На 20 януари 2020 да почерпят

Дневен хороскоп на Алена за понеделник, 20.01.2020

Властелинът на екрана 100 г. от рождението на гения на киното Федерико Фелини

Предотвратиха опит за бягство от затвор край Амстердам

Филтрите за комини дават чист въздух на София Ефективността им е 80% и се усеща веднага. 100 устройства са спестили 1.5 тона вредни емисии за по-малко от година, предстои монтажът на общо 2000

Водата за Перник – без риск за София Вместо да източват язовира, ще захранват града

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ в понеделник, 20 януари 2020

Емил Димитров: Да се прекара водата от „Мало Бучино“ до Перник е едно изключително голямо начинание

За демократите обвиненията срещу Тръмп са неоспорими Президентът играе голф във Флорида

Купуваме летни ваканции у нас с 40 на сто намаление

АТАКА с 5 въпроса към БСП за вота на недоверие

Тенис под дима от пожарите

Повече пари за реклама на наше вино в Китай Увеличават помощта само за бутилки със защитено наименование или произход

Путин се похвали с напредък по Либия Конференция в Берлин събра над 10 световни лидери

Светлинно шоу и реч на Джонсън в чест на Брекзит На 31 януари ще бъде пусната и специална монета

Д-р Станислав Бачев – историк и политолог, пред „Труд“: Бисмарк е прав – с руснаците се играе честно или не се играе изобщо

Инструментът на санкциите, използван от САЩ срещу държавите от ЕС, е голямо лицемерие

Каква е политическата равносметка за изминалата 2019 г. за света и за ЕС. Кои проблеми нараниха най-много Брюксел. Страховете на Европа се увеличиха – първо от Русия, а от няколко дни и от най-близкия u партньор – САЩ, които буквално забраниха чрез санкции един от най-големите бизнес европроекти „Северен поток-2“. Кой какви ходове има и къде сме ние – по тези въпроси разговаряме с д-р Станислав Бачев.

– Как бихте определили изминалата 2019 година за света – в нея скандалите преобладаваха повече, санкциите бяха повече, заплахите също. Какво ни казаха политиците и какъв беше отговорът на хората?
– Вече изминалата 2019-а може да бъде определена като година на промени. Взривът на промените никога не е спонтанен, а по-точно е множество по-малки случвания, които задават определена посока. Той е наслагвана във времето енергия, която намира своето проявление в подходящ момент. Ако до сега определени процеси изпълваха своята вътрешна форма със съдържание, то вече имаме и необратимо външно проявление, при което формата и съдържанието са в баланс. Инструментът на санкциите е част от инвентара, чрез който се цели да се запази нещо, което вече е в миналото – свят, регулиран от една държава. Санкциите и успешната адаптация към тях, липсата на страх и устойчивото формиране на съюзи показват, че вече можем да говорим за нова фаза в световните отношения. Историята показва и друга гледна точка – доста често механизмите на санкциите и блокадите са симптом за предстояща война, последен пристан преди избухване. Да се надяваме, че в настоящето историята ще продължи своя линеарен, а не цикличен ход.

– Годината никак не беше лека за Европейския съюз – общността, част от която сме и ние, се сблъска с много проблеми и изпитания, кои от тях убодоха Брюксел в петата и кои нараниха най-много сърцето му?
– Изпитанията и трудностите пред Европейския съюз показват, че той все още е в процес на оформяне, на изчистване на грешки, а защо не и на израстване? От гледната точка зависи интерпретацията – дали ще бъде израстване или финални ходове като обединена структура. Европа не спира да се променя. Това е единственото място, където от 2000 години процесите не спират, а интензитетът нараства, затова и за пореден път сме арена на сблъсък. Затова и можем реалистично да очакваме, че изпитанията няма да спрат и през следващата година. Да, Брекзит е голямо изпитание, все още отворена рана, но той не е неочакван, не идва в гръб.

– Изпитанието идва от близък партньор и не може да не боли…
– Така е, най-тежките наранявания могат да бъдат причинени единствено от тези, които са смятани за най-близки. Когато ударите идват от най-близките съюзници, е същото като в човешките отношения – показват се реални намерения и като негатив се проявяват скрити цели. Инструментът на санкциите, използван от САЩ срещу държавите от ЕС, маскиран като добри намерения е сред най-големите лицемерия. Най-голямата болежка на Европейския съюз е въпросът за неговото единство.

