Д-р Митко Василев, главен управител на Германо-българската индустриално-търговска камара, пред „Труд”: Дисциплината и трудолюбието на германците им помогнаха в кризата

Не препоръчват на немците да пътуват до средата на юни 2020 г.

Германия разхлабва мерките за борба с коронавируса, след като стана ясно, че епидемията там е под контрол, благодарение на мерките, наложени след първоначалния скок на заразените. Налагането на ограниченията и молбата хората да останат вкъщи от средата на март насам беше успешно, споделят властите в Германия. Но какви икономически мерки взеха управляващите там? Какво се случва с бизнеса? А с пътуванията и летния сезон? Как успяха да се справят в Германия с Covid-19 въпреки огромния брой заразени? На тези и други въпроси за „Труд” отговаря д-р Митко Василев, главен управител на Германо-българската индустриално-търговска камара.

- Г-н Василев, германският бизнес се връща обратно на работа, след няколко седмици, прекарани в изолация. Концернът „Фолксваген” обяви, че връща поточните си линии. Но каква е равносметката от затварянето на бизнеса. Има ли изчисления колко им е струвало това?

- Икономиката, бизнесът и обществото като цяло в глобален мащаб са изправени пред нови предизвикателства и негативните влияния вече са налице. Концернът „Фолксваген” не е изключение и кризисната ситуация оказва голямо влияние както върху развитието на икономиката като цяло, така и на отделни отрасли. Докато 2019 г. бе успешна по отношение на реализирани печалби, то по предварителни данни за първото тримесечие на 2020 г. приходите от продажби на концерна „Фолксваген” са намалели с 8.3% до 55.1 млрд. евро. Доставките за клиенти също са намалели с 23% спрямо същия период на предходната година. От концерна очакват спад в доставките и продажбите за цялата 2020 г. и са предприели мерки за намаляване на разходите, но все още не се ангажират с нова прогноза за текущата финансова година, тъй като негативните въздействия на коронавирус кризата върху търсенето от страна на клиентите, както и върху веригите за доставки и производството понастоящем не могат да бъдат изчислени.

- Производството и продажбата на коли са пострадали от извънредното положение както у нас, така и в Германия. Кои други отрасли са най-пострадали в немските провинции?

- По отношение на автомобилния бранш през март и април търговците на автомобили в Германия отчитат сериозен спад при поръчките. Някои прогнози сочат, че през 2020 г. се очаква производството в Германия да се свие до 3,8 милиона автомобила. Понастоящем в германската автомобилна индустрия работят около 830 000 души. Не е изненадващо, че ресторантьорският бизнес, хотелиерството, туризмът и бизнесът, свързан с организиране на събития и панаирни изложения, са сред най-засегнатите отрасли и в Германия. Приходите на много компании в тези области спадат рязко, а разходи като наеми и заплати на служителите остават текущи. Засегнати са също така транспорта, логистиката, търговията на едро и дребно, услугите, промишлеността, строителството.

- Германия се справя по-добре от повечето европейски страни в борбата с коронавируса. На какво се дължи това?

- Пандемията от COVID-19 се разпростира вече навсякъде по света и оставя навсякъде негативни последици. И в Германия икономиката, здравната система и обществото са подложени на голям натиск, но там властите противодействаха на ранен етап на федерално равнище, на ниво федерални провинции и на местно общинско ниво. Германската здравна система е добре обезпечена. Клиниките използваха времето, откакто вирусът започна да се разпространява, за да се подготвят за нарастващия брой пациенти. Бюджетът позволява да се осигури широка финансова подкрепа за здравната система, гражданите и компаниите. Федералното правителство си е поставило три важни цели - защита на здравето на населението, смекчаване на последствията за гражданите, служителите и компаниите и справяне с пандемията заедно с европейски и международни партньори. Тук бих добавил още дисциплината и трудолюбието на германците, които особено по време на криза умеят да се мобилизират и да покажат добри резултати.

- Какви мерки са предприели за бизнеса в Германия? Какво според вас може да проработи и тук?

- Предприети са множество мерки, които вече са въведени на практика във Федералната република и от които компаниите биха могли да се възползват, стига да отговарят на определени условия и ако икономическите им затруднения са възникнали в резултат на ситуацията, породена от коронавируса. Например, спешна финансова помощ се дава под формата на субсидия за малки предприятия и самостоятелно заети лица, която трябва да послужи за покриване на текущи оперативни разходи. Осигурен е по-лесен достъп до кредит и се предлагат по-ниски лихви за компании, които изпитват временни затруднения. Предвидени са улеснения по отношение на кредитните гаранции. Създаден е специален пакет от мерки, които са съобразени с нуждите на стартиращите фирми. Други мерки са насочени към подпомагане на предприятията по отношение на заплати, отсрочки при плащането на данъци и осигуровки, както и различни възможности за консултиране на компаниите. Една много разпространена и популярна мярка в Германия е т. н. „курцарбайт”, което означава полагане на труд при намалено работно време. Работниците и служителите отработват по-малко часове, а работодателите плащат за този труд съответно по-малко заплати. Пари за „курцарбайт” се дават и от държавата, ако в предприятията временно е намалено работното време поради икономически причини или вследствие на непреодолими пречки. Дали са налице подобни предпоставки за предоставянето на „курцарбайтергелд” решава съответната агенция по труда. С други думи, във връзка с принудителното преустановяване на работа в резултат от въздействията на короновируса, предприятията могат да въведат работа на непълен работен ден и при спазване на законовите изисквания да кандидатстват за субсидия за работа при непълен работен ден. Това е нова кризисна ситуация, пред която никога досега не сме били изправени. Наред с липсата на яснота как ще се развие пандемията, изключително трудно става прогнозирането на мерки, които биха били ефикасни, или които не биха дали положителен резултат. Освен това трябва да се съблюдава спецификата във всяка отделна страна и ако някои мерки са успешни в дадена страна, то няма гаранция, че те ще имат същия резултат и на друго място. И ако страни като Германия с голям финансов ресурс могат да си позволят да въведат бързо някои мерки, то в държави с по-малък бюджет това би било невъзможно.

