Кардиохирургът д-р Асен Келчев пред „Труд“: Това, което правим в медицината днес, преди години беше само мечта

Около 90 на сто от пациентите със засягане на една клапа на сърцето могат да бъдат лекувани чрез минимално инвазивна хирургия, която ние предлагаме в пълен обем

Новата година започна с надеждата, че коронавирусната пандемия ще бъде овладяна най-накрая. Когато и да се случи това, всекидневните грижи за пациентите няма как да спрат. Нуждите на хронично болните са константа. Какви са предизвикателствата пред кардиохирургията в тези времена, каква е здравната култура на българина и състоянието на здравеопазването у нас? Кои са новите достижения на науката в тази област и как се лекуват днес сърдечно-съдовите заболявания - разговаряме с един от водещите кардиохирурзи у нас и завеждащ отделението в Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ - д-р Асен Келчев.

- Отмина една доста странна година, доктор Келчев. Как се отрази пандемията при вас?
- Миналата година беше наистина странна и тежка - в чисто човешки, и в чисто професионален план. В сравнение с 2019-а, в Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ работата е намаляла с петнайсет процента, което е относително задоволителен резултат. Това се дължи и на факта, че ние останахме „зелена болница“. Всъщност нашата болница има две бази и нашето „Ковид отделение“ остана в база „Младост“, а тук останахме (Аджибадем Сити Клиник УМАЛ на „Околовръстен път“ в София, б. р.) клиника без ковид болни. Имаме пациенти, които се диагностицират с вируса и веднага се прехвърлят в другата ни база. Това е различното в сравнение с останалите болници в България.

- Вие ваксинирахте ли се?
- Не, все още не съм. Аз изкарах ковид през октомври месец. Вчера си пусках количествен тест - имам антитела. След три месеца ще си направя нов тест и ако количеството на антителата е намалял, ще се ваксинирам.

- Имате ли доверие на ваксините? 
- Ваксините отразяват напредъка на цивилизацията в борбата с инфекциозните заболявания. Ако някой няма доверие на ваксините или напредъка на науката, просто не гледа в правилната посока. Недоверието на някои хора идва от прекалено бързото развитие на науката, в сравнение с това в миналото и дори преди само десет години. Прогресът в науки като имунология, биотехнологии и генно инженерство е изумителен. Но в България почти всеки е изключителен капацитет във всяка една област, с изключение на тази, в която работи, това е т. нар. ефект на Дънинг - Крюгер.

- Какъв е напредъкът в областта, в която вие сте специалист - кардиохирургията, развива ли се минимално инвазивната кардиохирургия в България?
- С помощта на ръководството на болницата, ние окомплектовахме целия инструментариум, включващ и 3D видеоендоскоп, за да можем да извършваме модерните минимално инвазивни кардиохирургични процедури. Те са високо специализирани и изискват посветен екип, състоящ се от хирурзи, анестезиолози, от специалисти, отговарящи за извънтелесното кръвообращение и медицински сестри. Всеки има специфична работа и перфектния резултат зависи от отличната колаборация помежду ни.

- Да ги обясните кои са те?
- Минимално инвазивната кардиохирургия включва лечение на клапни заболявания на сърцето с по-малък от обикновения разрез. Тоест, за да извършим операция, няма нужда да разрязваме цялата гръдна кост. Например за смяна на аортна клапа, ние разрязваме само част от гръдната кост, оперативен разрез от 6-8 см. Друг оперативен достъп, който се използва при хирургия на аортна или митралната клапи е дясната миниторакотомия, при което се запазва целостта на гръдната кост. Чрез оперативен достъп между ребрата на дясната половина на гръдния кош се достига до клапите на сърцето, след това със специален инструментариум и с помощта на 3D видеоендоскоп - те се сменят или се реконструират като кожния разрез е с дължина по-малка от шест сантиметра. Това е модерната тенденция в кардиохирургията. Смятам, че около 90 на сто от пациентите, със засягане на една клапа на сърцето могат да бъдат лекувани чрез минимално инвазивна хирургия, като това вече го постигнахме при пациентите със заболяване на аортната клапа.

- Какво е предимството?
- Това е по-щадяща процедура за пациента. Освен намалената кръвозагуба и по-задоволителния козметичен резултат, пациентите имат възможност за по-бързо възстановяване, без спазване на никакви двигателни ограничения в ранния следоперативен период. За сравнение при цялостното разрязване на гръдната кост пациентът трябва да спазва някои двигателни ограничения за дълъг период от време.

