1400 държавни служители са под наблюдение за евентуални изкушения

Туй било, онуй било в евродоклада, обаче в него бе изрично отбелязано в положителен план приемането на Закона за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество (ЗПКОНПИ). Евродокладчиците го отличиха като изпълнение на една от конкретните им препоръки за напредък на страната ни в областта на правосъдието и вътрешния ред. Новата нормативна уредба за борбата с корупцията не само беше приета, но и влезе в сила от началото на тази година. Тя регламентира пет направления на антикорупционна дейност, извън наказателното преследване: 1) превенция; 2) подаване и проверка на декларации за имущество, за несъвместимост и за конфликт на интереси; 3) оперативно-издирвателни дейности; 4) гражданска конфискация за обвиняеми в престъпления - длъжностни, корупционни и криминални. Какво следва от новите параграфи и алинеи на практика? Докторът по право Николай Николов е наясно с това. Той е автор на научни трудове по тази тематика и е ръководил Комисията за конфликт на интереси преди тя да се влее в новия орган, призван да ни отърве от продажниците във властта.

– Г-н Николов, колко хора на държавни постове са под прицела на новия антикорупционен закон, за който Еврокомисията ни хвали?

– 140 000 държавни служители имат задължения по Закона за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество (ЗПКОНПИ). Законът ги разделя на две големи групи. В първата са лицата, заемащи висша публична длъжност. Това са всички хора на изборни длъжности, а също и министри, зам.-министри, шефове на агенции, областни и зам.- областни управители, ръководители на териториални държавни органи, кметове и зам. – кметове на общини и райони, общински съветници, главни архитекти и други. Във втората група са лицата от средния и ниския ешелон на властта. Те са изчерпателно изброени в §2. Сред тях са всички служители в администрациите на парламента, изпълнителните и съдебните органи (без тези, които заемат технически длъжности), а също и представителите на държавата и общините в управителните и контролни органи на дружества, в които имат капитал, и директорите на държавни и общински предприятия, и директорите на училища, детски градини и други звена със самостоятелни бюджети, и секретарите на общини, кметовете на кметства, кметските наместници и други.

– Къде е разделителната линия между двете групи?

– Тя е във въпроса кой има право да извършва проверката на техните декларации и производствата за конфликт на интереси. За лицата, заемащи висша длъжност – те са около 20 000 - това е Комисията за предотвратяване на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ). За лицата по §2 - това са техните органи по избор или назначаване. А за кметовете на кметства – постоянните комисии за конфликт на интереси към съответните общински съвети. Разпоредбите на закона, които създават задължения в областта на конфликта на интереси и подаването и проверката на декларациите за имущество и за интереси са валидни и за двете групи лица.

– 140 000 чиновници са сложени под лупа! Ако това се случи така, както звучи, то на продажниците в държавния апарат им е спукана работата. И корупцията ще се изнесе от страната ни, като икономически емигрант.

– Не припадайте от радост. Пресилено и невярно е да се каже, че този закон въвежда постоянно наблюдение за корупционни практики и за облагодетелстване от служебната позиция на тази огромна маса от хора - 140 000! Факт е обаче, че механизмите и процедурите, които той предвижда, дават известна възможност за ограничаване на корупцията на административно ниво.

– “Известна” възможност ли? Как така “известна”? Законът е в действие от 10 месеца вече. И би трябвало да е ясно голяма ли е, или малка възможността, която законът дава да се хващат алчните управници в крачка?

– Вярно е, че 10 месеца са достатъчно време да се даде първоначална оценка и да се направят изводи относно изпълнението и действието на този закон. Особено относно проверката на декларациите за конфликт на интереси.

– Какви са тези изводи, кажете?

– Законът въведе децентрализирана система на проверките на декларациите, за конфликт на интереси и на проверките по сигнали на корупция.

– Е, и?

