Бомбардираха ни със задружни усилия, сега всички сме в НАТО

Освен столицата бомбени мишени са Пловдив, Стара Загора, Враца, Велико Търново, Горна Оряховица, Русе, Лом и много други населени места

Жестока ирония има в историческите превратности. През Втората световна война американците и англичаните разрушиха една трета от София. Сега всички сме съюзници в НАТО. То ще ни пази от руснаците, които пък ни освободиха от турците.

В ранното утро на 7 декември 1941 г. японската авиация връхлита военноморската база Пърл Харбър. Разположена на Хаваите, в нея са основните сили на американския Тихоокенски флот. Два часа самолети със знака на изгряващото слънце сеят смърт.

На 12 декември по пладне Адолф Бекерле и Масимо Маджистрати влизат при външния министър Иван Попов. Двамата са пълномощни министри на Германия и Италия у нас. Връчват декларация да обявим война на Съединените щати и Англия. Според член 3 от Тристранния пакт, понеже оста Рим, Берлин и Токио била нападната.

Гьобелсова лъжа от най-чиста проба! САЩ ли са нападнали Япония или самураите са атакували янките?
Вместо да изправят гръбнак пред това баламосване, нашите управници правят чупка в кръста. С решение на Министерския съвет и одобрение от Народното събрание обявяваме „символична война“ на Чичо Сам и Джон Бул. Символична, защото били далече.

До средата на 1943 г. съюзниците овладяват Северна Африка, а след това превземат Сицилия. Далечна Америка се оказва с хиляди километри по-близо до България. На 1 август в София е дадена въздушна тревога. Ескадрила от 175 бомбардировача отива да запали петролните полета край Плоещ. През воя на сирените Борис III възкликва: „Очаквах това. Няма съмнение. Това е началото на края.“

Царят не доживява огненият ад в небето над родината. Когато англо-американците доказват, че символизъм и милитаризъм са взаимно изключващи се понятия. Пращат въздушни армади от бомбардировачи. Най-страховити са Б-17 Флайнг фотрес (Летящи крепости) и Б-24 Либърейтър (Освободител). Охраняват ги изтребители П-38 Лайтнинг (Светкавица) и Спитфайър (Бенгалски огън).

Първото нападение над София е на 14 ноември 1943 г. Богдан Филов е регент заедно с княз Кирил и ген. Никола Михов. В дневника си хроникира:

„Имаше 96 бомбардировача и около 60 изтребителя, английски, излитали от Италия, минаха Тирана - Охрид - Велес - Кочани - Дупница - Самоков - Костенец - Ихтиман - София. Аз бях по това време на разходка към Нови хан и можах да наблюдавам атаката. Хвърлени бяха 191 бомби, от които голяма част (около 90) със закъснители, тъй че избухнаха чак до днес по обед.“

Втората атака е на 24 ноември. Според Филов 60 бомбардировача и 40 изтребителя приближават столицата. Нашите ги посрещат още към Костенец и Ихтиман. Там падат няколко бомби в полето. Военната рампа и Биримирци поемат главния удар. После остатъчният товар е хвърлен в Пернишко, Радомирско и Брезнишко.

„Ген. Даскалов смята, че тези нападения са само за демонстрация и да задоволят сърби и гърци, затова хвърляли бомби толкоз далеч и нарочно не искали да разрушат гарата“, цитира Теодоси Даскалов регентът Филов. Той е бивш военен министър, който не вярва в победата на нацистка Германия. Сега обаче дълбоко се заблуждава. Атаките не са символични, доказват го следващите събития.

На 10 декември е ударена Железопътната работилница. Разрушени са 20 вагона, линията е скъсана на няколко места. На 20 декември в едно скривалище са убити 22 души. На 30 декември загиват около 70, ранените са 95.

На 4 януари 1944 г. съюзниците ни гостуват новогодишно. В мъглата нашата противовъздушната отбрана съумява до ги отклони от столицата. Смъртоносният товар е изсипан над Дупница. Срината е Земеделската банка, Девическата гимназия и един тютюнев склад. Частично са поразени пощата и военната болница. Над 50 убити и около 40 ранени са измъкнати от развалините.

Ето го и страшният 10 януари. Тогава е извършено първото комбинирано дневно-нощно нападение над София. През деня 180 американски, а през нощта 80 британски бомбардировача сипят смърт върху столицата.

На другия ден градът прилича на археологически разкопки. Яма до яма, кратер до кратер, има и артефакти. „Отидохме в Зоологическата градина, дето близо до входа, извътре, видяхме неизбухналата бомба от 2000 кг, висока 2,20 м, диам. 80 см“, описва находката археологът Филов.

На 24 март е запален дворецът „Врана“. Царицата и децата се спасяват в скривалището, княз Кирил гаси. „Никога няма да забравя тази дълга нощ - пише Симеон Втори. - Бункерът се тресеше. Шумът беше непоносим. Мислехме, че всички ще умрем. Мама, облечена в черно и с броеница в ръка, оставаше невъзмутима. Владееше се с възхитителна сила.“

Една бомбена яма се напълнила с подпочвена вода, нарекли я езерото „Чърчил“. В квартала Красно село подобен кратер бил „Бомбата“. Баща ми разказваше, че като деца ходели да се къпят. Изяли много бой от майките, които се страхували от зараза.

Най-тежка е бомбардировката на 30 март. Щурмът започва още предишната вечер и продължава следващия ден. Със 450 бомбардировача и 150 изтребителя е застлан „бомбен килим“. Пламват около 2000 пожара, няма вода, електричество и телефони. Връзките със страната са само по радиото. „София гори. Много пожари. Дим се носи по Софийското поле“, четем в дневника на Никола Михов.

За България „символичната война“ е глобална въздушна война. Освен София са бомбардирани Пловдив, Карлово, Казанлък, Сопот, Хисаря, Стара Загора, Перущица, Кюстендил, Враца, Мездра, Велико Търново, Горна Оряховица, Лясковец, Добрич, Русе, Лом и много други населени места.

Само в столицата са разрушени 12 657 сгради, жертвите са над 2000. Държавната печатница и Народната библиотека са напълно унищожени. Силно пострадали са Народният театър и Митрополията, ударено е и Народното събрание.

И днес още българинът продължава да открива плодове от „символичната война“. Пролетта на 2011 г. жена в петричкото село Митиново изрови с мотиката бомба. Есента на 2018 г. багер попадна на друго гърмило в центъра на София. За щастие жертви нямаше.