част от парите, които са похарчени неправомерно. И сега са налице т. нар. финансови корекции, които българските бенефициенти (общини и фирми) плащат от собствения си бюджет, ако не са изпълнили както трябва представения и одобрения проект. И по Плана за възстановяване вероятно ще има финансови корекции и дано за България те са по-малко на брой и в по-незначителен размер.

- Каква е логиката да бъде привлечена ЕИБ като партньор по Плана за възстановяване?
- Одобрявам напълно тази мярка. На българската администрация е необходима експертна помощ от тази най-авторитетна европейска финансова институция с на-висок рейтинг - ААА, с която нашата страна успешно работи отдавна. В София повече от 10 години функционира офис на ЕИФ, дъщерна институция на ЕИБ, а и от 7-8 години има офис на ЕИБ и чрез него се реализираха редица инвестиции пряко от ЕИБ и по линия на т. нар. План Юнкер. При наличие на експерти на ЕИФ и ЕИФ при селекцията и оценката на българските проекти очаквам да се редуцират до минимум опитите за отклоняване на евросредства. Досега ЕИФ работеше изключително с финансови инструменти и на практика почти нямаше отклоняване на евроресурс, разпределен чрез този фонд от МСП и от стартъпите.

Друг изключително важен въпрос, свързан с дъщерното дружество на ЕИБ - Европейския инвестиционен фонд, който е не по-малко значим, е отсъствието досега на план или поне на визия за използването на финансовите инструменти за България. Досега липсва всякаква информация за разпределението на ресурса за нашата страна за финансови инструменти за настоящия програмен период. В програмен период 2021 - 2027 г. около 20-25% от евроресурса ще се разпределя чрез финансови инструменти. В тази връзка не са обнародвани досега никакви планове и бъдещи разчети на сайтовете на Фонда на фондовете и на Европейския инвестиционен фонд в България. Това са двете институции у нас, които в предходните два програмни периода работеха с финансови инструменти.

- Според последни данни българската икономика, макар и бавно, започва да се възстановява. Как може да се ускори този процес?
- Очаква се засилените мерки за събирате на данъци до края на годината да доведат до събирането на допълнително между 0,5 и 1 млрд. лв..- 1,5 млрд. лв. Това обяви неотдавна финансовият министър Асен Василев по БТВ, както и по време на първия обществен дебат, посветен на управлението на държавните разходи. В дискусията участваха институционални и неправителствени представители на: администрацията, образованието, здравеопазването, опазването на обществения ред, пенсионното осигуряване и представители на национално представените работодателските организации. Рязко ускоряване на този процес на ускоряване на растежа едва ли е възможен, но на първо място позитивно на малкия и средния бизнес у нас ще повлияе решението на МФ от преди около месец да съсредоточи преимуществено своите проверки върху големите данъкоплатци, вместо на малките и средните фирми, каквато бе практиката на предходното правителство. Ако нашите МСП бъдат оставени от страна на държавните контролни органи да работят спокойно, без да са тормозени с излишни проверки, то те според мен ще повишат своите обороти и ще внасят данъци в по-висок размер във фиска. Държавата, ако досега изобщо не помагаше, то поне не трябва да пречи на малкия и средния бизнес да се развива!

- Проблем продължават да са спадащите чужди инвестиции. Възможно ли е това да се промени?
- През настоящата 2021 г. едва ли е възможен ръст на чуждестранните инвестиции. България е единствената страна от ЕС, която бе „дамгосана“ от Държавния департамент по финансите на САЩ, който неотдавна оповести списък с шест български граждани, на които бяха наложени санкции по Закона Магнитски. Това обстоятелство несъмнено поне за година или по-вероятно да две години ще е възпиращ фактор за по-висок ръст на чуждестранните инвестиции и съвсем няма да е изненадващо те да са с по-нисък размер от изминалата 2020 г. Според мен ръст на чуждестранните инвестиции е възможен през 2023 г. и то при положение, че до края на 2022 г. ЕК и ЕЦБ оповестят, че България от 01.01.2024 г. ще стане член на еврозоната. Такъв ръст се е наблюдавал в други страни от ЦИЕ в годината преди влизането им, както и в годината на присъединяването им към еврозоната. Това е възможно да стане и у нас и следващото правителство следва стриктно да изпълни условията, поставени в тази насока на България от ЕЦБ и ЕК.

