Експертът по киберсигурност доц. Златогор Минчев пред „Труд“: Ако пандемията не бъде овладяна, вървим към война

Предизвиканото безделие, стимулира някои от хората и към насилие, в опит да излязат от безизходицата. А това е удобно решение за глобалното нулиране на света...

Няма никакво значение дали вирусът, който владее света, е създаден в лаборатория или просто се е появил в пазарни условия, в смисъл, че се е пръкнал на пазара в Ухан, Китай. Факт е, че с нашия гост си говорехме преди три години, че се очаква глобална пандемия и тя ще бъде умишлено предизвикана. Днес има значение какво следва за цивилизацията ни. Има значение какви са последиците - емоционални, психологически, поведенчески, финансови? Как ще се отрази на децата, на това поколение, което загуби година от естественото си развитие? Възможно ли е да се управляват всички тези процеси на глобално ниво, от глобални играчи и какви са техните цели. Доц. Златогор Минчев отдавна следи и моделира всичко това.

- От днес, понеделник 22 март, пак сме затворени. Много от нас са бленували да работят от дистанция, да сме на плажа лятно време и да си вършим работата от барчето и то когато ни е угодно... без физическия труд. Така ли е, доцент Минчев?
- Донякъде да си на собствен ход е удобно, но това не е наш свободен избор. А и заради постоянните локдауни можем да сме на плажа само виртуално. Технологията все още не позволява да стимулираме достатъчно съвършено нашите сетива. Затова наблюдаваме и т. нар. „изместена реалност“, която в нормални условия ни допада и е бягство от реалността, но сега става доста изморителна. Хората не виждат реалния край на пандемията с всички фалшиви и истински новини от мейнстрийма. Очевидно този проблем ще се задълбочава и в бъдеще покрай пандемията и технологичното все по-близко свързване с хората. Новите поколения, трудно ще се изключат от тази нова дигитална матрица на бъдещето, защото нямат друг свят или опит към момента.

 - Това обаче не е най-важния въпрос. Виждате ли управление на този процес - затваряне на обществото, страх, управление на процеси на глобално ниво?
- Управлението и по-скоро манипулирането на обществата винаги е било цел на великите държави. Така те консумират ресурсите на останалите и си гарантират надмощие над тях. Все пак в дигиталната ера, предвид многото източници на информация, човек сам отсява кое е истина за него, и кое - не. Страхът от ефекта на пандемията е факт, който работи, но такава е действителността. Отричането на проблема също не е решение. Ще дам за пример Танзания - хората и високопоставените политици там също умират от „странна болест“ и този факт е неоспорим. Глобалният свят очевидно ще федерира в по-малки и да се надяваме по-сплотени общества. От друга страна гарантирането на минимален базов доход за всички членове на тези общества, неминуемо ще става на някаква цена. Вероятно използването на хората в тях за целите на гарантиращите им живота - чрез лекарства, ваксини и доходи е скритата цел на всичко. Това не е нищо повече от модерна форма на робството. Очевидно носталгията към аграрната епоха и робовладелството намират своята роля в 21-и век, посредством пандемията и технологиите.

- Гледах в събота сутрин по бТВ американски учен, който по математически модел стига до извода, че коронавирусът в крайна сметка може да е пипан в лаборатория, че пандемията е инструмент. Това ме връща към интервю с вас преди три години за „Труд“, когато вие в прав текст казвахте, че предстои пандемия, при това предизвикана, при това управлявана. Какво виждате три години по-късно?
- Създаването на модели за бъдещето около настоящата пандемия за жалост се оказа дежавю с реално измерение в настоящето. Днес виждаме, че пандемията вече е факт, който трансформира нашата реалност неочаквано бързо. От една страна виждаме един затворен свят, с циклични локдауни на няколко месеца, а от друга - супер ускорена дигитална трансформация. Това води до когнитивно претоварване с информация, която не можем да обработваме без технологична асистенция. Така дигиталните технологии все повече започват да се сливат с нас. Чисто социално, хората започват да изпитват или носталгия към свободното миналото, или отегчение и дори депресия от ускорено дигитализиращото се настояще.

- Дигитална асистенция? Звучи като задължително привързване към технологиите. Не е ли за добро? 
- Именно тук е ключът към новата форсирана трансхуманизация, за която вече не само четем във фантастичните романи и гледаме на екрана. Трансхуманизацията не е лоша като принципна идея за подобряване способностите на хората по отношение на дигиталното общество. Но не всичко е толкова семпло. Трансхуманизацията може да се отнася и до генно инженерство, блокиращо еволюцията на по-късен етап. Така ставаме егоистично общество без визия за бъдещето - една нова антиутопия. Процесът може и да помага на хора с тежки травми (загуба на крайници, зрение, слух и т. н.), да живеят отново нормално. За съжаление обаче, като всяка хубава идея и тази започва да се изкривява.

