Експертът по национална сигурност проф. Димитър Йончев пред „Труд“: Българите не правят разлика между политика и емоция

Новите геополитически реалности направиха света врящо гърне. Изтокът и Западът отново са в конфронтация, като по времето на Студената война. Но днес политиката се решава и с много по-различни видове оръжия – като хибридната война, фейк новините и др. Кои са основните играчи днес и на какво разчитат, достатъчно предвидим ли е Тръмп, къде сме ние в цялата тази бъркотия и защо всички очакват европредседателството – по тези въпроси беседваме с един от най-интересните експерти по национална сигурност проф. Димитър Йончев.

– Светът започва отново да се пренарежда, Тръм направи една дълга обиколка в Източна Азия, а в Европа – след Брекзит, изненадаха събитията в Каталуня. Какво става, професор Йончев, хората са много объркани, а светът отново ври и кипи?
– Причините за това са събрани в един дълъг процес. Откакто имаме човешка история, промените се случват въпреки желанието на хората да живеят стабилно. В сегашния ни живот промените стават с много голяма интензивност и ако погледнем компютрите, трябва да се ъпгрейдваме (осъвременяваме) на пет години. На всичко отгоре новата система не е съвместима с предишните.

– Как обяснявате всичко това на студентите си?
– Трудно е за обяснение, например, какво означава да живееш в национална държава – та тези държави направиха двете световни войни, Виенския конгрес… Защото в националната държава твоята идентичност се олицетворява от държавата. Когато България е била в опасност, и са започнали Балканските войни, българските студенти от Чили, от Щатите и други места по света си вземат еднопосочен билет, записват се доброволци и си оставят костите на Добро поле. Защото са българи, а Отечеството е в опасност. Сега заплатата като не ти стига, вдигаш се, взимаш си еднопосочен билет и те няма в България.

– Да не искате да кажете, че хората сега са по-лоши?
– Не, опазил ме Бог да кажа това – те са неимоверно по-свободни. Всеки е свободен да прави, каквото си иска. И понеже границите станаха фиктивни, националните държави вече са само административни единици, за да имаме граждански оборот. Светът стана едно общо село, което няма кмет, няма селсъвет, няма поп, няма милиционер, няма полицай. Затова нещата в света сега са практически без контрол. Има обаче едно място, което прилича на една пиеса на Йордан Радичков, която започваше така: на един площад турили естрада и пред нея – кабинка. Отпред чака една опашка, всеки влиза в кабинката и вътре реве: „Не съм съгласен! Не съм съгласен!…” И след това излизаш от кабинката.

– И кое е това място, което ви прилича на пиеса на Радичков?
– Фактически имаме едно ООН, където хората казват, че не са съгласни, излизат щастливи. Нищо не се променя. ООН-то е място, където арменският поп слуша проблемите. Фактически решенията за намесите от ООН, където и да било, се взема от онзи, който плаща най-много. Не е трудно да се познае кой е той. Ние нямаме световно правителство, нямаме световно разбирателство, нямаме норми, които да регулират нещата. Джунглата ни е облечена в нова технология, но си остава силово място на напрежение между големи играчи. 15-20 години след падането на Берлинската стена светът беше сравнително спокойно място, защото имаше само един играч. Благодарение на нефтените кризи, Русия излезе от ямата, взе да си възвръща позициите в Близкия изток. И понеже попадна на лидер – Путин, стана така, че тя отново зае мястото си на геополитически играч. Естествено, че другите са недоволни. Например, второразрядни играчи като Великобритания.

– Англичаните са второразрядни играчи?
– Да, по отношение на САЩ и Русия са такива. Великобритания беше световна империя, но сега не е. Стои на един малък остров, докато Щатите, Русия и Китай организират световните дела. Разбирам защо Тереза Мей така беснее, но това е закъсняла реакция. Е, трябва да й простим – вече е на години. Истинските напрежения не са между Великобритания и Русия, нито между Полша и Русия или Украйна и Русия. Истинските напрежения са между тримата големи и то по-скоро САЩ, които се стремят да се намесят в контрола в Азия и това създава много големи трудности.

– Щатите не изпуснаха ли контрола, защото Русия сега е едни гърди преди тях в Азия?
– САЩ никога не са успявали в Азия, те винаги са били по периферията. Азия е място, където има оста Пекин-Москва, и няма как да се намеси друг. Американците знаят много добре, че XXI век ще е на онзи, който ще контролира Азия. Още от началото на миналия век един от геополитиците каза, че в момента, когато се установи оста Берлин-Москва-Токио или Пекин – това ще е последния ден на западнато господство. И не случайно Фридман миналата година посочи в интервю: „Ние 100 години се стараем да не се получи доближаване между Берлин и Москва. Това е краят на влиянието ни в Европа.“ Защото огромният руски ресурс с европейската технология и разбирателство прави един много силен континент, в който няма място за пришълци.

