Инж. Стоян Кожухаров, председател на националната спа-асоциация, пред „Труд“: Няма система за контрол на басейните в България

Като гледам къпещите се, познавам кои от тях са германци

Изграждането и пречистването на басейните в България става със способи от миналия век. Това съобщава пред “Труд” инж. Стоян Кожухаров, председател на Асоциацията за басейни и спа. Заради остарялата нормативна уредба, която е още от 1984 г., в обществените басейни не могат да бъдат внедрени модерни технологии, алармира инженерът.

- Инж. Кожухаров, вие оглавихте наскоро новосъздадената професионална асоциация за басейни и спа. Защо ви е тя на вас и на колегите ви от бранша?

- Асоциацията ни е нужна, за да обобщим и да огласим наболелите проблеми в обрастта на роектирането, изграждането и поддръжката на спа-центрове, водни съоръжения и фонтани. В Асоциацията се включиха около 80 % от фирмите, които правят басейни и спа-центрове в страната. Сред членуващите са най-големите и утвърдени компании в тази област. Всички са на мнение, че проблемите, с които се сблъскваме в работата си, стават все по-сериозни. Липсва нормативна уредба за проектирането, изграждането и експлоатацията на водните съоръжения. Няма регламент за това какъв тип фирми и специалисти могат да изграждат тези съоръжения. Няма правила, по които да бъдат проектирани и след това контролирани. Абсурдно е, че в 21-ви век работим по Нормативна уредба от 1984 г , която е за питейни води. По онова време басейните в България бяха проточни, т.е. с вода, която постоянно влиза, постоянно излиза. От 25 г. басейните не работят по този начин, а с постоянна вода, която се обменя около 7-8 % на ден. Това налага тази вода да бъде третирана с препарати срещу микроорганизми.

- В последните години имаше не един и два нещастни случаи с хора, пострадали при къпане в басейни. Вие как си ги обяснявате?

- Съществуващата в момента нормативната уредба, която е крайно остаряла, позволява съоръжения за частно ползване да бъдат и с обществено предназначение. Това е така, защото те са доста по-евтини като продукт, който трябва да бъде изграден. И след като няма адекватна нормативна уредба, клиентите избират по-евтиния вариант. Това нещо не се прави в другите държави. Там не се ползват басейни със скимери, за да няма открити засмукващи части, които да предизвикват травми. Използват се решетки с външен приливник, засмукването става само и единствено от резервоара. И няма как нечия ръка или крак да попадне на опасна засмукваща част. Голяма част от туроператорите имат изисквания към хотелиерите, които са с такъв тип басейни да слагат датчици и аларми, които да сигнализират и дори да спират съоръженията от работа, за да се намалят злополуките.

- Би трябвало тези съоръжения да се контролират стриктно. Прави ли се това?

- През септември тази година трябваше да бъде приета нова нормативна уредба и да се въведат задължителни технически прегледи на басейните, както при автомобилите - два пъти в годината. Никой обаче не се обърна към фирмите в бранша за становище и съдействие. Оказва се, че ни проверяват хора, които са виждали басейн на картинка или само са се къпали в него.

Контролът в момента върху съоръженията се осъществява единствено от инспектори от РЗИ, които проверяват параметрите на водата, като микробиология. Нищо повече!

На една сграда като й се напука стената, тя се замазва и проблемът е решен. Докато басейнът, като се спука, започва да тече. Много пъти басейните са в основите на сградите, често има течове, които трудно се локализират, а това подкопава основите на постройките. Няма правила, по които да бъдат проектирани и после изпълнени, защото всеки един конструктор може да създаде басейн. Детайлите, които са важни против течове, никой не ги контролира и не следи дали и как са изпълнени, поради липса на държавна политика. А контролът на басейните трябва да е такъв, какъвто е на пътища, сгради, мостове.

- Колко са басейните в България?

- У нас има около 40 000 частни и обществени басейна. Всяка година се изграждат стотици нови. Старите се ремонтират колкото да могат да изкарат сезона. Не се контролира химическото пречистване на водата. 90% от всички манипулации са ръчни, мери се с тестове.

- Какъв е начинът да се въведе ред в това безредие?

