Залагат въглехидратна бомба в менюто на деца

Ястията са без пояснения за съставките - “Супа по панагюрски”, “Месо с ориз”, “Рибена чорба”.

Експериментират с комбинацията на храни в училищния стол

Леля в кухнята решава как да съчетае храните, не се описва и съдържанието на ястията

Готвачка се молела да не занесат филия с маргарин за анализ

Въпреки добрите и здравословни съвети в училищния рецептурник, често готвачи в училищните столове комбинират по невеж начин храните, давани на децата в ученическите столове. Един от примерите е обяд от рибена чорба, картофи със сирене, филия хляб Добруджа и десерт от кифличка с шоколад. “Това е чиста въглехидратна бомба”, заяви пред “Труд news” готвачът Антон Васев. Заедно с над 20 негови колеги поема инициатива за здравословно хранене на учениците. Като родител на първолак той следи какво се предлага на сина му. “Сблъсквал съм се с менюта, които са абсурдни от гледна точка на високо съдържание на въглехидрати, както изброеното. Гликемичният индекс на цялото това нещо е доста висок и съответно кръвната захар на децата се повишава много рязко и се предизвикват припадания и едно дете според мен става неадекватно, лениво, не може да приема информация и това пряко му влияе върху учебния процес. Понякога това води и до раздразнителност на децата, което носи други проблеми”, казва още готвачът. “Другото е хлябът, макар и одобрен по БДС, той считам, че не е годен за консумация не само за децата, хлябът с мая е доста вреден, а брашната обикновено са рафинирани, използват се подобрители, а в закона няма изискване за описване на съставките в брашното. Това се споменава под формата на агенти за обработка, а са подобрители”, посочи още притесненият родител. Уточнява, че проблемът не е в училищният рецептурник. “Рецептите може да са добре съобразени, на въпросът е как се разпределят в едно дневно меню за детето. Защото тази за картофи със сирене може да е добра, дори да са и със зехтин, но те не трябва да се комбинират в един обяд с останалите продукти, като кифличка и филия. В тази ситуация първо няма протеин, освен от рибената супа, за която не е упоменато каква е рибата и какво съдържа тази супа”. Според Васев това се прави от незнание и невежество на изготвящите училищното меню.

Група готвачи, сред които Антон Васев, стартират инициатива за здравословно хранене в училище.

Друг проблем бил изписването на ястията в менюто. “Като пише месо с ориз, трябва да пише какво е месото. Написали и супа по манастирски със застройка - а каква е тя? При така изписани менюта, ако детето се прибере с някакъв вид алергия, ти не можеш да дадеш адекватен отговор какво е яло в училище”, каза още готвачът.

На фона, че в момента тече обсъждане на промени в столовото хранене на учениците, предложенията за която бяха до 17 март, Васев коментира, че изискванията в нея и досега изобщо не се спазват.
“Когато синът ми започна предучилищна, веднъж си донесе кашкавал вкъщи, който беше мухлясъл. Когато едно дете не знае за плесените и го изяде, може да се случат доста неприятни неща. Друго - веднъж се прибра с една филия, намазана с маргарин и с шунка, която приличаше на веднъж изядена - първо използване на хидрогенирани мазнини, второ на преработени меса - имаме две нарушения. С друг родител обсъдихме, че това не е нормално. Говорих час и половина с дамата, която отговаря за менютата на децата. Тя се опитваше да ме убеди, че децата имат нужда от шоколад, а той е основно от палмови мазнини и захар. Отричаше и че филията е с маргарин, но казахме, че ще я занесем в лаборатория и ще я пуснем за анализ. Тогава дамата започна да плаче и да моли да не го правим, за да не си загуби работата. Оправда се, че маргаринът се маже по-лесно. За мен това са много сериозни нарушения, за което ако премълчим, ще ги оставим да тровят децата ни”, разказа Васев. “Бях казал на сина ми каквото и да получи в училище, освен ако не е плод, да не го яде. И до днес си носи храна от вкъщи. Прави впечатление, че има родители, които не обръщат внимание на проблема, защото реагират с реплики - ако не ти харесва, търси си други начини”, посочи още готвачът. Заедно с негови колеги искат да направят общност от родители, учители, директори и кметове на райони, за момента за София, но с амбиция да се разрасне и в училища извън София, като да провокира промяна в училищното хранене. Инициативата е отворена за диетолози, нутриционисти и медицински лица, които имат желание да се включат, поясни готвачът.

Диян Стаматов, Председател на Съюза на ръководителите в системата на народната просвета, директор на 119-о училище в София, пред “Труд news”: Правят се на място по рецептурник за училищата

Менютата и комбинацията на храните се правят въз основа на огромния рецептурник за училищата, в който са описани рецептите, по които се изготвят съответните менюта. Седмичните се правят на място в стола, като винаги се гледа едно от трите яденета да бъде с месо, другото да бъде постно.

Но имайте предвид, че когато се пусне обява за търсене на столово хранене, офертите и фирмите, които идват в училищата са не повече от една или две. Това е изключително нисък конкурентен принцип и води след себе си естествено сравнително еднакви оферти, които се предлагат със сравнително близки цени. Като кандидатите са под 5 показва нисък интерес, високи очаквания от страна на ползвателите на услугата, но накрая най-различни причини довеждат до малкото желаещи.

Майки: Вредните храни са в училищните лавки

Не дават джобни, за да не купуват децата чипсове

Менютата, предлагани от общинската фирма, срещат подкрепа от родителите във Варна, които смятат, че вредните храни трябва да бъдат забранени за продажба в училищните лавки.

