Изгубеният гроб на цар Михаил III Шишман

Кокино - Скалният масив със светилище “Татикев камен”

Според сръбския средновековен автор архиепископ Данило владетелят е погребан в църквата “Св. Георги”

В Кумановския район има и много мегалитни паметници

Веднага след границата на България с Македония при Деве Баир следва стръмно спускане към намиращото се на двадесетина километра градче Крива Паланка. Тясната клисура на Крива река почти не е населена и къщите са редки. Малцина обаче подозират колко история има в тази планинска местност. През Средновековието тя се нарича Славище и привлича християнски аскети и отшелници. Именно там се установяват двама от най-известните български светци, последователите на св. Иван Рилски, Прохор Пчински и Йоаким Осоговски. Основаният от св. Йоаким красив манастир е в склоновете на Осоговската планина и само на 2 км от центъра на Крива Паланка.

След нея възвишенията на запад се разтварят и се навлиза в хълмистата област Жеглигово. Още малко и се достига съвременния център на района, град Куманово. Именно с него е свързано едно мое научно приключение от далечната 1989-та година. Цел на посещението ми бе старинната църква “Св. Георги” при с. Старо Нагоричино, свързана по интересен начин с българската средновековна история. Оборудвани добре с фотографска и копирна техника, поехме към нея заедно с македонските археолози Кирил Трайковски и Блаже Георгиевски, за съжаление покойници днес.

След 20 км пред нас се показа стръмно скалисто плато, приличащо много на Мадарския масив. Това е Костоперската карпа, върху която се намират запазени зидове от ранновизантийска и средновековна крепост. По източния склон пък е селцето Младо Нагоричино, а край него - останките на няколко средновековни храма. Днес е напълно запазена само църквата “Св. Петка”, край която стърчат огромни каменни кръстове.

Изминахме още 6 км на север и достигнахме целта на експедицията. “Св. Георги” е в самия център на днешното село. Храмът е построен още в ХI в., а през 1313 г. е напълно преустроен от сръбския крал Милутин, след като завоюва Северна Македония. В 1317-1318 г. цялата вътрешност е покрита с фрески от художника Евтихий. Сградата е била център на голям манастир, чиито останки се долавят наоколо. Според легендите обителта била построена на това място, защото някога известно време тук живеел в пещера прочутият отшелник св. Прохор Пчински.

Аз обаче съм воден от едно друго сведение, оставено от сръбския средновековен автор архиепископ Данило. Според него в този храм е бил погребан цар Михаил III Шишман след злополучната за българите със сърбите при Велбъжд (Кюстендил) през 1330 г.

Тогава на Балканите се разиграват драматични събития. Помежду си непрекъснато воюват България, Византия и Сърбия. В 1328 г. цар Михаил III Шишман сключва съюз с ромейския император Андроник III Палеолог за общо действие срещу крал Стефан Дечански. Българските войски се насочват срещу Сърбия, но на 28 юли 1330 г. са изненадани и разбити край Велбъжд.

В битката е тежко ранен и пленен цар Михаил III Шишман. Раната е жестока, но той не умира веднага. Заедно с пленените български боляри, владетелят е отнесен в жупата Жеглигово, намираща се тогава е във владение на сръбския воевода Деян.

Този аристократ е бил особено приближен на крал Стефан Дечански, който на идване към полесражението спира при него и специално се моли за победа в църквата “Св. Георги” в Старо Нагоричино. При сина му Стефан Душан Деян прави шеметна кариера. В 1355 г. вече е севастократор с владения край Велбъжд. По-късно става деспот и областен управител и портретът му е изписан в стенописите на Земенската църква. Неговите синове, Деяновичите или Драгашите, успяват да създадат независима държава, ликвидирана едва при османското нашествие.

Цар Михаил III Шишман е откаран на носилка до църквата “Св. Георги”и малко по-късно почива от раните си. Пленените боляри не искат да повярват в кончината на своя господар и тогава кралят им показва безжизненото тяло. Той се отнася с уважение към мъртвия цар и нарежда да бъде погребан в храма с всички владетелски почести.

Още през 1916 г. големият български историк Йордан Иванов открива неизвестен до този момент представителен гроб в югозападния ъгъл на църквата. В двора също се оказват доста погребения на дворяни от средновековната епоха. За съжаление липсват преки данни както за намерения от българския учен, така и за останалите гробове край църквата “Св. Георги”.

Изследвайки сградата, нашият историк попада на един дълбоко врязан надпис по южната фасада, в който съзира думата “цар”. Въз основа на неясния текст той предпазливо предположи, че може би става дума за някакво сведение относно смъртта на Михаил Шишман. Поради липса на възможност за проучвания в Македония от български учени, по-късно тази теза залегна твърдо в нашата наука.

Фактически аз бях първият българин, който можеше да работи на място след почти столетие в храма “Св. Георги”. Започнах да оглеждам сантиметър по сантиметър южната фасада на сградата. Ето че на един от блоковете видях отбелязания от Йордан Иванов надгробен надпис на кралския алагатор Рая Мутулович. Текстът е изписан с красиви букви и несъмнено се отнася към началото на ХIV в. “Алагатор” е висока аристократична титла в България и Сърбия от това време. Човекът обаче явно е сърбин и не е имал отношение към смъртта на българския цар.

Същото важи и за другите надписи по южната стена, които успях да разчета. Те отново са на сръбски благородници от времето на крал Милутин. Единият дава името на някой си Торпимир, а другият се оказа на Драгушин Ямич. Това са надгробни паметници, вградени в зида при различни ремонти на постройката. Те нямат общо със смъртта на Михаил Шишман и са правени далеч преди нея.

Накрая все пак намерих въпросния надпис. Той е силно пострадал от времето, но ясно личи, че става дума за съкращение на думата “църква”, а не на “цар”. Неизвестният посетител просто е искал да отбележи своето посещение в храма. Бях дълбоко разочарован, но така е в историческото дирене. Търсенето на гроба на цар Михаил III Шишман продължава. Сведението на книжовника Данило ясно свидетелства, че той е погребан там.

Оказа се, че наред със средновековните обекти, в Кумановския район има и много мегалитни паметници. Още при нашето пътуване през 1989 г. аз се запознах с някои от тях. В 2002 г. македонският археолог Йовица Станковски започна проучването на светилището “Татикев камен” при Кокино в околностите на Старо Нагоричино. Това е вулканичен скален масив, за който се предполага, че е древна тракийска обсерватория. Според находките се датира в късната бронзова епоха (ХV-ХIII в. пр. Хр.), т. е. от времето на възхода на тракийския Перперикон. Учените откриват там и аналогичен на нашия каменен трон за жреците.

Коментари

Задължително поле