- Засега не се очертава необходимостта от нови заеми. Но, ако ситуацията е благоприятна - при изгодни лихви например, може ли да се стигне до емитиране на нов дълг - на вътрешните или на международните пазари?
- Според мен една от първите задачи на следващото редовно българско правителство е актуализацията на бюджета, което е свързано и с емитирането на нов дълг. И в настоящия бюджет е налице възможност за емитиране на около 3,5 млрд. лв. допълнително, а това не е сторено. През 2020 г. бяха емитирани 5 млрд. лв. дълг при отлични условия, а е известно, че е възможно емитирането и на още 5 млрд. лв., което е в рамките на лимит от 16 млрд. лв., гласуван от 44-то НС. Понастоящем лихвените нива са изключително благоприятни за тази цел. Този ресурс от новия дълг на първо време следва да бъде отнесен във фискалния резерв, а впоследствие изразходван много пестеливо и разумно, особено ако през есента има нова вълна на пандемията Ковид 19 или настъпи рязък спад в икономиката на основните ни външнотърговски контрагенти. Началото на лятото обикновено е най-добрия период за емитиране на нов дълг, тъй като все още лихвените равнища са много ниски, а в края на годината вероятно ще отбележат известен ръст, което обикновено става и при положение, когато една държава е притисната от обстоятелствата и спешно да емитира нов дълг, поради финансови затруднения.

- Основен проблем в България продължава да бъде бедността. Според последни проучвания под линията на бедност са около 23 процента от българите. Вярвате ли на тези данни, при положение, че потреблението расте, масово се ходи на море в Гърция и на други места. Вероятно делът на сивата икономика все още е много голям. Вашият коментар? 
- Бедността у нас е един от основните ни проблеми и за преодоляването следва отсега да се набележат серия от мерки и те се обезпечат финансово. Несъмнено сивата икономика, която е и една от причините за бедността у нас, е твърде голяма. Моите обосновани предположения са, че вероятно около 40% от реализираната добавена стойност у нас, не се облага с данъци. Това става най-вече в някои основни сектори, като: строителството, селското стопанство и хранително-вкусовата индустрия, хотелиерството и ресторантьорството. Корпоративен данък плащат в символични размери и някои големи търговски вериги, както и трите ЕРП-та. Ето защо НАП следва в спешен порядък да направи данъчни ревизии в тях и тази аномалия следва да се преустанови. Все още в някои големи фирми, една част от заплатата се превежда по банковата сметка на заетите в тях, а друга сума им се предоставя в плик и не се облага с данък върху доходите. Лоша практика е част от по-големите фирми да се разделят на няколко, с оглед да са под минимума, за който не се изисква плащане на ДДС. Колкото до т. нар. гръцко море и защо то е предпочитано, причините са много и най-съществените са.: за жителите на София то е по-близко като разстояние от българските плажове; цените в Гърция са съпоставими с тези на българското Черноморие и то е „по джоба“ на по-голямата част на българите със средни и по-високи доходи, както и по-качественото обслужване в гръцките хотели и ресторанти. Не трябва да се гледа на почивките в Гърция като признак на високи доходи на българина, тъй като това съвсем не е така и средният престой на българските туристи в Гърция е малък - едва от 5 до 7 дни.

Нашият гост
Йосиф Аврамов е доцент, доктор по икономика и преподава дисциплини по финансов инженеринг, европейски проекти, финанси и банковото дело в Нов български университет. Работил е в БНБ, в Министерството на финансите, както и като началник на управление “Финанси и инвестиции” в Министерството на науката и висшето образование и като старши съветник в Икономическата комисия на 36-то Народно събрание. Автор е на книгите “Силата на парите”, “Корпоративни финанси”, “Използване на финансови инструменти от публичните субекти” “Банков контрол”, “Митнически и данъчен контрол” и др. Последната му книга, издадена през лятото на 2020 г. е “България в преддверието на еврозоната”.

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Интервюта