Амелия-Мира остава непобедена в „Игри на волята”

Катастрофа на магистрала „Тракия“, движението след Пловдив е затруднено

Фейсбук преустанови действието на десетки хиляди приложения заради риск за личните данни

„Ферари“ мачка и на виртуалната Формула 1

САЩ ще изпращат допълнителни военни сили в Саудитска Арабия и ОАЕ

Ирландски ветеран е най-слабият във FIFA 20

Дневен хороскоп на Алена за събота, 21.09.2019

На 21 септември 2019 да почерпят

18-годишен български студент е убит в Германия

Бирата помага срещу затлъстяване и диабет

Йеменските бунтовници обещаха да спрат нападенията си срещу Саудитска Арабия, ако те направят същото

Художникът воин Николай Хайтов 100 години от рождението на писателя

Милиони хора по света се включиха в глобален протест срещу промените в климата (СНИМКИ и ВИДЕО)

Спрягат Шаби Алонсо и Раул за „Реал“

Русия оспори резолюцията на ЕП, според която пактът Рибентроп-Молотов е довел до Втората световна война

Кара Делевин: Прегърнете лудостта си Атракция от Англия

През 90-те нямаше да бъда супермодел

Няма значение какво мислят другите хора. Най-важното е да разбереш кой точно си и каква е твоята житейска задача.

Киното ме спаси

Превъзходната английска атракция Кара Делевин е една от най-успешните и изящни млади актриси. Тя привлече вниманието на публиката с роли в “Отряд самоубийци”, “Валериан и градът на хилядите планети”, “Треска за лалета”, “Хартиени градове” и други. На 27 години, години, тя е пример за успешно преминаване от света на модата в света на киното. Кара има широки артистични амбиции – играе, пее, танцува, позира и пише, но най-вече – изглежда скандално добре. Делевин е висока, слаба, стройна и стегната, с високи скули, големи светли очи, плътни устни и драматични вежди, които се превърнаха в запазена марка на нейната студено-пленителна красота. Тя продължава да приема предизвикателни роли и една от най-обожаваните звезди в Instagram с близо 43 милиона последователи. Наскоро излезе и първата книга на младата актриса – роман за проблемни младежи със заглавие “Огледалце, огледалце”.

– Кара, труден ли е животът с 43 милиона последователи и то само в социалната мрежа Instagram?
– Животът е прекрасен, когато хората те оценяват и ти показват, че следят това, което правиш. За мен е отговорност и привилегия. Социалните мрежи са страхотна трибуна за всички, не само за известните. Всеки може да даде изява на творческото си аз, да предложи на публиката плодовете на артистичната си дейност.

– Вие дебютирахте и като писателка. Разкажете малко повече за книгата си “Огледалце, огледалце”.
– Страшно съм горда с първото си литературно предизвикателство. Вкарах много от тийнейджърския си гняв в тази история. “Огледалце, огледалце” разказва за млади неудачници, които не пасват в обществените норми, структури и йерархии. Почерпих много от собственото си израстване. Аз нямах типичното детство. Прекерах първата част от живота си в престижниия квартал Белгравия в Лондон. Имах привилегированото детство, но в същото време никога не се чувствах достатъчно добра и адекватна. Смятах себе си за странна и самотна. Всъщност, за и до ден днешен съм под влиянието на подобни размишления. Никога не съм била класическата красавица. Със сигурност нямаше да стана супермодел през 90-те. Но модите се променят, естетическите търсения търпят еволюция. Но усещането за неадекватност беше особено силно в тийн годините ми – дори и след като получих първите си моделски ангажименти.

– Какво е провокирало тези мрачни чувства?
– Нямам конкретен отговор. Цялата атмосфера в Лондон, тревогата, гневът, хормоните, началото на процеса по осъзнаване на това кой си и какво трябва да правиш. Разбира се, всичко това влезе и в книгата ми. Омразата и обичта към себе си и разбирането, че в крайна сметка няма значение какво мислят другите хора. Най-важното е да разбереш кой точно си и каква е твоята житейска задача. Няма значение дали нещата, които искаш да направиш в живота си са странни, просто трябва да го направиш.

