Кардиологът д-р Искрен Гарвански пред „Труд“: Аритмиите, породени от любов, не са опасни, но не се лекуват

Ресинхронизиращата терапия може да подобри качеството на живот на пациентите

Пандемията от коронавирус насочи вниманието и страховете на хиляди българи към иначе традиционни заболявания. Накара ги да бъдат внимателни, подозрителни и понякога отговорни към здравето си. Аритмиите, високият пулс, ниският пулс, от които мнозина страдат, се пораждат по различни причини и имат различни лечения. Понякога простото лечение е здравословен начин на живот. Кое е опасно, кое - не. Как се лекуват наистина сериозните заболявания, кои са новите методи и технологии, разговаряме с един от малцината сертифицирани от Европейското дружество по кардиостимулация българин - д-р Искрен Гарвански от Отделението по Електрофизиология и кардиостимулация към Аджибадем Сити Клиник Сърдечно-съдов център.

- Как може да се разпознаят ритъмни нарушения, доктор Гарвански. Как може един човек да разпознае, че има проблем?
- Ритъмните нарушения, като цяло, са един доста важен и голям клон от кардиологията. За съжаление те все още не са достатъчно популярни като проблем, не достатъчно често се говори за тях. Те, най-често се свързват с две големи групи страдания - едното е болестите, които се свързват с ускорен пулс, или иначе казано на народен език - сърцебиене, ускорен пулс. Аритмиите са цяла група заболявания, за които няма смисъл да обяснявам в детайли. Другата голяма група нарушения са свързани с бавен пулс, при които сърдечната честота е доста ниска, създава затруднения, било то с намаление на физическия капацитет, до възможност дадения човек да загуби съзнание или по-лошо.

- Как определяме кой е висок, и кой е нисък пулс? Примерно ако имам сто удара в минута, трябва ли да се притеснявам?
- В повечето случаи е нормално. Дори да е по-висок от нормалното пулсът, но ритмичен, ако човек е здрав, това е нормален синусов ритъм, който е ускорен по някаква причина - било то при употреба на енергийна напитка, при неадекватна почивка, при емоционален стрес. Някои хормонални нарушения могат да причинят и по-висок пулс. Няма някакво конкретно число, при което да кажем, че под него нямате болест, над него - обратното. Има разбира се норми за нормален синусов ритъм, който е между 60 и 100 удара в минута.

- Ако сте спортист и пулсът ви падне под 60, това нормално ли е?
- Това е чудесен пример за това, което казах - числото е само число. Крайната преценка зависи от много обстоятелства. При активен спортист е съвсем нормално сърдечна честота в покой да бъде 40 удара в минута, и дори по-малко. Има маратонски състезатели, чийто пулс пада под 40 удара, което не означава, че тези хора са болни. Затова казвам, че числата не са водещи.

- Кога трябва да се притесним за здравето си, при условие, че имаме висок, нисък, нестабилен пулс?
- Това е много строго индивидуално. Има ли човек притеснения относно сърдечната си дейност, прави ли му впечатление, че пулсът е по-ускорен или неравномерен, или пък по-забавен, ако усети, че това нарушава качеството му на живот, генерира по-лесно умора, тогава има причина да потърси лекар. Но, когато човек е с пулс 60-70 в покой, но забележи, че през изминалите дни пулсът му е неравномерен и с честота 110, тогава може да потърси мнение, за да види дали има нещо притеснително.

- Как се диагностицира заболяване в подобен случай?
- Пулсът, измерен на апарат за кръвно, не ни поставя диагноза. Това е само някакво число, което за човек, който не се занимава с това, разбира се, може да му направи впечатление. Диагнозата се поставя само по един единствен начин - това е чрез електрокардиограма. Когато се направи едно ЕКГ, лесно достъпно във всеки кабинет, по време на пристъп на даденото оплакване, ние лесно поставяме диагнозата. Това е единственият начин да се постави диагноза и да знаем със сигурност, дали този човек е болен или не.

- Как качеството на живот влияе на здравето и специално на този вид заболявания? Иначе казано, когато прекаляваме с яденето и пиенето, ще излезем ли от ритъм?
- Наднорменото тегло, злоупотребата с алкохол, високото кръвно, са доказан фактор за развитие на аритмии. Натрупването на още негативни фактори в навиците логично увеличава риска още повече. Радвам се, че у нас това се осъзнава и все повече, и повече хора започват да се обръщат към здравословния начин на живот.

