Историкът академик Георги Марков пред „Труд“: Скоро Косово и Албания ще извикат: “Да живее Съединението”

Без имунна система Европейският съюз е обречен

Около някои наши съседи ври и кипи. Какво показаха изборите в Турция преди няколко дни – кои знаци трябва да разчетем. Какво става след подписания договор за името на Македония – има ли опасности за нас и можем ли да ги стопираме. Защо Европа е на кръстопът и какво я чака. По тези въпроси потърсихме академик Георги Марков.

- Изборите в Турция показаха, че очакваната изненада – балотаж, е била само илюзия. Как да разчитаме всички знаци, които идват от съседите ни, академик Марков?

- Това, което се случи на изборите в Турция, бе очаквано. Учудвам се, че доста анализатори говориха, че ще има балотаж. Изглежда, забравили основното правило на Сталин: Не е важно как се гласува, а кой брои бюлетините. Ердоган брои бюлетините, включително и такива, които не са подпечатани в избирателните секции. Там нещата вървят към авторитарна диктатура, която ще съчетава ислямизма с неоосманизма. Той вече заплашва държави като Австрия с османски шамари и се държи като независим диктатор. Дори САЩ вече не му правят впечатление. Трябва много да внимаваме. Турция става непредсказуема, защото вече я опиянява наркотикът на властта.

- Ще се превърне ли Турция в новия голям наш брат, както беше преди с великия Съветски съюз?

- Не, ние имаме един много голям наш брат и това е Чичо Сам, който замени Дядо Иван. Турция не може да бъде Голям брат, защото вече е горда и ислямистка, за съжаление вече не е светска и кемалистка, тя си има имперски попълзновения както на Балканите, така и в Близкия Изток. Неслучайно Ердоган държа реч в Сараево. И когато Бойко Борисов говори за интеграция на Западните Балкани, той трябва да знае, че съществува ислямска дъга, на която Ердоган залага. Преди беше Босна и Херцеговина, Косово, Македония, Албания, Западна Тракия и Източна Тракия, и Кърджали, разбира се. А той я доразви в една своя реч и отиде чак горе към Шумен и Разград. Опасно е.

- Борисов обаче – трябва да признаем, има много добри отношения с Ердоган.

- Добрите отношения на Борисов с Ердоган имат временен характер, Ердоган в момента е зает със Сирия и Близкия Изток и няма как да прави експанзия на Балканите, освен икономическа. Да не забравяме, че болница „Токуда“, а това е част от националната ни сигурност, вече е в турски ръце. И летището в София искаха да купят, има и един завод „Шише джам“ до Търговище, където българи не се приемат на работа. Вземат си работници от Турция за 6 месеца, но българи – не.

- Около границите ни ври и кипи – от едната страна е Турция, а от другата Македония. Каква е опасността за нас от договора, който подписаха наскоро Гърция и Македония?

- Опасности има и то сериозни – първо, от териториални претенции към нас, и второ, от признаване на македонския език и нация – нещо, с което ние не можем да се съгласим. Гърците отново показаха, че са добри дипломати и си преследват националните интереси. За разлика от бедната българска дипломация. Титова Югославия имаше много добри отношения с Гърция. Тито не позволяваше Скопие да отива към античността, към Александър Велики. Той разрешаваше само до цар Самуил да крадат и фалшифицират българската история. Вече след 1991 г., когато ние първи и безусловно ги признахме, те навлязоха дълбоко в античността, дори летището си кръстиха на Александър Велики. Сега гърците отново изтикаха назад македонците към Титова Югославия – говоря за равнище на историческо присвояване. Казват им: Александър Велики е наш, древна Македония е наша, вие там се разправяйте с българите чий е цар Самуил.

- Излиза, че ние сме губещата страна, така ли да ви разбирам?

- Да, за съжаление – ние губим. Българската страна не успя да защити националния интерес. По конституция в Република Македония има всякакви народности – цигани, власи, турци и не знам какви още, освен българи. Във Вардарска Македония въобще не пише, че има българи. Защо не поставиха въпроса гърците? И след 1991 г., антибългарската пропаганда не престана. През 1913 г., когато България претърпя национално крушение, само една малка част остана в България – Пиринска Македония. Другата е Вардарска, а Беломорска остана в Гърция. Искат да нарекат Македония – Северна, а исторически тя е Вардарска. Външно министерство е под всякаква критика начело с тази госпожа – Екатерина Захариева. Тя е от най-слабите ни външни министри и се гордее с това, което не е направила. За съжаление, не е защитен националния ни интерес. Сега историците какви компромиси ще правят в тази смесена комисия, дето направихме с македонците? В историята не може да има компромиси за разлика от политиката и дипломацията.