– Вие сте преминала през много тежки моменти в тийнейджърските си години. Отразиха ли се травмите от младостта на кариерата Ви?
– Всички имаме своите неприятни периоди и ниски точки в живота, но психическите разстройства са наистина важна тема и всички ние трябва да говорим за тях. Аз се чувствам късметлийка и съм благодарна за нещата, които се случиха в живота ми. Работя много усърдно, но в същото време гледам да отделям време и за себе си. Писането на първата ми книга несъмнено беше най-добрата възможна терапия. Надявам се, че романът ще подейства като терапия и на други хора. Обичам да казвам, че хората трябва да прегръщат лудостта, странността си, да не се страхуват от своята уникалност. Но чисто в медицински план, психическите проблеми трябва да се адресират и ние не трябва да се срамуваме от процесите, през които преминават съзнанията ни. Лично мен и киното ме спаси. Актьорските ангажименти и потапянето ми в този креативен свят отвориха съвсем нова перспектива пред мен и винаги ще съм доволна от своя професионален избор.

– Променили се отношението на Холивуд към жените в последните години? Вие също имате история за смущаваща комуникация с вече печално известния холивудски продуцент и сексуален хищник Харви Уайнстийн.
– Променя се към по-добро, но имаме още много работа да свършим. А разкриването на Уайнстийн е важна стъпка в правилната посока. Спомням си, че скоро след като започнах да се занимавам с кино и реших да се докажа като филмова актриса, дойде и обаждането от Харви Уайнстийн. Той ме попита директно дали съм спала с някоя от жените, с които съм била засичана на публични места и общите ни снимки са попадали в медиите.

– Как се почувствахте в този момент?
– Много странно и неудобно. Това обаждане ме запрати отвъд комфортната ми зона. Не отговорих на нито един от неговите въпроси, но преди да затворя той ми каза, че ако съм обратна или реша да бъда публично във връзка с друга жена никога няма да имам кариера в Холивуд и няма да имам шанс да получа ролите, които искам защото те винаги ще отиват при хетеросексуални актриси.

– Какво се случи после?
– Година или две след това обаждане, имах работна среща с Харви в лобито на хотел. Трябваше да обсъждаме нов филм. Режисьорът си тръгна от срещата, а Уайнстийн ме помоли да остана и да си говоря с него. Веднага щом се увери, че сме сами, той започна да се хвали с колко много и известни актриси бил спал и как бил лично отговорен за техните кариери. После продължи да води разговор в сексуална посока. Малко по-късно ме покани в стаята си. Бързо отказах и реших да се запътя към колата си, която бях оставила преди това да бъде паркирана от служителите на хотела. Свързах се с неговата асистентка, която ми каза, че колата ми още не е готова и ме посъветва да се кача в стаята на Харви.

– Изплашихте ли се?
– Просто се почувствах изключително безсилна и уплашена, но не исках да изглеждам по този начин и все се надявах, че може би аз не съм изтълкувала ситуацията правилно. Когато се качих в стаята веднага почувствах облекчение, защото вътре имаше още една жена и аз помислих, че съм на сигурно място. Тогава Уайнстийн ни помоли да се целуваме и другата жена тръгна към мен. Аз станах и се опитах да сменя темата като го попитах дали знае, че мога да пея. И започнах да пея с надеждата, че това ще направи ситуацията малко по-поносима, по-професионална – като на прослушване. Толкова бях нервна.

– Как реагира той?
– След като приключих с пеенето отново казах, че е време да си ходя. Той ме изпрати до вратата, изправи се над мен и се опита да ме целуне по устните. Спрях го и успях да изляза от стаята. В крайна сметка успях да получа ролята и все си мисля, че той ми я даде заради случилото се. Чувствам се ужасно, че участвах в този филм. В мен трайно се настани усещането, че не съм заслужила ролята, но изпитвах и колебания дали да разкажа какво се случи. По това време не исках да нараня семейството на Харви. Чувствах се виновна, все едно аз съм направила нещо лошо. После потръпнах от мисълта, че подобни неща са се случвали на толкова много жени. И никой не е казал нищо от страх. До момента, в който всичките му мръсни истории избиха на повърхността като септичен гейзер. Той си заслужи цялото възмущение и прогонването от Холивуд и обществото като цяло. Но пак стана твърде късно.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.