ЕС към Западните Балкани: Сватба скоро няма да има, но годежът остава

ЕС към САЩ: Искаме сами да си избираме партньорите

Едно от най-важните събития за нашето председателство, срещата на Съвета на ЕС в София приключи. Вниманието на българските медии логично беше съсредоточено основно към втория ден, а именно посещението на „партньорите“ от Западните Балкани. Там беше приета предавателно одобрена декларация и „приоритетна програма“ за бъдещето на отношенията ни с тези западно-балкански „партньори“. Все пак осъществяването на срещата и декларацията е положителен резултат от положените усилия. С едно изречение, на всички им стана ясно, че сватба скоро няма да има, дори и в обозримото бъдеще, но годежът остава. Просто толкова може ЕС да направи за Западните Балкани и толкова те са готови да направят за членството си в ЕС.

Същинската среща на държавите-членки показа пред какви сериозни проблеми е изправен Съюзът. Ясните послания, които получихме от Вашингтон през последния месец, очертават много сериозни проблеми в бъдещите ни отношения. Обобщени, те ни поставят пред следните критични точки: В международно-политически план САЩ започват курс към самостоятелно излизане от международни споразумения и договори. Още с встъпването си в длъжност Доналд Тръмп денонсира едностранно Парижкото споразумение за климата, Транс-тихоокеанското споразумение, постави под въпрос северо-американската зона за свободна търговия NAFTA, прекрати преговорите за Транс-атлантическото споразумение, впоследствие премахна едностранно международния статут на Йерусалим, денонсира сделката с Иран. Въпреки визитите на Макрон и Меркел категорично демонстрира, че няма да координира политиката си с европейските си партньори, дори напротив. В икономически план САЩ разшириха режима на санкции срещу Русия. Освен че тези санкции влияят негативно основно на ЕС, но вече могат да се окажат под заплаха и европейските енергийни проекти, напр. „Северен поток-2“. Като алтернатива американският президент предложи на ЕС да купува втечнен американски шистов газ. Наложи мита за европейски компании за стоманата и алуминия и заплаши европейските производители на автомобили, които продават в САЩ с нови ограничения (към момента имаме гратисен период до 01.07.). Недвусмислено поставиха под заплаха от санкции европейските компании, които продължат да търгуват с Иран.

Във военно-политически план: САЩ недвусмислено показаха, че ще променят отношенията си в НАТО, ако европейските страни-членки не увеличат разходите си за издръжка на НАТО до 2% от БВП. Даже в американската преса се появиха статии доколко автоматичното изпълнение на чл. 5 от договора за директна подкрепа при нападение над страна-членка не противоречи на американската Конституция. Твърди се, че такова решение трябва първо да премине през гласуване от Конгреса. Авторите се позовават на тълкувателното решение, което поставя американската Конституция над всички международно поети задължения и договори.

Как изглежда всичко това за Европа, ако изпълни тези американски искания и как ще изглежда самият ЕС след това? На първо място следва да се има предвид, че в промишлените стоки ЕС и САЩ основно се конкурират за един и същ пазар- американския. Налагането на мита и нетарифни ограничения над европейските производители правят продукцията им, при еднакво технологично качество поради стандартизацията, по-скъпи и следователно измествани от пазара. ЕС не може да влияе пряко на процеса, защото това си е американската държава и те си определят законите. Остават два други механизма. На първо място, поевтиняване на производството. Това е възможно при ниски производствени разходи, главно заплати и цена на енергията. ЕС предоставя силно социално ангажирана среда към трудещите се, а оттам и високата степен на издръжка на труда. Остава евтината енергия. Преди това следва да се спомене още един резерв - научно-техническият прогрес. За него са необходими развойни предприятия и свободни пари. Тук въпросът за 2% за НАТО придобива особена тежест. В цифрово изражение от 17 трлн. БВП на ЕС това са 340 млрд. В момента ЕС дава за Вашингтонския договор 210 млрд. Евентуалното повишаване на разходите следва да е точно с 130 млрд., или 63% ?! И нека отбележим ,че от тези нови средства 40% трябва да отидат за закупуване на ново въоръжение и бойна техника, основно американско. Това са и свободните пари за технически развой и повишаване на конкурентоспособността на технологичната продукция, такава каквато основно изнася ЕС.