- Всички ли могат да се възползват от минимално инвазивната кардиохирургия?
- Това се преценява от кардиохирурга. Понеже работим на спряло сърце, ние трябва да прецизираме кои точно пациенти да бъдат оперирани по този начин. Не са подходящи за подобна интервенция тези, които имат комплексно засягане на повече от една клапи и такива, на които освен от клапна итервенция се нуждаят и от байпаси или имат много увредено сърце.

- Това покрива ли се от Здравна каса?
- Всичко се покрива от Здравна каса, като за някои от допълнителните устройства, които използваме, е необходимо допълнително заплащане.

- Откакто сте завършили медицина, колко напред е кардиохирургията?
- Започнах да работя кардиохирургия през 2004 година. Днес тя е толкова напреднала, че е абсолютно друга специалност. Навлязоха много нови устройства, за ендоваскуларно лечение (това е лечение без хирургичен разрез и със специални устройства ), с които се лекуват заболявания, които преди това налагаха хирургични интервенции с огромен обем. Говорим за поставяне на стент графтове в аортни аневризми и особено на десцендентната аорта (част от гръдната аорта). Навлязоха транскатетърни клапи, които позволяват да лекуваме пациенти с висок оперативен риск по изключително щадящ метод. Говорим за възрастни пациенти, които очакваме при една оперативна интервенция да се възстановят много по-бавно. С тези процедури това става много по-лесно и бързо. Развитието на минимално инвазивната хирургия от друга страна предлага щадяща процедура при нискорисковите пациенти.

- Всичко това го можете?
- Да! Всички тези неща, съвместно с интервенционалните кардиолози, съдови хирурзи и анестезиолози, ние извършваме в „Аджибадем Сити клиник УМБАЛ“ („Околовръстен път“ 127). Ние създадохме силен „Сърдеченн тим“ и покриваме всички модерни сърдечно-съдови процедури, за които едно време сме си мечтали. Навлизането на ендоваскуларните методи, закупуването на 3D видеоендоскопа, ни позволиха да развиваме минимално инвазивна хирургия, които през 2004-а изглеждаше просто анекдотна. Петнайсет години след това нещата започнаха да се случват. Те вървят страшно бързо. Развитието на технологиите понякога изпреварва нашите умения. Тъкмо се научим да правим едно нещо и идва нова техника, към която трябва да се адаптираме бързо. Затова направихме тренажор, на който тренираме заедно с екипа различни оперативни интервенции. Развитието на технологиите в световен мащаб е изключително бързо. Съвсем скоро видях една снимка, на която през 1950 година бутат едно устройство с размерите на два хладилника - това е първият харддиск с капацитет от 50 мегабайта. Днес една микро SD флашка може да побира един терабайт информация. И това е само за 70 години. Това се отнася и по отношение на ваксините. Защо смятаме, че намирането и въвеждането на ваксините трябва да бъде по-бавно? Трябва ли да чакаме 70 години за нещо, което може да се произведе за няколко месеца, а дори и седмици с помощта на напредъка в биотехнологиите, генното инженерство и имунологията. Науката се развива и ще се развива все по-бързо. Последните неща, които се случват в нашата специалност са изумителни. Съвсем наскоро получи одобрение разработката на цялостно изкуствено сърце - Carmat, което започна да се използва в Европа от миналия месец. Говоря за тотално иновативна технология. То заменя изцяло сърцето на пациента, за разлика от другите подпомагащи устройства, които представляват имплантация на специална помпа, подпомагаща функцията му.

- Това замества напълно човешкото сърце?
- Да, човешкото сърце се премахва напълно и на негово място се имплантира Carmat. Изобщо иновациите вървят със страшна скорост. При лекуването на сърдечната недостатъчност има страхотни пробиви през последните години, наред с медикаментозната терапия и системите за ресихронизираща терапия, все по-попуарни са подпомагащи сърцето системи, т. нар (асист дивайси), като в България за съжаление се реимбурсират само десет машини на година, което е крайно недостатъчно. Останалите пациенти за съжаление остават без този тип терапия. Истината е, че съвременната медицина изисква страшно голямо финансиране. Тя е много скъпа. Да, Здравната каса покрива добре сърдечносъдовата медицина. Затова смея да твърдя, че в тази област стигнахме много напред и в повечето от процедурите резултатите са еквивалентни на западните стандарти. Младите хора в българската медицина са много интелигентни и амбициозни, трябва да направим всичко възможно те да останат и да се развиват в България, като им осигурим ясна перспектива, както кариерна така и финансова.

