Инж. Илия Гърков, директор на „Дънди прешъс метaлс“ пред „Труд“: В криза това, което те вади, е тежката индустрия

Нашият гост:

Д-р инж. Илия Гърков е вицепрезидент на Дънди Прешъс Металс, Канада и изпълнителен директор за България. След над 30 г. работа в добивната индустрия в страната, Австралия и Армения на различни ръководни длъжности в Дънди Прешъс Металс, Илия Гърков продължава да залага на иновациите. С израстването си в кариерата, той има значителен принос за превръщането на минните дружествата, които ръководи, в еталон за модерен рудодобив на световно ниво. Като вицепрезидент и изпълнителен директор на българските дъщерни дружества в Челопеч и Крумовград, играе ключова роля за постигането на максимална ефективност на дейностите чрез осигуряване на управленски капацитет и развитие на ефективно работещи екипи. Вдъхновява прилагането на най-добрите практики при управлението на човешки ресурси, като поставя културата на безопасност на преден план. Разбирането му за смисъла на взаимоотношенията с различни заинтересовани страни допринася за ускоряване на процеса по получаване на необходимите разрешителни за дейността на рудник „Ада тепе“ в Крумовград. През 2019 г. той е въведен в експлоатация като става първият новоразработен минен обект за последните 40 години в България.

- Инж. Гърков, в последните месеци все по-активно се говори за минната индустрия, нейното значение и бъдеще. Накъде според Вас отива българската минна промишленост?

- Би ми се искало да отговоря, че българската минна промишленост е модерна, развива се и върви към бъдещето, но този отговор няма да е съвсем точен. Ще посоча няколко ключови области, които са много важни, за да може индустрията ни да заеме мястото, което заслужава – безопасност, образование, трансформация и отговорност. За безопасността считам, че всеки ще се съгласи веднага – живота и здравето на всеки човек са най-висша ценност, която трябва да пазим. За да постигаме истински резултати роля имат както работодателите и институциите, които имат задължението да осигуряват и контролират безопасните условия на труд, така и работещите, които ежедневно с нагласата си, навиците си и уменията си изпълват думата „безопасност“ с практическо съдържание.

Доскоро за бранша ни като че ли битуваше схващането, че за да си миньор не ти трябва образование. Голяма грешка, чиито размери днес разбираме по трудния начин. Минното дело е инженерна специалност. Днес повече от всякога виждаме гигантската потребност от все по-съвършени технологии, сигурни, бързи и екологосъобразни решения. Светът се развива много динамично, а в основата на това развитие стоят суровините, т.е. минната промишленост. Колкото повече искаме тази специалност да се развива, толкова повече трябва да инвестираме във високо образование, точни науки и условия за практика и научни изследвания. Минно-геоложкият университет прави сериозни усилия в тази посока; ролята на всички останали технически висши училища и Софийския университет е огромна за бъдещето на индустрията. Може би забравяме всичко това, защото модерният градски човек е все по-отдалечен от земята и индустриите, които осигуряват базовите ресурси за живота и икономиката ни. От опит мога да кажа обаче, че в криза, това, което те вади, е тежката индустрия.

Дълго време минна индустрия беше нещо черно и зло. Надявам се, че този лош имидж вече е изчистен. Минната индустрия е много модерна, а нашата компания специално е сред най-модерните в света. „Дънди Прешъс Металс Челопеч“ ЕАД е първата фирма, която разработи и въведе надежден wi-fi на 600 м под земята. Това ни помогна едновременно в три неща – по-висока производителност, по-добри нива на безопасност, развитие на човешкия капитал. Тези елементи са основните, които трябва да продължим да трансформираме като бранш. Имаме изключително талантливи хора със знания и умения. Ако съумеем да използваме този потенциал, трансформирайки сферите, с които имаме допирни точки, чака ни голямо бъдеще.

