Труд
Автор:
Дарина Такова
Абсолютният феномен на нашето време и не само. След Калас е тя. Като гигантски комплексен артист и глобален реформатор в операта. Фантастична! Уникален вокален инструмент, красив както никой друг.
Стряскаща техника, изцяло нейна и довела гласа си до тотално подчинение на музика, желязна интонация, красота и обем в целия регистър, спиращи дъха пианисими, динамики, цветове, контрасти.
Държани височини до припадък и екстаз на публиката. Физическа красота на нереална богиня.
Излъчване на кралица, каризма и въздействие с всяка фибра на тялото, жеста, лицето. За повечето ужасно пеещи певци не спирам да си задавам въпроса как издържат тези струни! За нея се питам, как запазва тази вокална свежест и мощ при толкова пеене! Няма по- пеещ артист от Анна Нетребко! Няма!
Потресаващо като количество и интензитет пеене, като тежест на репертоара, хиляди мащабни концерти по всяко кътче на планетата, безкрайно откривате на сезони в Ла Скала, и в същото време живот на топ обороти, който тя щедро споделя със света в социалните мрежи. Живот за завист. Безгрижен, пищен, шеметен, завладяващ.
Модна икона, кулинар, световен бонвиван и пътешественик. Няма равна! Сценичните и тоалети, бижутата (истински). Всичко, което е Анна е отвъд всичко и всички останали. Тя е единственият милиардер от пеене за всички времена, факт.
Публиката я обожава и навсякъде по света зали, стадиони и огромни открити пространства се пръскат по шефовете. Но тук, в нашата постна държава, отново блестим с уникалността си във всеки аспект на негативното. Залата беше рехава, с много празни места, което е супер грозно и гадно за артистите, това го казвам от първо лице.
Излизаш и виждаш полупразна зала, а нашето изкуство и всичко, което се случва на сцената е заради публиката. Залата била кофти, билетите били скъпи, не слушали с микрофони. Е, баба ви е слушала само в акустични зали. А те в София са две- операта и зала България. Няма втора държава, дори наоколо в по- бедни от нашата, която да няма голяма съвременна зала.
Публиката, снобска. Всъщност бяха изкупени най- скъпите билети. Подписвам се с двете си ръце, че имаше много малко професионалисти- музиканти и певци се брояха на пръсти.
Тълпа от любители не толкова на операта и чистото изкуство, колкото обичайните роби на големи имена.
След три часа пеене на най- драматичния Пучини, публиката изпадна в истерия на "O mio babbino caro", която ария дори не е ария, а мини фрагмент от "Gianni Schicchi". И разбира се транс, писъци и оргазъм след Калаф.
Юсиф Айвазов е един от най- интелигентните певци, които съм чувала. Той е научен певец, техниката му е брилянтна, а това че гласът не е най- красивият на земята и за което винаги е критикуван в Италия, не е по негова вина.
Но това, че пее с наука, щедрост и завладяваща енергия, е негова заслуга. Макар, че вече не са семейна двойка, връзката между двамата е трогателна и това се видя, когато след арията на Калаф, която заключи концерта, тя беше в едно ъгълче на края на сцената, се разплака. Огромни артисти, велико преживяване! На нивото на вечерта бяха и поддържащите сопран и баритон.
Но главният герой на вечерта беше Найден Тодоров! Безапелационен! Той сбъдна своята най- голяма мечта да има Анна у нас и сложи най- голямата и скъпоценна перла в своята корона от най- големите артисти на нашето време, които успя да доведе и покаже на България тук и сега. Фантастично водене на оркестъра, който чухме в пълния му блясък.
Прекрасни бяха и хористите от филхармоничния хор.
Найден Тодоров! Диригент, мениджър и министър на културата номер едно, той изведе България на европейската карта на културата и записа името си в нея със златни букви. Въпреки всичко, въпреки всички, въпреки всемирната гадост, в която ни се случи да живеем. Аплодисменти!
