Открити са плочи с хвалби на древните – направо като във фейсбук

Това е богатство, което трябва да пазим и показваме с гордост, казва кметът Златко Живков

Мургави, небръснати и полуголи, едва дишащи в жегата, група мъже мъкнат камъни на хълма над река Огоста. Мъжете редят тежките късове един върху друг край римската крепост на Монтана и стената се издига нагоре, където слънцето бълва още жар и напича баира, хората и камъните, които направо изгарят ръцете им…

Така сигурно е изглеждало изграждането на крепостта Кастра ад Монтанензиум и преди векове, когато роби и легионери вдигали укрепления срещу нашествията на варвари. Трясъкът на строителни машини и клаксоните на автомобили от близкия път обаче подсказват, че между зиданата днес стена и древна Монтана лежи, макар и невидима, пропаст от 17 столетия...

- Това е поредния етап от възраждането на миналото на града и региона ни. След като възстановихме части от римската крепост, сега реставрираме и християнската базилика край нея. Изваждаме от забравата важни страници от историята на региона и превръщаме Монтана в туристически център на Северозапада, казва кметът на областния град Златко Живков. Според историците хълмът над реката е бил обитаван от хора още през каменно-медната епоха, след това на него се заселили траки. Римляните пристигнали в района между равнината и планината през I век от н. е., привлечени от богатите залежи на злато и сребро и плодородните ниви наоколо. За охрана на рудниците и добиваните в тях ценни метали, които заминавали към столицата на империята, бил изграден лагер, в който квартирували калени в битки легиони. Бойците имали нужда и от храна, облекло, поддръжка на оръжието и развлечения и край стана им започнало да никне селище, в което се настанили преселници от Италия, заселвали се ветерани от войската, а през втори век дошли и малоазийци.

Заедно с местните тракийци всички постепенно оформили новото романизирано население на района, смята един от първите изследователи на древна Монтана проф. Велизар Велков. Събрала войници, офицери, управници, земеделци и занаятчии, Монтана (от mons – планина) бързо започнала да расте и процъфтява и се превърнала в център на провинция Долна Мизия. А през 161 г. селището получило статут на град, с което жителите му били признати за равни с тези на Рим. През III век обаче в района започнали набези на готски племена и за да бранят града и богатствата на империята върху руините на тракийското укрепление над Огоста, римляните издигнали крепостта Кастра ад Монтанензиум. Стените били разширени и надстроени, вдигнали се казармени помещения и кули. Крепостта удържала на щурмовете на враговете повече от три века, но в края на VI в. била разрушена от авари и славяни. Край руините славяните изградили свое селище, което нарекли Кутловица, след освобождението от османска власт то се превърнало в град Фердинанд, след това в Михайловград, а в първите години на демокрацията градът се върнал към древното си име Монтана. Въпреки атаките на нашественици и ударите на времето обаче, градежите на римляните били толкова здрави, че голяма част от тях оцелели почти до началото на 20 век. През 1871 г., при минаването си през Кутловица австроунгарският учен и пътешественик Феликс Каниц видял и описал стърчащите на хълма “кръгли римски кули”. Оцелелите през вековете стени на Кастра ад Монтенензиум били разрушени до основи чак през 1891 г., когато управата разпоредила с камъните на старините да се постеле главната улица на новообявения град. В началото на 70-те години на миналия век археологът Георги Александров разкрил при разкопки портата, кулите и стените на древна Монтана. Информация за живота в римската крепост и селището край нея дават и откритите при проучванията над 100 каменни надписа с посвещения на почитаните от римляните божества – закрилницата на Монтана Диана, Аполон, Ескулап, Зевс и тракийския Херос. Изписаните мраморни късове по онова време играели роля подобна на днешните Фейсбук страници. Чрез тях уважавани граждани, военачалници и управници съобщавали за значими събития от живота в региона или отдавали почит на небесните си покровители с надеждата хем да се похвалят, хем да си осигурят върховна закрила и успехи и занапред. Както се казва - нищо ново под слънцето!

От мраморните надписи, вградени след въвеждането на християнството в крепостните стени, става ясно, че през 147 г. край Монтана бил проведен голям лов на мечки и бизони за цирковите игри, посветени на 900 години от основаването на Рим. Друг мраморен къс пък съобщава, че в Монтана имало лекар Аурелиус Артемо, който обслужвал и военните части в Алмус (Лом) и Рациария (Арчар). Плоча, вградена, в пода на базиликата, пък свидетелства за живота на един от първите хора на римския град -Лициний Аврелян, който най-вероятно е отговарял за добива на злато и метали в района и получавал внушителните за времето си 200 000 сестерции заплата. Влиятелният мъж живял цели 85 години – трудно достижима тогава възраст, и е бил романизиран тракиец. Върху плочата му е изобразен тракийски конник, ловуващ лъв, а спомената в надписа му съпруга носела тракийското име Сура. Откритите в крепостта каменни надписи днес се съхраняват в лапидариум в центъра на Монтана – ценна каменна книга за римското минало на района.

Югоизточната част на крепостта Монтана бе възстановена през 2013-14 година с близо 1 млн. лева от еврофондовете. Издигнати бяха части от стените и кулите, бяха оформени вътрешни алеи, монтирано бе осветление и бе създаден информационен център. Кастра ад Монтанензиум бе включена и в новите 50 национални исторически обекта на България. С 1,2 млн. лева от програмата “Региони в растеж” това лято започна и обновяване на парк “Калето”, който е естествена връзка между днешна и древна Монтана. Със средствата ще се засадят цветя и дървета, ще се поставят метални парапети, енергоспестяващо осветление, пейки и система за видеонаблюдение.

През август стартира и реставрацията на древната базилика край крепостта, открита частично още през 70-те години на миналия век, но разкопана и проучена от екипа на доц. д-р Гергана Кабакчиева през 2010 г. Внушителния храм е изграден през 5 век върху руините на по-стара базилика, съществувала още през 4 век. Базиликата на Монтана е била трикорабна с вградена полукръгла апсида и се е извисявала на 15-17 м височина. Имала е отделни помещения за мъже и жени. Подобни базилики от зората на християнството са открити в Сирия, Палестина и Солун, а у нас - в Силистра и Сандански. Сградата е била богато украсена, при разкопките са открити парчета стъкло и фрагменти от стенописи, разказва д-р Кабакчиева. Стените на базиликата ще бъдат издигнати отново с речни и ломени камъни до 3 метра височина на места, а пешеходен мост дълъг 60 метра ще свърза древната крепост с храма. По моста като от птичи полет посетителите ще разглеждат историческия комплекс. Във възстановяването на базиликата ще бъдат инвестирани 566 000 лева от Програмата за трансгранично сътрудничество България – Сърбия.

- Монтана е единственият град у нас, който носи римското си име. Длъжни сме да отдадем почит на хората, които са градили и развили преди векове града като стратегическо икономическо, транспортно и културно средище на региона. Всеки от миналите през тази земя е оставил по нещо от културата си и това е богатство, което трябва да пазим и показваме с гордост, казва кметът Златко Живков.