- Наскоро правителствена делегация от България беше на посещение в Техеран. Една от новините след визитата на българския премиер беше за възможен транзит на ирански газ до България. Какви са възможностите за такава газова сделка в обозримото бъдеще?

Иран е в етап на установяване на нови отношения със страните-членки на ЕС. През последната година има подобряване на отношенията с България в позитивна посока. Имаше делегации от двете страни, които проведоха срещи, и последните доклади, които получих от Външно министерство, отразяват задоволството на двете страни от прогреса на подобряване на отношенията между Иран и България. Отношенията с България са важни за Иран и ние отдаване специално внимание на тях, и сме големи оптимисти за задълбочаване на сътрудничество с България. Групата за приятелство с България беше създадена тази седмица и вече започна работа в парламента. Използвам възможността да изкажа благодарност за усилията, които вашата държава полага в тази посока.

- Кога може да започне доставката на газ за България и Европа?

Преговорите от техническо естество са определящи за това кога би могло да се случи подобно сътрудничество, но важното е, че виждаме добра перспектива за подобен проект – износ на природен газ до България.

- Подобни проекти доскоро не бяха възможни заради международните санкции срещу Иран. Вие бяхте подложени на много сурова критика заради ядрената ви програма, за нарушаване на човешките права и т.н. Как ще отговорите на тези обвинения?

По отношение на ядрената програма на Ислямска република Иран, всичко е много прозрачно и изяснено в преговорите между Иран и шестте държави, които участваха в тях. Ядрената ни програма беше само предтекст, използван от тези държави срещу Иран, защото всички ядрени мощности на Иран бяха подложени на пълен мониторинг от Международната агенция по ядрена енергия. Истинският мотив на САЩ и техните съюзници беше да използват този въпрос, свързан с ядрената ни програма, за да упражняват натиск върху Иран в някои други области. Виждате, че всички обвинения срещу Иран по отношение на ядрената й програма, бяха свалени. Идеологически иранците и мюсюлманите като цяла са против употребата на ядрено оръжие, тъй като религията го забранява. Наскоро върховният лидер на Ислямска република Иран издаде фетва срещу употребата на ядрено оръжие. Държавният секретар на САЩ Джон Кери заяви, че Иран трябва да промени политиката си по въпроси от регионален характер, за да бъдат вдигнати банковите санкции срещу Иран.

- Защо Западът е толкова враждебен към вас? Чии интереси в региона заплашва Иран?

Основната причина е, че те следват своите интереси в региона. Може би една от основните причини е ционисткият режим, който е техният най-силен съюзник, защото първоначално американците не искаха споразумение. Те искаха да спрат иранската ядрена програма, но не успяха. Втората причина е, че те искат да елиминират Хизбула, която е приятел и съюзник на Ислямската република. Третата цел беше да поставят на сериозно изпитание Сирия, която е съюзник на Иран. След това те се опитваха да защитят финансовите и икономическите си интереси в региона с ясното съзнание, че няма да получат одобрението на Иран и че Иран е против подобна политика. Ние не обвиняваме всички европейски държави, но заявяваме, че някои държави в Европа преследват подобни цели като тези на САЩ.

- Израел обаче също има ядрена програма и не е подписал Договора за неразпространение на ядрено оръжие. Не признава, но и не отрича притежаването на ядрен арсенал. Въпреки това не е подложен на международни санкции, каквито бяха наложени на Иран. Има ли двоен стандарт в международната политика?

Това не е единственият парадокс в политиката на САЩ в региона. Има много други примери за този двоен стандарт – например, Сирия. Сирия е арабска държава, управлявана от легитимен президент, избран чрез свободни избори. САЩ се опитват да свалят правителството на Башар ал-Асад, но в същото време подкрепят други диктаторски режими в Близкия Изток. Човешките права не се зачитат в Саудитска Арабия. Жените там дори нямат право да шофират автомобили. Саудитска Арабия убива беззащитни и невинни цивилни в Йемен и помага на терористи в региона. Хилъри Клинтън заяви: „Ние перфектно знаем всички тези проблеми, свързани със Саудитска Арабия, но заради нашия национален интерес приемаме Саудитска Арабия за наш партньор“. Ще цитирам друг интересен пример: премиерът на Бахрейн (остров, отделен от Иран през 1971 г. с намесата на Великобритания) е несменяем от 45 г. и отговорен за смъртта на стотици цивилни.

Опозицията настоява премиерът да се избира поне от парламента, но това искане няма значение, тъй като този премиер се ползва с подкрепата на САЩ, Великобритания и Саудитска Арабия.

- Какви са интересите на тези държави, както и вашите интереси в Сирия, тъй като войната в Сирия се превърна в конфликт между САЩ, от една страна, и Русия и Иран, от друга?