Съществува още и хипотетичният резерв от разширяване на присъствието на технологичните европейски стоки на нов платежоспособен пазар, но такъв в региона се явява единствено Русия, с която сме в санкции и те постоянно се подновяват. Относно енергията - международните споразумения по климата (безспорно необходими), които ЕС ще продължи да спазва, а САЩ денонсираха, ще правят цената на собствените европейски енергийни източници от ТЕЦ трайно увеличаваща се. Енергетиката от АЕЦ е под мораториум в повечето западни държави, а изграждането на нови мощности е доста скъпо и дълго във времето занимание. Тук става дума за аритметика за период от една-две години. Остава единствено резерв в достъпа до евтини традиционни енергоносители. И тук влизат новите ограничения на САЩ. Санкциите срещу Иран лишават ЕС от допълнителни количества нефт и участие в разработването на новите ирански находища, което би ни направило не само купувачи, но и съдружници в продажбата му на световните пазари.

Другият източник е природния газ. Санкциите срещу Русия ограничават участието на европейски компании в съвместното разработване на нови находища и намаляване себестойността на цената за европейската икономика. Специално внимание следва да се обърне на новите енергийни проекти като „Северен поток-2“. В този проект Германия видя отлична възможност, след като беше спрян „Южен поток“ не само да стане алтернативен доставчик за индустриална Европа на газ, но и за значително намаляване на енерго-издръжката на собствената си икономика, тъй като Германия съфинансира проекта на 50%. Вече открито се призна за сериозният натиск, който оказват САЩ за стопирането на проекта и замяната му с американски втечнен газ. Този продукт е приблизително 60% по-скъп от сега доставяния руски газ поради това, че се доставя през Атлантика в специално изработени танкери, втечнява се в заводи на единия бряг и се намалява налягането в терминали на другия бряг, а освен това за него пак ще е необходима нова газопреносна мрежа от пристанищата. Така ЕС ще следва да изгради сам терминалите и газопреносната мрежа, за да купува този нов атлантически продукт. САЩ предлагат да участват,, като американските банки дадат кредити. Това също е нов атлантически продукт, само че финансов. Нека отбележим, че банките това работят, предлагат си кредитите, даже и ги рекламират. С една дума това е директно дотиране на американският производител, като не забравяме, че с него ЕС е конкурент за един и същ пазар. Естествено САЩ осъзнават, че тази схема е неизгодна, но само при сегашната ситуация.

Цената на газа може обаче рязко да се повиши и тогава нещата изобщо няма да изглеждат такива. Например с петролното ембарго над Иран. Да, но там става дума за петрол, да но цените на газа са обвързани с цената на петрола. Другото, което може да повиши рязко цената на газа за Европа, е нова война в Украйна и прекъсване на снабдяването по това основно трасе за Европа. Като виждаме нивото на зависимост на управляващите в Киев и вълните на национализъм там, такъв развой едва ли ще е сложен. Това е идеалната ситуация за Вашингтон така и атлантическият газ става продаваем, а и Русия не печели от високите цени.

Проблемът е единствено в Русия и фактът, че тя няма да се съгласи на тази развръзка. Като изход от перспективата да бъде изолирана и изместена от европейския газов пазар, Русия ще предприеме пълномащабна и мълниеносна (възможно най-кратка по време) военна операция не само за изолиране на района на бойните действия в Източна Украйна, но и за пълен разгром на украинските въоръжени сили с категоричната смяна на властта в Киев. При такива събития САЩ не губят кой знае колко, но мащабна война в центъра на Европа за ЕС ще е пълна катастрофа с всички екстри, включително милиони бежанци. За това и виждаме спешните визити на Ангела Меркел в Сочи и многочасовите над планираното време разговори на Макрон с Путин. Европа е крайно време да осъзнае, че периодът на пубертета й е вече в миналото и трябва да поеме отговорността сама да си избира партньорите.