На 18 ноември 2018 да почерпят

Спортисти и авантюристи ни славят в Гинес Най-любопитните постижения в Книгата на рекордите

Затягат правилата за билбордовете край шосетата

Икономиката ще загуби 2,2 млрд. лева заради недостиг на шофьори Бранша чакаа поне 2000 водачи от българските диаспори

Калоян Паргов: Предсрочни догодина избори са неминуеми

Предупредителен код заради очакваните валежи в 20 области утре

Дубайските полицаи се качват на летящи мотори (ВИДЕО)

Риалити звезда се сгоди за милионерски син Пенелопе каза “да” на Иван Динев

Филмът за Силвио Берлускони препуска към екрана Режисьор е майсторът Паоло Сорентино

70 задържани на протест заради климатичните промени в Лондон

Георги Мамалев: Протестите няма да доведат до нищо добро

Сергей Лавров: „Турски поток“ може да мине през България и Сърбия

Последният ръководител на Комсомола: Промените през 89-а тръгнаха от самата БКП

Националните недоволни от съдията срещу Кипър: Трябваше да ни даде още две дузпи Според тях, шведският рефер е трябвало да отсъди поне още две дузпи

Спас Гърневски: Няма да има предсрочни избори, ГЕРБ ще управлява още два мандата Разполагаме с информация, че БСП участва в организацията на протестите, каза депутатът от мнозинството

Какво точно се случи в Сирия? С непредвидимостта си Тръмп успя да разклати статуквото в Близкия изток и да всее смут у Асад, Иран, Турция и Русия

Ударите на Западната коалиция на САЩ, Великобитания и Франция по сирийските военни цели бяха камуфлаж за реалните стратегически процеси, които протичат под повърхността на световната политическа игра за надмощие.

Атаката изглеждаше беззъба, защото без разрешение на Съвета за сигурност на ООН евентуални жертви биха имали имиджов дефект за Запада. И то при положение, че дори министърът на отбраната на САЩ генерал Джеймс Матис не беше напълно убеден кой е извършителят на зверството, докато решението за удари на практика вече бе взето публично и обявено от Тръмп. През същото време на посещение в Париж редом до френския президент Макрон стоеше друг играч, заинтересован от крути действия срещу Башар Асад и Иран – саудитският принц Мохамед Бин Салман, обвиняван за една от най-тежките хуманитарни катастрофи днес – тази в Йемен.

Истината е, че с непредвидимостта си Тръмп успя да разклати статуквото в Близкия изток и да всее смут у Асад, Иран, Турция и Русия, самонадеяно оставили САЩ вън от играта в преговорите за мир в Астана/Сочи. Само че голямата цел на Тръмп не е толкова Сирия, в която невъзможният мир скоро няма да даде на никого преимущество на терен – баланс, който също е стратегически целен зад океана. Голямата цел на САЩ е парирането на Иран, като затягането на примката около Дамаск и дискредитирането на евентуална руска помощ за Ислямската Република, са ефективни ходове в подобна светлина.

Регионалните приятели на САЩ – Саудитска Арабия, Египет и Израел – работят трескаво в посока на по-значими действия срещу Иран предвид подема му в региона, а визитите на саудитския принц Мохамед Бин Салман във Вашингтон и Париж станаха точно преди ударите по Сирия. Безумно е да се мисли, че ракетната атака не е координирана с Израел, който последните месеци непрестанно обстрелва Сирия и шиитските ирански милиции, разположени по южните сирийски граници. Целта: да се парира свързването им с Хизбула в Ливан и разрушаването на оръжейни фабрики на сирийска земя.

Ако мащабна американска офанзива срещу Техеран действително е сложена на масата на военните планове, то подкрепата на европейците също е ключова, а скоро ще бъде и тествана. На 12 май изтича срокът, даден от американския президент на Конгреса и европейските страни, за модификация на ядрената сделка с Иран. От Белия дом искат неограничен срок на условията в сделката, рестрикции за иранската ракетна програма и пълен достъп на международните експерти. За да не се налага европейците да загърбват считаното за дипломатическо геройство сътрудничество с Иран по спиране на ядрената й програма и двустранния диалог, евролидерите дори засилиха дебата за още санкции срещу иранците с надеждата да смилят американските си партньори.

Объркан акт, който нито ще промени американската стратегия за региона, нито ще се приеме добре в Техеран, където не дават и дума да става за ракетната им програма, докато преките им врагове като Саудитска Арабия купуват оръжие за стотици милиарди от САЩ и западните им партньори.

Изолирана след Брекзит, Великобритания търси протекцията на Тръмп, който пък има нужда да говори и с човек с тежест в Стара Европа. В момента това е френският президент Еманюел Макрон, който съзря в ударите по Сирия възможност да поеме лидерството в ЕС, задминавайки Германия, отказала да участва в тях и загърбила САЩ по този вектор.

Важно е да отбележим, че ЕС и САЩ отдавна не са имали несъгласия по толкова много теми. Бъдещето на иранската ядрена сделка, подкрепена от европейците, но сложена на трупчета от Вашингтон, общата европейска отбрана, в която американското командване в НАТО вижда конкуренция на Атлантическия алианс, санкциите за руските газови фирми и търгуващите с тях европейски контрагенти, имащи политическа и икономическа цена на европейския континент, както и конкретно реализирането на “Северен Поток 2” с главен дисидент спрямо интересите на САЩ – Германия.