- Македонският външен министър Никола Димитров се помайтапи, че щял да прати по пощата на всички държави в ЕС по една щайга с македонски домати, чийто вкус е известен в цяла Европа.

- Това е една балканска шега. А същината на цялата тази операция е НАТО. Чичо Сам иска да вкара тези балкански държави в Алианса. И Захариева го каза: важното е на 11-12 юли Македония да получи покана за преговори с НАТО. А Евросъюзът е морковът – я влезе Република Македония в него, я не влезе. Особено при сегашното особено тежко положение на ЕС с мигрантската криза. Тези 6 държавици на Балканите кой ще ги издържа? Нали от тези предприсъединителни фондове ние ще загубим финансово. Македонците ги измамиха с това розово европейско бъдеще. НАТО е целта и ние изпълняваме тази повеля на САЩ.

- Не са ли прекалени очакванията - тези шест балкански държави имат исторически вражди, които биха могли да взривят всеки мир?

- Разбира се, че между тях има страхотни вражди. За съжаление, днешните политици не четат историята. Е, и Западна Европа има вражди. Само ще припомня как през 1984 г. Франсоа Митеран и Хелмут Кол си подадоха ръце на най-голямото военно гробище след Първата световна война при Вердюн – там има 600 000 гроба. Да, помирение по върховете има, но идете в кръчмите по Рейн и по Сена и ще видите как се ругаят и днес. Предания се носят от поколение на поколение.

- Държави с толкова много противоречия помежду си няма ли да ерозират отвътре НАТО, като станат негови членове?

- Босна и Херцеговина не е държава. Там вътре има една Република Сръбска, която е против НАТО. В Косово казват – ние сме независими. Само че те и Албания рано или късно ще извикат: „Да живее Съединението!“. Както ние сме го извикали през 1885 година. А там е пълно с противоречия. Сърбите обаче още казват, че това е тяхната средновековна държава, там им е Патриаршията и т.н. И като слушам Бойко Борисов – все едно няма история на Балканите. Историята е жива и се предава от поколение на поколение. Напоследък тя повече разделя, отколкото събира.

- В последните години не се ли забелязва тънка червена линия в изказвания на европейски политици, според които бавно и полека някои народи остават без история? Събитията с новото име на Македония не ви ли прилича на нещо друго - все едно сменят името на някой футболен отбор?

- Те натам са го подкарали. В Брюксел вече говорят за европейска, а не за национална идентичност. Първо сте европейци, а после българи, французи, германци. Чакайте – не е така. Обратно е – първо сме българи, а после европейци. Аз съм добър българин и това не ми пречи да бъда добър европеец. А те искат да ни направят европейци пред уж благовидния предлог да забравим за войни, за балканизация и да отидем към т.нар. микроистория, тоест всекидневна история. Сега ме дразни и друго - новата цензура. Преди беше идеологическа цензура, сега е така наречената политическа коректност. Обадиха ми се по телефона от голяма частна телевизия, не държавна, питат ме по злободневен въпрос и ме уговарят за сутрешния блок. Дори не ме изслушаха: „Прав сте, акад. Марков, истина е, но не е удобна. Вие не говорите политически коректно“. Ами то при другаря Живков имаше голяма правда и малка правда. Каква е разликата? И ми казват, че няма да стане разговора с мен. Налагат и автоцензурата, а от нея не може да те освободи дори американската армия освободителка.

- Получихте ли покана да участвате в празненствата за 1000 години от Охридската архиепископия?

- Нямам покана, но напълно оправдавам решението на нашия Свети Синод – това беше провокация от страна на македонците. Василий II Българоубиец понижава Търновската патриаршия и я разжалва в Охридска архиепископия. Не съм съгласен да се празнува като македонска. Как да направя копромис – не мога! Когато разговарям с македонци, основното е гневът им: „Не може да ни попречите да се самоопределим“, ми казват те. Моят отговор е: Това, че се определяте за македонци, не означава, че дядовците ви не са били българи. Ето това е драмата им. Не може да ровят по костите на героите ни и да ги помакедончват. Това нещо трябва да престане и не трябва да има никакъв компромис! Като искат, да се пишат македонци. Само че те искат и вековна история. А тяхната история започва след Втората световна война. Бащата на македонската нация е маршал Тито – направена е по Коминтерновска рецепта. Но македонците няма да отстъпят - познавам ги добре.