– Днес на мода са хибридната война, фейк новините, политици и медии насаждат тотална омраза между Изтока и Запада. Не живеем ли в измислен свят в момента?
– Той си остава свят на силовите отношения и, за съжаление, е така. Светът излезе от състоянието на ядреното равновесие, а то беше свръх стабилно. Когато пак влезе в състояние на стабилност, това ще означава, че геополитическите играчи са намерили равновесие между себе си. Става така, че преразпределението на света ще търпи още динамика, тъй като се случи нещо неочаквано.

– Какво имате предвид?
– Преди няколко години чрез Украйна и преместването на НАТО на изток се оказа, че в сърцето на Европа за пръв път се настани морска сила, а не сухопътна. До сега четири империи – австроунгарска, пруска, руска, турска – все сухопътни империи, са контролирали сърцето на Европа. От тук е Евразия, от тук е светът. Сега за пръв път брегова сила, каквато е САЩ, се настани в сърцето на Европа и това изнервя всички. Европейците не могат да вземат общи решения, руснаците са притеснени, че това е на самата им граница. Онези в Азия наблюдават с голяма тревога какво се случва тук. И това необичайно преместване на геополитическата ситуация не води до равновесие, а до изнервяне. То трябва да се реши. Няма да имаме спокоен свят, ако не сме решили въпроса с Украйна, колкото и да ни изглежда това странно.

– Северна Корея допълнителен дразнител ли е, каква е нейната роля?
– Северна Корея е малко като изпитание за президента Тръмп. Всеки американски президент прави на 6 месеца някаква война. Тук обаче имаме повече приказки, защото на Тръмп не му провървя – всички досега правеха войни с държави, които нямаха ядрено оръжие. Ако Саддам Хюсеин имаше ядрено оръжие, още щеше да управлява, либиецът Кадафи също. Ядреното оръжие е страхотна спирачка.

– Но това значи, че политиката се основава на лъжа – всички бяхме излъгани, че тези държави имат ядрено оръжие и затова паднаха режимите там!
– Е, това вече е пропагандата и без нея не може да се направи нищо. Ние също бяхме големи майстори. Спомням си вица на соца. Наполеон казал: „Ако имах вашето „Работническо дело“, светът нямаше да знае, че съм загубил при Ватерлоо.“ Не съм уверен, че само заради това, че оръжейният комплекс ще спечели нещо от конфликт там, някой ще го направи. Южна Корея е с изключителна икономика и ако там започне конфликт въпреки тях, ще има големи проблеми. Те го казаха ясно: „Край на съюзничеството със САЩ. Може да са съюзници, но решението за влизане в Корея е наше.“ Освен това Япония са на чувствително място, да не говорим за Китай и за Русия. Все пак това е техният двор, тяхна територия. Не може да действаш срещу всичките, заради някакво момче (Ким Чен Ун) там. Не става.

– Оказа ли се Тръмп такъв, за какъвто всички се опасяваха – непредвидим, неориентиран, колко тревожна е неговата политика?
-Тръмп е свободна птичка. Неговата сила каква е? Отива в Китай и се връща с 276 милиарда сделка. Тръмп е търговец. Навремето Путин каза: „С него ще се разберем, той е бизнесмен.“ Не виждам тревога с Тръмп начело. Много хора казват, че той е непредвидим. Да, но той е голям прагматик. В момента, когато усети, че нещата не вървят на добре, и взима завоя. Виждам го как се бори за поддържане на висок рейтинг. Сменя позиции само за да е горе рейтинга му. Той не е истински войнолюбец, не е стратег, който си е навил на пръста да направи война. Дали ще има война или не – това ще бъде детайл по отношение на геополитическото равновесие или да го наречем за пореден път – новия ред. Но той не се задава още. Прекалено големи са залозите и демокрацията има едно неудобство. И у нас в момента му сърбаме попарата.

