Д-р Деян Димитров, експерт по международно морско право, пред „Труд“: България има нужда не само от една подводница

Отказването от каквато и да било военна значимост по международни въпроси е грешка за всяка държава

Въпросът има ли нужда България от нова подводница стана повод за противоположни мнения. Когато премиерът Борисов съобщи преди дни след среща с шефа на НАТО, че може да купим този подводен съд, в социалните мрежи се разгоря остра дискусия. Нужна ли ни е подводница сега, грешка ли беше, когато преди години се отказахме от подводния си флот. По тези и други въпроси, свързани с проблеми в Средиземноморието и Черно море, разговаряме с д-р Деян Димитров.

- Премиерът Борисов съобщи преди дни след среща с шефа на НАТО Столтенберг, че България може да купи подводница, снета от въоръжение в Норвегия. Е, не е лошо да припомним, че причините да изоставим подводния си флот преди години бяха съветите на американските ни партньори, според които такъв не ни е бил нужен. Според вас, господин Димитров, има ли нужда България от подводница?

- Разбира се, че България има нужда от подводница, и то не само от една. Самолетите и подводниците са основните инструменти в ситуация на съвременни военни действия. Използването им позволява атака „от разстояние“, което свежда до мимимум възможността за реален отговор от страна на атакуваната държава и поставянето u в ситуация само на „защита“. Въпреки че България не е агресивна страна по отношение на чужди територии, за разлика от наши съседки, то това не означава, че не трябва да се защитаваме при всякакви условия. В наше време останаха непознати само небето и дълбините на моретата.

- Излиза, че е било грешка да се откажем като морска страна от подводния си флот и това трябва рано или късно да се поправи. Освен това ние разполагаме все още с такива кадри, които може безвъзвратно да загубим. Какво е вашето мнение?

- Отказването от каквато и да било военна значимост по международни въпроси е грешка за всяка държава. Историята помни редица събития, част от които са Междусъюзническата война, където партньори са ни поставяли пред неочакван развой на събитията, в международен план имаме все още конфликт в Кипър... Една малка държава като България има нужда от всеки военен потенциал, който може самата тя да акумулира. Това си е изцяло свързано с нейната собствена сигурност, без значение на договореностите в международен план. Просто никой няма да предпочете твоя интерес пред своя. За щастие, страната ни все още разполага с обучен човешки ресурс, който може да помогне да бъде съхранена морската дейност. Но ако с годините възстановяването на флота не се реализира навременно, това ще промени събитията от процес на възстановяване, в процес на изграждане. А това винаги е доста по-скъпа опция по отношение на средствата и времето.

- Подписаните неотдавна меморандуми за морски граници между Турция и Либия предизвикаха доста коментари и въпросителни. Става дума, че те всъщност си разпределят Средиземно море на зони. Разяснете какво се договориха Анкара и Триполи, защо се появи споразумението и каква е неговата цел?

- С напредъка на технологиите за сондиране на газ, както и поради нарастващото търсене на въглеводородни ресурси, силно се изостриха морските спорове в Източното Средиземноморие. За разлика от териториалните води, изключителните икономически зони и континенталните граници на шелфа в застъпващите се морски зони са особено проблемни и пораждат напрежение. Нотификациите на морските зони от техническа гледна точка са едностранни декларации на съответната държава. Очакват се запасите от природен газ в Източното Средиземноморие да надхвърлят 120 трилиона кубични метра, като сондажните дейности в Кипър прибавят допълнителен капацитет към производството на природен газ в Израел и Египет, а това значително повишава статута на острова за външни интереси. Поставиха въпроса и за регионалната стратегическа сигурност като активен. Споразумението между Турция и Либия е опит за определяне на част от зараждащото се статукво, правейки първа крачка между конкуриращите се заинтересовани държави в региона. Сигурен съм, че много скоро ще има подобно и от опониращите страни.

- Турция има доста активна политика.

- Да, с агресивната си политика Турция се опитва да изиграе ключова роля при бъдещата политическа сделка за ресурсите в региона, залагаща на хаоса останал след причинената сирийска гражданска война и отсъствието на друга държава с лидерски амбиции и влияние в регионалните процеси. Съперничеството за установяване на господство в региона се превръща в нова Студената война, където САЩ и ЕС се насочват към балансиране на достъпа на Русия до Средиземно море, както и контролираща намеса в отношенията на Китай със средиземноморските страни. В Средиземноморския регион се оформят два основни центъра на влияние, които да балансират присъствието на Русия, Китай и Иран в лицето на Израел-Гърция-Южен Кипър и Турция-Либия-Северен Кипър.

