Западът се пита - с Русия или против Русия

Глобални и регионални лидери отиват на крака при Путин дни след инагурацията му

Очаквано инагурацията на руския президент Владимир Путин за неговия четвърти мандат предизвика голям интерес - заради измеренията на политическата програма, която си поставя той до 2024 година. Основните тези, намерили място в речта му след полагане на клетвата за президент, се концентрираха в няколко направления.

Първо, да снижи инфлацията до 4 процента. Втората голяма задача е да засили социалния пакет най-вече за младите семейства – получаване на безлихвени заеми, жилища, както и да продължи добрата традиция с т.нар. майчин капитал за всяко дете. Особено за трето и всяко следващо дете. Амбициите на Путин във външно-политически план са насочени преди всичко към възможността по икономически показатели Русия да попадне сред петте най-силни държави в света. Президентът постави много сериозен акцент върху глобалните изменения, настъпващи в света, и за които Русия трябва да бъде готова. И не на последно място личният за Путин акцент – осъзнаването на голямата отговорност да бъде начело на руската държава.

Световните коментари насочват вниманието към нещо наистина много важно: че военните разходи на Русия ще бъдат намалени за сметка на социалните – здравеопазване и образование. Това няма как да не събуди медийния интерес, защото вече има реални факти. И те се появиха само преди дни в доклад на Международния институт за изследване на мира (SIPRI) – за 2017 г. Русия е намалила военните си разходи с 20 процента! Намалението е до 66,3 милиарда долара. Сравнено с безпрецедентното увеличение на военния бюджет на Пентагона – 700 милиарда долара за 2017 година (!), дава основание да се зададе реторичният въпрос: кой всъщност се превъоръжава и кой с войнствена реторика работи за надпреварата във въоръжаването. В западната преса имаше коментар, че това се дължи на икономическата нестабилност на Русия. Но самият факт, че Западът увеличава своя военен бюджет, а Русия го намалява, може да означава друго – че Русия има своята икономическа стабилност, която вече й дава гаранции да работи за социалната обезпеченост на населението. Да не забравяме и друг факт, че в речта си пред Федералното събрание на 1 март Путин доста добре показа различните видове оръжия, които Руската федерация притежава. А опитите за контра действия от страна на САЩ и съюзниците им Англия и Франция на сирийското военно поле, се видя, че военната им техника е доста далече от това, което демонстрира Русия. По отношение на развитието на военната обезпеченост има още един интересен факт - че Сирия с остарялата си руска ракетна система успя да неутрализира повечето от изстреляните ракети на западната коалиция.

Предсказуема беше реакцията на руската опозиция в навечерието на встъпването в длъжност на Владимир Путин. В петък, събота и неделя бяха регистрирани демонстрации в 19 руски града и арестувани над 1000 души. Опозиционният лидер Алексей Навални издигна надслова „Ние не искаме цар, не сме монархия“. Този призив, разбира се, беше много странен, защото президентът никога не е предявявал претенции за власт, която да не е в диалог с различните институции. Във всяка една голяма държава, когато има вертикал на властта, тя винаги има своето начало и своя край. И е странно, когато западната преса и политическите лидери, както в Европа, така и в САЩ, коментират „антидемократичните“ действия на руската власт. Второ, немаловажен факт е, че както на президентските избори на 18 март, така и самите действия на опозицията през последните дни, се вижда, че тя няма сериозен ресурс – имам предвид хора, които да са изцяло завладени от идеята за свалянето на Путин. Всъщност повече можем да говорим за дирижирани отвън действия, но не и за някаква организация, която има силите и възможностите да свали Путин и политическия елит, който сега управлява Руската федерация.

Друга очаквана новина бе номинирането на Дмитрий Медведев за нов премиерски мандат. Този факт може да се коментира в контекста на устойчивостта и приемствеността. Русия, а с нея и светът са изправени пред глобални предизвикателства. А историята е доказала, че когато се правят резки движения - особено в държави като Русия, възстановила своето позициониране в глобалното пространство, стабилността им може да бъде поставена на сериозно изпитание. Затова изборът на Медведев за премиер означава, че се запазва формата на руското правителство, но се поставя големият въпрос кои ще бъдат членовете му. Да не забравяме, че Русия е президентска република, което означава, че в един момент много по-важни може да са министрите на това правителство. Е, Западът се интересува най-много за двама от тях – на външните работи и на отбраната. С висока степен на увереност може да се каже, че и външният Сергей Лавров, и военният – Сергей Шойгу, ще запазят своите позиции. Защото те са част от точно тази система на стабилност, която през последните години доказа, че има своята висока ефективност.

Реакцията на света по отношение на четвъртия президентски мандат на Путин не закъсняха и в друга посока. Те намериха своите конкретни измерения – кои световни и регионални лидери отиват да разговарят с Путин този месец. А това са сигнали, които ще покажат мястото на Русия в глобалната и регионалната международна система. От вчера - 8 май, започнаха официалните посещения, като първият, който ще отиде в Москва, е сръбският президент Александър Вучич – ден преди това той бе приет от Ердоган в Турция. Днес в Деня на победата - 9 май, пристига израелският премиер Бенямин Нетаняху, а през следващите дни се очаква на посещения в Русия да бъдат германската канцлерка Ангела Меркел (на 18 май в Сочи), френският президент Еманюел Макрон (на 24-25 май) и не на последно място българският държавен глава Румен Радев (21-22 май). По време на Световния икономически форум в Санкт Петербург пък ще пристигне и японският премиер Шиндзо Абе. Това може да бъде окачествено като сериозен факт за позицирането на Кремъл и лично на Путин във външно-политическите цели на такива държави като Германия, Франция, Израел, Сърбия и нашата България. Самият факт, че скоро след като Нетаняху посети Вашингтон и се срещна с Тръмп, той ще направи посещение в Москва, дава възможност да се коментира тезата, че в момента за Израел еднакво важна е позицията и на Тръмп, и на Путин (само за сведение Нетаняху беше три пъти в Москва за последните месеци).

Това означава, че веднага влизаме в двуполюсния модел на Великите сили, където Китай съществува, но още никой не възприема Поднебесната империя в ролята, в която продължават да бъдат Руската федерация и Съединените щати. Между другото водещи държави като Франция и Германия след скорошните посещения на техните лидери в САЩ и срещите им с Доналд Тръмп, показаха устойчиво отстояване на позицията за запазване статуквото по отношение на Иранската ядрена програма. Те запазват своята последователност в отстояване на статуквото, постигнато през 2015 г., и това принуждава Тръмп да влезе в диалог и да търси мобилност и отстъпчивост в американската позиция.

Само преди ден се появи и много интересно интервю на германския президент Щайнмайер, който каза две много важни неща. Русия се отдръпва от Европа и Европа трябва да възстанови своите отношения с Русия. Той изрази сериозната си тревога от еволюцията в отношенията между ЕС и САЩ. Според него има сериозно напрежение в трансатлантическото сътрудничество с Щатите, които показват, че се опитват да играя на полето на надпреварата, а не на сътрудничеството.

Инагурацията на Путин и всичко това, което предстои да се случи в близките дни, отново доказа, че Русия има своето стабилно място в международните отношения и на нея продължават да гледат на фактор, който не може да бъде заобиколен. Фактор, който все повече засилва своите позиции в регионалното и глобалното пространство.

Коментари

Задължително поле