България влиза в новата година с доста предизвикателства - битката с ковид, изборите, но и с външнополитическите задачи, които трябва да решава. На първо място това са преговорите с Република Северна Македония, която едностранно се оттегли от комисията, учредена с Договора за добросъседство и сътрудничество, и антибългарската кампания, която води в Европа. България ще бъде домакин на форума „Три морета“, който обединява държави от Балтийско, Черно до Адриатическо море. Колко е тежко да се прави дипломация по време на пандемия и кое накара за първи път от много години народ и парламент да се обединят около една кауза и позиция?

- Както и да гледаме, темата Македония изглежда доминираща във външната политика на България, госпожо Захариева. Отношенията изглеждаха прекрасни в началото, когато се подписа Договора за добросъседство, а след това нещо стана и днес отношенията са на най-ниската си точка. Къде се объркаха нещата?
- Тази тема винаги е била част от българската политика, не само външна. Да, наистина в последните години тя беше видима, започвайки в началото с подписване на дългоочаквания Договор за приятелство, добросъседство и сътрудничество, след почти 12 години преговори. След това, смея да твърдя, България направи изключително видима темата за разширяването в Европейския съюз. Сега, към края на мандата, се оказа невъзможно за България на този етап, да каже „да“ на преговорната рамка. Смятам, че когато стихнат емоциите и в България, и особено в Северна Македония - ще започне да се мисли и действа по-рационално и ще се види, че България никога не е била враг, а напротив - продължава да бъде искрен приятел. А когато си искрен приятел, трябва да посочваш проблемите и да търсиш начин да ги решиш.

- Интеграцията на Западните Балкани бяха във фокуса на европредседателството на България и доста се направи в тази посока, организираха се срещи, които само преди години бяха немислими. Ние ли нещо сбъркахме, или в Скопие са изключително упорити и не спазват подписания договор?
- За мен европейската перспектива на Западните Балкани, в това число и на Република Северна Македония, е наистина, без да преувеличавам, основен двигател за реформите в тези държави и за истинско помирение. От тази гледна точка, поставяйки тази тема като основен приоритет на председателството си на Съвета на ЕС, България направи най-логичния си избор като съсед на тези държави и от гледна точка на националните ни интереси. Така че не сме направили никаква грешка. По отношение на ситуацията в момента, мисля че колегите, политиците като цяло (не само управляващите) в Република Северна Македония така и не осъзнаха как работи Европейският съюз. Те не откликнаха навреме на предупрежденията на България, които са се случвали и по време на срещите на всички нива с политиците там, и дори след публичното приемане декларацията на българския парламент. Непрекъснато им обяснявахме приятелски, че договорите трябва да се изпълняват и че няма кой да принуди България, каквито заблуди имаше в Скопие, да се отметне от подписан договор, да го забрави и да забрави рамковата си позиция, гласувана с единодушие в парламента. Предупреждавали сме ги поне година и половина, преди да приемем заключенията за разширяването от март 2020 г. Самата позиция на българския парламент беше одобрена година по-рано, а преди тази позиция сме сигнализирали и призовавали многократно за спазване на договора. В протокола на първото междуправителствено заседание по изпълнение на договора през 2019-а, по наше настояване, имаше ангажименти за темпа на работа на историческата комисия. Този протокол не просто беше подписан от двамата външни министри, той беше одобрен от двете правителства. Неизпълнението на този ангажименти руши доверието на България в искреното им желание да изпълняват този договор.
 
- Какъв е изходът от ситуацията? Разбирам, че господин Бучковски отново беше тук.
- Изходът е работа по възстановяване на доверието. Работим в тази посока. Не сме спрели, не сме се отказали в никакъв случай. Вие споменахте господин Бучковски, ние работим с колегите в Скопие по следващото междуправителствено заседание, което те трябваше още миналата година да свикат, но да кажем, че имаше обстоятелства там, които затрудниха това. Работим заедно по ясен план в изпълнение на договора ни - за наваксване на пропуснатото време. Там има много практични и ясни ангажименти, които и двете страни трябва да приемат, трябва да има ясен ангажимент, че работата на съвместната историческа и образователна комисия повече няма да спира едностранно. Иска ни се да видим ангажименти, че колкото и решения да се вземат, те не трябва да останат само за справка на членовете на комисията, а ще бъдат публични, ще влязат в учебниците. Надявам се, че когато се върнем към поетите ангажименти, ще се възстанови и доверието.

