Д-р Светлана Поченкова: От болен бъбрек може да се куца

Световно признатият остеопат поставя диагнози и лекува само с ръце

Светлана Поченкова е основател и ректор на Института по естетична медицина в Москва. Неотдавна тя проведе обучителен семинар в България. Червенокосата дама е натрупала знания в редица страни, сред които Китай, Полша, Франция. Това й дава възможност да изгради успешна кариера в рефлексо- и мануалните терапии и остеопатията, на които е посветила 20 години от живота си. Не малка част от терапиите са патентовани като лично изобретение на Поченкова.

- Идвате да обучавате в България от година и половина. Значи спокойно можете да кажете от какви болести страдат българите?

- Да, така е. Аз много внимателно наблюдавам българите и забелязвам, че у вас обръщат много малко внимание на стойката на децата. Днес прегледах млади пациенти – на 11 и на 17 години. И двамата са обременени с диагноза сколиоза. И двамата имат проблеми с вътрешните органи. Също така имат изпуснат, нелекуван рахит до едногодишна възраст, на който никой не е обърнал внимание. А децата имат деформация, вдлъбнатина на гръдния кош, което е явен признак за рахит, нелекуван навреме.

- Какво ще кажете за българските си ученици? Те всички би трябвало да са медицински лица, след като вие сте лекар.

- Аз много обичам студентите си, толкова добре се обучават на семинарите. Неотдавна с удоволствие гледах мои студентки, които се занимават с ръчна пластика на лице. Само с един сеанс те постигнаха колосални резултати. Ръчна пластика е, когато само с ръцете си, без  инжекции, връщаме младостта. Защото спазваме кредото, че човек е едно цяло и ние се занимаваме с целия организъм, а не само с лицето.

- И диагностиката, и цялото лечение, като изключим хирудотерапията (тя е с пиявици), правите само с ръце, така ли?

- Аз работя единствено с ръце. Преди малко приех пациентка, при която установих, че има онкологично заболяване, преди да съм я прегледала. И тя го потвърди.

- От лични наблюдения мога да заключа, че българите основно ги боли гърбът, така ли е?

- Според мен, у вас няма правилен подход към подрастващите и тяхната стойка. Ние трябва да знаем, че до 4-годишна възраст трябва да се изправи варус или валгус (различни видове деформации на краката) при децата, че само до 6-годишна възраст малчуганът може да има т.нар. „доучилищна“ осанка, че има много видове нарушения в стойката. Децата трябва да се наблюдават. Към 10-годишна възраст костите вече са се оформили. До това време, ако говорим за счупване, то прилича на прекършване на зелена клонка – повече се огъва, отколкото счупва. Докато след 10 г. клонката вече е суха и както при възрастен човек, костите се чупят наистина. Ако до 10-годишна възраст никой не забележи проблемите в стойката, не види, че има рахит, ако не са взети мерки за дисплазията, плоскостъпието, кривите крака, ако не е лекуван валгусът (изкривяване на част от крайник навън от срединната линия на тялото, напр. валгусна деформация на тазобедрената става, на коляното, на палеца на ходилото), то естествено, накрая имаме нарушения в гръбначния стълб.

- Какъв е начинът да се спаси положението?

- Има методики, на които аз съм обучила вече специалисти в България. Те са мануални терапевти. Ние работим с всеки мускул. Построяваме структурата на тялото. Съществуват лицеви терапии, при които работим с фасциални вериги. При висцералната терапия работим с всеки вътрешен орган. Отново искам да ви обърна внимание, че човешкият организъм е едно цяло. Не е възможно да имате нарушение в гръбнака и това да не се отрази на вътрешните органи в тялото. И обратното. Проблем във вътрешните органи се отразява върху гръбначния стълб или в ставите.

- Има ли в лечението нещо, което е специфично, което сами сте измислили и сте стигнали до него чрез вашата практика?

- Ръчната пластика е мой, авторски патентован метод. Това е собствената ми методология. Правя семинари и по комплексно лечение на целулит, защото това не е козметичен дефект, а заболяване – липодистрофия. Прекрасно знаем, че липодистрофията е промяна в живота на клетката. Междуклетъчната течност се появява и притиска клетката. И трябва да решим проблема по правилния начин.

- Забелязали ли сте, че в България разширените вени са голям проблем?

- Огромен! А знаете ли, че още през 1541 г. италианският лекар Фабрициус е описал разбирането за клапаните във вените. Със студентите си обсъждам, че летим в Космоса, а до ден днешен не можем да решим въпроса с разширените вени. Но въпреки това, имаме методология, която позволява да подобрим състоянието и по този начин да заздравим целия организъм.

- Очевидно вашият подход е комплексен и ако има проблем с бъбреците, го лекувате, макар да има изкривяване на гръбнака, така ли?

- Задължително лекувам всичко! На това обучавам и студентите си. Всеки сеанс започваме с работа с централната нервна система. Търсим да възстановим инервацията.  Задължително работя и със сензорите. Също така отварям диафрагмата. Работя с жлъчката, с черния дроб. Питахте ме за бъбреците. Много интересен въпрос, защото, ако има птоза (смъкване) на бъбрека, във втората степен на смъкване, получаваме не само болки в гърба и в кръста, ами и болки в бедрата, в долната част на корема. Спускайки се надолу, бъбрекът прищипва нервите и пациентът идва с оплакване за болки в каката. Първото, което ще направя, е да му прегледам бъбреците. Подходът е комплексен!

- Планирате ли да дойдете отново в България?

- Да, през януари отново ще съм тук. Ще направя уникален семинар - комплекс от мануална, фасциална и висцерална терапия. И след семинара всеки ще има възможност да лекува пациента комплексно. Ще е запознат как да работи с жлъчката, с бъбрека, как да подходи към фасциалните вериги и съответно как правилно мануално да възстановява мускулите. Ще направя и втори семинар – за масажи на новородени.

Коментари

Задължително поле