– Това означава на практика, че вместо един орган, както беше при предишната система, най-малко 2 000 държавни органа се произнасят по сигналите за корупция и за конфликт на интереси, и отговарят за проверката на декларациите. С наредбата на Министерския съвет, приета в изпълнение на новия антикорупционен закон, тази система бе доведена до прекомерни размери. Всеки кмет на кметство, който назначава, примерно, служител по административното обслужване на половин щат, ще бъде длъжен да се произнася със заповед по постъпил сигнал за корупция или за конфликт на интереси на назначения от него, а освен това да съхранява и да проверява декларациите му. За целта кметът трябва да назначи тричленна комисия и да издава заповеди за образуване и за приключване на проверките на декларациите и проверките по сигнали за въпросния служител. Още преди да се приеме законът, бяха ясни недостатъците на тази система. Те са още по-ясни сега. А именно - малките администрации нямат компетентността да провеждат такива процедури.

– Боже мой, ама разбира се. Познавам един кмет – уплашен политически послушко, на който му е трудно да се подписва и срича... Абсурдно е той да образува и да приключва проверки по декларации, които не може дори да прочете.

– И сама разбирате, че е възможно правомощията на кметовете по антикорупционния закон да бъдат използвани за политически натиск. Очаква се, освен това, да се получи различна административна и съдебна практика по приложението на 28-те забрани в закона, нарушаването на които води до конфликт на интереси. Ще има, разбира се, и разминаване на представите за несъответствие по подаваните декларации. Съществува и много голям риск от изтичане на информация от тези, на които е възложено провеждане на производството – изтичане на информация за самоличността на гражданина, който е подал сигнала. Няма да е изненадващо, ако се изнасят нерегламенирано и различни факти от процедурата, преди тя да е приключила. Въпреки глобата от 5 000 лв., предвидена за това.

– Не е нужно гражданинът да е екстрасенс, за да се сети, че така ще стане, май?

- Гражданите не вярват, че местният орган по назначаване и определената от него комисия ще разгледа обективно и безпристрастно всеки сигнал за корупция или за конфликт на интереси, подаден срещу назначен от него служител.

- Ами то не е за вярване, че кметът ще обяви за грешник някой, който той самият е довел в кметството. Представете си: кметът получава сигнал, че назначения от него е продажен или е в конфликт на интереси. Как да да каже “да, така е”? Тоя кмет да не е ненормален? Че нали и него ще разследват, ако направи това?

- Тъй или инак, това логично води до по-малко сигнали за корупция и лоши практики. И засяга една от основните функции на антикорупционния закон – да ограничи корупцията чрез възможност за разследване на нейните прояви административно ниво. По-другояче биха стояли нещата, ако тези производства се провеждаха от независим орган в София, пред който да се депозират сигналите.

– В спецправосъдието беше заложена тази идея – уличените в корупция и други престъпления да се разследват в София от спецпрокурори, а не в малкия град, в който живеят и където си пият кафето с тамошния прокурор, с полицая, с активиста на партията, която е на власт....

- Основна идея, заложена в антикорупционния закон, е всички 140 000 задължени по него лица да подават единна декларация за имущество и за интереси, която да акумулира над 40 факта за имущественото състояние на държавния служител и членовете на семейството му. Декларацията следва да се подава и при встъпване в длъжност и всяка година до 15 май. В нея се отразяват промени в имущественото състояние, в сравнение с предходната декларация. Предвижда се всяка от декларациите да се проверява за достоверност на посочените в нея факти. В годишните декларации държавните служители трябва да посочат не само новопридобити техни и на семейството им апартаменти, вили, ниви, коли, банкови сметки, дялове и акции в търговски дружества, пътувания в чужбина, подаръци и др., но и източника за тяхното придобиване. Тези декларации са силен антикорупционен фактор.

– Но не са ли трудни за попълване? С 40 факта! Човек трябва да изкара специален курс, за да се справи.

– Боя се, че са трудни, да. В началото на май КПКОНПИ утвърди образец на новата декларация, която до 8 юни всички лица, заемащи публична длъжност - и от двете групи - трябваше да попълнят. Декларациите на лицата, заемащи висша длъжност, се подаваха пред КПКОНПИ. В момента се провежда проверка на достоверността на всяка от тях. През следващия месец се очаква доклад на комисията относно съответствието или несъответствието на всяка от декларациите с действителността. Съществени затруднения възникнаха при изпълнението на закона във връзка с лицата по §2 – служителите в парламента и правителството, директорите на училища, детски градини, кметовете и др.

– Затруднения? Какви?