- В контекста на международното морско право - каква е практиката и бъдещото действие на такъв договор?

- В Източното Средиземноморие няма големи споразумения между крайбрежните държави, и може би това беше целта на Турция със споразумението с Либия - да са първи. А както знаем, първият по време е първи по право. Администрацията на Южен Кипър се самоопределя като единствената власт на острова, обаче Гърция, Сирия, Либия, Ливан, Египет и Израел също декларираха наличие на сериозен политически интерес в региона. А имайки предвид, че част от държавите са с „втвърдено“ управление, може да се каже, че интереса им е и военен.

- Как приемате реакциите на НАТО и на ЕС? Първите отказаха да се занимават с противоречията, които се появиха между Турция и Гърция - и двете са натовски държави, а ЕС взе страната на Атина в случая.

- Естествено е ЕС да вземе страната на Атина, защото е член на Съюза. Но по интересно е, че НАТО отказа да се занимава с противоречията, това военно дистанцира конфликта и показа, че двете държави трябва да решат конфликта си сами, без военна намеса и в духа на разбирателство. Това, обаче не заработи, защото 45 години по-късно все още е рана, а с газовия потенциал най-вероятно и ярост. В отговор на споразумението между Турция и Либия, гръцкият външен министър Никос Дендиас посети Кайро в неделя, за да проведе преговори с египетския си колега Самех Шукри. Той даде и знак, че ще се стреми да ускори дискусиите между Гърция и Египет, относно границите за изключителни икономически зони между двете държави. Междувременно гръцкият премиер Кириакос Мицотакис заяви в неделя, че ще търси подкрепа от съюзниците от НАТО срещу опитите на Турция да посегне на гръцкия суверенитет.

- Продължават заплахите с турски военни кораби край Кипър за „гарантиране“ на турски сондажни дейности край новото газонаходище там. Каква е ситуацията от гледна точка пак на морското право?

- Турският президент Реджеп Ердоган заяви, че не е възможно да се изпълняват проекти в региона, като се изключи страна с дълги морски граници в Източното Средиземноморие. А при откриването на газопровода TANAP в събота, каза, че няма да изтеглят турските кораби и ще продължат да работят там, което се прави, за да се гарантира силовото участие в процеса. Научният сътрудник Джалел Харчауи пък посочи, че Турция е силно заинтересована да защити собственото си тълкуване на закона за териториалните води. Това очаква Турция от правителството на Националното споразумение в Триполи. Също така Харчауи заяви, че Анкара търси прецедент за бъдещото развитие в източното Средиземноморие, тъй като турските служители многократно сигнализират, че дейностите по проучване на газ ще продължат, въпреки нарастващата заплаха от санкции от страна на Европейския съюз по отношение на подобни действия.

- Това споразумение между Анкара и Триполи всъщност не е ли бомба, която все някога ще избухне? Какви последствия може да има, ако други държави в Средиземноморската акватория решат да сключат подобни договори?

- Наистина е така. На 27 ноември Анкара подписа споразумение с международно признатото правителство на Либия, в което се обозначават новите морски граници между двете държави. Районът, който се простира от югозападна Турция до североизточна Либия, пресича зона, за която понастоящем претендират Гърция и Кипър, и където са насочени плановете за бъдещ газопровод, които дори са в процес на свързване на източните средиземноморски газови находища с европейските пазари.

- Няма как подписването на един такъв документ да не предизвика напрежение между Турция и съюзните държави...

- Това е сигурно и то силно пролича от светкавичното му приемане от страна на турския парламент. Споразумението идва, тъй като турските кораби продължават дейностите по проучване и сондаж на газ в териториалните води на Кипър. В Анкара твърдят, че действията са необходими, за да се гарантират приходите от газ, които се разпределят между Република Кипър и Северен Кипър (призната единствено от Турция).

- Най-важното от срещата между Борисов и Тръмп е новината за създаването на информационен логистичен център във Варна. Как може да се впише това в международното морско право в Черно море и неговата сигурност?

