Доналд Тръмп срещу Член 5 на НАТО

За Вашингтон Европа трябва сама да се грижи за сигурността си

Президентът смята, че при нужда никоя страна от Алианса няма да помогне на САЩ 

Клаузата е била използван само веднъж символично след атентата на 11 септември 2001 г.

„Доналд Тръмп клати стълба на НАТО - Член 5-и“ - с това бомбастично заглавие най-тиражираният парижки всекидневник „Льо Монд“ подплаши преди няколко дни франсетата и половин Европа. Президентът на САЩ всъщност само се бе усъмнил в ефикасността на прословутия параграф от учредителния договор на Алианса и преди всичко от готовността на страните-членки той да бъде задействан при нужда.

„Знаеш ли какъв е най-големият ми проблем с НАТО?“ - запитва Тръмп интервюиращ го журналист и отговаря сам: - „Познавам много добре членовете на НАТО. Те са мои приятели. Но ако Съединените щати имаха проблеми и ние им се обадехме, щяхме да кажем примерно: „Хей, Франция, имаме проблем, помагайте!“ Така бихме се обърнали и към няколко други държави, които няма да споменавам. Вие мислите ли, че те ще дойдат и ще ни защитят? Трябва да го направят, но не съм толкова сигурен.“

И, имайки предвид това изявление, „Льо Монд“ обобщи, че да се поставя под въпрос солидарността на членовете на Алианса, означава да се атакува самата идея, която служи като крайъгълен камък на НАТО от самото му създаване, но сега се подкопава от самите Съединени щати.

Всъщност, за какво става въпрос? При подписването на договора за основаване на Организацията на Северноатлантическия пакт /НАТО/ на 4 април 1949 г. във Вашингтон целта на дванадесетте учредители - Белгия, Дания, Исландия, Италия, Канада, Люксембург, Норвегия, Обединеното кралство, Съединени щати, Франция и Холандия, е проста - в контекста на началото на Студената война трябва да се създаде механизъм за взаимопомощ, за да бъдат пресечени всякакви експанзионистични мераци в Европа на съветския блок. За 75 години от неговото съществуване НАТО се разшири и сега съюзниците са 32-ма, но архитектурата му на едно цяло и солидно здание не се променила. Като ангажиментът на неговите членове за взаимопомощ и военна солидарност остава повече от всякога концентриран в условията на Член 5-и от учредителния договор. А този параграф предвижда, че ако държава от НАТО е жертва на въоръжено нападение, всеки член на Алианса трябва да разглежда този акт като агресия, насочена срещу всички членове, и да предприеме мерките, които смята за необходими, „включително използването на въоръжена сила“, за да се притече на помощ на нападнатата страна.

Но това не става автоматично - ако дадена държава от Алианса се обяви за жертва на агресия, започва дискусия в Северноатлантическия съвет - колективният ръководен орган на съюзниците в Блока, който трябва да се вземе единодушно политическо решение за отговор. Фактът, че по време на Студената война никога не се е налагало клаузата да бъде използвана, може да се смята за доказателство за възпиращия характер на Член 5, без който според редица военни специалисти договорът за Северноатлантическия пакт е направо безсмислен.

По ирония на съдбата в историята на Алианса до въпросния параграф се е прибягвало само веднъж, и то по искане на Съединените щати. Случва се след терористичните атаки на „Ал Кайда“ на 11 септември 2011 г. срещу Световния търговски център в Ню Йорк и Пентагона край Вашингтон, когато САЩ настояват да бъде задействана клаузата за солидарност. Този изключително политически избор е бил направен по искане най-вече на Генералния секретар на НАТО по онова време - шотландецът Джордж Робъртсън, който предлага мярката още вечерта на зверските удари със стотици жертви. „Един съюзник беше нападнат, въпреки че никой не знаеше от кого, но той попадаше под действието на Член 5 и следователно всичките тогава 19 съюзници бяха на практика атакувани. Съответно те трябваше да реагират“ - заявява Робъртсън в интервю през 2019 г. И свиканият Северноатлантически съвет решава, че ако се установи атаката срещу Съединените щати да е била организирана  в чужбина, това ще се смята за действие, попадащо под ударите на Член 5. Становище, което се приема на 2-ри октомври, след като Съветът е информиран за резултатите от разследването на погрома от 11 септември, доказващи, че терористичният акт е бил замислен, финансиран и ръководен от чужбина. Като според военните специалисти от оперативна гледна точка резултатът от решението са две преди всичко символични инициативи - операцията от 9 октомври 2001 г. за наблюдение на американското въздушно пространство със самолетите-радари „Awacs“ и разполагането на 26 октомври в Средиземно море на военноморски сили.

Но, както подчертава „Льо Монд“, най-важният ефект от решението за прилагане на Член 5-ти след 11 септември е този, че то изпълни със съдържание коалицията, която участва в най-голямата операция на НАТО, предприета в Афганистан през октомври 2001 г. След тази година няколко страни обмислят използването на член 5, без обаче да бъдат предприемани някакви конкретни действия. През 2012 г. например Турция, позовавайки се на военната активност по границата ѝ със Сирия, на няколко пъти разглежда тази възможност. Десет години по-късно Обединеното кралство и САЩ предупредиха, че Член 5-и може да бъде използван в случай на умишлено нападение срещу Запорожката атомна електроцентрала в Украйна, което да причини изтичане на радиоактивни и опасни за страните от НАТО субстанции. И накрая, пак през 2022 г., Албания също се поколеба дали да не се позове на параграфа след залялата страна вълна от ирански кибер-атаки. Във връзка с войната в Украйна, особено в Полша, прибалтийските страни и Финландия, през последните две години Член 5-и често е бил споменаван като щит срещу евентуално руско настъпление срещу тях, но конкретно събитие, което да наложи дори обсъждането му, не се е случвало.

Напоследък пък премиерката на Италия Джорджа Мелони предложи на няколко форума на ЕС и НАТО Член 5-и да бъде използван в Украйна вместо умиротворителни контингенти след сключване на примирие с цел възпиране в бъдеще на руски мераци, но като че ли никой не прие идеята насериозно. 
След всичко казано дотук, закономерен е въпросът дали пък Доналд Тръмп не е прав „да клати стълба на НАТО“ и дори да го прави нарочно? Имайки предвид неговите призиви Европа да се грижи занапред сама за своята отбрана и да не разчита на САЩ за сигурността си, единственият отговор е положителният. По простата причина, ако няма Член 5-и, на практика се обезсмисля съществуването на НАТО и съответно американските ангажименти към блока. А освен това евентуална военна намеса на САЩ в защита на който и да е съюзник от НАТО въз основа на параграфа, би посякла въжделенията на техния сегашен държавен глава да бъде най-великият миротворец на нашето време.