Д-р Аргир Аргиров: Здравословният начин на живот е по-важен акцент от убийствата и катастрофите

Д-р Аргир Аргиров е завършил медицина през 1988 г. в Пловдив. Специалист е по вътрешни болести и магистър по здравен мениджмънт. Работил е в Гранични войски-Любимец, общинската болница в Раковски, а след това е продължил трудовата си кариера в ОРБ-Пловдив като ординатор във вътрешно отделение, замeстник-директор и неин директор. Бил е зам.-управител на МБАЛ „Свети Пантелеймон“, а в момента е зам.-директор на РЗИ. Общински съветник от ПП ГЕРБ и председател на Комисията по здравеопазване и социални дейности, член на комисията по екология в ОбС-Пловдив. Д-р Аргиров е 19-ти в кандидат-депутатската листа на ПП ГЕРБ в Пловдив-град.

– Д-р Аргиров, коя е най-важната промяна, която трябва да се случи в здравната система по най-бързия начин?

– Според мен на първо място трябва да се синхронизират основните закони – Законът за лечебните заведения, за здравето, както и редица наредби и медицински стандарти. Това е доста по обем работа, свързана и с наличие на компетентни специалисти, но трябва да се направят съответните корекции. Пример: Наредбата за специализациите и почти всички стандарти. При други наредби пък е необходимо да се актуализират допустимите норми.

– В здравната програма на ГЕРБ се отделя съществено място на профилактиката. Как ще се овладее заболеваемостта от инфаркт, инсулт и онкологични болести като разчитаме на личния лекар и спорадични акции от някои лечебни заведения?

– Стара максима е, че е по-лесно и евтино да се профилактира, отколкото да се лекува. За мен много по-важно е нашето общество и отделният човек да възприемат като лична необходимост и отговорност промяната на начина и условията на живот. Без тази промяна в самосъзнанието, каквито и програми и инициативи да се предлагат, без личната убеденост за промяна, ефектът ще е незадоволителен. Много е важна и ролята на медиите, които да информират обществото под различни форми кое е вредно за нашето здраве, кое е полезно, как да се предпазваме, какви мерки да предприемаме при различни ситуации. Лично за мен здравословният начин на живот е по-важен акцент от убийствата и катастрофите.

– Предлага се демонополизация на НЗОК. Означава ли това, че пациентът вече ще има електронна карта с лична партида и ще внася парите си в който фонд пожелае?

– Демонополизацията на НЗОК не може да стане изведнъж с магическа пръчка – за това се изисква доста време, законови промени, широко обществено обсъждане. Не всичко става с такава скорост и бързина, с каквато на нас ни се иска, но все някога процесът трябва да започне и да се върви в тази посока. Трудно ми е сега да конкретизирам етапите, през които трябва да минем, за да се стигне до края. Електронната здравна карта с лична партида трябва да върви наред и с други предложения за електронно здравно досие.

– Мисли ли се в посока здравно осигуреното лице да не заплаща допълнително – например консумативите при някои ортопедични операции?

– Отговорът на този въпрос е свързан и с един друг въпрос – за диагностично-свързаните групи (ДСГ). На този етап на мен лично не ми е известно да бъде отменено доплащането за някои видове консумативи поне тази година.

– Говори се за „изхвърляне“ на клиничните пътеки и преминаване към системата на диагностично-свързани групи. Какви са предимствата на този вид плащане на медицинската дейност?

– Клиничните пътеки се въведоха преди 16 години. Видя се във времето, че от тях са недоволни и колегите, и пациентите. Може би вече е дошло времето те да бъдат заменени с нещо ново. Като алтернатива се явяват ДСГ. Това е нов метод на финансиране на болниците, който позволява по- справедливо разпределение на парите и повишаване контрола над разходите. По този начин болниците ще получават по-адекватно финансиране за разходите, които правят при лечението на всеки отделен случай. Предимства има, но в каква степен ще бъдат проявени, зависи от това как ще бъде изградена цялата система. За пациентите се цели повишаване на удовлетвореността от лечението и предлаганите болнични услуги. За болниците пък целта е да се гарантира ефективно и справедливо разпределение на ресурсите съобразно тежестта на лекуваните случаи и по този начин преодоляване до някъде на настоящите затруднения с разходите по издръжката на самите лечебни заведения.

– Отделяте и внимание на Спешната помощ. Как ще се обезпечи този важен сектор кадрово, за да няма забавяне на линейките?

– Това е доста дълъг въпрос, по който може много да се говори, но най-важното пак е възможно най-бързо да бъдат заместени колегите с т.н. парамедици, които да поемат спешните случаи и да работят на терен. Кадровото обезпечаване е всеобщ проблем за редица професии и здравеопазването не е изключение. Колегите трябва са мотивирани, за да работят. Техническата обезпеченост е по-малкият проблем – важни са хората!

Избори 2017. Платено съдържание. Купуването и продаването на гласове е престъпление.