Над 12 000 са имениците на Никулден във Варна

Убиец на фелдшера от Орешник остава в ареста

Русия и Турция ще подпишат договор за доставка на още ракети С-400 през 2020 г.

Каракачанов: Добри отношения с Русия, но не да бъдем третирани като малките деца на Балканите Морският център на НАТО ще бъде в Пункта за базиране -Варна, съобщи вицепремиерът

Д-р Светлана Поченкова: От болен бъбрек може да се куца Световно признатият остеопат поставя диагнози и лекува само с ръце

Георги Пройнов е изгоненият дипломат от посолството ни в Москва

Нападение срещу американска военна база в Сирия

Корнелия Нинова: Напусна ни една от най-ярките личности, творец с мисия и човеколюбие – Стоянка Мутафова

Съдят шофьор за смъртта на пешеходка Жената била прегазена от камион, починала 10 дни след инцидента

Свищов подменя уличното осветление с енергийно ефективно Финансирането в размер на 8,2 млн. евро е по Програма "Възобновяема енергия, енергийна ефективност, енергийна сигурност"

Всеки четвърти българин никога не е ползвал интернет 75.1% от домакинствата имат достъп до мрежата в домовете си

Безплатен курбан от пет вида риба и вино През 2020-та в града ще се родят повече момчета

Хулиган плаща 3 000 лв. обезщетение на полицай

МВР хвана 1330 шофьори, паркирали на места за хора с увреждания

Парламентът възложи на правителството да представи план за развитие на медийната среда Срокът е до 31 март

Завръщането на Мерлин Неизвестен досега манускрипт внася нова светлина върху легендата за Крал Артур

Магьосникът Мерлин повел щурмът, развявайки знамето с дракона на сър Кей, което бълвало истински огън

“Умрял кралят на бритите Вортигерн, умрял и техният вожд Аурелиус Амброзиус — последният римлянин — и тогава крал Утер Пендрагон, смятан от някои за брат на Амброзиус, повел бритите срещу саксите. Той извоювал победи в множество битки и донесъл мир на южните земи, където царувал — на Лондон и на Уинчестър, наричан тогава Камелот, както и на Корнуол, чийто херцог бил неговият верен привърженик Горлоис. Ала крал Утер се влюбил в съпругата на Горлоис, прекрасната Игрейн, и двамата мъже се сражавали, докато Горлоис загинал, а Утер се оженил за вдовицата. Той я посетил най-напред в обитавания от призраци замък Тинтагел на брега на Корнуолско море, където над любовта им бдял магьосникът Мерлин. На Игрейн и Утер се родил син, но само мъдрият Мерлин знаел съдбата на младенеца, защото той го отнесъл в глуха доба по една тайна пътечка покрай скалите и повече никой не чул нищо за наследника.”

Цитатът е от адаптираната за деца версия на легендите за Крал Артур и неговите рицари на Кръглата маса, написана от британският писател Роджър Ланслийн Грийн през далечната 1953 г. и издадена на български език през 1970 г. Макар и насочена навремето към млада аудитория, книгата на академика от Оксфорд успява да събере на едно място в обща последователна история многото предания, свързани с митичния персонаж. За основа Грийн използва епохалния труд на сър Томас Малори “Смъртта на Артур”, датиращ от ХV век, който се смята за най-стария сборник писмени текстове, свързани с легендите. Любопитен факт е, че макар да няма никакво съмнение за авторството, самоличността на Томас Малори е загърната в толкова мистерия, колкото и легендите, и персонажите, които описва. Известни са най-малко шестима души от благороднически произход, носещи това име, живели в днешна Великобритания във втората половина на ХV век, но кой от тях е авторът със сигурност е било предмет на спекулации с векове. Консенсусно, мнозинството от изследователите на “Артуровия цикъл” са приели, че става въпрос за един конкретен Томас Малори от Нюболд Ревъл, графство Уоруик. Рицар, водил неуспешен заговор от името на дома Ланкастър за свалянето на крал Едуард ІV, заради което и бил хвърлен в затвора Нюгейт в Лондон през 1468 г., където и създава “Смъртта на Артур”. Трудът на Малори е фактически компилиране и превод от старофренски на среден английски на известните дотогава легенди. Издаден е за първи път през 1485 г. от Уилям Какстън, човекът, вкарал печатната преса в Англия, а оригиналното заглавие е било “Цялата книга за крал Артур и неговите благородни рицари на Кръглата маса”.

С всичко казано дотук като въведение, разбирате вълнението, което разтърси една много сегментирана част от световната академична общност, а покрай нея и не малко обикновени любители на историята и легендите за крал Артур, от новината в края на януари, че в Англия е открит нов манускрипт от легендата, който предшества труда на сър Томас Малори. И изрично споменава другия най-известен персонаж от Артуровият цикъл, магьосникът Мерлин. Неизвестните досега седем ръкописни страници, датирани от ХІІІ век, прилежно събирали прах в архивите на централната библиотека на град Бристол, загърнати в напълно случаен том с трудове на френски учен от ХV век. Написан на старофренски, манускриптът разказва историята за Битката при Требс, където магьосникът Мерлин вдъхнал кураж за победа на Артуровите рицари с пламенно слово и повел щурма им срещу франките на крал Клаудас, развявайки знамето с дракона на сър Кей, което бълвало истински огън.

Учени от Университета “Дърам” и този в Бристол, цитирани от вестник “Гардиън”, предполагат, че става въпрос за фрагменти от “Историята на Мерлин”, набор текстове на старофренски, известни още като “Вулгата” или цикълът “Ланселот и Граалът”. Серия рицарски романи от анонимен автор в проза, базирани върху Артуровите легенди, написани някъде около 1230 г. и основани върху стиховете на Кретиен дьо Троа, основоположникът на куртоазната литература във Франция.

Текстовете от “Вулгата” имат много познати версии, които се различават в някои детайли, например различни персонажи командват четирите дивизии на Артуровите сили при Требс. В предишни текстове изрично се споменава, че по време на битката заклетият враг на Артур и Мерлин, крал Клаудас, е бил ранен в бедрото, докато в манускрипта от Бристол не се уточнява как точно е пострадал. Според някои учени, това би могло да се използва за ново тълкуване на текста, тъй като споменаването на наранявания в горната част на краката под кръст, често пъти в Средновековието е било метафора за кастриране или импотентност.

“Гардиън” цитира мнението на д-р Леа Тетър от Университета в Бристол, според която все още предстои много работа, преди да се установи със сигурност дали тези страници са били част от цикъла “Вулгата”, използван за източник от сър Томас Малори, за да напише “Смъртта на Артур”. Общото съдържание на новооткритият манускрипт би могло да се събере върху около 20 страници от стандартна книга с меки корици, посочват още учените. Времето също е взело своето върху страниците и известна част от текстовете са трудни за дешифриране, но според д-р Тетър, с много работа е напълно възможно с находката в Бристол скоро да бъдат разкрити нови аспекти от легендата за Крал Артур, магьосникът Мерлин, рицарите на Кръглата маса и Светият граал.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.