Почина една от жените, намушкана от 24-годишен мъж в столичния квартал „Христо Ботев“

Зетят на Тръмп Джаред Къшнър спряган за шеф на кабинета му

Конфискация на имущество ще има и при прекратено наказателно дело

Джей Ло с огромна розова рокля на премиерата на филма „Втори шанс“

Парламентът създаде Временна комисия за проучване на информацията за подкупна схема с български паспорти

„Пътна полиция“ проверява шофьорите първо за алкохол и наркотици по празниците

Гърция отпуска парични помощи за Коледа, много българи сред одобрените

Доц. Димитър Димитров: От машинното гласуване ще спечели само този, които доставя машините

Легендата на футбола Лоренцо Санс дойде на гости на кмета на Симитли Апостол Апостолов

Руската шпионка Мария Бутина се призна за виновна за заговор срещу САЩ

Доналд Тръмп: Заради Парижкото споразумение Франция гори

Защо животът е като кварталите в София?

Запориране на сметките на ТЕЦ Враца, Плевен и Бургас поиска “Булгаргаз“

Турски прокурори разпоредиха задържането на 219 войници заради Фетхуллах Гюлен

Инж. Ясен Ишев: Няма особено опасни тунели у нас

Иваил – прокълнатият цар Не е бил свинар, а високообразован български аристократ

От 50-те средновековни български владетели един от най-известните, без съмнение, е цар Ивайло (1277-1280 г.) В нашата историография той е останал като народния вожд на победоносното въстание, реализирало мечтата „селянинът – цар“! И понеже този факт е рядък прецедент в световната история, интересът към феномена е голям.

Историците са убедени, че бъдещият цар е роден в южните Провадийски райони. Там е избухнало и въстанието през 1277 г. В селата около Дългопол – Цонево, Гроздьово, Голица, Булаир и др. – съществуват около 20 народни песни и 5-6 предания, свързани с войни, бунтове и въстания. Силно впечатление прави народна песен, записана в с. Гроздьово през 1964 г. Тя гласи: „Мама Стояна думаше: – Стоянко сине Стояне… болярат наш, царот Иваил, в чифлика Мостъ, дека се родил“! Песен с подобно съдържание има и в с. Еркеч (Козичене от 1934 г.) Тя се знае от незапомнени времена. Местните краеведи са абсолютно убедени, че Иваил-Ивайло е роден в средновековното българско с. Мостъ (през турско – Кьопрюкьой, по-късно Раковец и след 1950 г. – Гроздьово). Освен това възприемат тезата, че запазените руини на близкия връх „Градището“ в северните склонове на Източна Стара планина са най-вероятно останки от феодалното владение на Иваил-Ивайло.

Подобна хипотеза е твърде приемлива, защото от различните сведения може да се направи предположението, че той

произхожда от богат, може би болярски род

притежаващ много земи и големи гори в Предбалкана. Основният поминък във владенията било животновъдството. Всичко това опровергава византийските хронисти Георги Пахимер (1242-1310 г.), Никифор Грегора (ХІV в.) и др., които с ненавист наричат българина с обидни прякори като Лахана (кисело зеле), Бърдоква (маруля), „свинепас“ и пр. и го определят като прост бедняк. Всъщност, с богатствата си той без съмнение е принадлежал към аристократичната прослойка на тогавашното общество. И още нещо – чуждите извори намекват, че при стълкновението си с византийците Иваил-Ивайло се разправял с пратениците и пленниците им… на ромейски език! А това означава, че той не е простакът „свинарин“, а високообразован – най-вероятно в Константинопол – български аристократ.

Следващият прелюбопитен образ, който се разкри от новия прочит на цялата база данни е, че Иваил-Ивайло

в зрялата си възраст е бил „севаст“

– областен управител и военноначалник на Овеч – един от най-значимите средновековни български градове, с непревземаема скална крепост (между другото, датираща от халколита). За това говорят данните, че той е имал неоспорим авторитет и когато се взема решение за избухване на въстанието през 1277 г., вестоносците по всички краища на България давали нарежданията си от името на „севаста“ – управителя!

Каменната стража на цар Ивайло брани прохода към Котел.
Каменната стража на цар Ивайло брани прохода към Котел.