– Кое е това неудобство?
– Че на 4-5 години сменяме лидера. И нищо не може да се направи. Когато си в тоталитарна система, ако улучиш лош човек – всички страдат. Ако улучиш свестен – за 30 години се решават много големи проекти. Но да не помислите, че говоря за връщане на старата система. Трябва да направим такива закони, че приемствеността да е много голяма. А при нас в България – свидетел съм от времето на ВНС как идеята да имаме основни закони не мина. Трябваше да има пакет основни закони, който се променя с квалифицирано мнозинство – списъчно. Тогава авиационният парк щеше да се поднови нормално, армията – нормално, здравеопазването, образованието също. Тези, които искат 30 години работа, основният закон ги пази, не може да се променят с едно крехко мнозинство, още повече коалиционно. Но това не можа да стане. Защото всички лидери – леви или десни, искат да имат развързани ръце. „Аз като дойда – от мен започва всичко.“ Ето това е проблемът ни.

– Но Борисов управлява вече трети мандат!
– Да, но сегашният Бойко започва от сега.

– В Европа го харесват, прегръщат го навсякъде. А европредседателството всички се надяват да е успех за нас.
– Това е символично признание, което всички държави членки получават за 6 месеца. По този начин управляват Сан Марино – двама генерал-губернатори по 6 месеца от по едно семейство. Там са 120 семейства и никой не се бори за власт – имената им се пишат на една дъска и знаят, че редът им ще дойде. Това е много спокойна политическа система. Ние възприемаме европредседателството като някакво огромно благо, че едва ли не някакво свръх чудо ще се случи. Това ми напомня на посещенията на дипломатическия корпус по времето на соца – в Смолян, Благоевград, Ловеч и т.н. Изведнъж плочите на площада са подменени, партийният дом лъснат, улиците са измити, а магазините пълни. И накрая се бият в гърдите: „яба-даба-ду” – вижте колко сме хубави. Това е показно и не ни върши никаква работа. Пропагандата е едно, реалността друга. Големият град, малкият, селото – живеем на много нива, на много етажи. И ако трябва да бъда точен – всичките политически елити, които минаха, имат много тежка отговорност. Кълнехме се в едно нещо: ще има могъща средна класа. Сега имаме могъщо блато и някаква върхушка, която си позволява всичко. Сега сме щели да върнем конституционно съдимостта в приватизацията. Къде го има това – от римското право насам с обратна сила закон?!

– Напоследък политическите страсти между Русия и България непрекъснато се разгарят. Как тълкувате всичко това?
– При нас е ефекта на слугинажа. Кланяме се на империята. По църковната линия – на гърците, когато е Германия – на нея, после на Съветския съюз, сега се кланяме на Големия брат. Паметник вдигнахме на тези, дето бомбардираха София, не им ли е съвестно? Този слугинаж е може би някакво историческо достояние на българите, защото благодарение на него ние все оцеляваме. Може би това е тежката цена. Какво печелиш да обявиш една такава държава за враг? Това, което правим в момента, е явно за да се харесаме другаде. Ние сме странно общество, няма такъв народ. Не правим разлика между политика и емоция. Когато правиш политика с голяма държава, трябва да си трезвен. Забравяш емоциите. Трябва да видиш това обективно помага ли ти, какво печелиш от него? Малка Унгария ни прави уроци по политика от 20 години насам. Ние обаче не се учим.

– Има ли политик в България, с когото всички се съобразяват?
– Има и той успя да запази политическия си ореол през целия преход – Ахмед Доган. Той е прекалено интелигентен, много добър философ е. Толкова много глупости съм слушал за него. Най-голямата е, че обслужвал турски интереси, че ДПС работи срещу България. Това е смешно. Та турците много добре знаят кой е Доган. А той един път не е бил в Турция. Неговата цел беше равновесието в политиката. ДПС не е антибългарска партия. Ако беше такава, щеше да влиза в съюз с емисарите, с тези, които идват от арабския свят, щеше да бъде развъдник на терористи, които да работят срещу България. Мисля си, че ако Доган беше останал във философията, тя щеше да спечели. Но сега не мога да гадая кой повече спечели – философията или политиката.

Нашият гост
Проф. д.и.н. Димитър Йончев е специалист по национална сигурност. Той е роден на 4 ноември 1944 г. в Павликени. Завършва висше военно училище и Военната академия. От 1978 г. преподава философия във Военната академия, по-късно в Академията на МВР и в НБУ, където през 2012 г. е обявен за негов почетен професор. Участва в работата на Кръглата маса (1990 г.) Депутат от БСП във ВНС и в 36-ото НС. През 1997 г. напуска БСП и участва в създаването на Българската евролевица. Преподава обща теория на сигурността, теория на разузнаването, секретология.