- Това опасно ли е?
- Опасно е разбира се! Защото адаптацията и на съзнанието, и на поведението на хората изисква доста повече време. Скоковете в еволюцията не са толкова лесни, особено по отношение на последствията за подрастващите. Те започват да искат постоянно нещо да се случва на всеки 30-40 секунди, т. е. наблюдаваме т. нар. „ефект на казиното“ но в поведенчески план. И тези очаквания изтощават нашата памет, чисто биохимически. При това, времето за възстановяване не е достатъчно, предвид необходимостта от „принудителна дигитална свързаност“. Този факт води до т. нар. „дигитална умора“, която в съчетание с многофакторната депресия около пандемията става опасна.

Уви, за новите поколения процесът на трансхуманизация, стимулиран от COVID-19 пандемията, дава негативни резултати към момента. Особено що се касае до качеството на образование и социалния живот. Децата стават все по-силни интроверти и подражават на глупави скечове в мрежи като Тик-Ток, само за да трупат елементарна популярност и малки печалби. Така на практика отнемаме тяхната креативност и ги превръщаме в „киберзомбита“ съвсем умишлено. Единствено проактивното поведение и предизвикани емоции около популярни игри в мрежата стават интересни за тях. Другото става фон. Затова и си говорим за „изместена реалност“. Човек избира по-интересните неща, изваждащи го от равновесие - просто защото се опитва да избяга от действителността и търси адреналин за стимулация и мотивиране. Все пак всичко е затворено и това става причина за нов тип агресивно-активно поведение.

Едно се запазва все пак - нуждата от група/общност, към която да принадлежиш и споделяш/изявяваш своето его и архетип на подражание.

- Не очаквате ли да се появи ефектът на махалото - да се породи жажда към отказ от технологии и да се възроди естествената комуникация между хората? В реално време.
- Да, очевидно всяко пресищане води до отлив. Но пандемията няма скоро да отшуми, според прогнозите на вирусолозите от 3-5 години в най-лошия случай. От друга страна, може това да е целта - да сплотим обществото за една нова реалност. Нека не забравяме, че пандемията срива глобалната икономика. Днес вече говорим за икономика на заинтересованите. Това реално означава - икономическа криза и война, ако тази пандемия не се овладее достатъчно бързо. Изкуствената икономика на заеми без покритие неминуемо ще доведе до това ново за 21-и век състояние на обществото.

В бъдеще ще ни управляват в новата „изместена реалност“ с фалшиви новини, които ни харесват. Нека да не забравяме, че предизвиканото безделие, стимулира някои от хората и към насилие, в опит да излязат от безизходицата. А това е удобно решение за глобалното нулиране на света...

- Глобално нулиране?
- Да, такава е риториката на Световния икономически форум от миналата година до днес - глобално нулиране, икономика на заинтересованите, минимален базов доход и... задължителна ваксинация. Понятието лично пространство вече се нарушава принудително, предвид кризисната ситуация и форсираната дигитална трансформация. Но дали всичко е толкова безвредно и въпрос на лично съгласие (подобно на филма „Гатака“) само времето ще покаже.

- Защо казвате „задължително ваксиниране“? Не мисля, че ваксините са попречили на човечеството, точно обратното. Може би затова вървим към 10 милиарда жители.
- Ваксините принципно са полезно решение, но тук проблемът е по-различен. Заради извънредността на ситуацията и ограничаване на нашите доскорошни свободи се пораждат редица съмнения за бъдещето. Дали не вървим по сценария за „Златния милиард“ на Малтус, или просто става дума за един голям бизнес с ваксини от около два трилиона годишно, който да забави временно икономическата криза. Все пак ваксините се купуват на равнище държава за спасяване на населението, но това е и изкуствено инжектиране на глобалната икономика. Реално обаче тези финансови инжекции не могат безкрайно да увеличават кредитния балон и тогава естествено стигаме отново до войната. Нека погледнем как все по-обтегнати стават отношенията между големите играчи на глобалната сцена. Но да се надяваме, че зачестилите кибератаки ще са само за шпионаж, а не за нещо по-голямо и опасно.

