След новите избори трябва да има правителство, иначе зимата на 1997 г. ще ни се стори „сън в лятна нощ“

С политолога Калоян Методиев разговаряме за напрежението между „Позитано“ 20 и „Дондуков“ 2 и възможно ли е БСП да оттегли в 12 без 5 подкрепата си за втория мандат на президента Румен Радев. С шепи се хвърля прах в очите на масите, но в същото време вървят безпринципни и задкулисни договорки за преразпределяне на влияние, постове и средства. Зад имитацията на патриотизъм и загриженост, днес новоизпечени политици рушат всичко, което видят по пътя си и тласкат страната към национална катастрофа и международен резил.

- Партийното рейдърство е на мода, господин Методиев, това разбрах от Ваше интервю пред Нова телевизия. Кой има най-голяма полза от подобни действия в момента - кого обслужва това рушене на политическата система - определени икономически кръгове, бъдещи политически проекти, външни интереси?
- От всяка една криза, независимо дали е програмирана или стихийна, има хора, които печелят или си мислят, че печелят. Това включва в най-голяма степен политици и икономически субекти. В България категорично може да кажем, че сме в политическа криза с трети поред парламентарни избори за 6 месеца. Със сигурност от нея се опитват да се възползват институции, нови играчи, олигарси. Моето мнение е, че си правят сметката без кръчмар - летните кризи са едно, а зимните съвсем друго. Нашата прераства от пролетно-лятна политическа в зимна социално-здравно-икономическа. Всички цени са нагоре, болните растат, недоволството по сектори ескалира...

- Без да търсим интрига, а по-скоро да разделим спорното от безспорното - първо се разочаровахте лично от президента Румен Радев и затова напуснахте „Дондуков“ 2 или причината за излизането ви е заради други, малко известни ходове на екипа около него и в частност на държавния глава?
- Като продължение от предишния въпрос, президентът се оказа дестабилизиращ фактор в държавата. Причините за напускането ми са несъгласие с методите, целите и начините на правене на политика или това, което се оказа, че си мислят, че е политика на „Дондуков“ 2. Примерите са много, но по отношение на партийната система, например, се оказа, че се обслужва логистично ГЕРБ, а пред камерите се сатанизира, за да се отслабва. БСП се разбива подмолно посредством координация, направляване и подкрепа за вътрешната опозиция, докато структурите се използват като обслужващ персонал за масовки при посещения в страната. Нито едно съзидателно нещо, а само разрушавания. Пое се неолиберален курс на институцията, докато се хврълят бланкетни исторически фрази, за да се имитира патриотизъм и отстояване на национален суверенитет. А нещата са точно обратните. С това нямаше как да се примиря.

- И пак да разделим една тема на две и да си представим, че „Дондуков“ 2 е гнездо, в което има 2 яйца, примерно. „Румен Радев прави партия“ и „Проект на Кирил Петков и Асен Василев“, който, по думите на държавния глава, трябва да следва „по-широка философия“. Защо тези две идеи са с един адрес? Откъде идва това, според мен поне, нездраво говорене, че трябват нови партии? На кого му трябват нови партии?
- Въпросът ви има две страни. Правенето на партии е демократично, плуралистично и полезно за демокрацията упражнение. Въпросът е как се правят. Ако правиш партия с държавен ресурс, в условия на еднолично назначено служебно правителство, с действащи министри - е тежко нарушение на конституцията и злоупотреба с власт. Президентът втора седмица не може да отговори просто и ясно - прави ли, подкрепя ли, участва ли, знае ли за подобен проект. Потвърждава индиректно, но това не е достатъчно. Тирадите с „гражданите очакват“, са шепи прах в очите на масите. „Широката философия“ за нов проект, за която се говори, всъщност е схема за привикване на хора от целия политически спектър; даването им на сочни обещания; вкарването им в някаква хлабава рамка под формата на „Движение на гражданите“; лансиране на абстрактно говорене, за да не може да се определят никъде и да „дърпат“ гласове отвсякъде; масирано пропагандно насипване на думите „нови“ и „корупция“, за да заслепяват същите тия граждани. Типично популистки-неолиберален ПР проект с цел да „покори“ системата.

