Казино в Макао е най-голямата сграда в света

"Венишън" се шири на 1 милион квадратни метра

Възможно ли е бивша колония с площ 28,2 квадратни километра да се превърне в Меката на хазарта в Азия, да запази капиталистическото си устройство, присъединена към социалистически Китай, и да построи най-голямото казино в света? Да, ако се нарича Макао! Защото комбинацията от европейска старинна архитектура, тотално поамериканчване и изискан азиатски шик е уникална.

[modula id="3132149"]

Миниатюрната "португалска" част от Китай има само 340 метра обща граница с метрополията в устието на Перлената река, която се влива в Южнокитайско море. В нея се изсипват милиони туристи и едва няколко процента от тях хвърлят поглед на отлично запазените колониални паметници.

На всеки кръгъл час кораби и самолети изсипват

хиляди еднодневни любопитковци и хазартни натури

И всички задължително минават през Venetian Macao-Resort-Hotel. Зад сложното име и съкратеното "Венишън" се крие втората най-голяма сграда в света.

В сравнение с нея първоизточникът във Вегас е с размерите на кучешка колиба. Макаовският му клонинг в момента е на площ един милион квадратни метра и продължава да се строи. По-големи са само заводите на "Боинг".

"Венишън" в Макао отвън прилича на Двореца на доджите в истинската Венеция и отвсякъде е заобиколен с вода. Вътре е обзаведен с дъхоспиращ кич, който все пак завладява сетивата. Под покрива на необятния хотел-казино в естествен размер се е разпростряло буквално копие на венецианския площад "Сан Марко". Без гълъбите, но с натуралистично изрисувани облачета върху тавана-небе.

Причудлива за добрия вкус

е комбинацията между виещия се "Канале Гранде", класическите венециански постройки, магазините на "Диор" и закусвалните на "Макдоналдс".

Срещу 66 макаовски патака (това е националната валута, равна на един хонконгски долар, който пък е 7,5 щатски) може да обиколите "Венеция" по канала, докато гондолиерът ви припява канцонети. И за да не изглеждат нелепо с дръпнтатите си очички, са наети люде от всички краища на света. От "чисти арийци" със скандинавска кръв до редови латиноамерикански индианци с умерени гласови възможности.

В казиното, където е забранено да се снима, са сместени 3400 "едноръки бандити" и 800 игрални маси.

Хотелът настанява гости в 3000 стаи. Ресторантите и конферентните зали са с площ над 110 хиляди квадратни метра. Рецепциите са няколко, всяка дълга над 25 метра, около която на пета се вътят поне десетина консиержи-полиглоти.

Във "Венишън" умели имитатори на Микеланджело са създали

италиански фрески по таваните

на прозаични места като коридорите. За да участвате в автентичен венециански карнавал, не е нужно да чакате февруари - в Макао дегизирани актьори го инсценират всеки следобед от понеделник до петък.

В съседство пръска безброй светлини реверансът към бившите колонизатори, казино "Гранд Лисбоа". Отвън Големият Лисабон е пиршество от рисувани с лампи картини. Колкото и да снимате, трудно ще уцелите две еднакви комбинации. И вътре хотелът казино е обзаведен с пищно декадентство - огромни кристални полилеи и несметни количества позлата, цяла стена-аквариум с истински японски шарани във всички цветове на дъгата и подземен ескалатор от хотелската към игралната част.

В казино "Уин" пък най-забележителното се случва на всеки 15 минути около езерото отпред - невероятна феерия от светлини, музика и огньове. Водни струи танцуват между пламъци, фойерверки се стелят и се отразяват на повърхността. Всяка снимка е като илюстрована картичка.

И все пак Макао не е само казина и забавления. Завладян от португалците през 1557 г., той е първата европейска колония в Далечния Изток. Не е за пренебрегване, че никъде в района няма толкова исторически паметници на квадратен метър, колкото тук. Т.е.

има какво да се види и на светло

Историческият център на града е съсредоточен около красивия "Ларго-дел-Сенадо" (Площад на Сената). Тук така изобилстват църквите, че ако по-голямата част от минувачите не са китайци, като нищо може да решите, че сте в Португалия. На неколкостотин метра от ларгото е разположена най-известната забележителност на Макао, неговата визитна картичка, църквата "Сан Паулу" (1603-1638 г.), смятана за най-големия християнски храм в Източна Азия. Тук е било и първото християнско учебно заведение - йезуитският колеж. Църквата била разрушена от пожар през 1835 г. Оттогава всеки турист изживява леко разочарование. След като се е нагледал от картички на филигранната фасада, богато украсена със скулптурни групи от италианския архитект Карло Спиноли, очаква зад нея да има още красоти. А е съхранена само тя - като празна черупка от минало величие.

В уличките наоколо е

пъстро като на панаир

- пекари разнасят огромни тави с току-що изпечени сладкиши и канят да се почерпите. Но вкусът им е на стрит гипс със захар. Атрактивни са тънките колкото лист хартия парчета сушено свинско. Тях пък ги режат с ножици и при първото опитване всеки любител на мръвката става абонат на уханния от подправки местен специалитет.

Покрай една забележителност не може да не минете поне вендъж - бронзовата статуя на Кун-Иам (богинята на милосърдието), висока 20 метра, на малко островче в морето. Наоколо е низ от паметници в чест на 18-те мъдреци на Китай, сред които крайният вляво е... Марко Поло. Е, именно тази стряскащо несъответна комбинация издава същността на Макао - в него съжителството на свръхмодерни казина, старинни църкви и будистки храмове си е нещо съвсем естествено, привлекателно и красиво.

Коментари

Задължително поле