- В момента в Македония съществува трайно наложено мнение, че в председателството на Португалия темата ще бъде приоритет и ще принудят България да отстъпи.
- Спомнете си, че имаше нагласа, че Германия ще принуди България да се откаже от рамковата позиция, одобрена от парламента. Португалското председателство обяви приоритетите си, те са очаквани. Председателството заяви, че не трябва да се бърза с разширяването и аз съм напълно съгласна. Няма никакъв смисъл всеки месец да имаме заседание, без да имаме никакъв напредък по въпросите, които ние поставяме на масата. България не е враг на Република Северна Македония и колкото по-бързо се осъзнае, толкова по-бързо ще има полза най-вече за гражданите им. Нито от португалските приятели и колеги очаквам натиск, нито от някой друг. Заедно трябва да свършим работа.

- Има ли риск, каквото мнение също битува в Скопие, след изборите в България, следващото правителство да омекне и да отстъпи?
- Това се чува още от миналата година. Рядко, много рядко българският парламент взема, по какъвто и да е въпрос, единодушно решение. А за Рамковата позиция по Република Северна Македония беше така. Така че нямам такива очаквания.

- Ако спре интеграцията на Западните Балкани, съществува ли риск замразените конфликти да се активизират, така, както стана в края на миналата година в Кавказ?
- Наистина вярвам, че европейската перспектива е основен двигател за реформи, само че реформите трябва да се случат преди членството в Европейския съюз. Ако държавите се присъединят нереформирани, това ще доведе до съществен проблем в работата на Европейския съюз и заплаха за функционирането му. Основен принцип е преди и по време на присъединителния процес да се решат всички проблеми и отворени въпроси не само с членовете на Европейския съюз, но и със съседите. Имаме редица лоши примери за нерешени двустранни въпроси и точно това кара страните-членки да са изключително внимателни при разширяването. Никой няма интерес от такова разширяване и това трябва да се осъзнае в Скопие. Не да се търсят опити за компрометиране на България чрез изкривяване на позицията на страната ни. България продължава да бъде приятел и да подкрепя европейската перспектива на страните от Балканите, в това число и на Република Северна Македония. Тази подкрепа обаче не е безусловна. Условията са ясни - те са европейски.

- Как се прави дипломация по време на пандемия? Успяхте ли да изпълните програмата си за миналата година?
- Трудно, много трудно, както е за повечето професии. В дипломацията основният инструмент са срещите, форумите. Не е едно и също дали се срещаш през монитора или очи в очи. По съвсем друг начин се случват нещата. Да, миналата година беше наистина много особена и това, което я бележи, са непредвидимост и несигурност. Най-важната задача за всички институции беше опазване живота и здравето на хората. Много се радвам, че не изоставихме нито един български гражданин, особено първите месеци на пандемията, в беда. Успяхме да реализираме и няколко външнополитически приоритети, за които от години сме работили.

- Например?
- Например темата за българската общност в Украйна. Благодаря на Украйна и украинските колеги, че не само запазихме Болградския район, но и успяхме да го разширим, така че да не се разпокъса българската диаспора и да се съхрани една от традиционните български общности. Въпреки пандемията успях дори да направя посещение и да вървим към финализиране на една дългогодишна идея - създаване на българско училище в Одеса. Имахме посещение и в Унгария, където договорихме подпомагане на българската общност чрез създаване на голям български център, което става също и с подкрепата на унгарското правителство.
За мен едно от най-важните постижения за целия мандат, за което работи цялото правителство и най-вече Министерството на финансите, но и дипломацията свърши страшно много работа, това е приемането ни в ERM-II. Много интензивно работихме и по друг много важен политически приоритет - приемането на България в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), станахме пълноправен член на Агенцията за ядрена енергия.