- Слава богу технологиите още се владеят от хората, но не ми е ясно какво се върти в главата на тези, които владеят технологиите.
- Да, все още технологиите се контролират от хората, а това ни връща във времето на стратезите на миналото, което означава и запазване на техните цели за глобална доминация в новата форсирана дигитализация и силно ограничена и контролирана социална, „изместена реалност“.

- Все по-обтегнати стават отношенията между големите играчи на глобалната сцена. До какво ще доведе това?
- На този етап, в по-краткосрочен план, до нова студена война, а по отношение на технологиите - търговска война за пазари, както и ново засилване на шпиономанията. От миналата година сме свидетели, че тези процеси са реалност, както на ниво държави около нерегламентираното събиране на индустриални данни за производството на ваксини, така и до междуправителствен шпионаж. Противопоставянето между Изтока и Запада се засилва. Това естествено, в комбинация с лошия икономически климат и раздут кредитен балон, води към търсене на опит за бързо решаване на проблемите. От друга страна обаче, пандемията блокира тези процеси за момента. Може би ще преминем към изцяло дигитални валути и разплащане, което ще промени изцяло нашите разбирания за света, стила ни на живот и работа. Нека все пак кажем, че дигитализацията и трансхуманизацията не е само негативна или позитивна. Една стагнация на този етап може би е най-доброто. Но дали ще можем да се върнем към нормалността преди пандемията без война, това вече е съвсем друга тема.

- Империите се изместват от управление на земеделски земи и хора към финанси и потребители. Тази нова формула е очевидно наднационална, при това отдавна. Как виждате света, най-вече България в перспектива от десет години.
- Потребителското общество очевидно не може да се запази във формата, която го познаваме. Причините за това са свързани най-вече със силно нарасналия мащаб на глобализацията. Къде ще бъде България в тази нова ситуация, е вече далеч по-частен въпрос. Вероятно и ние ще изживеем новата COVID-революция по свой си начин. Ще минем през кризата и ще се федерираме на Балканите. Дали ще запазим сегашната си геополитическа ориентация, е въпрос на желание и на съюзниците ни. Нашите млади поколения ще се адаптират, тези които не желаят, ще емигрират. Останалите просто ще изчезнат. Едва ли през следващите десет години ще наблюдаваме т. нар. „бавен упадък“. По скоро очаквам „форсирана промяна“, предизвикана от дългочаканото развитие на прехода и катализирано от пандемията. Но накъде ще тръгнем - ще стане ясно след смяната на политическите елити в Европа и света.

- Заплашва ли ни глобална война?
- По-скоро - глобална промяна. Да се надяваме, че федерирането няма да доведе до локални войни за ресурси. Но сриването на големите имперски икономики би могло да доведе и до нова световна война. Лошото е, че изтощението от пандемията видимо стресира хората и икономиките и тези процеси неминуемо ще предизвикат остро противопоставяне и войни между страните заради засилената конкуренция за ресурси.

- Експертът по национална сигурност - Симеон Николов - в интервю пред „Труд“ цитира ЦРУ в доклад от 2005, в който се казва, че през 2022-2023-а, в Европа се очакват граждански войни, породени от напрежение в мигрантски гета. Тогава нямаше мигранти и никой не мислеше по тази тема сериозно. Днес това е реална заплаха. Пандемията не е ли лекарство срещу подобна обществена инфекция?
- Ситуацията от 2005 година до сега в Европа се промени значително. Мигрантският натиск днес вече не е актуален заради пандемията. Просто няма къде да избягат хората. Проблемът обаче тук е друг - федерирането на Европа породено от натиска на икономическия дефицит. Великобритания вече напусна съюза, въпросът е кои ще бъдат следващите страни, които или ще излязат, или федерират. От около две години Франция говори за „Европа на две скорости“. Този проблем няма да се реши еднозначно. Определено обаче мигрантската карта може да бъде използвана на етническа и религиозна основа в една война. Доколко ще е ефективна - този момент е вече спорен.

Нашият гост
Доц. д-р Златогор Минчев е роден в Бургас. Има докторат по кибернетика и роботика от БАН, където е доцент по автоматика и управление. Гост-професор по проблемите на сигурността и киберсигурността у нас и в чужбина. От 2005 г. работи в сферата на сигурността в редица проекти, финансирани от правителството, ЕС, НАТО, САЩ и неправителствения сектор. От 2007 г. ръководи академичен изследователски център в сферата на приложното използване на моделирането, симулациите и операционния анализ за целите на гражданско-военната сигурност. Водещ експерт в сферата на киберсигурността, признат в ЕС и НАТО.

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Интервюта