- Имаме един скандал от последните дни, който изглежда уж като съшит с бели конци, но в същото време звучи направо гадно, ако е вярно - някой има едни 500 000 лева, които се дават на едни депутати, за да се отцепят от групата на ИТН. Спецпрокуратурата се самосезира, но какво остава скрито?
- В конкретния скандал за мен има един интересен сюжет, върху който си заслужава да се порасъждава. Точно в началото на август започна сериозната атака на „Има такъв народ“ срещу кабинета на Радев, а вече бе номинирана и служителка на президентството за военен министър... Трифонов вероятно е разбрал, че „бъркат“ в неговата партия по начина, който се прави в останалите - викат се хора, обработват се, говори се срещу лидера... Моделът е един и същ. Той рязко номинира Радев за президент и започна едно по едно да „размазва“ публично прокситата му - служебни министри, двама от лидерите на „Демократична България“, Таня Дончева... И тук идва интересният въпрос с третия мандат. Ръководството на „Демократична България“ упражни сериозен натиск върху БСП да се откажат от третия мандат и да го дадат на Мая Манолова. Обявиха, че само така можели да говорят с тях. Бих попитал, има ли връзка между опитите за съставяне на правителство чрез отцепване на депутати от ИТН с искането на ръководството на ДБ за връчване на третия мандат именно на Манолова от чиято група е Дончева и която е близка на ДБ? Много странно, че тях можели да подкрепят, а на официалните преговори с БСП за реализацията на същия този мандат, така и не се появиха. Колкото до цялото, така наречено, протестно движение, още миналата година предупредих, че това е едно менте, че употребиха хората и днес се вижда докъде стигнаха и колко им беше политическият багаж и морал. Хубавото е, че и тях ги употребиха.

- Връщам ви на времето, когато бяхте в президентството - кажете простичко на социалистите - Радев беше президент на левите, остава такъв, беше, но се еманципира, или никога не е бил. Кое е вярното?
- Членската маса на партията е в плен на „мита за нашия президент“ и все още демонстрира лоялност, която е самоубийствена и не кореспондира с очевадните факти. Стефан Данаилов беше професор, дългогодишен политик и актьор, бил е министър. Между другото, най-добрите психолози, познавачи на човека и значението на думите са преподавалите във „ВИТИЗ“. В едно от последните си интервюта по bTV нарече Радев - „катил“. От турски катил означава „престъпник, готов на всичко“. Има го в интернет, може да си го видят. Не мен, него чуйте и се замислете! Въобще как може да се коментира този въпрос при положение, че президентът заявява преди изборите през април „подкрепете новите“, с което се разграничава брутално от БСП, нарича ги в парламента статукво, пет дни преди прекия вот се снима на Правец с една странна компания и си пускат снимката в медиите, прави два анти-БСП служебни правителства по идеологически и организационен принцип... Трябва да си сляп, за да отричаш, че Радев води перманентна, подмолна и подривна война с ръководството на социалистите с крайна цел унищожението на партията им. През 2016 много хора го подкрепиха, не беше само БСП, на вълната на едно желание за промяна, на силен лидер, обединител, мъжкар, със социално-консервативни и национално отговорни позиции... За жалост нищо от това не се оказа вярно - получихме две неолиберални служебни правителства, разбиване на партийната система, сваляне на нивото на институцията до ниво работа с посолства, а не с държавни глави, дребнотемие и нищоговорене.