- Вие бяхте определена от правителството за координатор на срещата „Три морета“, на която през тази година сме домакин. Какви са очакванията ви?
- Да, координатор съм не само за домакинството, но и за инициативата, за което съм много благодарна. България взе решение и направи финансова вноска във фонда от 20 млн. евро. Това е много важно домакинство. Разбира се, щеше да е по-добре да е в година, в която няма два последователни вота - за парламент и за президент, но така или иначе вече работим с всички министерства. Най-важният проект, който България е представила за включване в тази инициатива, е разширяването и модернизацията на газовото хранилище в Чирен. Виждате колко много направи това правителство за диверсификация на източниците за доставка на газ. Вече започна доставката на газ от Азербайджан. Имахме вече сделки и доставки на втечнен газ. Много се постигна за това България да стане енергиен хъб, да има възможност за доставки на газ от различни източници.

- Когато стане дума за газ, в съзнанието на българите изплува името Русия. Миналата година се оказа безпрецедентна по отзоваването на руски дипломати. Русия пък ни обвини, че на наша територия се разполагат нападателни оръжия. Страхува ли се България от Русия и Русия от България?
- Аз мисля, че нито Русия се страхува от България, нито България от Русия. Нашият геополитически избор е ясен и той винаги е бил такъв - членство в Европейския съюз и НАТО. Русия винаги е чувствителна тогава, когато става дума за НАТО, особено след 2014 година. А колкото до разполагането на нападателни оръжия, това категорично не е вярно - опроверга го и премиерът, и българското външно министерство.
Колкото до обявяването на „персона нон грата“ на дипломати, това става с ясни доказателства от българските служби и българската прокуратура за незаконни действия от страна на техни дипломати, които са неприемливи и недопустими. Тогава абсолютно нормалното и единствено възможно действие е обявяване за „персона нон грата“.

- Има ли опасност да се затвори отново светът след следваща вълна на пандемията? Виждате ли оптимизъм?
- Оптимизмът са ваксините. Докато 2020-а беше изключително непредвидима, моята надежда за 2021-а е наистина да се стигне до обявяване на край на световната пандемия. Трябва да имаме много ясна разяснителна кампания, да убедим хората от нуждата от ваксинирането. Затова разчитаме на нашите специалисти - лекарите. Благодаря и на медиите, че представят информацията по разбираем начин.

- Има опасение, че новите визи ще се наричат „паспорт за ваксинация“. Има ли основание подобна теза?
- Запозната съм с тези идеи, лансирани от някои държави, но мисля, че все още не е дошъл моментът да се обсъждат. От една страна ограничаването на влизането в определена държава само до ваксинирани пътници би могло да се приеме за дискриминация спрямо тези, които не желаят да се ваксинират или нямат достъп до ваксина на съответния етап. Наша задача - на правителствата и на здравните власти, е да убеждаваме нашите сънародници в ползата от това да се ваксинират. Няма държава в света, която да ваксинирала всички свои граждани.

Нашият гост
Екатерина Захариева е родена в Пазарджик през 1975 г.
Специализирала е във висшето училище по администрация ЕНА в Париж, в Европейската комисия за демокрация чрез право (Венецианската комисия) на Съвета на Европа, в Института по публична администрация в Дъблин, Ирландия. Магистър по право от Пловдивския университет “Паисий Хилендарски”. Завършила е езиковата гимназия “Бертолд Брехт” в Пазарджик.
Омъжена. Владее немски и английски език. Носител на Почетния знак на Съюза на юристите в България. Удостоена с Командорски кръст на Ордена за заслуги на Република Полша. От 13 март до 29 май 2013 г. и от 6 август до 7 ноември 2014 г. е икономически вицепремиер и министър на регионалното развитие и благоустройството в първото и второто служебно правителство на президента (2012-2017) Росен Плевнелиев. От 2013 до 2015 г. е началник на кабинета на президента.
От 18 декември 2015 г. до 27 януари 2017 г. е министър на правосъдието във второто правителство на Бойко Борисов.
На 4 май 2017 г. е избрана от 44-ото Народно събрание за заместник министър-председател по правосъдната реформа и министър на външните работи на Република България в третото правителство на Бойко Борисов.