Християна Гутева, д-р, експерт по спорт, пред "Труд": Хората посягат към зависимости, при стрес и тревожност

Необходим е контрол над емоциите - особено на гнева, както и отговорност

В обстановката на растящ брой заразени от COVID-19 расте и паниката сред всички. А тя подтиква все повече хора към зависимостите, алармират специалистите. Как да снемем безпокойството и да укрепим организма за битката със заболяването и зависимостите? Разговаряме с д-р Християна Гутева, хоноруван преподавател по спорт в НБУ, кондиционен треньор и рефер №1 по футбол сред жените.

- Християна, хората са сковани от страх и паника заради коронакризата. Как може това да се преодолее със спорт?
- Страхът и неизвестността, свързани с COVID-19, водят като последствия тревожност и стрес у хората. Спортът е едно прекрасно средство, чрез което да се натоварим физически и същевременно да се разтоварим психически. Физическата активност и спортът са силно препоръчителни за хора във всякаква възраст, особено днес.

- Как заниманията със спорт могат да помогнат на тялото да се укрепи и да посрещне заразата в по-добро състояние?
- Отдавна е доказано, че здравето и спортът са тясно свързани. Редовните занимания със спорт благоприятстват доброто общо състояние на организма. Положително се повлияват всички органи и системи, подобряват се жизненият тонус и работоспособността. Освен всичко друго, физическата активност има благотворно действие върху психоемоционалното състояние. Всички тези ползи са повече от достатъчни да ни мотивират да се занимаваме със спорт във времена, в които здравето и благоденствието ни са на преден план.

- Факт е, че се обездвижихме - хиподинамията като болест на съвременното общество... Наддадохме и килограми по време на самоизолацията...
- Обездвижването на хората от съвременното общество е абсолютен факт за всички възрастови групи. Това се дължи на модернизацията и напредването на технологиите във всеки аспект от живота. Тази негативна тенденция е налице в последните 20-30 години. Що се отнася до излишните килограми, затлъстяването е проблем, с който много хора се борят преди всичко заради външния си вид. Бих искала обаче да подчертая нещо по-важно - че затлъстяването е предпоставка за развитието на много болести, а също така може да усложни вече налични здравословни проблеми.

- Преподавате на студенти от НБУ. Какво им препоръчвате днес, когато са още по-обездвижени от дистанционното обучение?
- Аз и моите колеги се опитваме да бъдем полезни чрез съвети и видео тренировки, които публикуваме във фейсбук страницата на университета. Освен това винаги съм насърчавала всички студенти да бъдат физически активни и да намират място за спорт в своето ежедневие.

- Какви спортни занимания са подходящи в обстановката на изолация и дистанциране?
- В условията на дистанциране все още повечето от вариантите за спортни занимания за достъпни. Разбира се при увеличеното разпространение не само на COVID-19, а и на всички други сезонни грипове, най-добре да се предпочетат занимания на открито, ако метеорологичните условия го позволяват. При изолация е малко по-сложно, но не е невъзможно да бъдем физически активни. Това може да се постигне в домашни условия, чрез общоразвиващи упражнения за цялото тяло, за които дори не е необходимо оборудване или специални условия, а единствено да имаме желание.

- Какви спортни занимания са подходящи за хора в напреднала възраст, които днес също са по-обездвижени?
- При тях подходът винаги трябва да е индивидуален, съобразен с тяхната предишна и настояща двигателна активност, наличието на придружаващи заболявания и други. Има много спортове, които биха били подходящи, като разбира се, трябва да се избягват претоварването и прекалено резките движения.

- А как да накараме да се раздвижат обездвижените ни деца, голяма част от които по цял ден са пред компютрите?
- По изключително лесен начин – чрез личен пример, един от основните начини за възпитание. Когато родителите са физически активни, рядко е децата да отказват да се занимават със спорт. Позитивно въздейства също подобряването на комуникацията и връзката между децата и родителите, чрез съвместни спортни занимания.

- Кои спортове и спортни занимания са подходящи за децата и младежите днес?
- Въпросът в случая е на предпочитание към вид спорт, който има възможност да се практикува в условията на пандемия. Важното е да се избере някакъв вид двигателна активност, която да се извършва регулярно и, разбира се, при спазването на всички хигиенни мерки.

- Като любимо лице на футболните фенове, дайте идея какво да правят в тази извънредна обстановка.
- Футболът е не просто спорт, а един социален феномен, който обединява хора от различни възрасти, народности и раси. Освен това, достатъчно е да има една топка - и хората забравят за възрастова разлика и различията помежду си. Не е задължително да има 2 отбора по 11 играчи.

- Специалисти алармират, че в условията на тревожност от пандемията все повече хора посягат и към зависимостите.
- Да, съществува такава опасност. Настоящата обстановка въздейства върху психическото състояние на всеки един от нас по различен начин. Факт е, че много хора посягат към зависимостите в условия на тревожност и стрес. Затова трябва да бъдем изключително внимателни и да не се поддаваме на подобни негативни емоции.

- Как спортът може да държи възрастните и децата по-далече от тези проблеми?
- Освен върху физическото състояние, спортните занимания повлияват положително и на психологическото благосъстояние. Намаляват тревожността, депресията и стреса, като основни рискови фактори, подтикващи към развитие на различни зависимости. При подрастващите спортът помага да контролират емоциите си, особено гнева, мотивира ги да подобрят чувството си за отговорност, способността да изразяват успешно себе си, което от своя страна подобрява самочувствието им и ги улеснява да избягват лошите навици. Имах удоволствието да участвам като експерт по спорт в проекта „Здравей, здраве“, реализиран през месеците септември и октомври от неправителствената организация „Сдружение Азбукари“, с финансовата подкрепа на Министерството на младежта и спорта.