- Как виждате разпределението на политическите сили в следващия парламент? Защо е тази суматоха около това, изборите да са 2 в 1 или в три, поредни седмици? Като сложим голямата скоба с текстовете от Конституцията, разбира се. И двамата знаем, че пак ще се похарчат пари и единственото, което би оскъпило изборите за народно събрание са възнагражденията на членовете на СИК, вероятно средства по софтуера на машините, но друга е политическата сметка - кой е реалният губещ от избори 2 в 1 или разпиляни в ноемврийските дни?
- Изборите са кръвоносната система на демокрацията. Избори трябва да има, но не постоянно и не в услуга на една или друга групировка, а в интерес на цялото общество. Политическата система е огледало на националната култура и възможност за организиране на живота в държавата. Това, разбира се, ни куца. Но вместо да го подобряваме го влошаваме. Трябва да се мисли като се гласува. Изборите трябва да раждат нещо, да има продукт - правителство и оттам икономически растеж, инвестиции, подобряване на показатели и т. н. Имаме да решаваме три неща - здравна криза, мигрантска, която може да намалее от есента, и икономиката, включително с Плана за възстановяване и устойчивост. Казвам всичко това с идеята, че трябва да има някакво правителство след тези избори. Иначе Виденовата зима може да ни се стори „сън в лятна нощ“.

- Ще изглежда доста като тест, но бихте ли сложили оценки на служебния кабинет за работата му - от 1 до 10? Започнете с премиера Янев, вицепремиерите, на здравния, на образователния министър, с работата на МВР министъра. До тук, като по Ваше желание, за да не звуча тенденциозно, може да сложите оценка и на министър Минеков.
- Оценката за пиар и усмивки е 10+. Оценката за конкретна работа започват да ги дават гилдиите една по една. Протестите стават всекиднение. Това служебно правителство е може би най-слабото за времето на прехода - продуцира скандали, прави си собствена политическа партия, по думите на министър-председателя, и вместо да успокоява политическата система нагнетява още напрежение. Особено показателно е воденето на война с лекарите, които са един от интелектуалните стожери на всяко общество. До броени дни очаквам проблеми с интелектуалците заради решения на служебния министър на културата. МВР си води лични политически войни, а се чува, че има огромен ръст на кражбите на коли, на жилища, телефонни измами и т. н. Единици са министрите, които не са за забъркани в някакви кадрови, корупционни или от некомпетентност скандали. Даже като се замисля май само тези на правосъдието и социалната политика.

- Социолозите вече гледат към месец март, когато очакват да има нови предсрочни избори за парламент. На фона на непрекъснатото размахване на Конституцията, дали не е време за Велико народно събрание, което да създаде нов основен закон на държавата?
- При тази ситуация не е време. За едно Велико народно събрание се изискват качествени хора, подготвени политически, със здрав разум, с тежест, интелектуалци, авторитети, хора, пишещи и четящи, широко скроени, направили нещо сами в живота, милеещи за страната си и за хората u, а не за собствения си интерес. Ето такава селекция от хора в момента липсва. Представете си да се получи Велико народно събрание с новите герои от последните два парламента и служебните министри. Ще е национална катастрофа, самоизбиване, европейски резил и унижение в едно. Може да дойдем до въпроса за ВНС, но първо трябва да се закотви политическата система, да се успокои ситуацията, да се нормализират отношенията между политически субекти, да се изхвърли пяната от политиката. Така ще се излезе от спиралата на изборите. Ще трябва да започне процес на възстановяване на доверието в партиите и институциите. Икономиката е много важна в случая. Фирмите трябва да се подпомагат и да не им се пречи - оттам идват парите. Престъпността да се овладее. Партиите да имат време да се реформират отвътре, да се успокоят. Краткострочно ни трябва преминаване с минимални щети през зимата, а през следващата година успокояване на политическата система и намиране на формула за работещи решения за стабилизиране на държавата. Всички решения винаги и всякога са в политиката.

Нашият гост
Калоян Методиев е роден на 24 април 1976 г. в София. Завършва 133 СОУ “Ал. С. Пушкин”. През 2001 г. се дипломира като магистър по политология в СУ “Св. Климент Охридски”, където специализира Външна политика и Национална сигурност. Бил е началник на кабинета на президента Румен Радев. Доктор по политология, директор на институт “РЕГО”. Ползва английски, руски, сръбски и хърватски език. Семеен, с две деца.