Кафе гигант расте в Никарагуа

Стогодишният период между 1840 и 1940 г. често е наричан “Бумът на кафето” в Никарагуа и през това време кафето е имало драматичен ефект върху икономиката.

Кръстоска между Арабика и Типика никне в джунглите

Авокадо и портокал помагат на кафето да стане по-сладко още на дървото

Плащали на плантаторите по 0,05 долара за всяко дърво

Кафе зърна - гиганти растат в горите на Никарагуа. Индустрията го нарича “слонското кафе”, заради големите му размери, двойно по-обемни зърна от тези на обикновената Арабика. Те са кръстоска между Типика и Арабика, звучи обещаващо, въпреки че в мрежата няма достатъчно информация за тях. А вкусът им не се отличава до голяма степен от Арабиката, единствено има нетипични нотки на цитрус, споделят местните.
В Никарагуа могат да се намерят най-високите насаждения на вечнозелените храсти (600 - 1500 метра) от страните от Централна Америка, за които тропическият климат и вулканичната почва са благоприятни, а наличието им е гарантирано.

Така никарагуанското кафе е с добро качество, с характерни, плодови аромати, но с отличаващи се орехови нотки.

Никарагуанските зърна са сходни на вкус с много от другите централноамерикански кафета, растящи в съседните страни на държавата, макар че са склонни да бъдат с по-меко тяло, като цяло.

 В чашата се усеща умерена до ярка киселинност, придружена от свеж, плодов и ясно дефиниран аромат на карамел. Производствената площ в страната заема повече от 100 хиляди хектара и покрива предимно в северните и централните райони на планините. Въпреки отличните условия на природата, кафето е дошло относително късно в Никарагуа през втората половина на XIX век.

Кафето идва за първи в Никарагуа много по-късно, в сравнение с другите страни от Централна Америка. Зърната донесли католическите мисионери през 1790 година и първоначално плантациите се отглеждани, като нещо любопитно до около 1840 година, когато придобиват икономическо значение в отговор на нарастващото глобално търсене на кафе.

Първите търговски насаждения се появяват около района на Манагуа.

Стогодишният период между 1840 и 1940 г. често е наричан “Бумът на кафето” в Никарагуа и през това време кафето е имало драматичен ефект върху икономиката. С натрупването на важността на кафето и стойността му се изисква да се използват все повече и повече ресурси и труд.

През 1870 г. кафето се превръща в основната износна реколта на Никарагуа и правителството се стремяло да улесни чуждестранните компании да инвестират в индустрията, както и в придобиването на ниви.

Така публична земя започва да се продава на частни лица и правителството започва насърчаване на създаването на големи ферми чрез редица закони за субсидиране, приети през 1879 и 1889 г., като се плащат на плантаторите по 0,05 долара за всяко кафено дърво и по този начин са посадени над пет хиляди дървета. В края на XIX век Никарагуа заприличва на нещо, като бананова република, като повечето от печалбата от кафето или напускала страната, или отивала в ръцете на малък брой местни собственици на земи.

Материалът е изготвен с помощта на COFFERO, които можете да откриете на www.coffero.com

Секторът на кафето претърпял нов голям удар

Саботирали преработвателните станции

Висока проследимост на сортовете

Първата кооперация на производители на кафе е създадена в началото на XX-ти век.

Първата кооперация на производители на кафе е създадена в началото на XX-ти век, като идеята за кооперациите е повдигана от време на време в условията на семейна диктатура на Сомоса между 1936 и 1979 г. Въпреки това, свалянето на семейство Сомоза от сандинистите и въвеждането на комунизма през 1979 г. дава началото на трудното време за кафе индустрията. Контрите, бунтовнически групировки, подкрепени от САЩ и ЦРУ, създадени да се противопоставят на новото правителство, са насочени и към кафе индустрията като част от кампанията им, да атакуват превозни средства превозващи кафе, земеделски работници, както и да саботират преработвателните станции за кафе.

Въпреки тези неуспехи, през 1992 г. кафето все още е основният износ на Никарагуа. Секторът претърпява нов голям удар между 1999 и 2003 г., когато цените на кафето се сриват. Три от най-големите шест банки в страната рухват поради големите си експозиции в производството на кафе. Ефектът от ниските цени на кафето се умножава още повече след опустошението на урагана Мич през 1998 г. и сушата в началото на новото хилядолетие. Цените на покушението стигнали толкова ниско, че дори реколтата през тези години останала неприбрана прибрани. Фермерите нямали пари за издръжката на семейството и образованието на децата си и те предимно емигрирали или живеели от социални помощи.

Сега обаче нещата са други и търсенето на Никарагуанско кафе кара все повече фермери да се фокусират върху качеството. В миналото проследяемостта на кафето е била лоша и повечето кафе се е продавало като марка на определена преработвателна станция или като от определен регион. Сега нивата на проследимост са много високи.

Има редица малки региони за отглеждане на кафе

Индустрията е доста недоразвита

Един и същ климат и условия като в Хондурас

Никарагуа е географски затворена между Хондурас на север и Коста Рика на юг. Кaфето, отглеждано тук, има същия тропически климат с морски бриз и умерено постоянни валежи, какъвто е и климатът в други страни от Централна Америка.

Надморската височина в региона е от 1100 до 1600 метра, които осигуряват топли, влажни дни в джунглата с по-хладни нощи и чести валежи. Почвата тук е плодородна и вулканична - много малко производители на кафе ще добавят някакъв вид тор, органичен или по друг начин.

Кафе индустрията в Никарагуа е доста недоразвита - правителството не инвестира във фермери по начина, по който го правят в Хондурас. Вместо това е оставено на малките ферми (които съставляват 95% от производителите на кафе в Никарагуа) да отглеждат, събират, обработват и транспортират зърната сам сами. Резултатът от това е силно ограничена, отглеждана на сянка реколта, която се обработва възможно най-просто.

Никарагуа има редица малки региони за отглеждане на кафе, като Мадриз, Манагуа, Боака и Каразо, които няма много какво да се каже, но произвеждат отлични кафета.

Името на Джинотега регион е и на неговата столица, произлизаща от думата Науатл (xinotencat), но има разногласия за това какво всъщност означава това, като е или “градът на старците”, или “съседите на Джиньокуабос”, като второто е по-вероятно да е по-точното. Икономиката на региона отдавна е зависима от производството на кафе и все още представлява основния произвеждащ регион в Никарагуа.

Матагалпа е регион, кръстен на столицата си, град с музей посветен на кафето. Кафето от този регион се добива от смес от плантации и кооперации.

Нуева Сеговия е регион от северната Никарагуанска граница, а през последните години той започна да се отличава с едни от най-добрите кафета в страната, като има голям успех в съревнованието на страната за “Cup of Excellence” - превъзходната чаша.

95% от продукцията

Плантации, отглеждани в сянка

По-голямата част от никарагуанското кафе се отглежда в сянка (95%) от дърветата в джунглата. Това води до по-вкусно, по-сладко кафе, докато плодовете растат по-бавно в сянка и естественото съдържание на захар остава по-високо. От друга страна, кафето също ще бъде по-здравословно, тъй като зърната могат да узреят в естествена среда, по органичен начин, без нужда от допълнителни торове. Кафето се засажда под сянката на различни екзотични, местни дървесни видове - като авокадо или портокал, за да запази горите и да поддържа биологичното разнообразие в джунглата. Кафето компенсира постоянните усилия на никарагуанските производители на кафе, като създава работни места и висококачествени продукти за износ, защита и устойчиво управление на почвата и водата и популяризиране на дивата природа.

Коментари

Задължително поле