В Музей-галерия „Анел“ (София) се откри ретроспективната изложба „Евридика, къде си?...“, посветена на забележителното творчество на Явор Цанев (1956 – 2014) – един от най-значимите български художници на нашето време. Изложбата ще бъде отворена за посещения до края на септември 2024 г. и включва живопис, рисунки, графики и скулптури, които разкриват дълбоката духовна и художествена визия на Цанев. 

От името на собственика на галерията Ангел Симеонов – поет, колекционер и бизнесмен – приветствие към присъстващите отправи Анжела Димчева – журналист и литературен критик. 

Снимки: Емил Дриндолов

Худ. Явор Цанев. Мъртво море

Худ. Явор Цанев. Момиче на крайбрежния пясък

Куратор на експозицията е Пламена Димитрова-Рачева, която представи художника с кратък изкуствоведски анализ: „Преди десет години Явор Цанев прекрачи отвъд границата на битието и навлезе във Вечността – източник на неговото вдъхновение и творчески търсения. Неговото изкуство е пропито с теми, които сливат времето и пространството, оставяйки само духовния път на човечеството. Цанев, като съвременен сфинкс, задаваше загадки чрез своето изкуство, изследвайки вечните въпроси на човешката природа, митологията, религията и философията. Изложбата „Евридика, къде си?...“ е метафора на дълбоко духовно преживяване на любовта – любов, която се усеща, но никога не се преживява напълно. Женските образи – богини, нимфи, менади, жрици и светици – сякаш идват от паралелни светове, въплъщавайки универсални ценности. Те се прераждат и трансформират една в друга с енергийно безсмъртие, като се превръщат в символични носители на поетично, митологично, въображаемо или реално съдържание. Творчеството на Явор Цанев започва през 80-те години на миналия век и е свързано с легендарната варненска графична школа, като художникът остава верен на своя уникален стил и естетически принципи. В последните години от живота си е част от групата „Вар(т)на“ и създава произведения, свързани с постмодернизма – видеофилми, инсталации и пластики, в които използва природни материали като морски камъни, съчетавайки пластика с рисунка и текстил. Далеч от социалните теми и ревизионизма на нашето време, неговото изкуство съдържа дълбоко историческо познание, което натрупва мъдрост и вдъхновение“. 
Гостите отдадоха почит на Тоня Цанева – вдовица на художника, и с изслушаха с интерес откъси от неговия дневник. „Светът е сцена, но не всички хора са актьори, някои са дошли само за да гледат как се развихря драмата на човешкото безумие. Това, което се е случило, се е случило, за да бъде описано. Описаното преди ни дава категории, за да мислим за това, което се случва днес, да разберем това, което се случва днес, да опишем това, което се случва днес. То ни освобождава от невежеството да осъзнаваме нещата едва след като вече са се случили“ – е написал Явор Цанев през 2006 г.