– В много кратък срок - от 8 май до 8 юни - те трябваше електронно и на хартия за първи път да подадат една твърде сложна встъпителна декларация за имущество и за интереси. Проблемът тук не беше в краткия срок, а в почти пълната липса на разяснителна кампания – на указания как се попълват тези декларации. В органите по назначаване, при които се подаваха декларациите, нямаха нужните познания и вдигаха рамене - не можеха да обяснят на своите служители как да изпълнят законовото си задължение без грешки. Резултатът беше, че служителите в немалко ведомства подадоха само годишни декларации за 2017-а, без да са подавали встъпителни. Така се пропусна възможността да има начална снимка на тяхното имуществено състояние и на техните интереси. А без тази начална снимка няма как да се сравнява и анализира развитието на имуществото на всеки служител, докато работи в държавния апарат. Няма как да се види има ли признаци за незаконен, корупционен източник на новопридобити активи.

– Сиреч, ако аз съм кметски наместник за втора година и декларирам за 2017 г. три къщи и три ниви, комисията няма откъде да научи, че съм влязъл в кметския кабинет лани гол като пушка, и следователно съм корумпиран. Правилно ли ви разбирам?

– Да. С наредба от септември, в противоречие със закона, се предвиди, че декларациите за имущество и за интереси на служителите по §2 се проверяват задължително само за спазване на сроковете за подаването им. Тяхното съдържание се проверява за съответствие от съответните инспекторати или тричленни комисии към органите по назначаване в три изчерпателно изброени случая: при постъпил сигнал за корупция или конфликт на интереси; при образувано дисциплинарно производство с елементи на корупция или конфликт на интереси; и когато служителите работят в административни звена с висок корупционен риск.

Законът прави разлика между лицата, заемащи висша длъжност и тези по §2. Има разлика в размера на глобите, в процедурата за гражданска конфискация след нарушения, в задължението за подаване на декларация след напускане публична длъжност и други. Това е добре. Лошото е, че административните проверки за корупция и конфликт на интереси сред средния и ниския ешелон на властта са поверени на повече от 2 000 (!) органа по назначаване - при съмнителни възможности да се справят и да получават сигнали. Декларациите за имущество и за интереси в този сектор ще бъдат проверявани за съдържание само в изрично посочени, ограничени случаи.

– Това е лошо, наистина. Но не е задължително да остане завинаги лошо, нали?

– Не, разбира се. Фактите налагат извода, че е необходимо е да се направи съществено изменение на ЗПКОНПИ - да се предвиди отново централизирана система за установяването на конфликт на интереси и проверката на декларациите.

– Централизирана беше системата по-рано, но се появи тефтерчето на Златанов. Онова, с указания от силните на деня: “Тоя да се оправи, оня да се удари!”.

– Такива тефтерчета може да има и при централизирана система, и при децентрализирана, но ако има кой да диктува и кой да записва...

- Прав сте. Такива хора не би трябвало да има на отговорни места. Ако приемем, че това е така, какво трябва да направи законодателят, според вас?

- Би трябвало да повери функциите по приемането и произнасянето по сигнали за корупция и за конфликт на интереси на лицата по §2 на КПКОНПИ – новия антикорупционен орган, който и в момента ги изпълнява за лицата, заемащи висша публична длъжност. Би трябвало отново изрично да се произнесе – проверяват ли се за съответствие имуществените декларации на тези лица. И да предостави на КПКОНПИ функции по методическо ръководство и контрол върху дейността на органите по проверка на тези декларации.

- Новият антикорупционен закон влезе в действие преди няколко месеца само. Предложението за изменение в него не е ли твърде ранно?

- По-важното е самото изменение да не е закъсняло.

Нашият гост

Николай Николов е роден през 1972 г. в Ловеч. Магистър (1995) и доктор по право (2010) от СУ. Работил е като юрисконсулт на община, член на първия състав на Комисията за установяване на имуществото, придобито от престъпна дейност (2005 - 2010 г.), член и шеф на на Комисията за конфликт на интереси (2011 - 2018). Адвокат. Член на Научно - експертния съвет на Института за модерна политика. Автор на пет монографии и над 40 статии в наши и чужди научни списания - за гражданската конфискация, конфликта на интереси, декларирането на имуществото, административното право и процес.