На 22 февруари 2019 да почерпят

Майк Пенс ще посети Колумбия в подкрепа на Хуан Гуайдо

Външният дълг на Гърция възлиза на 30 000 евро на глава от населението

Лондон предлага алтернатива за Брекзит Не е ясно дали Брюксел ще се съгласи

Утре отварят офертите за изграждането на 19 км от пътя Мездра–Ботевград

Молдовски опозиционни лидери твърдят, че са били тровени Обвиняват властта, че иска смъртта им

Жълт код за силен вятър в цялата източна половина на страната утре

Папа Франциск поиска конкретни мерки в борбата срещу педофилията в църквата

София има нужда от два пъти повече нови жилища Нарастването на заплатите прави покупката на дом по-лесна

Калоян Паргов: Две години чакам анализ на причините за липсата на шофьори в градския транспорт

Банков скандал тресе Скандинавия След Дания и Швеция е замесена

Административният съд прекрати делата по жалби на роми от Войводиново

Бойко Борисов: Няма да позволим на БСП отново да фалират банки и ние да им ги оправяме През юли България ще влезе в чакалнята на Еврозоната, заяви премиерът

Белгия си търси дълговете от Кадафи Брюксел предлагал на Триполи съмнителна схема

Български производител вдига завод за над 40 милиона лева във Враца

Жирона – градът на цветята

В испанския град Жирона е най-добре да си през май, когато се провежда прочутият Фестивал на цветята. С цветя се кичат различни монументи, вътрешни дворове, градски пространства и превръщат селището в живописна картина. За жалост, не сме свидетели на тази цветна вакханалия, но въпреки това оставаме очаровани от града, само на няколко километра от френската граница, съчетал в себе си римски останки, средновековни стени, барокови постройки и живеещ своя не особено забързан съвременен живот, за който „фиеста, сиеста и маняна” са закон.

Започваме опознаването на града, пресичайки река Оняр. Не може да не се възхитим на живописните къщи по единия й бряг, боядисани в живи цветове, с надвиснали над реката балкони, синьо небе и преливащо отражение в бистрите води. Реката, която пресича града, фасадите и стърчащата катедрала в дъното са пощенската картичка на Жирона, емблема и любим пейзаж. Няколко моста пресичат реката, а един от тях – железният – е дело на Айфел.

Само няколко крачки и сме пред миниатюрно площадче. Пред нас е градската порта на добре запазените средновековни стени, впрочем използвани от местните за дострояване на домовете им, често срещана практика, и скулптура на един от символите на Жирона – лъвът. Доста смехотворен, ама какво да се прави, в онези времена никой не бил виждал царя на животните и се наложило по преразказ на очевидци да се изработи. Та тази карикатура, с извинение, копие на оригинала от 12-и век, запазен в Музея на изкуствата, представлява

лъв, покатерен на стълб

Традицията повелява, ако си добър жиронец или ако се връщаш отдалеч и не си враг, да знаеш паролата, по която ще те разпознаят, а тя е ни повече, ни по-малко да се покатериш по стълба и да целунеш задницата на лъва. О, времена, о, нрави… Туристите, навикнали да се снимат пред всякакви чудатости, не изпускат случай да помилват дупето на лъва. Сигурно някои и го целуват…

Минаваме покрай Базиликата Сан Фелиу, дано да съм уцелила името, без да си причиняваме в тая жега катеренето по стълбите, и поемаме по полегати, извисяващи се нагоре средновековни улички. Забелязваме знамената с жълти и сини триъгълници, някои каталунци все още продължават да мечтаят за отделяне, и неусетно се оказваме в стария Еврейски квартал на града. Оказва се, че е един от най-добре запазените в Европа. В момента тук има музей, посветен на евреите и тяхното наследство в града от времето преди да бъдат изгонени от Испания в 1492 година. Между 13-и и 14-и век тук се издигат синагоги, ритуални бани, училища и болници, а общността наброявала 800 души.

Пред нас е вече внушителната катедрала

– сърцето на стария град. Построена за четири века, тя съчетава в себе си различни стилове, от романски до неокласически. Най-характерният й елемент е големият неф, който със своите 23 метра е най-обширното еднокорабно пространство в архитектурния свят. Не повярвали местните на твореца, че е възможно да се построи и чак 100 години по-късно по плановете го осъществили! За да се гордеят и до днес. А на архитекта построили паметник като храма, еднокорабен.

Снимам и катедралата, и паметника, но стълбите ми се струват безкрайни. Ако ги изкараш четни, ще си праведен, твърди легенда. Научаваме, че са 90 и отказваме да ги катерим. Още повече, че има полегата уличка, водеща към същата дестинация. Поемаме, пъшкайки и пръхтейки, търсейки сенките. Преди да стигнем до площада пред катедралата със старинния кладенец, забелязваме от едната страна внушителен дом. Оказва се на местния първенец –

съдията, държащ ключа за кладенеца

и отговорен да разпредели справедливо дажбите в период на обсада. А времената често са били размирни. Не случайно Жирона е известна с прозвището Градът на хилядите нападения.

Пред нас се разкрива прекрасна панорама към средновековния град. Дори заобикаляме катедралата и се изкачваме още нагоре в търсене на перфектната гледка. Попадаме във френска градина, малко занемарена, на фона на всичко останало. Испанците започват маниакалното чистене сутрин с метли, камиончета, боклучари, а вечер стопанките завършват финалните щрихи като мият с кофи и парцали уличните плочки пред домовете си. Нищо общо с изхвърлянето на буклука през прозорците, така характерно за балканския ни манталитет. Но да се върнем в Жирона. Улук на катедралата под формата на жена пази легендата за онази зла, невярваща жителка на града, която все хвърляла камъни по градежа на божия храм и богохулствала, докато един ден не се превърнала тя самата в каменна статуя.
Достатъчно мотане из стария град. Време е да се потопим в

малко съвременна обстановка

Поемаме пътя надолу покрай шарени витрини на магазини, барове, отнякъде се носи лека, неангажираща музика. След кратка пауза в детски магазин и при сувенирите се озоваваме на Площада на независимостта. Оживено място, много посещавано заради множеството барове и ресторанти. Напомня ми на едно друго любимо място, в Барселона, което едва ли е случайно. В средата на 15-и век Жирона със своите 12 хиляди жители е вторият град след Барселона. В центъра на площада е паметникът на основателя на града, дело на Парера.

Разходката ни е към края си. Прекосихме 2 хиляди години история, усетихме корените на този жив съвременен и модерен град, минавайки през барокови пространства и уникални постройки. А реката, около която се е зародило селището, все така продължава да разделя и свързва града. Ние пак сме край брега й и отново щракаме шарените къщи, този път от друг ъгъл, а те са все така весели и забавни.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (1)

  1. видях го бавно въ адски пек:тесните улички съ като фризер:омая ме

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.