Отговорността на бранша е новия световен акцент – грижата за околната среда, общностите и управлението. В „Дънди Прешъс Металс България“ вече имаме значителен опит. За една компания е екзистенциално важно да знае причината за своето съществуване. Това предопределя и необходимостта от съществуването на глобална стратегия за развитие, от която заинтересованите страни са неделима част. Инвеститори, клиенти, партньори, служители и обществото са основни фактори за развитието. За да са ангажирани, те трябва да видят своето място в организацията или ползите във взаимодействието си с организацията. Колкото по-добър баланс постигаме, толкова сме по-отговорни, а компанията толкова по-успешна.

- Миналата година открихте втория си минен обект в България и първи рудник в страната за последните 40 години. Как отбелязвате първата година от работата на рудник „Ада тепе“?

- С гордост мога да кажа, че година след откриването на рудник „Ада тепе” в Крумовград, са постигнати всички проектни показатели; безопасно са добити планираните количества концентрат, а процесът на работа е изпреварил планираното време. В световен мащаб на пръсти се броят обектите, които с такъв темп са приключили строителството, обучили са хора, започнали са експлоатация и в хода на работа са настроили всички дейности за стабилно и надеждно производство.

С една дума първата ни година е много успешна.  В „Дънди Прешъс Металс“ и дружествата ни в България измерваме успеха с желанието на хората да идват на работа, да работят без злополуки, без екологични инциденти, да постигат резултати с оптимизирани разходи. Виждаме всичко това в Крумовград и този факт ни радва.

- Имахте ли трудности с намирането на хората, които работят в рудник „Ада тепе“?

- Казваме, че за нас е важно да работим според нашите ценности: достойнство и уважение, прозрачност, постоянно усъвършенстване, екологична отговорност, здраве и безопасност, инвестиции в обществото. Когато ние като ръководство и заинтересованите ни страни, вкл. служителите споделят и демонстрират тези ценности в поведението си, се създава атмосфера на доверие. Казвам го, защото тайната е в доверието.

По отношение на наемането на хора припокрихме думите си с дела. Някои се съмняваха, че ще удържим на думата си да наемем 90% от служителите си от община Крумовград. Днес в предприятието работят 278 души от общината, включително 42 жени. Повече от 50 човека се върнаха от гурбет и работят при нас.

Считам за изключително успешен модела, който следваме и развиваме за оценка на потребностите и предоставянето на фокусирано обучение, с което да дадем на хората си знания и умения. От хора, които са имали минимален или никакъв опит в минната сфера, изградихме екип от надеждни кадри, в който имаме пълно доверие. Разбира се намирането на хора е свързано със сериозни инвестиции в обучение.

Това ни е част от ноу-хау по отношение на създаването на кадри, в развитието на специалисти. Нашите хора и тяхната ангажираност са основата. Макар и сред най-трудно измеримите, това са най-важните компоненти за успеха ни да създадем работна среда, в която всеки идва с желание за работа, работи с удоволствие и си тръгва  с удовлетворение.

- Какво се случва с рудник „Челопеч“? Той стана известен като първия дигитален рудник на България.

- В рудник „Челопеч“ продължаваме да работим усърдно за дигитализацията на процесите по добив и преработка, разработваме вълнуващи проекти. Това, което сме постигнали като производствен резултат за изминалата година и през първото полугодие, може само да ни радва. Следваме уверено целите, които сме си поставили, и работим съгласно плановете, които сме декларирали. СМАРТ центъра, който е сърцето на дигитализацията, се развива и бележим крачки в правилната посока. В рудник „Челопеч“, където първо тестваме новостите, сме разработили специална рамка за насърчаване на иновативни процеси. Компанията инвестира значителни средства, за да осигури възможност хората ни да се докоснат до най-доброто в световната минна индустрия. Пречупвайки го през специфичните условия на нашите находища успяваме да сътворим нещо качествено ново – най-скорошния пример в тази посока е разработването и употребата на автономен, самообучаващ се дрон, способен да се ориентира под земята.

Купуването и продаването на гласове е престъпление.