Случаят “Скрипал” и химическата атака в град Дума, позиционирани в този контекст, идват дюшеш на Тръмп: Европа вече не може да остане безразлична спрямо основния политически съперник на САЩ днес. Русия следваше да получи отпор, а ЕС да избере дали ще застане зад презокенския си партньор, ако иска да запази лице и добри отношения с него. Опитът за бърза консолидация на европейските държави, без дори да е проведено разследване по случая Скрипал, както и ударите в Сирия по инфраструктура с потенциал за производство на химически оръжия точно преди да влезе Огранизацията за забрана на химическите оръжия показва, че Западът бърза да извлече политически максималното от ситуацията. Независимо дали основата й е устойчива и изчистена.

 

Най-лошият вариант е война на САЩ с Иран

Лагерът на неоконсерваторите ястреби в САЩ спечели внушителна победа с назначаването на Джон Болтън за съветник по националната сигурност и на Майк Помпео за външен министър. И двамата охотно подкрепят твърди действия срещу Иран, а Тръмп има изключително тежки вътрешнополитически проблеми, които трябва да избута вън от обективите. Най-лошият за света вариант би бил война на САЩ с Иран, където нито ЕС, нито Русия, нито Китай ще могат да останат безучастни. Най-малкото защото в Пекин осъзнават, че пълна стратегическа победа на Вашингтон в Близкия изток означава време и ресурс за поглед към Източна и Югоизточна Азия – сценарий, който за света е всичко друго, но не и розов.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (8)

  1. Много тъп анализ. Запада не може да излезе от блатото в Сирия, за това ще гледа като теле в железница към Иран. Русия -с-д-у-х-а- коалицията на Запада в Сирия със стари оръжия, онези -м-а-л-о-у-м-н-и-ц-и- са в ступор, не знаят какъв -ч-е-п- ги очаква и се -п-о-с-и-р-а-т- от страх. Наглостта на Израел ще секне когато Сирия получат по нови оръжия от Русия, ще си седят на Голанските възвишения и ще чешат яйцата на самолетите и ракетите си. Без як китек Запада няма да се навре на куче в ауспуха, само се чудя защо Русия се надява на разум в тези уроди, трябва просто да ги отупа, за да си заемат местата във втория ешелон и да запомнят, че те вече не са фактор.

    1. Русия не се надява на коректността на онези уроди,както ти ги наричаш.Тя просто не може да им се противопостави сега с нищо срещу тях.Изгубено беше времето по 150$ за барел и почти нищо не се направи в икономиката,освен откраднатото при Елцин, да се преразпредели наново,ама вече на наши и послушни хора.

  2. Всеки има право на мнение. Всеки има собствено мнение. Може ли да се постави тъждество между врачка и правещ анализи? Единствен критерий е времето, което е неподлежащ на манипулации вектор. И врачуването и правенето на анализи-прогнози са идентични с „прогнозата за времето”. Когато това време настъпи се вижда какъв е резултата. Нищо лошо няма в ясновидството и анализите, но един пример за смехотворност – предричане за „край” на света. Такава смехотворност в повечето случаи предизвикват и ясновидските анализи.

  3. Мисля че авторът е прав. Ако САЩ нападнат Иран, неминуемо ще трябва да сблъскат оръжията си с неговия днешен съюзник Русия. До какво ще доведе това в света, всеки може лесно да отгатне. Все пак Русия не е онази беззъба държава от края на миналия век и началото на настоящия, когато САЩ еднолично деребействаше по света. По-неясно ми се струва, какво би станало, ако Иран бъде нападнат от Саудитска Арабия? Ще се намесят ли тогава Русия и Китай? Ще се завърти ли света към катастрофа? Един Бог знае какво ще ни донесе бъдещето.

  4. ПРОБЛЕМИТЕ ТЕПЪРВА ЗАПОЧВАТ -ТОВА ЩЕ ГО УСЕТЯТ НАЙ НАПРЕД РУДНАЦИТЕ , КОИТО СИ НАПРАВИХА ГРЕЩНА АРИТМЕТИКАТА -САМО СЪС ЖЕЛАНИЕ НЕ СТАВА !ИНТЕРЕСИТЕ ИМАТ ОБЩА ПРЕСЕЧНА ТОЧКА – НЕГОВО ВЕЛИЧЕСТВО ПЕТРОЛА ! ЗА НЕГО ВСИЧКИ СЕ НАТИСКАТ И ЗАРАДИ НЕГО ЩЕ СЕ СКАРАТ ! ПРИ ТОВА ЖЕСТОКО !!!
    ПОЗНАЙТЕ КОЙ ЩЕ ПЛАТИ СМЕТКАТА ????

  5. Следващи атаки на западните империалисти са невъзможни и безсмислени в Сирия.
    Неефективноста на круизните им ракети пред руските системи беше ясно видима.

  6. Путин спаси Тръмп от вътрешнополитическите му проблеми, които трябваше да са вън от фото обективите насочени убийствено към президентската институция. Та сега не само Ердо, но и Трънчо ще козирува на Путин. Като начало Руския президент е поканен да гостува на Същисаните, можете ли да си представите какво значи… това!? Вероятно личната охрана на Трънчо ще излезе в неограничен отпуск, ядреното му куфарче ще го носи … а и белия дом… Путин спечели с този си ход в Сирия, войната срещу Сащисаните…

  7. Няма как да се направи анализ, без изходни данни – т.е. факти.
    Страшно ме дразни твърдението, че е имало химическа атака, без доказателства за това. На принципа „една жена каза“.
    Нека мине проверката от световно призната организация и на базата на нейния доклад се вземе решение. В съвета за сигурност на ООН. Където е и мястото за това. И тогава всички нормални и демократично настроени хора ще подкрепят и ще настояват не просто за удар, а за ефективно и окончателно прекратяване на управлението на Асад.
    А сега пак се получава, че Сирия е място, където всеки прави каквото си иска.

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.