Какво точно се случи в Сирия?

С непредвидимостта си Тръмп успя да разклати статуквото в Близкия изток и да всее смут у Асад, Иран, Турция и Русия

Ударите на Западната коалиция на САЩ, Великобитания и Франция по сирийските военни цели бяха камуфлаж за реалните стратегически процеси, които протичат под повърхността на световната политическа игра за надмощие.

Атаката изглеждаше беззъба, защото без разрешение на Съвета за сигурност на ООН евентуални жертви биха имали имиджов дефект за Запада. И то при положение, че дори министърът на отбраната на САЩ генерал Джеймс Матис не беше напълно убеден кой е извършителят на зверството, докато решението за удари на практика вече бе взето публично и обявено от Тръмп. През същото време на посещение в Париж редом до френския президент Макрон стоеше друг играч, заинтересован от крути действия срещу Башар Асад и Иран - саудитският принц Мохамед Бин Салман, обвиняван за една от най-тежките хуманитарни катастрофи днес - тази в Йемен.

Истината е, че с непредвидимостта си Тръмп успя да разклати статуквото в Близкия изток и да всее смут у Асад, Иран, Турция и Русия, самонадеяно оставили САЩ вън от играта в преговорите за мир в Астана/Сочи. Само че голямата цел на Тръмп не е толкова Сирия, в която невъзможният мир скоро няма да даде на никого преимущество на терен - баланс, който също е стратегически целен зад океана. Голямата цел на САЩ е парирането на Иран, като затягането на примката около Дамаск и дискредитирането на евентуална руска помощ за Ислямската Република, са ефективни ходове в подобна светлина.

Регионалните приятели на САЩ - Саудитска Арабия, Египет и Израел - работят трескаво в посока на по-значими действия срещу Иран предвид подема му в региона, а визитите на саудитския принц Мохамед Бин Салман във Вашингтон и Париж станаха точно преди ударите по Сирия. Безумно е да се мисли, че ракетната атака не е координирана с Израел, който последните месеци непрестанно обстрелва Сирия и шиитските ирански милиции, разположени по южните сирийски граници. Целта: да се парира свързването им с Хизбула в Ливан и разрушаването на оръжейни фабрики на сирийска земя.

Ако мащабна американска офанзива срещу Техеран действително е сложена на масата на военните планове, то подкрепата на европейците също е ключова, а скоро ще бъде и тествана. На 12 май изтича срокът, даден от американския президент на Конгреса и европейските страни, за модификация на ядрената сделка с Иран. От Белия дом искат неограничен срок на условията в сделката, рестрикции за иранската ракетна програма и пълен достъп на международните експерти. За да не се налага европейците да загърбват считаното за дипломатическо геройство сътрудничество с Иран по спиране на ядрената й програма и двустранния диалог, евролидерите дори засилиха дебата за още санкции срещу иранците с надеждата да смилят американските си партньори.

Объркан акт, който нито ще промени американската стратегия за региона, нито ще се приеме добре в Техеран, където не дават и дума да става за ракетната им програма, докато преките им врагове като Саудитска Арабия купуват оръжие за стотици милиарди от САЩ и западните им партньори.

Изолирана след Брекзит, Великобритания търси протекцията на Тръмп, който пък има нужда да говори и с човек с тежест в Стара Европа. В момента това е френският президент Еманюел Макрон, който съзря в ударите по Сирия възможност да поеме лидерството в ЕС, задминавайки Германия, отказала да участва в тях и загърбила САЩ по този вектор.

Важно е да отбележим, че ЕС и САЩ отдавна не са имали несъгласия по толкова много теми. Бъдещето на иранската ядрена сделка, подкрепена от европейците, но сложена на трупчета от Вашингтон, общата европейска отбрана, в която американското командване в НАТО вижда конкуренция на Атлантическия алианс, санкциите за руските газови фирми и търгуващите с тях европейски контрагенти, имащи политическа и икономическа цена на европейския континент, както и конкретно реализирането на “Северен Поток 2” с главен дисидент спрямо интересите на САЩ - Германия.

Случаят “Скрипал” и химическата атака в град Дума, позиционирани в този контекст, идват дюшеш на Тръмп: Европа вече не може да остане безразлична спрямо основния политически съперник на САЩ днес. Русия следваше да получи отпор, а ЕС да избере дали ще застане зад презокенския си партньор, ако иска да запази лице и добри отношения с него. Опитът за бърза консолидация на европейските държави, без дори да е проведено разследване по случая Скрипал, както и ударите в Сирия по инфраструктура с потенциал за производство на химически оръжия точно преди да влезе Огранизацията за забрана на химическите оръжия показва, че Западът бърза да извлече политически максималното от ситуацията. Независимо дали основата й е устойчива и изчистена.

 

Най-лошият вариант е война на САЩ с Иран

Лагерът на неоконсерваторите ястреби в САЩ спечели внушителна победа с назначаването на Джон Болтън за съветник по националната сигурност и на Майк Помпео за външен министър. И двамата охотно подкрепят твърди действия срещу Иран, а Тръмп има изключително тежки вътрешнополитически проблеми, които трябва да избута вън от обективите. Най-лошият за света вариант би бил война на САЩ с Иран, където нито ЕС, нито Русия, нито Китай ще могат да останат безучастни. Най-малкото защото в Пекин осъзнават, че пълна стратегическа победа на Вашингтон в Близкия изток означава време и ресурс за поглед към Източна и Югоизточна Азия - сценарий, който за света е всичко друго, но не и розов.

Коментари

Задължително поле