Назначението си на високия пост най-вероятно той получава от цар Константин Тих (1257-1277 г.) след 1264 г. като знак на благодарност и за показана смелост в похода срещу византийците. Освен елитната „царска“ кохорта от български аристократи основната армия на царя се състояла и от 40 000 татарски наемници. Иваил-Ивайло е имал възможността да се запознае с тактиката и стратегията на татарите, което без съмнение му е послужило по-късно – да разбива ордите им и да ги побеждава!

Византийските автори никъде не са споменали името на напористия цар, коронован преди 740 г. – през 1278-а, а са си служели с най-различни обидни епитети и прякори. И причината не е само в традиционната омраза, а и в нарочна анатема към непокорния българин – „да се затрий името му во веков!“ Според кратка приписка върху богослужебна книга тя му е направена по настояване на император Михаил VІІІ Палеолог (1259-1282 г.) от висшия църковен клир в Константинопол начело с патриарх Йоан ХІ Век (1275-1282 г.)

За първи път името на Ивайло открива

чешкият историк Константин Иречек през 1875 г. в приписка на т.нар. „Свърлижко евангелие“. Там „раба Божий Костадин“ пише през 1279 г. „в дните на царя Иваила“! Следващата година ученият издава на чешки и немски език „История на българите“, като и в двете издания името на царя е изписано „Иваила“. През 1878 г. историята на Иречек е преведена на български в Одеса – от натурализирания украинец, магистъра по право Владимир Николаевич Палаузов (1851-1920 г.), първи братовчед на българския историк Спиридон Палаузов. Стигайки до името Иваил, преводачът Владимир слага (по инерция или от верноподаничество?!) на царското име типичното за украинските мъжки имена оканчание „ло“, („ило“) – например: Данайло, Михайло, Томило, Гуцало и т.н. И Иваил става… Ивайло!

Чак през 1886 г. историята на Иречек е преведена от руски на български език в Търново от Райнов и Бояджиев. Респектирани от големите имена на Иречек и Палаузов, преводачите не посмяват да коригират видоизмененото име на българския владетел. Така цар Иваил трайно влиза в историята с чуждото, звучащо по украински име – Ивайло! Обръщайки специално внимание на този момент, през 1977 г. издирих от научните публикации около 350 автентични имена на български мъже, живели в средновековна България. И нито едно от тях нямаше окончание „ло“! С окончание „ил“, като Иваил, обаче имаше доста: княз Михаил, цар Самуил, граматик Данаил, поп Богомил, воеводи Момчил, Страхил и пр.

Изследването ми по този изключително важен проблем няма предназначение да предизвика задраскване от историята на името Ивайло и да въведем истинското Иваил. Ако някъде в света подобен проблем се решава с допитване, мнения на специалисти, правителствени решения, укази, тук това е „кауза пердута“. У нас просто никой няма да иска да си развали рахатлъка за такива „дребни нещица“…

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (6)

  1. Е, че дори да е бил свинар и после станал аристократ, да не е обидно? В днешни времена също си имаме свинари, станали (или изживяващи се ) аристократи. Например собственикът на Пловдивския панаир, на „Слънчев ден“ край Варна- Георги Гергов. Бивш свинар, днешен аристократ. Е, по-реална е думата парвеню, но да не издребняваме. Ако Иваил (Ивайло) наистина е бил свинар, а после направил велики дела в историята ни, то днешните политически „аристократи“ вървят по обратен път. Първо стигат до „аристокрацията“ после извършват свинщини.

  2. Не само, че не може да е бил свинар, а най-вероятно е родственик на царя. По стара традиция източните дялове на царството се дават на вторите по родство(братя или братовчеди), а западните- на канарктикина т.е бъдещия наследник на трона. Народът никога не би се обединил от човек без наследствени права.„Свинарската” теза я наложиха у нас комунистите понеже мразят всичко свързано с царе. Хванаха се за обидите на византийските хронист и си измислиха пролетарски вожд от Средновековието.