- Какво включваше този проект?
- Проектът „Здравей, Здраве“ беше насочен към две основни целеви групи - ученици и младежи, студенти. В първата група бяха включени 500 ученици от 15 до 19 години. Участваха деца от 127 СУ „Иван Денкоглу“, 134 СУ „Димчо Дебелянов“ и 81 СУ „Виктор Юго“. Във втората група се включиха 150 младежи, студенти от 19 до 25 години от СУ „Св. Климент Охридски“. И в двете групи 10% от участниците бяха деца и младежи в неравностойно положение. С двете групи проведохме занимания и лекции - за учениците в класните стаи, а за студентите онлайн. Организирахме и спортно-образователни събития със състезателен характер. Издадохме книжки, в които се обяснява за вредата от различните зависимости.

- Защо се включихте в този проект?
- Защото инициативата на „Сдружение Азбукари“ да се насочи вниманието на младите хора към различните видове зависимости и начините, по които да се предпазим от тях, е много ценна, важна и още по-актуална днес. Каква по-голяма мотивация за мен, от това да покажем на младите хора как да изберат най-доброто за себе си - здравословния начин на живот и по този начин да реализират своя потенциал в обществото. Приемам проекта като мисия за по-добро бъдеще на младото поколение в България, затова смятам, че той има национална значимост.

- Кои са най-разпространените зависимости сред децата и младежите днес?
- Най-често срещаните зависимости в XXI век са към наркотици, тютюнопушене, алкохол, кофеин. А също и дигитална зависимост, зависимост и пристрастяване към храна, тенорексия (зависимост към придобиване на тен - б.а.), към татуировки. В рамките на проекта имахме лекции и събеседване с ученици и студенти. От информацията, получена от обратната връзка с тях, разбрахме, че младите хора най-често посягат към тютюнопушенето и алкохола, вероятно подценявайки вредите от тях.

- Като наблюдаващ спортен експерт, как смятате, кои са най-честите причини хората да прибягват до зависимости?
- Причините могат да бъдат много и разнообразни, както и съвкупност от няколко. Истината е, че при някои от зависимостите има генетична предразположеност, но този факт не трябва да успокоява някои хора, че бидейки генетически предразположени към някаква зависимост, те трябва с лека ръка да кажат, че няма друг начин. Социалната среда, в която попадат някои млади хора, също е важен фактор. Всичко това е свързано и с модата. Много е лесно в компания на наши близки или приятели първият опит да прерасне в трайна зависимост. Тревожността, депресията и стреса... Три думи, които стават все по-актуални днес с нарастване на големия брой задължения, отговорности и проблеми. А днес, когато пандемията от COVID-19 се разгръща за втори път, се увеличават тревожността, депресията и стреса. Известно е, че хората посягат към зловредни навици, за да се разтоварят, да се почувстват по-добре. Но зависимостите няма да решат нашите проблеми, нито трайно да снемат стреса. Докато спортът може наистина да помогне.

- Как вие самата поддържате форма в тази обстановка на ограничения?
- Тренирам всеки ден и с максимум един почивен ден през седмицата. Освен това се стремя към здравословно и разнообразно хранене, доколкото това е възможно, тъй като качеството на хранителните продукти в последните години се влошава.

- Защо решихте да се посветите на спорта и завършихте НСА? Какво тренирахте като дете?
- Аз съм от спортно, лекоатлетическо семейство и да се посветя на спорта се оказа най-логичният и естествен избор за мен. На 13 години тренирах и карате, но избрах леката атлетика. Състезавах се в дисциплините 60 и 100 м препятствено бягане, заемах призови места от държавни шампионати. Благодарна съм за всичко, което ми е дал спортът. Като се върна назад, не бих избрала да се реализирам по друг начин. Като прекрачих прага на НСА, разбрах, че няма да продължа образованието си на друго място, затова не съм и кандидатствала в други университети.

- Били сте и кондиционен треньор.
- Да, занимавала съм се с индивидуални тренировки, както и с групови занимания за деца. През 2017-2018 г. работих като кинезитерапевт към федерацията по фехтовка, а през 2018 г. - като кондиционен треньор на Националния отбор по волейбол юноши до 18 г., в рамките на подготовката на отбора за Европейско първенство.

- Наскоро защитихте докторантура. На каква тема беше тя?
- Тази година защитих докторска дисертация на тема „Усъвършенстване на координационните способности на футболисти с различна квалификация“, разбира се, с огромната подкрепа на доц. Пламен Нягин, доктор и проф. Марин Гъдев, ДН, както и на цялата катедра „Лека атлетика“, за която съм изключително благодарна.

- Вие сте популярно лице и любимка на футболните фенове, рефер №1 на България. Какво послание бихте отправили към хората, как да преодолеят всички негативни последствия от корона кризата?
- Да бъдат позитивни, доколкото това е възможно, и да не забравят да спортуват.

Нашият гост

Християна Красимирова Гутева е родена на 3 октомври 1990 г. в Габрово. Завършва Националната Априловска гимназия с немски език, НСА „Васил Левски“ с бакалавърска степен „Кинезитерапия“ и магистратура по кондиционна подготовка. От април 2015 г. е докторант към катедра „Лека атлетика“ в НСА, а от октомври същата година е хоноруван преподавател. От 2019 г. е хоноруван преподавател по спорт в НБУ. Отличена е за най-проспериращ футболен съдия за 2012 г. и е съдия на годината в категория жени през 2013, 2016, 2017 и 2018 г.

Коментари

Задължително поле