Мароканки мъкнат тежки кашони

Името не е много изискано: „мулета“. Така наричат мароканките, които носят всякакви товари между испанския Сеута и Мароко. За съжаление тези жени наистина мъкнат като мулета. Те започват да пристигат към 7,30 сутринта. Въоръжени са с товарни колички, чието тракане се чува отдалеч. С тях те транспортират обратно в Мароко всичко, за което са успели да се спазарят с търговците от складовете в покрайнините на Сеута: кафе, какао, перилни препарати, дрехи и обувки втора употреба, завивки, кърпи...

Търговците се държат грубо с жените, носещи забрадки- викат им, пришпорват ги да действат бързо, понякога даже ги ругаят или обиждат. Стоката трябва да бъде вдигната бързо. Жените привързват със скоч кашоните за количките и потеглят обратно - обикновено с товари до 40 килограма, които дърпат до границата. Там първо ги проверяват испанските, а после и мароканските гранични полицаи. От другия край на граничната бразда, в град Фнидек, ги очакват търговци, които откупуват от жените стоката, за да я препродадат във вътрешността на Мароко.

Така си изкарва прехраната и 41-годишната Фатима ал Баруди. Тя е е разведена и работи като „муле“ от 15 г. Нарежда се на опашката преди границата още от вечерта, за да може на другата сутрин да е сред първите в Сеута. „Печеля по 20 евро на курс“, разказва Фатима. „Но плащам 90 евро наем. Отделно имам сметки за ток, вода. Освен това съм майка на 4 деца“, казва жената.

Фатима и децата ? делят две малки стаи и една тясна кухня. След като завършила основно училище, мароканката се научила да тъче килими. После се омъжила. След развода трябвало да изхранва децата си сама. И тогава започнала работа на границата. В борба за оцеляване. Според експерти, търговията по границата между Мароко и Сеута възлиза на 400 милиона евро годишно. Скоро ще има нови ограничителни мерки и те ще є се отразят лошо. Много от неофициалните работни места ще изчезнат. В същото време конкуренцията жените мулета става все по-жестока.

Дойче веле (със съкращения)