  3. Иваил. Името на царят-узурпатор е получило широко разпространение в българското общество, под формата Ивайло – резултат от една неволна манипулация на К. Иречек, който е искал да му предаде по-славянско звучене. Единственото споменаване на това име е от Войсил Граматик, в гр. Свърлиг, който е оставил следната бележка: «Аз раб божий Константин Четец, наречен Войсил Граматик, написах книга сие в град Свърлиг в дни царя Иваила и при епископ Нишевцем (на Ниш, Нишки) Никодим в лето 6787, индикт 7 [=1279 г.], когато гърците обсаждаха град Търново…. ». Листовете от ръкописа са намерени в с. Извор, близо до развалините на средновековния гр. Свърлиг. А това показва че Свърлиг и Нишката епархия по това време с част от България. (Занетов, 1914, 39-40)
    Относно форма на името Ивъл, интересни паралели предлагат чувашките имена Авлай, Евлей, а името Авлай се среща и при други тюркски народности.
    Ивлей е куманското название на р. Ингул. Името Ивлей и вариантите му Ивлий, Ивоил, Ивойло се среща при русите и украйнците и се смятат за тюркски (кумански) по произход. Свързват се с тюрк. ijivli – свит, сгърбен, от древнотюрк. глагол juv – свивам, натрупвам. (Родственики) Но за произхода на личното име може да се предложи също древнотюркско javal, juvïl – спокоен, смирен, но и великодушен, милостив, или javlaq – силен, здрав. (ДТС, 1969, 282, 248-249)
    Проф. Т. Балкански смята, че името Ивъл, Иваил е еволюирало в бълг. езикова среда бързо до формата Въло. (Балкански, 2005, 74)
    Кордокуба е вероятното прозвище на въпр. Иваил. Той е принадлежал към по-нисшите слоеве, вероятно е бил дребен представител на служебната аристокрация от кумански произход, свободен войн с малко имение, занимаващ се със скотовъдство. Византийските източници го описват като свинар, по прякор Лахана, защото се хранел (поради бедността си) със зеле «лахана» (бълг. диал. лахна – λαχανον).
    Единствен Георги Пахимер посочва името му като Кордокува / Кордокуба (Κορδόκουβας), което означавало на гръцки зеленчук, или зеле (λάχανο). (ГИБИ, 1980, 10, 171-182)
    Съвсем умишлено руският славист Серезньовски, решава, че Пахимер е предал погрешно славянската дума «бърдоква» без да има логика в този «β ← κ» преход. Бърдоква означава маруля, салата, синя жлъчка, и се е срещало като българска диалектна дума през ХІХ в. (БЕР, 2007, 1, 101-102)
    Трябва да се отчита и панслависткия прочит на българската история от руските учени на ХІХ – началото на ХХ в, което е изцяло в духа на епохата.
    Значението на Κορδόκουβας като зеле, се вижда в казахски, където откриваме сходното qыrыqqаbаt (қырыққабат) – зеле (идва от қырық – 40 и қабат – слой, т.е. зеленчук с много слоеве с много листа), или от дума подобна на карачаево-балкарското kыъrdaš – целина (Бектаев, 1995, 308), (Тенишев, 1989, 446)
    Като друга възможност, допускам не буквално, а по-широко значение на дадено прозвище, в киргизки korduk – позор, korduktuu – оскърбен, унижен и üy – дом. (Юдахин, 1985а, 406), (Юдахин, 1985b, 319) В древнотюркски qor – ущърб, загуба, вреда (ДТС, 1969, 457-458) В кипчакски öv – дом (Гаркавец, 2010, 1103-1104) Или с низш, произход, от простолюдието, от незнатен род. Т. Балкански обяснява Кордокоба чрез старобълг. коръда – меч, което не кореспондира с изворите. Друга интересна податка към това име е името на куманина Кордук, споменат в унгарски документ от 1340 г. Рашони го свързва с тюрк. qur, qurtur – устройвам, правя. (Пилипчук, 2017, 266), (ДТС, 1969, 469) Но ако се търси някаква положителна етимология, по-скоро трябва да се свърже с монг. khurd – бързина, khurdan, khurddah – бърз, ловък. (Кричкун, 2006, 863)

  4. Значението на узурпацията на Иваил е изцяло отрицателна за съдбата на България. Той срива стабилността на държавата постигната от Константин Асен и вкарва страната в междуособица продължила до идването на Тодор Светослав (Тертер). През това време, сърбите завземат Източно Косово и Македония, Унгария се закрепва в Браничево и Кучево, Византия се разширява в Тракия. А „победата“ на Иваил над татарите, всъщност успял да прогони някоя мародерстваща татарска банда, нищо не значи. България е под сянката на Ногайската орда до началото на управлението на Иван Александър, но има големи ползи от това, тъй като основният контингент с които българите воюват са съюзни татарски войски. За зла участ изтеглянето на татарите от Балканите в началото на 14 в. съвпада с появата на османските турци! А резултатът го знаете всички!

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.