Позицията на Русия и Иран по отношение на Сирия е малко или много една и съща. През последните години САЩ създадоха нестабилност и несигурност в нашия регион в държави като Афганистан и Ирак. Поводът за военното присъствие на САЩ в Афганистан беше да изкоренят тероризма там и да контролират наркотрафика от Афганистан до други държави. Но какво се случи след това? Талибаните все още съществуват и сега са дори по-силни, а тероризмът не само не беше изкоренен, но и се разпространи и в други държави. Ако сравним производството на наркотици в Афганистан, то се увеличи 20 пъти след военната намеса в Афганистан. Същото важи и за военната интервенция на САЩ в Ирак. Те повториха същото и в Либия. Ние и Русия смятаме, че ако това продължи, ще бъдем свидетели на четвъртата поред катастрофа за нашия регион. Американците обаче не повториха грешката си от Афганистан и Ирак в Сирия. Там те влязоха в директен военен конфликт, затова дадоха много жертви и понесоха големи финансови загуби, които смятаха, че могат да покрият с увеличения трафик на наркотици в Афганистан, а в Ирак – с петролните ресурси. Но в Сирия започнаха индиректна война посредством регионални сили като Саудитска Арабия и Катар, които понасят тези загуби. Ние и Русия няма да даден картбланш на САЩ да правят каквото си искат и да позволим този регион да се превърне в „рай“ за терористи.

- Какъв е възможният изход от тази война и кой има интерес тя да продължава?

От самото начало ние предложихме политическо решение на кризата в Сирия и все още смятаме, че единственото решение е политическото. Но трябва да направим разлика между терористични и опозиционни групи в Сирия. Има много чужденци, които са дошли да воюват в Сирия, и Саудитска Арабия трябва да спре да ги финансира. Сирийската граница трябва да бъде под пълен контрол, за да спре навлизането на терористични групи в страната. Всички трябва да разберат, че единственото решение е политическото, но, за съжаление, САЩ продължават да обмислят план Б за атака с военни средства в Сирия.

Преди няколко месеца участвах в политическа група за подкрепа на Сирия. Иранската делегация беше водена от иранския външен министър. Срещата се проведе във Виена и на нея присъстваха много външни министри от региона като Саудитска Арабия, Катар, Турция и от Европа. Някои от външните министри твърдяха, че докато Русия и Иран подкрепят сирийския режим, няма да има решение на проблема и резултатът ще бъде разрастване на дейността на терористични групи и „Ислямска държава“. Джон Кери се намеси и се обърна към Иран и Саудитска Арабия: „Чуйте, приятели! Трябва да слушате изявленията на външните министри на Саудитска Арабия, Катар и Франция“. Той предложи да вземем решение – Башар ал- Асад да напусне властта, а Русия и Иран да помогнат за свалянето му от власт. Външният министър на Ирак д-р Ибрахим Джафери го прекъсна и каза: „Г-н Кери, спомняте ли си, че ни казахте същото преди 18 месеца по въпроса за Ирак. Вие бяхте в Багдад и се срещнахте с всички играчи в тази страна и казахте, че трябва да сме единни за свалянето на премиера Нури ал-Малики от власт. Обещахте пълна подкрепа на Ирак с всички възможни средства за справяне с „Ислямска държава“. Ще направите ли същото в случая и със Сирия? Нури ал-Малики беше свален от власт, ни ние не виждаме осезаем прогрес.“ Джон Кери беше затруднен да отговори. Накратко, американците трябва да спрат да използват тероризма, за да се намесват в проблеми в региона и да започнат да играят конструктивна роля.

Може би ще ме питате защо Иран има военно аташе в Сирия, което е в противоречие с нашата позиция за политическо решение. Ние имаме военни експерти в Сирия и Ирак, които са специалисти в борбата с тероризма. Географското положение на Иран е между две държави, в които има тероризъм – Ирак и Афганистан, но заради този опит, който имаме, ние сме сигурно място, защитено от тероризъм. В отговор на официалната молба за помощ на Ирак и Сирия, Иран помага в борбата срещу тероризма. Правим това не само заради сигурността в региона, но и за нашата собствена сигурност.

- Може ли да дадете конкретни примери как западни държави, които оправдават действията си със заплахата от тероризъм, на практика го подпомагат?

Те следват стратегическа политика в Близкия Изток. В макроплана, който имат, ционисткият режим трябва да е най-силният в региона и държавите в региона, именно мюсюлманските държави, трябва да бъдат отслабени. Отслабвайки военната мощ на Ирак, Сирия и Йемен, те следват тази политика. Войната на Саудитска Арабия срещу Йемен, която започна с директната подкрепа на САЩ, по същество цели военното отслабване и на Саудитска Арабия. Знаем, че саудитската армия е изцяло зависима от подкрепата на САЩ. Саудитците нямат военна независимост в собствената си държава. Има групи, които се опитват да въвлекат Саудитска Арабия във военна конфронтация с Иран. Израелският режим се опитва да вкара Иран във военен конфликт и това е в продължение на израелските амбиции в региона. Нашият върховен лидер е наясно с всички това и е много внимателен и мъдър във вземането на решения, касаещи проблемите в региона.

- Как ще се развият военните действия в Алепо и Мосул? Могат ли те да обърнат войната?

В случая с Мосул изходът зависи изцяло от боеспособността на иракската армия и ако чужди сили не се намесват и не пречат, всичко е готово за пълното освобождение на Мосул. В случая с Алепо в Сирия, ако американците не бяха настоявали за спиране на огъня преди месец, сега градът щеше да е освободен от терористите. Това е друг парадоксален пример как САЩ и други държави използват тероризма в своя полза. Ние смятаме, че политическото решение е най-доброто и единствено решение, за да бъде предотвратено разпространението на тероризма извън този регион.

Нашият гост:

Д-р Хусейн Амирабдулахиян е зам.-външен министър на Иран от 2011 до 2016 г. и участник в международните срещи за решаване на конфликта в Сирия от началото на войната. В момента е съветник по международната политика в парламента на Иран.