– От кого трябва да се страхува повече Европа – от Русия, от САЩ или от себе си? Задавам така въпроса, защото от Брюксел определят Москва като основна заплаха за сигурността му, Вашингтон пък направо разпореди, че ще санкционира всеки, който участва в завършването на „Северен поток-2“, а Брекзит показа, че нещо не е наред.
– Въпросът за страха следва да бъде осмислен правилно. Всички страхове могат да бъдат преодолени едва, когато са осмислени и разбрани. Има една сицилианска поговорка, която гласи – „Никога не се страхувай от Рим, влечугото се крие в Неапол.“ Най-често държавите, а и хората, следва да гледат първо зад гърба си, когато търсят недоброжелатели. Между другото, същата препратка намираме и в Библията – Евангелие от Матей, 10:36. Отвъд философската и етическа плоскост, а в полето на икономиката – Европейският съюз е длъжен да следва своите собствени интереси, които обезпечават собствената му сигурност. В конкретния случай – това означава завършване на „Северен поток-2“. Той ще бъде реализиран, дори с някакво забавяне. Отношенията с Русия тепърва ще бъдат разгръщани в положителна посока и не само заради прагматическата неизбежност. Брекзит следва да бъде реализиран по план, волята на британския народ бе потвърдена не само на предсрочните парламентарни избори, но и на евроизборите от миналата година. Англия избра своя път, дали ще се запази като Великобритания тепърва предстои да разберем в идващите години.

– Имат ли реално покритие страховете на Европа от Русия, заради енергийната си независимост или пък зависимостта u от Америка е по-силна? От кого всъщност е зависима Европа?
– В енергетиката зависимостта е двустранна. Но възможността американската външна политика да претърпи провал след реализацията на „Северен поток-2“ и на Турски поток дава много повече основания да се разсъждава върху действията на Вашингтон впоследствие. Дори налагането на санкции в последния, финален етап от изграждането на „Северен поток-2“, е признак за притеснение, отколкото за осъзната дългосрочна игра. Обсъждано е и други пъти, но не Европа има военни бази в САЩ и многохиляден персонал, а обратно. И не европейски посланици стоят до американски прокурори и министри, когато се обсъждат промени в съдебни системи, например. Толкова за равнопоставеността и въпроса за зависимостите.

– Покрай енергийната тема изплува и друга – тази за Втората световна война, която завърши преди почти 75 години, но участниците в нея продължават да вадят нови карти от ръкава си, както и исторически факти на масата. Как ще коментирате гневните коментари на Владимир Путин и на Полша в последните дни? Защо е тази игра на нерви? И с просто око се вижда, че някои исторически факти се подменят съзнателно. Каква е целта на такова действие и докъде може да доведе то?
– Енергийната тема, като част от икономическия аспект, е свързана с използването на историята. Историята е инструмент в ръцете на политиката. Привикването на руския посланик в Полша Сергей Андреев в края на декември е добър пример за изопачаване на историческата истина и селективност на паметта, в услуга на политическата коректност. Пак свързана с образа на врага. Удобно се забравя, че преди пакта Рибентроп-Молотов има Мюнхенска конференция, след която Полша не е жертва, а насилник. Забравя се също, че единственото посещение на Хитлер, като фюрер на Райха, на Света литургия е именно в Полша при смъртта на маршал Пилсудски. Забравя се също за времето на Втората полска република от междувоенния период, когато се развихря полски антисемитизъм. В годините след Първата световна война полското правителство ограничава правата на евреите чрез отказ от банкови кредити, утежнения за частния бизнес, невъзможност за работа в държавни фирми, ограничения в образованието и др. До момента няма извинение от Полша към Израел за еврейските гонения. Уместно е да се отговори и на въпроса кой освободи Аушвиц? Не беше Полша, а беше съветската армия.

– Изглежда създаването на враг е може би нова опорна точка?
– Ръцете на настоящето моделират миналото, създавайки бъдещето. Когато се създава враг, не се прави с поглед в настоящето, прави се с поглед в бъдещето и бъдещите поколения. Страхът идва от наличието на враг, а когато има моделиран и отгледан образ на враг, в случая – Русия, се цели създаването на трайно недоверие. Образът на „другия“, който е различен и следователно – чужд, почти неприятел. При успех, това е сигурен начин да се предотвратят добрите отношения.

– Щатите заплашват другите, но самите те се тресат от един импийчмънт, който е може би най-измисления в историята на тази страна. Какво мислите за него, ще успее ли Тръмп да се справи със ситуацията?
– Тръмп вече се справи, тъй като цялата ситуация, създадена от демократите, работи против тях. Неговият рейтинг се запазва, а техните възможности намаляват. Те дори нямат стабилна фигура, която да се изправи срещу него. Още повече, че въпросът за процедурата по импийчмънт ще се реши в Сената и просто няма да мине. Тръмп, въпреки всичките си недостатъци и странности, е единственият президент от 30 години насам, който успя да не вкара САЩ в нов активен военен конфликт през своя мандат. Венецуела не се брои, тъй като военна намеса там щеше да бъде втори Виетнам. Венецуела не е Ирак, нито Афганистан. Тръмп изпълнява надпрезидентската програма за продажба на оръжия и до някаква степен това дава спокойствие. Пред Тръмп, но и пред всеки бъдещ управляващ в САЩ стои най-големия проблем за разширяващото се социално неравенство, състоянието на инфраструктурата, системата на масовото образование, която акумулира неграмотност и непознаване дори на географията на света. Проблемите там тепърва в годините ще придобиват външна форма.