- Всякакво участие във военно-морската стратегия на Европейския съюз е от значение за България. Този център би имал функцията на противовес срещу руският морски флот, и последните години се наблюдава концентриране на американски военни сили в България и на Балканите. Което е нормален процес предвид настоящата геополитическа обстановка в света, но силно се съмнявам това да е „ключовият“ център за решаване на черноморските въпроси на войната, а по-скоро би имал спомагателна функция, защото българската политика на практика е доста пасивна и служи основно за прокарване на западна такава. Естествено, би могъл да прерасне и във военноморска база, но от второстепенен характер.

- Босфора се явява основен транспортен коридор и се регулира с Конвенцията за черноморските проливи, подписана в Монтрьо през 1936 г. Припомнете какви права дава тя?

- С тази конвенция се дава пълен контрол на Турция за преминаване на военноморски съдове през черноморските проливи. Тази конвенция е подписана от страните: Австралия, България, Гърция, Турция, Обединено кралство, Румъния, СССР, Франция, Югославия и Япония. Конвенцията е актуална към настояща дата, като наскоро стана повод за дебат за построяването на алтернативния „Истанбулски канал“, но към момента няма съществено развитие по въпроса. Съгласно Конвенцията се отменя Международната комисия за проливите, създадена след Първата световна война, а на турските военни се разрешава да поемат контрола над проливите и укрепването на Дарданелите. Дава им се право при заплаха или във военно положение дори да затворят проливите за всички чужди военни кораби. Може да бъде отказано и преминаването на търговски кораби на страни, намиращи се в състояние е на военни действия със самата нея. Създадени са регулации за преминаване на военни кораби, като те не бива да надвишават 15 000 тона и едновременно не могат да преминават повече от 9 военни съда с общ тонаж максимум 30 000 тона, престоят им се ограничава до 21 дни, ограничава се дори за страни от Черноморският басейн, където се поставя условие ескортите да бъдат с най-много два миноносеца. На черноморските държави се позволява техни подводници да преминават през проливите, но след предварително уведомление и при условие, че съдовете са построени, закупени или отиват за ремонт извън Черно море.

- Този евентуален логистичен център у нас ще повлияе ли на желанието на всички в Черно море да се развива туризъм, да минават само платноходки, както каза Борисов? Ако се окаже, че ще има база, може би трябва да кажем „край“ на тези мечти?

- Нашата страна е с излаз на море, като също така има традиции в мореплаването на близки и дори далечни хоризонти. Имаме традиции и в океанския риболов, където почти няма основание за спорове с други страни, а и продукцията се търси, като цената им често надхвърля средната цена на храните, отглеждани на сушата. България е морски кръстопът, където две от границите ни са Черно море, свързващо ни през Босфора със Средиземноморието, а от там и с океаните, но също така и плавателната река Дунав, която все още се разглежда като „Синята магистрала“ на Европа. Черно море е басейн от езерен тип, където възможността за култивирането му в полза на човека, е на значително по-голям процент от други морета, и се предполага голяма намеса на държавни интереси от различен тип.

- До какво води това?

- Води до необходимост от значима дипломация по черноморските въпроси, както и ясна, твърда и целенасочена позиция на държавните интереси в тази област. Имаме си Черноморска банка за търговия и развитие със седалище в Солун (Гърция), както и Пакт към Организацията за черноморско икономическо сътрудничество, който е подписан от премиерите на 11 държави, а седалището на организацията е ситуирано в Истанбул, което подчертава важността за комуникация и готовността за взаимна подкрепа в района. Но когато говорим за политика в сферата на черноморския басейн, не трябва да пропускаме и разглеждането на производните политики в съседни морски басейни и канали, като не се фокусираме само върху туризма. Моретата са свързани, а от там и морските политики.

Нашият гост

Деян Димитров е доктор по “Право”. Специализира международно хуманитарно право към Комитета на международния червен кръст във Варшава. До средата на 2012 г. е главен юрисконсулт в Изпълнителна агенция “Морска администрация” към Министерство на транспорта. Завършва успешно магистратура по Международно търговско и морско право в Далиански морски университет - град Далиан, Китай. Участва в различни икономически форуми, дипломатически и търговски срещи. След завръщането си в България се занимава с морски, инвестиционни, граждански, и търговско-правни въпроси. Партньор в Адвокатско дружеството “Владимир Дончев и партньори”. Владее английски, китайски и руски език.

Коментари

Задължително поле