Според проекта, за всяка миля (1,6 км) от изкопа ще са необходими 4 заряда с мощност 2 мегатона

През 1963 г. САЩ разработват план за изграждане на канал от Средиземно море до залива Акаба през територията на Израел. Той щеше да се превърне в алтернатива на Суецкия канал. За прокопаването на канала се планираше да се организират поредица от ядрени взривове в пустинята Негев. Проектът не беше осъществен поради опасения от негативна реакция от съседните арабски страни. Но за идеята от преди половин век след блокирането на Суецкия канал от заседнал на плитчина контейнеровоз тази история ни беше припомнена от историка Алекс Уелърстийн.

През 1960-те години САЩ обмислят въпроса за създаването на изкуствен воден път, който да служи като алтернатива на Суецкия канал. Предполагаше се, че водното трасе ще премине през територията на Израел. Американският меморандум от 1963 г. със съответния проект е декласифициран през 1996 г. Сега историкът Алекс Уелърстийн си спомни за него, като пусна своя публикация в Twitter.

Ученият отбелязва, че за изпълнението на този план е било необходимо да се използват 520 атомни бомби. Меморандумът е бил изготвен от Националната лаборатория ''Е. Лорънс'' в Ливърмор (лаборатория на Министерството на енергетиката на САЩ) и предвиждаше да се използват ядрени заряди за създаването на канала. На взривните вещества се даваше предимство пред традиционния метод за копаене, който беше пресметнат за твърде скъп. Според проекта, за всяка миля (1,6 км) от изкопа ще са необходими 4 заряда с мощност 2 мегатона.

Дължината на канала през Израел трябваше да бъде над 250 км."Един такъв канал ще се превърне в ценна алтернатива на Суецкия канал и вероятно ще допринесе значително за икономическото развитие", се казва в меморандума. 

В документа се предвиждаха няколко варианта за маршрута. Един от тях свързваше Средиземно море със залива Акаба през пустинята Негев в Израел и след това това корабите попадаха в Червено море и Индийския океан. Както отбелязват експертите от лабораторията в Ливърмор, каналът ще премине през почти необитаема пустинна зона. Това, според тяхното заключение, ще направи възможно изграждането на канала с помощта на ядрени взривове.

Технологичните параметри  от онова време даваха такава възможност за изпълнението на този план. Основната пречка за стартирането на проекта се криеше в политическата плоскост. Съставителите на меморандума изразиха своите опасения, че "арабските страни около Израел категорично ще възразят срещу изграждането на такъв канал".

Според Форбс подобен метод за изкопаване на канали е бил предвиден да се използва и в Централна Америка.

Уелърстийн си спомни за тези планове на САЩ от преди почти 60 години във връзка с новата аварийна ситуация в Суецкия канал. На 23 март 2021 г. огромния контейнеровоз Ever Given заседна и напълно блокира трафика по него. Според първоначалните оценки на ситуацията работата по деблокиране на канала за корабоплаване е трябвало да отнеме не повече от 2 до 3 дни. Проблемът обаче се оказа по-сериозен.

Най-вероятно корабът ще бъде изваден от плитчините в рамките на няколко седмици, което ще доведе до икономически щети, тъй като корабите ще трябва да заобиколят Африка. В момента се работи около контейнеровоза за удълбочаване на дъното. Специални влекачи безуспешно се опитваха да изтеглят заседналия съд от плитчините.

"Едно скромно предложение за коригиране на ситуацията със Суецкия канал, - коментира Уелърстийн в своя туит, в който излага основните разпоредби на меморандума. - Ако бях Илон Мъск, точно сега щях да бъда аплодиран от легиони фенове".

Суецкият канал с дължина 160 км беше открит за корабоплаване през 1869 г. По време на Първата и Втората световни войни трафикът по него се регулираше от британците. През 1956 г. египетският президент Гамал Абдел Насър обяви национализацията на канала. В отговор на това САЩ, Великобритания и Франция се опитаха да наложат международен контрол над Суецкия канал над Кайро, да го извадят от египетската юрисдикция и така да си гарантират, че каналът ще се експлоатира в интерес на големите чуждестранни монополи. Това доведе до Суецката криза, в резултат на която каналът беше подложен на разрушение и заради това беше затворен за една година.

Суецкият канал беше затворен отново през 1967 г. след Арабско-израелската война, известна като Шестдневната война (води се между Израел и арабските му съседи Египет, Йордания и Сирия – трае от 5 юни до 10 юни 1967 г.). Последва неговото разминиране след войната от Йом Кипур през 1973 г. с помощта на съветски специалисти. (Войната от Йом Кипур, наричана също Октомврийска война, е водена от коалицията на арабските страни, предвождана от Египет и Сирия, срещу Израел в периода 6-25 октомври 1973 г.) Каналът беше отворен за корабоплаване през 1975 г.

(Превод за „Труд“ - Павел Павлов)