Опит за философско осмисляне на света, облечено в религиозна форма
В началото на 70-те години на миналия век под ръководството на Хенриета Тодорова започна изследването на забележителен праисторически обект. Това е невисока селищна могила край търговищкото село Овчарово. Тогава учените още не подозират, че разкопаваното селище от каменно-медната епоха ще се превърне в един от основните репери в проучването на тези далечни времена.
Разкриването на една праисторическа могила е като да четеш хубава книга. Бавно и методично археолозите прелистват страница по страница историята на поселението. За няколко сезона край Овчарово те откриха цели 13 жилищни хоризонта или нивата на обитаване през съответните исторически периоди. Културният пласт надхвърля 4,5 м, което представлява останките от живота на десетки поколения.
Всичко започва преди 7000 години. Тогава е началото на каменно-медната епоха, когато хората от нашите земи добиват първия им известен метал. Разбира се, те още използват широко и каменните сечива. Особено ценни са оръжията и оръдията на труда от качествения жълт кремък, чиито находища се намират на 80 км от Овчарово.
Ранните седем нива разкриват картината на живота през първата половина на V хил. пр. Хр. Те се отличават едно от друго благодарение на запазилите се останки от изгнилите дървени основи на жилищата. Останалите хоризонти са от късната фаза на каменно-медната епоха. Най-богата информация дават три от нивата на обитаване. Те загиват при пожари и овъгляването помага на археолозите детайлно да изучат начина на строеж. Във всички случаи къщите се издигат върху масивни дървени платформи. Подовете се обмазват дебело с глина, а стените се правят от също облепени с глина преплетени прътове. Някои от постройките са двуетажни и завършват с двускатен покрив. Изследователите предположиха, че това са представителни сгради, служили и за жилища на старейшините. В техните долни части се е пазел посевът на цялата община, а на горните етажи са се съхранявали ценните керамични съдове. Само в един от случаите гърнетата надхвърлят 100.
На пода на едно от жилищата екипът на Хенриета Тодорова попадна на уникална находка, която преобърна много от схващанията за духовния живот на праисторическите хора. Археолозите и преди това бяха откривали различни идоли на хора и животни, както и макети на сгради и храмове. Те са служели в култовите действия на древните шамани и са охранявали къщите от зли сили. Сега обаче на едно място излязоха 26 миниатюрни предмета от глина, които очевидно са образували цяла композиция. Сред тях лесно се идентифицират олтарчета, масички, столчета-тронове, барабани тип „там-там“, съдчета, както и четири идола на жени. Всички те са били поставени в огромен глинен модел на сграда.
Оттук за учените започна главоблъсканицата. Как да се подредят отделните фигурки, за да може да бъде реконструиран извършвания преди хилядолетия религиозен обряд? За Хенриета Тодорова бе ясно, че централно място в композицията имат олтарите. Те са три и представляват покрити с бяла каолинова глина плочки, по която с тънка четчица са нанесени различни култови знаци. Сред тях се откриват символи на слънцето, луната и на растенията. Най-интересен и сложен е третият олтар, където всички знаци са комбинирани. Появява се и змия или светкавица, а целият замисъл са свързва в ранните представи за кръговрата на природата.
Тъй като централно е изображението на слънцето, изследователката прие, че именно соларният култ е бил водещ във вярванията на хората от каменно-медната епоха. Важна роля са играли също култовете към луната и природните стихии. Всички те са били свързани пряко със земеделието и плодородието. Редове от насечки по ръбовете на олтарите пък определено не са орнаменти. Археоложката ги видя като отчитане на отделни култови цикли, посветени на отделните божества. Това означава, че се изправяме пред най-ранната календарна система от нашите земи. Известно е, че отчитането на годишните времена е било създадено от първите земеделски общества, а именно на Балканите е един от техните главни центрове.
Олтарите от сцената са съпроводени от три оцветени в червено ниски масички и три миниатюрни съдчета с по едно капаче към тях. Към всяка масичка принадлежат още по три също боядисани с червена боя столчета-тронове. Те са с дъговидни облегалки и къси крачета. Точно с тях са свързани и четирите женски идола. Те изобразяват три девойки и една възрастна жена. Типично за епохата, дамите са с масивни седалищни части. Те са насочили поглед нагоре и са вдигнали молитвено ръце. Облечени са в богато орнаментирани носии с елечета и панталонообразни дрехи, пристегнати в кръста с широки колани. С фини мазки от червена боя са отбелязани гънките на набраните ръкави на ризите и дори чорапите на краката.
Обърканата картина постепенно започна да придобива смисъл. За Хенриета Тодорова вече бе вън от съмнение, че моделът на сграда е всъщност древен храм, посветен на слънцето, луната и природните стихии. Малките женски фигурки са неговите жрици. Възрастната дама е ръководела култовите действия. Всяка една от трите девойки е обслужвала по един от олтарите. За нея са били предназначени по един стол, гърненце и барабан „там-там“, с които са били извършвани ритуалите.
Както винаги в науката, веднага след публикацията на сцената от Овчарово, се появиха и други мнения. Някои учени смятат женските идоли за самите богини на плодородието. Хенриета Тодорова обаче с основание отбеляза, че молитвените пози показват ролята на дамите като посредници между хората и божествата. Тяхната задача е била измолване на благоволение от свръхсилата към човека. В най-добрия случай глинените идоли могат да бъдат приети за персонификация на идеята за плодородието, чиято реализация зависи от благоразположението на боговете към хората. При безписмена епоха като каменно-медната, тези въпроси винаги ще останат открити. Неоспорим факт е, че култовата сцена от Овчарово разкри колко многостранен и разнообразен е бил човешкият мироглед през тези далечни времена. Още в V хил. пр. Хр. е бил направен опит за философско осмисляне на света, облечено в религиозна форма.
Като дете откривам праисторически модел на жилище
Учех в 7 клас, когато баща ми, археологът Димитър Овчаров, ме изпрати да работя при Хенриета Тодорова. Естествено като обикновен копач срещу 5 лв. надница. Един ден бях на количката и за пореден път я изхвърлях на рампата. Неочаквано видях как в пръстта се търкаля красива глинена къщичка. Момчетата с лопатите не я бяха видели и моделът на сграда бе отишъл в количката. Това бе една от първите археологически находки в живота ми, която с гордост занесох на д-р Тодорова.
На Перперикон намираме уникален модел на трон
При разкопките през 2007 г. попаднахме на забележителна находка. В една от скалните цепнатини извадихме макет на столче-трон, абсолютно аналогично като форма с тези от Овчарово. Разликата обаче бе в еректиралия фалос, излизащ от седалката. Явно това бе още едно потвърждение за култа към плодородието, изповядван в каменно-медната епоха. Древните хора са си представяли мирозданието като един космически сексуален акт, осъщестяван от мъжкото и женското начало.