– Колкото и да говорим за Европа, винаги в един момент се стига до Турция, която със сигурност държи един от козовете си буквално на каишка. Брюксел неглижират ли проблема с мигрантите, или се страхуват да го изговорят на глас?
– Ердоган ще използва тази карта и занапред. Въпреки провала на изборите в Истанбул, общата картина показва, че Турция изпълнява успешно своите стратегически задачи. Сигурността на два енергийни потока, които снабдяват Европа, в комбинация с придобиването на системите С-400, правят Турция незаобиколим регионален фактор – както в Черно, така и в Средиземно море. Мигрантите са част от инструментариума. Дори при възможната криза в Либия, единственият възпиращ фактор над Ердоган е Путин. Това ще проличи и при предстоящата им среща през този месец. Интересно ще е развитието, имайки предвид позициите на двете държави по либийския въпрос.

– И в целия този пасианс – къде сме ние? Покорни или непокорни ще бъдем – въобще докъде ще стигнат силите ни и имаме ли ги?
– Газта за България вече идва от Турция. А можеше да е обратно. Това дава яснота кой е бил прав и кой е спекулирал по темата за Южен поток. Нашето покорство пред силния на деня ни лишава от икономически, но и стратегически възможности. Все още можем да изиграем играта правилно, не само с ограничаване на щетите от миналото, но и с оползотворяване на останалите текущи възможности.

– Борисов се срещна с Тръмп и новината, която се коментира най-усилено, бе за евентуална Черноморска база на НАТО тук. Как прозвуча и как тълкувате ответния отговор на Москва, че базата на Камчия може да стане меката сила на Русия в Европа?
– Идеята за някаква структура на НАТО по нашия бряг не е нова, независимо каква опаковка u се поставя като име. Под някаква форма тя може и да функционира вече. Премиерът Борисов беше в сложна ситуация, която в някаква степен дори беше отвъд него. За него е много важен балансът, очевидно е, че той го търси. Най-малко, защото голяма част от българския електорат питае добри чувства към Русия. Въпросът за СОК „Камчия“ и неговото третиране като център за мека сила е пресилен. Мека сила са множеството неправителствени организации, получаващи пари за дейност, чийто характер е противоречив. Мека сила може да се нарече политика, която има национален характер. Как може един санаторен или образователен комплекс да бъде национален, че дори и европейски източник на мека сила? По скоро е форма на търсене на баланс.

– От 30 години имаме нов Голям брат, членове сме на ЕС, какво ли не се изговори срещу Русия, но позитивното отношение на много голяма част от българите към тази страна е факт. Защо?
– И не е необходимо наблюдателя да е русофил или русофоб, за да види хилядите хора, които ежегодно на 3 март отиват на паметника на връх Шипка – апотеоз на обединените руско-български усилия във войната с Османската империя. Няма как една държава, която ти създава устоите на всички сегашни институции, която ти събира кадрова банка на всички образовани и успели българи, които поемат управлението на всяко освободено място по време на войната, а и занапред, създава държавност, да е поробителка или да бъде разглеждана като враг. Ние даваме букви и вяра, те връщат жеста, като ни създават основите на съвременната държавност. Бисмарк правилно отбелязва – с руснаците се играе или честно, или не се играе изобщо. Защото ако не се играе честно, те рано или късно идват за своето, и тогава договорите не струват дори хартията, на която са написани.

– За българите надеждата е нещо много важно, дори сакрално. Не станаха ли напоследък спекулациите с нея доста? Не е ли тя опасен враг, както я нарича Екзюпери?
– Надеждата не е враг, а източник на мотивация, това, което ни кара да се съпротивляваме и движим напред. Романът „Граф Монте Кристо“ завършва с думите „чакай и се надявай“, но през целия път на Едмон Дантес се показва, че пътят е равен на действие и справедливостта зависи от нас самите, а надеждата е в собствените ни ръце. Това е и пожеланието ми за настъпилата Нова година.

Нашият гост
Станислав Бачев е роден през 1991 г. в Шумен. Завършва История в Шуменския университет “Епископ Константин Преславски”. Доктор по политология във Варненски свободен Университет “Черноризец Храбър”, специалист по международни отношения и геоенергетика. В края на 2018 г. издаде първата си монография “Геоенергетиката в отношенията ЕС-Русия в началото на XXI век”.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.