Дьо Кабан падна в протестърския „дьо капан"

 

Франция натири посланика си от София по африканските степи

 

Бившият френски посланик у нас Ксавие Лапер дьо Кабан беше преназначен в Буркина Фасо. Закотвянето му в 20-ата най-бедна държава в света не може да се тълкува по друг начин освен като тежко наказание за дипломата.

Дьо Кабан направи немислимото за един посланик - започна да се държи като активен политик. За главата на една дипломатическа мисия е недопустимо да води антиправителствени протести, да заклеймява с крайни позиции български институции и да се намесва не само във вътрешнополитическите, но и във вътрешнопартийните работи на една държава.

Тук трябва да разграничим категорично „правилността“ на позициите на Дьо Кабан с тяхната допустимост като посланик. Да, българската прокуратура има много трески за дялане, макар че през последните години вече има няколко успешно завършили дела срещу висши държавни служители. Българският съд също далеч не е на висота, а разбиването му на два лагера (не без помощта на френския посланик) допълнително парализира ефективността му. Можем да продължим с българските медии, с критиката към определени партии, и т.н. Все теми, по които позициите на Дьо Кабан са съдържали малко или много истина, но са били абсолютно недопустими за коментиране от действащ посланик.

А тази недопустимост произтича от простия факт, че думите на един посланик са думи и на неговата държава. Тоест, ако той каже, че българската прокуратура не работи и българският прокурор трябвало да бъде сменен, това означава, че неговата държава казва същото. Но ако това е така, защо неговата държава приема на следващия ден на официална среща българския главен прокурор, че дори и официално квалифицира срещата като успешна?

Като страна основателка на Европейския съюз Франция има достатъчно власт да контролира българските институции чрез официалните механизми на Европейския съюз. Съответно Франция уважава заключенията, достигнати от тези механизми, и те са в сърцевината на нейната политика към България. Френската държава никога не би окачествила българските институции по какъвто и да било краен начин, особено когато това противоречи с европейските оценки. И тук следва да се запитаме - тогава защо Дьо Кабан говореше като политик, а не като посланик?

Безспорен факт е, че Дьо Кабан се превърна в едно от остриетата на „Протестна мрежа“ и медийната група „Капитал“. Тезите на френския посланик се припокриваха почти изцяло с тезите на гореспоменатата мрежа от организации и той намираше повече от безкритично журналистическо отношение в съответните медии. Да не забравяме, разбира се, че съпругата на Дьо Кабан е българка и изключително близка със семейство Прокопиеви.

Предвид това, че Дьо Кабан няма какъвто и да било опит като посланик преди назначението си в България, той най-вероятно е бил подлъган от гореспоменатата група за натиск и лобизъм. Поканен веднъж-дваж в лъскавите офиси на „Шейново“ и „Иван Вазов“, французинът е бил омаян от сладки приказки за борба с мафията и инсталиране на правилните хора в правилните властови позиции. Добавете и 2-3 гранта от „Америка за България“ за авторитет и магията за пред наивния французин е готова.

Второто доказателство за неправомерното включване на Дьо Кабан в мрежата на протестърите е неговата тотална готовност да обслужва ПП „Зелените“ и неправителствените организации от коалиция „За да остане природа в България“. Френското посолство и Френският институт през последните години се превърнаха във винаги готови партньори и плацдарми, легитимиращи тежестта на псевдоеколозите в България.

Стигна се дори и до конфликт между френския бизнес и френското посолство, тъй като не една и две френски инвестиции бяха спрени и осуетени от българските  „природозащитници“. Като вземем предвид мащаба само на два от тях - проекта „Супер Рила“ на „Компани де-з-Алп“ и участието на енергийния гигант „Електрисите дьо Франс“ в черноморската част на „Южен поток“ - можем да бъдем сигурни, че френското външно министерство е получило не едно и две оплаквания от задругата на Дьо Кабан с българските „зелени“.

Какво точно са обещавали българите на френския посланик, надали някога ще научим. Но със сигурност няма да го получи, след като френската държава го натири да се гони със слонове и крокодили по африканските степи. В крайна сметка, наивният Дьо Кабан падна в един хитроумен протестърски „дьо капан“ - използван и изплют от родните грантаджии с еднопосочен билет за Буркина Фасо.

Коментари

Задължително поле