Защо Русия не е Европа

Където няма дискриминации за хомосексуалните, има дискриминация за сталинистите

В нашия народ съществуват две крайности по отношение на Европа. Либералите се давят от възторг, възхвалявайки европейската демокрация и свобода. Патриотите гневно клеймят Запада, хулейки същата тази свобода, която според тях важи единствено за сексуалните малцинства. А как стоят нещата в действителност? Наистина ли Западът е толкова хубав или толкова лош? И защо Русия не е?

В интервю за либералния телевизионен канал „Дождь” неотдавна известният кинорежисьор и сценарист Андрей Кончаловски изрече абсолютно несвойствена за него фраза. Заяви, че днес в Русия има потресаваща свобода. „Живеем в изключително свободна страна. Много по-свободна от Запада, ако трябва да сравняваме. Трудно е да се разбере. Даже е трудно да го чуете от мен, нали? Не си представям, че „Левиатан” би могъл да бъде заснет във Франция”, заяви Кончаловски. Ще си позволя да се съглася с Кончаловски. Във Франция никога не биха заснели филм като „Левиатан”. Западната свобода, за която толкова обичат да крещят руските либерали, става все по-условна.

Да, Европа също е многостранна и разнообразна. Има ги богатите Германия или Швеция, които спечелиха много от участието си в Европейския съюз, откривайки за себе си нови пазари, където да пласират стоките си. Има я обаче и обеднялата Унгария, където някога процъфтяваше най-голямата в Европа машиностроителна компания „Икарус”, основана още в края на ХІХ век. След влизането си в ЕС унгарските автобуси се оказаха ненужни за богатите европейски страни, поради което „Икарус” остана в историята. Спечели ли Унгария от членството си в европейското братство? Както се казва, това е сериозен въпрос. Има я и Латвия, чието население през 1989 г. беше 2 милиона и 665 хиляди души, а през 2011 г. вече е 2 милиона и 67 хиляди! Преминавайки от Съветския съюз в Европейския, латвийците започнаха масово да напускат страната в търсене на работа и по-добър живот. Подобна е картината в прибалтийските републики Литва и Естония.

Но всичко това е икономическата страна на въпроса. Да се върнем към свободата. Неотдавна бях в Стокхолм. Поразително красив град - уютен, комфортен. На една от централните улици виси плакат с изображенията на двама целуващи се мъже. „Едно от постиженията на шведската демокрация”, обяснява приятелят ми.

Независимо че в Швеция се е запазила монархията, монархът не притежава някаква съществена власт, по-скоро е част от традицията, към която самите шведи се отнасят като към архаизъм. Ние участвахме в антифашистка демонстрация, аналог на нашия Руски марш, която се провеждаше едновременно с друго шествие. „Не на нацистите по нашите улици! Напълнете ги с гейове и лесбийки!”, скандираха участниците в него, радостно размахвайки знамена с цветовете на дъгата.

Разбира се, лесбийките са къде-къде пo за предпочитане пред нацистите, но защо трябва да се пълнят улиците с тях? Полицията не разгони никого, не се размахваха палки наляво и надясно, както беше в Русия на площад „Болотная” през 2012 г.

Един мой шведски познат, докато седяхме в кръчма на по халба бира, ми разказа забавна история за журналистически експеримент, проведен в Швеция. Акулите на перото посетили десетима различни свещеници, за да се изповядат, че са гейове и това много ги измъчва. „Как да живея? Какво да правя? Не искам да съм гей, отче!”, жалвал се съответният журналист пред свещеника. И във всички случаи свещеникът обещавал да се помоли за него, да поиска от Бога мъжът да престане да бъде гей. В крайна сметка това било определено като хомофобия, а всички „нетолерантни” свещеници - изгонени от църквата. Защото трябвало не да се молят геят да стане хетеросексуален, а да обяснят на заблудените души, че да си гей не е лошо, а обратното - добро е; че това не е грях и че Господ обича всички.

Такава странна свобода… Свобода, която изразява само тази позиция, която обществото приветства. Над всичко останало е наложено табу. Приятелят ми е политически емигрант от Русия. Когато ме запознаваше със свои приятели в Стокхолм, не пропускаше да им разкаже, че съм един от инициаторите за откриването на Сталински център в руския град Пенза. Те не скриваха възмущението и почудата си: „Как така? Защо?”, питаха приятелите на моя приятел. Това е положението. Сталинизмът, както и хомофобията, са табу, забранени теми. В консервативна Швеция, където няма дискриминации за хомосексуалните, има дискриминация за сталинистите. И не само за тях. Пази боже изведнъж да признаете, че таите симпатии към Владимир Путин или Доналд Тръмп. Моментално ще ви обвинят, че сте руски агент, хомофоб или фашист. И не става въпрос само за лични разговори. Алтернативната гледна точка не бива да се показва и в шведските медии.

Швейцария се счита за една от най-комфортните страни за живеене, която обаче не влиза в Европейския съюз. Причините за комфорта са както в икономиката, така и в другите сфери на живот. Да, и швейцарската демокрация изглежда къде-къде по-привлекателна от шведската. В Швеция и Швейцария президентът и премиерът в обедните си почивки се движат без охрана. Не ги напъплят тълпи от зяпачи, желаещи да се снимат с тях или да получат автограф. Най-малкото пък съществува проблемът да не би някой да иска да застреля някого - въпреки че много граждани имат законно притежавано оръжие. Основното постижение на швейцарската демокрация обаче е, че не е позволено да надничаш как президентът ти пие кафе и хапва хамбургер. Това е недопустимо.

Но главното са референдумите по всякакви въпроси. Увеличаването на пенсията, влизането в НАТО, отварянето на обществена тоалетна на съседната улица - всичко това се обсъжда с народно гласуване. Съгласете се, това вече е някаква друга свобода. На никого дори не му хрумва да фалшифицира референдуми.

Със съкращения от сайта glasove.com. Превод от руски Елена Дюлгерова

Коментари

Задължително поле