- Най-лесно е да се вземе нормативната уредба на някоя европейска държава, където се спазват стриктни правила - като Франция, Испания, Германия - и добрият опит да се приложи у нас.  Изключително важно е състоянието на филтрационните системи.  В момента у нас ги правят кой, както намери.

Площта на басейна се определя от броя посетители в един хотел. Ако хотелът е с 600 места, при средна заетост от 60 %, това означава, че в басейна може да се струпат 360 човека. В западните държави нормативната уредба предвижда на един посетител да се полагат между 4 и 8 кв. м. площ. При 360 души посещаемост, басейнът трябва да е от 1200-1300 кв. м., Нашите хотели нямат такива обширни парцели. Но пък трябва да имат басейн, защото наличието му вдига звездите на туристическия обект.

– Какви са новостите в оборудването на басейни в международен план?

- Производителите на оборудване по света залагат предимно на безопасността на ползвателите на водните обекти, а също и на автоматизацията и на контрола и качеството на водата. При нас се прилагат мерки от миналия век. Капем капки в едни колби и ако човекът е далтонист, който проверява, разликата може да е и два пъти концентрация. Има съвременни автоматични системи, които в реално време мерят и дозират препаратите. Това трябва да бъде въведено във всеки един обществен басейн. При частните обекти, собственикът сам решава как да третира водата. Kогато се къпят 500-1000 души, мерките трябва да са много стриктни и пречистващите системи да са автоматизирани. Но поради това, че инвестицията е от порядъка на 8000-10 000 лева, повечето хотелиери предпочитаj да спестят тези пари. Все пак има собственици, които започнаха да инсталират такива системи, защото виждат, че крайният продукт е по-добър, клиентите са по-доволни, опастността от зарази е по-малка. Заради всички тези проблеми това лято едно детенце беше засмукано от джакузи в Златни пясъци. Идва оживя, но остана инвалид за цял живот. Иманно заради това учредихме Асоциацията - за да инициираме законодателни промени в тази сфера. Тръгнахме по най-трудния път. Ние нямаме лобита в Народното събрание, нито бащи депутати и кръстници олигарси.

– На какво разчитате тогава? Как действате?

- Изпратили сме уведомителни писма до всички държавни институции. Засега нямаме отговор. Създадохме сайт, където ще публикуваме всичко свързано с проблематиката, новостите в тази сфера, мерките, които се прилагат. Ще предоставим много полезна информация, чрез която искаме да образоваме ползвателите на басейни. Искаме да алармираме за сериозните проблеми в този бранш. Надяваме се и ползвателите на басейни да ни подкрепят и да настояват за строги правила - за да са спокойни, че те и техните деца се къпят в чисти и безопасни басейни. За съжаление за сега държавата нехае.

- С какво си обяснявате безхаберието на държавата?

- С това, че нашият бранш не е достатъчно атрактивен. И в него не се въртят огромни парични потоци. Но България е туристическа дестинация и основният ръст на Брутния вътрешен продукт е от туристически услуги. А за да сме добра туристическа дестинация, и водните ни съоръжения трябва да са на ниво, а не да работим на парче. В Турция например басейните се простира на цели декари площ, там е много високо качеството на услугата. При нас липсва стандартизация за басейните и спа-центровете. Оказва се също, че на тези обекти работят хора, които нямат документи и квалификация за такъв вид дейност. Кадри има, но трудът им струва много пари. Нашата дейност в повечето случаи е сезонна. Ние обаче не лягаме да спим зимен сън, плащаме заплати на служителите целогодишно. За да можем да ги задържим на работа. Като собственик на специализирана в този бранш фирма, аз притежавам всички възможни сертификати, като всеки от тях годишно ми струва 2000-3000 лева. Те се издават не защото съм платил тези суми, а защото са минали одити, инспекции, представил съм пълна документация, складови наличности, бази, персонал. И в крайна сметка тези сертификати се обезсмислят. Има обаче много случаи, в които човекът-фирма не плаща сертификати и без да е електричар прави елинсталации, без да е специалист по ВиК, прави водопроводни системи... Много собственици на басейни, за да спестят пари от специализирана поддръжка, възлагат на спасителите да следят и за качеството на водата. Това е абсурдно, защото спасителите не разбират от това и дори могат да станат жертви на токов удар.

