Не, няма да правим като Вучич!

По-добре е политиците да замълчат, а да говорят делата

Случайни биографични връзки при съседите ни край Вардар няма

Наистина ще взема сериозно да се разсърдя на онези мои колеги и приятели откъм Вардар, които напоследък зачестиха с препоръката, според която, ако България иска да има добри отношения със Северна Македония, трябва „да прави като Вучич“.

Ти го питаш като загрижен човек, на когото връзките ни със Скопие и хората оттатък границата никак не са ти безразлични, той ти отговаря с идеята държавата ни да действа така, както прави сръбският президент. Първоначално приемах това като някаква местна форма на шега, но постепенно разбрах, че колегите ми говорят сериозно. Не, наистина ще взема да се разсърдя.

Защото сега имам основание да ги попитам дали и нашият държавен глава, или премиер, или друг български политик трябва да събере двадесетина журналисти със съответните ТВ камери и да нахлуе в залите за реанимация на болница „Пирогов“, за да се снима с пострадалите от трагедията в Кочани деца и млади хора? Дори без да пита лекарите? Вучич го направи без притеснение, като очевидно целта му бе да покаже висока степен на загриженост към обгорените тела на пренесените от Кочани на лечение македончета.

Като към политик бихме могли да проявим разбиране - под краката на Вучич вече няколко месеца гори сериозно заради масовите протести, които вече не са само студентски. Той се появи с бяла престилка на гърба си и с маска на лицето в болницата само часове след приключването в Белград на най-масовите прояви на несъгласие с неговата политика. Случайно ли беше това? Верен на своята автократична роля да прави в държавата си каквото поиска, да излъчва популизъм с всяка своя постъпка, да се прави на близък до страданията на хората, без това да е истина, сръбският президент се опита да използва трагедията в Северна Македония, за да трупа рейтинг. Ако го погледнем от чисто човешката страна, ще видим, че става дума за безсърдечна личност, която е готова да наруши всички норми на цивилизовано поведение, които ситуацията изисква. Така че препоръката да „правим като Вучич“ в този случай не върви.

За чест на българските политици в случая с трагедията при съседите, в която загинаха 59 човека, такива прояви на евтин популизъм подобно на Вучич не видяхме. Извън нормалните и искрени съболезнования, изказани за жертвите на пожара към близките и роднините, някакви особени „изцепки“ от страна на водещите ни личности не видяхме или чухме. Не знам дали някой е давал съвет, но в случая бе избрана най-добрата тактика - да говорят делата за подкрепа и помощ, отколкото празните и кухи фрази. Може би вече съм го написал, но си заслужава отново и отново това да бъде изречено: такава проява на солидарност с жертвите на трагедията, каквато бе проявена от България, от нейните институции, сдружения и отделни хора, досега не сме виждали.

И тук трябва да отдадем дължимото на многото мъже и жени, родени в Северна Македония, които са намерили своя жизнен пристан и перспектива у нас. Поради някаква шега на случайността, или по-скоро като проява на закономерност, тъкмо млади хора от другата страна на границата, дошли у нас, получили медицинско образование и започнали работа, бяха сред лекарите в линейките, оказали първа помощ на пострадалите.

Професор Миряна Малевска, съпруга на професор Денко Малевски, първият министър на външните работи на независима Република Македония, ми прати линк към текст на съпруга си. Имаме си комуникация с нея, споделяме си това-онова за проблемите между нашите две държави. А и двамата със съпруга си са гостували с интервюта на страниците на „Труд news“.

Отворих линка. В текста си Денко Малевски шеговито се оплакваше, че е трябвало да стане рано сутринта, за да участва в сутрешна емисия на една от софийските телевизии. Та, професорът останал напълно изненадан, когато водещата от София му казала, че същият ден, понеделник, 18 март в България е обявен ден на траур заради жертвите от пожара в Кочани. Това било, казала тя, първият път, когато страната ни предприемала тази хуманна и цивилизована мярка по повод трагедия в друга държава. До този момент беше ясно, че само Сърбия е обявила еднодневен траур, по-късно се включиха и Черна гора и Босна и Херцеговина. Само България е извън републиките на бившата СФРЮ. По-нататък в текста си професор Малевски, верен на своята досегашна позиция, изказа благодарност на страната ни и на нейните граждани за всичко, което те направиха и правят в помощ на Северна Македония. Според него, всичко това може да стане пример и добра основа за връщане на добрите взаимоотношения между двете съседни и най-близки държави.

На фона на жертвите от дискотеката и на бъдещите страдания на родители, роднини и близки, цялата тази идилия изглежда странно. Странно ли? Само на пръв поглед. Всъщност всичко това е една закономерна нормалност, каквато трябва да се проявява не само при нужда или при извънредни ситуации, като пожара в Кочани. Но пък тъкмо в подобни моменти се създава възможност да се прояви истинската човечност, дори между хора, които се виждат за първи път, обединени от страданието.

Изглежда сме били твърде увлечени в тези моменти на надежди, та затова ни загорча онзи документален филм, показан по скопската телевизия „Алфа“. Произведен през 70-те години на миналия век, в условията на Титова Югославия, в него е заложена цялата схема на антибългаризъм, актуална и до днес. Няма изненада в съдържанието и в посланията, които лентата изпраща. Очевидно някому в Скопие се е видяло твърде опасно всичко, което България прави в името на спасението на онези 15 момчета и момичета, докарани по най-бързия начин у нас в търсенето на спасение. Доста от пострадалите бяха изпратени и в други държави. Общо те са повече от тези, които се лекуват в клиниките в Северна Македония. Но нямайте съмнение, че случаите на докараните у нас са от най-тежките. Не искам и да си помисля, че това не е случайно и че евентуална загуба на живота на някой от 15-те би могла да се използва за пропагандни цели против България. Щом като във вихъра на битката за изцелението можеш да се позволиш да ползваш „изкуството“, за да хвърляш отровни стрели срещу съседа, дал убежище на пострадалите ти съграждани, защо да не се отиде по-нататък. Защо, защо, се питаме всеки ден?

Впрочем, ТВ „Алфа“ в Скопие не е случайна. Казват, че това е медията на Никола Груевски, финансирана от унгарски пари през Белград. Тя е местната публична експозиция на новата политическа ос на Балканите, тръгваща от Будапеща, през Белград до Скопие. Една от водещите фигури в „Алфа“ е един стар познайник на име Коле Чашуле. Да, да, не се лъжете. Син на журналиста и дипломат Слободан Чашуле и внук на онзи писател, драматург и дипломат Коле Чашуле, който след 1945 г. е издавал присъди на българите от Македония или на членовете на ВМРО. В това число и на Методи Андонов-Ченто. При съседите случайни биографични връзки няма.

Това е за днес. Дотук с умилението и дистанцията от действията и проявите на политиците край Вардар. Едноседмичният траур свърши в неделя. Протести започват да заливат страната. Трагедията в Кочани разкри толкова язви в обществото в Северна Македония, толкова днешни и вчерашни вини на политиците, че дори на мен, видял две и двеста там, ми се завива свят.

От следващия вторник ги почвам. Нямайте съмнение.