- Възможно ли е прекаляването със здравословния начин на живот да бъде също риск?
- Да, един уникален рисков фактор за аритмиите е много интензивната физическа дейност. Тук говорим за наистина много интензивна физическа активност. Особено, когато става дума за непрофесионални спортисти, но също и професионалните спортисти са заплашени от нарушения от ритъма.

- Звучи абсурдно и това може да даде мотив на много хора да се откажат от спорта.
- Не, точно обратното. Не можем да лежим пред телевизора по цял ден. Активният живот, умереният спорт са здраве и доказано намаляват риска от аритмия. В същото време двуразови тренировки за непрофесионални спортисти е прекалено и според мен повече вреди. В крайна сметка няма универсални съвети, но крайностите със сигурност вредят.

- Ритъмните нарушения придобиват ли се или са вродени?
- Трудно могат да бъдат сложени под общ знаменател всички случаи. Мога да кажа например за най-честата аритмия - предсърдното мъждене, че в нея има изразена фамилност. Всеки може да развие подобно заболяване, но шансът е значително по-голям при хора, чиито родители са имали подобни оплаквания или заболявания.

- Как се усеща чисто физически мъжденето, например?
- А! Това е интересен въпрос. Реално няма конкретен отговор на този въпрос, защото при много пациенти, които не усещат абсолютно нищо. В някои случаи излизането от ритъм може да се установи едва, когато се измерва кръвното налягане по някакъв повод. Това е едната крайност. Другата крайност, при една и съща клинична картина, е да не могат да направят буквално три крачки без усилия, не могат да се качват по стълбите, да не могат да вършат ежедневната си работа.

- Трябва ли да правим някакви редовни прегледи?
- Ако няма някакви оплаквания, не е необходимо. Важно е обаче да се правят редовните профилактични прегледи при личния общопрактикуващ лекар, който задължително измерва артериалното налягане, пулса и ако там се установи нещо извън нормите, тогава трябва да се мисли за специалисти. Не считам, че здрави хора, без оплаквания трябва да ходят при специалисти без повод. Рутинните прегледи най-често хващат някакви изменения в здравето на един човек. Нали сте съгласен, че здравите хора не си мерят кръвното всеки ден?

- Съгласен съм. Аз не го меря от суеверие, но да - не всеки си мери кръвното всеки ден. Кои са съвременните методи за лечение на подобни заболявания? И има ли алтернатива на доживотното приемане на лекарства?
- В голямата си част медикаментозното лечение е първата стъпка. При една голяма част от пациентите, за съжаление, не се постигат добри резултати, въпреки че приемат медикаментите си редовно, уви не постигат добър резултат и пак получават аритмии, които нарушават значително качеството им на живот. За такива пациенти, за щастие, има алтернатива. Това е инвазивно лечение, което представлява замразяване или изгаряне на зоните в сърцето (процедурата се казва криоаблация, б. р.), от които започват аритмиите, грубо казано. Тоест, може да се премахне източника. Много зависи откъде тръгва аритмията, но в много групи ефективността е над 95 на сто. Тези хора, след успешно лечение, нямат нужда да пият лекарства никога повече. За съжаление, при най-честата причина за аритмия - предсърдно мъждене, там ефективността е по-ниска - между 65 и 70 процента.

- Има ли рискове при тези интервенции?
- Това не са високорискови интервенции. Шансът за усложнение е по-нисък от процент дори. Имайте предвид, че при по-голям риск от самото заболяване никой не би се наел да прави подобни процедури.

- Тези дни вие получихте един много важен сертификат като оператор. Какво представлява той и колко души в България имат подобен?
- Да, аз и доктор Николай Маринов, също от Отделението по електрофизиология и кардиостимулация в Аджибадем Сити Клиник Сърдечно-съдов център получихме сертификат от Европейското дружество по кардиостимулация. Сертификатът удостоверява качество и експертиза за извършване на пълния обем процедури в сферата на кардиостимулацията - пейсмейкъри, сложни системи за ресинхронизираща терапия (CRT), loop recorder (имплантируемo холтер устройство, което се използва за диагностика на неуточнени припадъци), кардиовертер дефибрилатори. Ние сме четвъртият и петият лекар у нас, които получават подобен сертификат, като в последните години няма такава сертификация у нас. По-важно е защо го направихме и какъв е смисълът.