- Какви са предимствата на здравеопазването у нас?
- Достъпът до медицината у нас е изключително лесен. Няма западноевропейска държава и система, в която пациентът да намери телефона на лекаря в интернет, да му звънне в осем часа в събота, лекарят да му вдигне и ще му каже „Утре елате да Ви прегледам“. Това нещо го няма никъде.

- Имам усещането, че българинът се отнася към здравето си като с колата си - кара до последно, докато нещо се счупи и след това вика репатрака... в случая линейката.
- Не, много по-различно е. Българинът обича много повече автомобила си, отколкото собственото си здраве, защото здравето го приема за даденост и не е склонен да инвестира в него. Ще ви дам пример. Ако приемем че „Граждаската отговорност“ може да се приравни към здравното осигуряване, то разликата в грижата за колата и здравето е останалото. Пътният данък, застраховка „Каско“, смяна на консумативи един път годишно, смяна на гуми на определен период, автокозметика, други екстри - всичко това струва средно годишно между 1500 и 2000 лева. Българинът плаща за автомобила без за се замисли, но попитайте някой дали би инвестирал дори и на половината „каското“ в здраве? Мислите ли, че има такъв човек, който би платил допълнително, при условие, че смята здравето си за даденост и живота си за нескончаем? Българинът тачи повече колата си, отколкото собственото си здраве.

- Как да пазим сърцето си, доктор Келчев?
- Има три важни неща, които трябва да правим - профилактика, профилактика, профилактика. В България голям проблем все още е високото кръвно - тихият убиец. Високото кръвно трябва да започва да се следи от 18-годишна възраст, за да може да бъде хванато навреме и да се лекува с подходящите за това медикаменти. Лечението на високото кръвно е инвестиция в бъдещето. Поразяването на съдовете, което е в пряко следствие от високото кръвно - защото тук не става дума само за сърцето, а за съдовете на мозъка, краката, бъбреците, на очите - води до сериозни увреждания на цялото тяло. Вторият независим рисков фактор за развитие не само на сърдечно-съдови, а и на онкологични заболявания, е тютюнопушенето. Виждате масираната кампания срещу тютюнопушенето на западните държави. Трябва също да ходим регулярно на профилактични прегледи по отношение не само на сърдечно-съдови заболявания, но и по отношение на всички социални заболявания, включително онкологични заболявания. Ако тези неща се случат в България, заедно с намаляване на вредните храни, ние ще подобрим нашето общо здраве. Здравето е лична отговорност.
Българинът по традиция е мнителен, но основната причина за това в здравеопазването е липсата на адекватна комуникация между лекар и пациент - да погледнеш пациента в очите, когато държиш живота му в ръцете си и да спечелиш доверието му. Трябва на достъпен език да му бъде обяснено какво, по какъв начин и защо ще му бъде направено, какъв ще е резултатът и каква е прогнозата за него - със и без съответната процедура. Той трябва да бъде напълно наясно какво следва, ако бъде направена операция и какво, ако не бъде. Пациентите трябва да знаят, че всяка терапия крие някакъв риск, независимо дали е медикаментозна, дали е свързана с някаква операция или интервенция. Винаги има някакъв риск. Това се случва не защото някой е искал да направи грешка - няма лекар, който да не милее за болните си.

Нашият гост
Д-р Асен Келчев завежда Отделението по кардиохирургия към “Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ”. Две поредни години е носител на голямата награда за иновации и добри практики в здравеопазването.

През последните 2 години ръководеното от него отделение става все по-разпознаваемо като една от най-иновативната кардиохирургия в страната. Екипът на д-р Асен Келчев е първият в България, въвел имплантиране на аортна клапа без да се налага разрязване на гръдната кост.

За периода 2018-2020 г. над 90% от клапно съхраняващите операции в отделението са сменени чрез минимално инвазивна хирургия.

От няколко месеца в реимбурсния списък на НЗОК са и т. нар. безшевни аортни клапни протези, чието предимство е, че се имплантират много по-бързо. В отговор на високите стандарти отделението разполага с 3D ендоскопска апаратура и специализиран инструментариум за извършването им. Прилага се комплексно лечение на аортна патология съвместно с екипа на проф. Иво Петров. Рутинно се използват двете вътрегръдни артерии (артерия мамария и артерия редиалис) при пациенти за аортнокоронарен байпас с оглед по-добрата дългосрочна прогноза на артериалните графтове.

Коментари

Задължително поле