- Защо сте толкова убеден?

- Там има една върхушка – не говоря за народа - от политици и историци, които живеят от антибългарската омраза. Известно е кога и как се създава македонската нация. Живков казва на Тито през 1965 година в София, че тя е създадена на антибългарска основа. Те от това се хранят. Нас обаче от 140 години ни пречи сателитният синдром. Винаги ще има Голям брат. Преди беше Дядо Иван, сега е Чичо Сам – нищо, че сме в ЕС.

- През последните дни Евросъюзът се тресе - мигрантската криза заплашва устоите му. На сайта на обществената германска телевизия ARD се появи искане за оставката на канцлера Меркел. Какво става?

- Правилно! Меркел предаде Европа, тя ги покани с „Елате“, а сега се чуди какво става. Четвъртият мандат не трябваше да й го дават. Тя се провали. Меркел не е Хелмут Кол.

- Известният писател Дъглас Мъри написа книгата „Странната смърт на Европа“. Той зададе простичкият въпрос: кой към 2018 г. излезе прав – Меркел или унгарецът Орбан, който си затвори границата и направи здрава ограда?

- И правилно направи Виктор Орбан - той защитава унгарския народ. Унгарците се изправиха и срещу съветските танкове през 1956 година, докато ние правехме Априлски пленум. Виктор Орбан даде по 30 000 евро за трето дете по системата на генерал Де Гол и каза, че майката трябва да има най-малко основно образование. И хич не му пука от Сорос или разни соросоиди, които го обвиняват, че искал диплома от майките. Орбан е като генерал Де Гол. В Унгария сега няма демографска катастрофа, раждат се много деца. Вие чули ли сте Меркел, Макрон и другите около тях - те дори не могат да си изкривят езика и да кажат думата „християнство“. В главите им е само исляма, който вече според Меркел бил станал част от Германия, и гей браковете.

- Ще ви обвинят в липса на политическа коректност, академик Марков.

- Няма да ми е за пръв път... Но да продължа - Меркел, чийто баща е свещеник, Меркел, която е начело на Християн-демократическия съюз, тя не споменава нищо за християнството. Според нея ислямът е част от германската цивилизация. Меркел предаде Европа и тя трябва да си плати цената. Без да плаша, но ще дойде оня с мустачките. Сегашният австрийски канцлер младият Курц вече затяга режима, а Ердоган го заплашва със свещена война. И казва: „Този път Виена ще падне“. За какво става дума, какви османски шамари ще раздава в XXI век?! А сега по една от най-големите ни телевизии в най-гледаното време върви османска сапунка за славата на известните им султани. Този филм обаче не се дава в Унгария. Европейският образ на Турция е абсолютно фалшив и измамен. Имаха елит, а сега – не. Какво прави ЕС, къде са човешките права? Всичко това е двоен стандарт.

- Изчерпан ли е в този си вид ЕС, какво му липсва?

- ЕС няма имунна система. Имат комисии, международни явни и тайни служби, но няма имунна система. Глобализацията това е корпорациите срещу нациите. Не се интересуват какви хора ще живеят в Европа – китайци, турци или афганистанци, защото корпорациите се нуждаят от млада работна ръка. Меркел служи на корпорациите. Либерали като Макрон и подобни говорят за човешки права, но зачеркват историята. Казват: всичко започва с нас. Затова повтарям: без имунна система ЕС е обречен. На младежта й липсва точно това, тя живее в някакъв виртуален свят. За съжаление, в него живият и политиците. Много тъжно завършваме разговора, но това е тъжната истина за времето, в което живеем.

Нашият гост

Георги Марков е роден в Пловдив през 1946 г. Завършва история в Алма Матер. Специализира в Института за европейска история в Майнц, ФРГ. Професор, д-р на историческите науки, академик от 2008 г. От 1993 г. до началото на 2012 г. е директор на Института по история при БАН. Автор на близо 20 книги и учебници, написал е десетки студии и монографии.

Коментари

Задължително поле