- Какво да се прави?

– За пореден път казвам, че следва да бъдат въведени критерии в нашия бранш.

Добър пример е камарата на строителите, която си направи сдружение. Фирмите, които членуват в него, имат определен клас и изграждат различни видове съоръжения, според критериите, на които отговарят. Така и в нашия бранш трябва да се създадат правила. Искаме да седнем на една маса с представители на държавните институции за преговори. Ние ще ги снабдим с преводи на нормативните уредби на водещите в тази сфера европейски държави. За да може да се порзва опита им. Ще изберем най-доброто за родните условия. Преди години у нас пак е имало създадена Асоциация на басейните. Но тя е била опорочена, а членовете й са били съдени за картелно споразумение. Платили са огромни глоби. Сега ние обединяваме силите на малките фирми в България, а към нас се присъединяват и големи компании, защото гоним една и съща цел, въпреки че сме конкуренти на крайния пазар. Преди 2 години дадох оферта за изграждане на басейн в Германия, но ми я върнаха и казаха: „Това оборудване, което сте предвидили, си го сложете на частния басейн“. Едва 3 % от басейните в България са направени със съоръженията, с които се работи в Германия - страната с най-добрите обществени басейни. Ние се целим именно към германско качество, защото не можем да предлагаме туристически продукт на европейски цени със съоръжения, на които мястото им е в задния двор. Проблемите са наболели. Молим се да не избухне някоя епидемия, защото като влязат 2000 души във водата на един обект, рискът да се разнесе зараза е голям.

- Как става пречистването на водата в басейните?

-В света през последните 5 г. се разработват системи с UV лъчения, с хидролиза, с йонизация, със солна електролиза. Консумативът, който се слага във водата, е сол и чрез електролиза се получава хлор газ, който е по-безвреден от гранулата. По този начин в момента в нашата страна с хлор газ се дезинфекцират и питейните води. Изброените системи намаляват използването на биоцид във водата, който е хлор и е бойно отровно вещество, и трови организма. У нас няма как да не го използваме в обществените басейни, все заради нормативната уредба не е променяна от близо 35 години. Когато дойдат инспекторите от РЗИ на проверка, те търсят биоцид с колбичките. Получава се обсурд. Не изключваме напълно използването на хлор, но с такива системи наличието на тази отрова се намалява с 90 %. Това у нас го имат единствено хора, които се къпят в собствени басейни и тях няма да ги посетят здравни инспектори.

Има и йонизираща система за пречистване на водата, при която се използва сребро и мед, които се вкарват чрез токови импулси. Използват се различни фракции, сред които и активен въглен. Но контролните органи не го отчитат като преимущество. И въпреки, че качеството на водата е високо, те си държат на наличието на биоцид. Знаят, че това е така, но са длъжни да съблюдават остарелите разпоредби.

Куриозно е, че съгласно с тях, такива модерни системи не могат да се внедряват в обществените басейни. Пак по тази причина инвеститорът избира да внедри система, която струва 500 лв, вместо такава от 9000 лева. А вече съвременните технологии вече позволяват контролните органи да наблюдават онлайн какво се случва във всяко едно съоръжение.

- Виждала съм неведнъж как водата в басейна, който посещавам, помътнява и позеленява.

– Защо е така?

– Защото химическите вещества за пречистване не се слагат дозирано и автоматично. И защото филтрационното съоръжение е с ниска мощност и не може да насмогне на броя на ползвателите. Има и друго. Аз мога да позная, като гледам къпещите се в един басейн, кой е германец. Германците имат култура на ползването му. Преди да влезе в байсейна, немецът задължително си взема душ и след излизане от водата отново се къпе. Защото знае, че потта прави канцерогенни съединения с хлора.

Нашият гост

Стоян Кожухаров е роден в Елена, завършил е техникум в Горна Оряховица и МЕИ във Варна, по специалност е електроинженер. Работи над 20 години в областта на проектирането, изграждането и поддръжката на спа-центрове, водни съоръжения и фонтани. Председател е на новоучредената Българска професионална асоциация за басейни и спа.

Коментари

Задължително поле