Този сертификат не ни дава някакво ексклузивно право да правим нещо невероятно - ние тези операции си ги правим така или иначе. Но! Това, което е важно за нашите пациенти е, че този сертификат, който се прави от външни оценители от Европа, безпристрастно и анонимно, доказва че ние имаме познанието и практиката, които покриват най-високите европейски стандарти. Това е важно и за нас, за да докажем, че сме инвестирали много в познания в работата си, но е още по-важно за пациентите, за да знаят, че получават най-доброто обслужване.

- Поздравления! Да се върнем към темата на деня - коронавируса. Как ковид влияе на ритъма на сърцето?
- Малко преди да започнем разговора с вас, преглаждах пациентка, която е след преболедуван ковид, и която е с аритмия. Инфекциозните заболявания, каквито и да са те, винаги повишават риска от предразполагане към аритмия. Те са в доста широка гама - от повишаване на пристъпите на предсърдно мъждене до потенциално животозастрашаващи аритмии, ако се възпали самото сърце. За щастие не срещаме често такива случаи. Най-често са хора, които имат или са предразположени към подобни заболявания, те да се обострят. За щастие, това е важно да отбележа, те не са непосредствено животозастрашаващи. Тоест ако днес се получи предсърдно мъждене, това не означава, че нещо невероятно ще се случи утре. Да, вероятно ще получи дискомфорт, да, вероятно ще има оплаквания, но това не означава, че животът му е непосредствено застрашен. Но пък това не означава, че не трябва да се лекува или да вземе най-елементарни мерки за своя начин на живот. Казвам го, за да бъдат информирани хората и да не се притесняват повече, отколкото е нужно.

- Имате ли наблюдения как ковид оказва влияние върху сърцето?
- Как да ви кажа? Въпросът ви е много хубав, но е много общ. Защото върху здравето на сърцето влияят толкова много фактори, а коронавирусът е само един елемент...

- Добре, да попитам така: през годините сте срещали последствията от много и различни вируси върху здравето на сърцето. Ковид по-опасен, по-страшен ли е от друг вирус?
- Така се случи, че ние ежедневно преглеждаме хора, преболедували ковид - може би 30-40 на сто от ежедневните пациенти. Една голяма част, за щастие, нямат големи увреждания. Най-честите оплаквания са, че имат ускорен пулс, по-лесна умора (тя е многофакторна). За щастие в по-голямата част няма органична увреда на сърцето. На практика сърцата им са здрави, което означава, че оплакванията им са най-вероятно преходни, те ще отшумят и ще се възстановят напълно.

- В кои случаи се налага поставянето на ресинхрониращи устройства?
- В другия тип болести - с които започнахме, тези с по-нисък пулс, те имат нужда от кардиостимулации. За първи път, исторически, кардиостимулацията е въведена, за да подпомага пулса на сърцето, когато той е бавен. Това са класическите устройства - пейсмейкъри. Те са едни прекрасни устройства, които могат да помогнат човек да има качествен живот много дълго време. Като по-ново изобретение са ресинхронизиращите устройства. Те имат имат още един, допълнителен електрод, който при хората със сърдечна недостатъчност или с разширено сърце, по-популярно да го кажа, позволява един електрически импулс да достига до всички части на сърцето едновременно и то да се съкращава синхронно. То затова се казва ресинхронизиращо, защото в едно голямо сърце електрическият импулс не може да достигне до всички части на сърцето едновременно и това кара сърцето да не работи оптимално. Това е все едно да започнете да вдигате тежест, но първо с едната ръка, после с другата, а след това с единия крак, другия... Това е неоптимална употреба на сила. Ето тук е ролята на тези нови устройства. Те подпомагат хората да живеят по-добре.

- Да ви попитам един извънклиничен въпрос. Аритмията, която получава едно влюбено момче или момиче, опасна ли е?
- Ха-ха-ха! Не-е-е! Прекрасна е. Това е синусувата тахикардия - това е ускорен пулс, по приятна причина. Тя не се нуждае от лечение. Поне клинично. Тя, любовта няма лечение.

Нашият гост
Д-р Искрен Гарвански е електрофизиолог в сектор Електрофизиология и кардиостимулация към Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ. Част е от екипа на Клиниката по кардиология в болницата от 2014 г.

Един от петимата лекари в България със сертификат от Европейското дружество по кардио стимулация за качество и експертиза за извършване на пълния обем процедури в сферата на кардиостимулацията.

Коментари

Задължително поле