Пет станаха жертвите на стрелбата срещу българи в Чикаго

Музиката подмладява, променя вкуса на храната и е по-добра от секс

Управляващите спечелиха парламентарните избори в Полша

Слабо земетресение край Ихтиман

Орбан загуби Будапеща на местните избори

Кюрдите се разбраха с Дамаск, сирийската армия изпраща войски в Северна Сирия

Шестима души загинаха при тежка катастрофа край Казанлък

Вижте какво ще е времето днес

Изгубени в празнодумието Вече не вярваме на думите, на медиите, на политиците

Първите български общинари работят напълно безплатно

На 14 октомври 2019 да почерпят

Дневен хороскоп на Алена за понеделник, 14.10.2019

Три пожара горят край хълма Трапезица в Търново

Отиде си Милчо Левиев – съвременният гений в джаза Легендарният музикант, аранжор и пианист донася световна слава на България

Турция засилва офанзивата в Сирия (ИНФОГРАФИКА)

Златни перпери под царски дворец Археолози разкриха уникална крепост в парка на Евксиноград

Резиденцията Евксиноград – наследник на замъка Кастрици

Още от времето на хан Омуртаг и цар Симеон градът изпълнява ролята на втора владетелска столица

Всеки знае за резиденцията Евксиноград до Варна. За повечето българи това е мястото, където т.нар. политически елит почива след парламентарни битки и медийни престрелки. Може би мнозина вече са я посещавали, след като тя стана достъпна след 1989 г. Идвалите са видели прекрасния дворец в западноевропейски стил, в който през 1890 г. на части е донесен дори оригиналният фронтон от известния френски замък „Сен Клу”. Евксиноградската резиденция е разположена сред красив парк, чието създаване започва също в 1890 г. За него княз Фердинанд I подбира лично повече от 200 растителни вида от Средиземноморието, Азия и Южна Америка. Там върху специално пренесена от устието на р. Камчия почва растат палми и хималайски кедри. Малко са обаче хората, които подозират, че след 2005 г. паркът се е обогатил с още една забележителност.

Още през 1899 г. големият български археолог от чешки произход Карел Шкорпил прониква в резиденцията с важна задача. Той трябва да проучи уникална крепост, чиито високо запазени руини са останали в заграденото за двореца пространство. Ученият прави частични разкопки и окомерен план на укреплението. Чак през 80-те години на ХХ в. археолозите отново опитват да надникнат зад високите стени на правителствената резиденция. Ангажирана е даже дъщерята на Първия Людмила Живкова, но неясно защо разкопките се провалят. В 1994 г. до тайнствената крепост се добира археологът Валентин Плетньов. Благодарение на управителя Стефан Капитанов през 2005 г. проучванията започват.

До началото на разкопките Плетньов вече знае много за забравената твърдина. Сред местното население тя е известна като „Ая Яни калеси” или „Чаталташ калеси”. Всъщност името на крепостта на гръцки е било Кастрици, а на български вероятно Кастрич. Крепостта е отбелязана в десетки западноевропейски морски карти и портулани (навигационни описания на крайбрежието) от ХIII-ХVIII в. Според тях тя е пазела северния край на огромния Варненски залив, както крепостта Галата е охранявала неговия южен участък. Древното название чудесно се е съхранило в старото име на близкото село и днес квартал на Варна, Виница, наричало се някога Кестрич. А предвожданите от полския крал Владислав Ягело през 1444 г. кръстоносци я назовават с още едно име – Макрополис.

И днес на места крепостната стена е запазена до 3 м височина. Тя има дължина повече от 200 м и прегражда напълно вдадения в морето нос „Св. Яни”. Зидът е широк до 2 м и е граден от добре обработени каменни блокчета, споявани със здрав хоросан. Оформени са две лица, а вътрешността е запълнена с пълнеж и хоросан. Личат разновременни поправки, като камъните са подравнявани с парчета счупени тухли и керемиди. Строителите са издигнали по външната част на стената множество кули с кръгли, четириъгълни и триъгълни очертания. Мощно е укрепен източният ъгъл, където се е намирал вътрешният замък или цитаделата. В Кастрици се е влизало през широка кула-порта, разположена по средата на крепостната стена. Изглежда, че крепостни зидове са се издигали и по скалите край морето, но сега от тях личат само купища камъни. От северозапад е имало укрепено пристанище, пазено от две мощни кули. Днес обаче то е напълно изчезнало под широк пясъчен плаж, натрупал се след изграждането на яхтен вълнолом през 70-те години на ХХ в.

Освен по фортификационните съоръжения, Плетньов се насочва и към вътрешността на крепостта. Там съществува плътно застрояване, характерно за развит средновековен град. Разкрити са жилищни и стопански постройки от камък, запазени понякога до 2 м височина. В тях археолозите намират десетки кухненски и трапезни керамични съдове. Особено разнообразни са луксозните кани, блюда и купи с т.нар. сграфито-украса. Това са врязани декоративни орнаменти, човешки и животински фигури, покрити с глазура и многоцветни бои. Част от сервизите са местно производство, а други са внос от Византийската империя.

На бял свят излиза огромно количество монети. Те са от ХIII-ХIV в. и са изключително разнообразни – български, византийски, венециански, татарски, влашки, молдовски и турски. Върхът е съкровището от златни перпери на византийския император Йоан III Дука Ватаци. Многобройните монети добре илюстрират значението на градовете Варна и Кастрици в средновековната черноморска търговия. Неслучайно в днешната морска столица на България тогава е имало консулство на Венеция. Известно е името на Марко Леонарди – един от търговските представители на италианската република в тези далечни времена.

Нумизматичните находки ясно показват, че крепостта Кастрици загива при опустошително нашествие в края на ХIV или самото начало на ХV в. Твърде вероятно това да е отбелязаното в Месемврийската хроника нападение на татарите в 1399 г. Нещастието сполетява жителите неочаквано, поради което те изоставят в пожарищата цялото си имущество. Превръщането на Евксиноград в резиденция преди 120 г. пък спасява находките от иманярите и днес те могат да заемат мястото си в Историческия музей на Варна.

Разкопките край резиденцията продължиха повече от десетилетие и дадоха отлични резултати. За съжаление през 2017 г. се случи голямо нещастие. Валентин Плетньов претърпя тежък инцидент и почина след няколко месеца в кома. Той така и не можа да види завършено делото на своя живот – крепостта Кастрици.

 

Плетньов не успя да разкрие варненския Перперикон

Година преди нелепата си смърт Валентин Плетньов започна разкопки на перспективната антична и средновековна крепост Петрич кале край Варна. Нейните стени са запазени до 7 м, а във вътрешността се долавят много сгради. Самият археолог смяташе, че тя може да бъде от ранга на великия Перперикон. Днес колегите му от музея във Варна продължават неговото дело.

Безценните средновековни карти

Портуланите са текстови описания на крайбрежието, предшественици на днешните лоции. По-късно данните започват да се нанасят върху пергамент, изработен от овча или телешка кожа и се превръщат в карти. Те били твърде големи и неудобни за работа на капитанския мостик и затова от ХIV в. вече ги правят на множество сегменти. После ги подвързват и получават атласи (кодекси). Въпреки че градът Кастрици е престанал да съществува отдавна, портуланите продължават да го повтарят механично чак до ХVIII в.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.