- Търговията ни с Германия бележи ръст от 3% през 2019 г., достигайки рекордните 8,51 млрд. евро. В момента нарушен ли е този стокообмен заради затварянето на границите?

- През 2019 г. отбелязахме пореден рекорд в търговския стокообмен между България и Германия. За четвърти път след началото на прехода България отчете положително търговско салдо с Германия, а не са много държавите, които отчитат положителен търговски баланс с федералната република. Настоящата ситуацията без съмнение внесе нова динамиката в търговско-икономическите отношения. Важно е да се отбележи, че гepмaнcкaтa икoнoмикa e eкcпopтнo opиeнтиpaнa и спадът при потреблението и търсенето, както и несигурността на пазарите, водят до отрицателни ефекти. Все още е твърде рано да се предвиди цялостния обхват на последствията. Всичко зависи и това какво и как ще се предприеме за овладяване на ситуацията и колко бързо ще премине кризата. Няма как да бъдат избегнати негативните въздействия върху взаимната търговия и прогнозите за предстоящото развитие не могат да бъдат оптимистични. И друг път съм го казвал, че нашата икономика е тясно свързана с германската икономика и че бизнесът на едната и на другата страна действат като скачени съдове. Федералната статистическа служба ще обяви официалните данни за резултатите от външната търговия за първото тримесечие на настоящата година в средата на май. Наскоро Асоциацията на германските индустриално-търговски камари (DIHK) представи свое проучване, в което участие са взели над 4000 германски компании. Според проучването над 80% от запитаните очакват значителни загуби в оборота.

- Какво търгуваме най-много с Германия?

- Германия изнася за България предимно машини, автомобили и автомобилни части, химически продукти и стоки на електрониката и електротехниката. Вносът от България е доминиран от електрическо оборудване, машини, облекла и стоки на леката промишленост. Според изследване на камарата в периода 2001-2017 г. структурата на износа на България към Германия претърпява значителни изменения и докато в началото на посочения период продуктите на леката промишленост доминират експорта към Германия, то постепенно започва да се наблюдава постоянен ръст в износа на сектори с по-висока добавена стойност - в сфери като електроника и електротехника, в областта на информационните и комуникационни технологии. Това е една добра тенденция и би било хубаво, ако тя намери своето продължение и в бъдеще.

- Търгуваме ли медицински консумативи с немците?

- Медицинските предпазни средства придобиха приоритетно значение за всички страни, засегнати от COVID-19. Европейската комисия предприе незабавни стъпки за защита на снабдяването с лични предпазни средства като изиска износът на тези стоки извън Европейския съюз да подлежи на разрешение от страна на държавите членки. Българските производители реагираха бързо, успяха да преориентират част от своите мощности и започнаха производство на защитни облекла и маски. Ние имахме конкретен случай с баварска търговска фирма и български производител на медицински консумативи за съдействие при решаването на възникнал проблем непосредствено след въвеждането на извънредното положение в България. За наша радост случаят приключи успешно и сделката продължи реализацията си.

- Германия въвежда процедура за влизане на български сезонни работници. Знаете ли в кои сектори ще работят те? Колко души заминават всяка година?

- Предвидено е ограничение на сезонните работници в Германия при спазването на строги условия при пребиваването им в страната. През април и май се очакват общо около 40 000 сезонни работници от различни държави да имат право да влязат в страната и да бъдат ангажирани предимно при производството на плодове и зеленчуци. На този етап не можем да посочим конкретен брой на заминаващи от България.

- Външният министър на Германия Хайко Маас е доста скептичен спрямо прогнозите за почивка през лятото и предупреждава страните членки на ЕС да не прибързват да отварят границите си за туристи, а у нас говорим за отваряне на малките хотели и къщи за гости. Може би трябва да погледнем към думите му по-отговорно?

- Туризмът е ключов отрасъл за много икономики по света. В момента той е сред най-тежко засегнатите сектори в резултат на пандемията. Наред с транспорта, ресторантьорството и хотелиерството, туризмът осигурява голям брой работни места. Въпросът, касаещ развитието на туризма при така създалата се кризисна ситуация, се обсъжда и на ниво Европейски съюз. На национално ниво стана ясно, че има разработени планове, които ще бъдат обсъждани с Националния оперативен щаб. Вярвам, че мерките ще бъдат съобразени с епидемиологичната ситуация. Със сигурност обаче възстановяването няма да е лесно. Ще отнеме време преди и самите туристи да се решат да предприемат пътуване. А в Германия не се препоръчват пътувания с цел почивка до средата на юни 2020 г.

- В момента как функционира камарата? Има ли желаещи компании да се свържат една с друга (България-Германия)?

- Наложи се да отменим редица предварително планирани бизнес инициативи, делови срещи и събития. Поддържаме контакт с фирмите членове и им съдействаме, когато се обръщат към нас с конкретни въпроси. Имаме и запитвания, при които бизнес партньори желаят да осъществят делови контакти.

Нашият гост

Д-р Митко Василев е главен управител на Германо-българската индустриално-търговска камара (ГБИТК). От 1993 г. д-р Василев ръководи Представителството на германската икономика в България, а от 1995 г. - Деловия клуб на германската икономика. Двете организации са предшественик на създадената на базата на междуправителствено споразумение през 2004 г. ГБИТК, която днес е най-голямата двустранна камара в България. От 2003 г. е и представител на Бавария в България.

Коментари

Задължително поле