Даниела Фархи,
Труд news, Варна

Вредните храни са в училищните лавки, не в менюто от стола, споделят родители на ученици от началния курс във Варна. За да не купуват децата им чипсове, сокчета, вафли и желирани бонбони, някои не им дават джобни.

В по-голяма част от училищата обядът се приготвя от общинската фирма “Ученическо столово хранене”, което миналата година получи от МЗХ приза “Достъп до добра храна”. От 4 години купоните могат да се купуват онлайн, а менюто е публикувано предварително, за да са наясно родителите какво ще консумират малките. Срещу 6 лв. те ядат супа, основно ястие, което не е пържено, десерт и хляб. Три пъти седмично той е пълнозърнест, а четири дни има и салата от свежи или консервирани зеленчуци.

Отделно се предлагат 4 типа менюта за деца със специални потребности - без глутен, без млечни продукти, риба, какао или цитруси. УСХ храни и малчуганите от детските градини, като диетолози и ендокринолози са категорични, че предлаганото там меню е здравословно. Според лекарите трупането на килограми от ранна възраст идва от вредните храни и напитки, които подрастващите си купуват с джобните и от липсата на контрол и хранителна култура в семейството.

Медици от Велико Търново: Увеличават се ученици с увредено зрение заради солена храна

Веселина Ангелова,
Труд news, Велико Търново

“Майки и бащи споделят, че не са доволни от столовото хранене в учебните заведения. В кабинетите ни често идват деца със стомашно-чревни разстройства в резултат от тежка и небалансирана храна. Напоследък прави впечатление, че се увеличиха случаите на подрастващи, които имат проблем със зрението. Това може да се дължи както на дългото седене пред компютри и телефони, така и на консумиране на твърде солена храна. До нас достига информация, че в столовото хранене на децата не се спазват изискванията по рецептурниците за точен грамаж на сол, захар, мазнина и други продукти, на което преди години строго се държеше”, коментират лични лекари.

За да откъснат децата от изкушенията, които се предлагат в училищния бюфет-чипс, сокчета, сладкиши, класните ръководители работят с родителите, а също и ангажират малчуганите със спортни игри и състезания в междучасията.

­В Благоевград

Пращат по вайбър ястията на родителите

Светлана Василева,
Труд news, Благоевград

Учениците от Благоевград масово не харесват столовата храна. Те я определят като безвкусна и еднообразна. Други пък казват, че е малко като грамаж. В понеделник винаги яли боб с кюфте-150 грама, сряда задължително риба, вторник -спагети, пиле с ориз, задължително салата -70 грама, за десерт -кремчета или плод и хлябът е пълнозърнест. Всичко това срещу купон от 4 до 6 лева. Менютата задължително се консултират с диетолог, пращат се по вайбър и на родителите за мнение, но учениците не харесват храните, защото в тях почти не се слага сол и подправки в големи количества. Това прави по- безвкусни ястията, казват готвачите. Някои деца имат изградени домашни навици за обща и по-тежка храна, което си оказва влияние, затова и учениците търсят по-мазни храни. Искат пържени картофки, което не се допуска в менюто на училищните столове. След четвърти клас масово тичат към заведенията около училищата. Обичайната храна на учениците са тостери, хамбургери, оцветени сокчета, палачинки и всякакви сладки изкушения.

В Бургас

Комисия решава какво ще се сервира

Мария Кехайова,
Труд news, Бургас

За столовете в училищата отговарят фирмите, с които съответно са сключени договори, но е въведена желязна практика, всеки месец специална комисия да определя менютата. В комисията влизат представители на РЗИ, диетологът, назначен към Общината и управителите на столовете. По този начин се постига консенсус за полезна и питателна храна на децата.

В четвъртък примерно менюто в училищните столове включваше грах яхния, свинско с ориз, таратор, заешка супа, и бисквитена торта. По принцип се предлагат два вида менюта, които учениците могат да избират. Едното е месна супа и постно ястие, или постна супа /или таратор/ с месно основно.

Всеки петък има риба. Обикновено се предлага филе без кости. Този петък рибата ще е сьомга филе с картофена салата. Това е за всички училища, обясниха управители на ученически столове.

“Родителите всеки ден питат децата си каква е била храната, затова се стараем менюто да е максимално разнообразно”, коментираха още те.

Ада Гулямджис, зам.-председател на Асоциация “Цьолиакия България - Живот без глутен”, пред “Труд News”: Храната трябва да подбира професионалист

Аз не знам кой изготвя менютата. В храненето трябва да има повече бавноусвоими въглехидрати, а не бял хляб, пържено и т. н. Храната за децата трябва да подбира професионалист. Ние представляваме хората със цьолиакия, което е автоимунно и генетично заболяване, при което хората не могат да приемат никакви количества глутен, защото това провокира автоимунен процес в тънките черва. Един човек на стриктна безглутенова диета няма къде да се храни навън, трябва да си носи храна от вкъщи. Процентът на деца с хранителни режими се увеличава - на световно ниво това са 2% - по един или двама на 100 човека. Всички деца с хранителни диетични режими, както и такива като нас, които не могат да се хранят с глутен, също трябва да бъдат включени в новите промени в Наредба 37.

*Съвместно с други неправителствени организации Асоциация “Цьолиакия България - Живот без глутен” внесоха в Министерството на здравеопазването предложения за промени в Наредба №37 за здравословно хранене в училищата, за менюта за децата със специален хранителен режим, включително тези с цьолиакия, диабет, хранителни алергии и непоносимости.

Най-четени