На 23 януари 2019 да почерпят

Мултикулти извращения на номинациите за „Оскар“ Етнически квоти и политически послания с “Черната пантера” и “Зелената книга”

ЕК алармира за БГ гражданството (обзор) Институцията е обезпокоена от схемите за предоставяне на паспорти срещу инвестиции

Палестинец е убит след израелска въздушна атака в Газа

Комисията одобри Преспанския договор, утре влиза в гръцкия парламент

Би Би Си: Дейвид Бауи е най-великият артист на ХХ век За най-велик лидер на ХХ век е избран Нелсън Мандела

Африка спасява Пирин с подписи, събрани от „зелените“ Преброяване на „еколозите” поиска бизнесът

Майк Помпео: Очаквам напредък в ядрените преговори със Северна Корея

Американският заместник-държавен секретар Уес Мичъл подаде оставка

ВМРО предлага: Доброволни отряди срещу циганската престъпност Настояват за „Данък лукс” и преизчисляване на старите пенсии

Водолази търсят потънало 15-годишно момче във водите на микроязовир край Пловдив Детето отишло да се пързаля върху замръзналия водоем, който се пропукал и го погълнал

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ в сряда, 23 януари 2019

Пешеходец е загинал на място, пометен от кола на входа на Бургас

Проф. Кантарджиев: Недоказуема е точната бройка на починалите от грип

Партенки и манерки продава армията Предлагат се и бичкии

Китайската формула на управлението Както е написана преди няколко хиляди години

14_1

Издателство „Изток-Запад“ издаде на българския пазар книгата „Изкуството на управлението“ на съвременния китайски писател Чингуа Тан. Роден в Шанхай, Китай, авторът е мулти-културалист, образован, израснал и развил кариера в САЩ. Преминавайки през различни научни дисциплини, Чингуа Тан е автор на десетки заглавия в областта на икономиката и мениджмънта, в които залага на сливането на традиционните постулати за управление със съвременните пазарни закони и правила.

Копие на автентична литография на Тан Тайдзун от времето на управлението му
Копие на автентична литография на Тан Тайдзун от времето на управлението му

Периодът на династия Тан, една от най-дълго управлявалите в китайската история (618–907), е обявен от историците за златен век на Китай. Това не е случайно и до голяма степен се дължи на съзнателните усилия на един от основателите на династията – император Тан Тайдзун. Той е един от най-великите владетели в историята на човечеството, който се нарежда по величие до Октавиан Август, Чингиз хан и Наполеон, а с някои свои постижения дори ги превъзхожда. Под негово ръководство Китай става най-голямата и най-силна страна в света. Управлението на императора е белязано от редица дръзки и оригинални нововъведения, с които той вдига летвата за всички управници след себе си.

Протоколите от разговорите на Тайдзун и неговите министри са записвани и по-късно събрани в антология,озаглавена „Ръководни принципи Джънгуан“. Книгата се превръща в класика в областта на лидерството и държавното управление. Преведена на корейски, японски, монголски и езиците на народите кидани, джурчени и тангут, тя е ревностно четена от владетели на Китай и на други азиатски страни, като монголския завоевател Кублай хан, японския шогун Токугава и император Циенлун от династия Цин. Днес идеите на Тайдзун се изучават от бизнес лидери и държавни глави в цяла Азия.

Несъмнено много книги са написани за управлението и лидерството, но тази се различава от тях по това, че е не просто еднопосочен сборник от съвети, а по-скоро е антология на разговорите между Тайдзун и неговите министри. И тъй като дълголетието на династия Тан винаги е било смятано за доказателство за мъдростта на Тайдзун, ръководните принципи, включени в книгата, са издържали проверката на времето.

 

Притчите на Тан Тайдзун

Тан Тайдзун(598-649)/Тан е името на династията, а Тайдзун е неговата императорска титла. Личното име на императора е Ли Шимин.

За сърцето
на владетеля

Още в началото на управлението си Тайдзун казва на своите министри:
– Владетелят има само едно сърце, което много хора се стремят да спечелят. Някои – чрез смелост, други – чрез красноречие, трети – чрез ласкателство, четвърти – чрез лукавство, а пети – като задоволяват неговите желания. Владетелят е подложен на атаки от всички страни. Всеки се опитва да го измами, за да получи власт и богатство. И ако той за миг свали гарда, може да направи сериозна грешка и да си навлече беди. Затова е трудно да бъдеш владетел.

За моралните устои на владетеля
Тайдзун казва:

– Владетелят трябва да се държи подобаващо. Ако е гордо изправен, сянката му не може да бъде крива. Ако тези от върха дават добър пример, тези под тях ще ги следват. Според мен владетелят може да бъде застрашен не отвън, а отвътре. Необузданите желания вредят на тялото му, а задоволяването на страстите пречи на работата му. Ако пък сгреши в преценката си, той изцяло ще изгуби подкрепата на хората.
– Точно така – отвръща министър Уей Джън. – Затова мъдрите владетели от миналото първо са работили върху личното си усъвършенстване с цел да развият добродетелите и да надвият слабостите си. Този процес им е помагал да проумеят много неща и да си вършат добре работата.

За шестте типа добри служители
Министър Уей Джън разделя добрите служители в шест категории:
• Такива, които са достатъчно далновидни, за да предскажат настъпването на дадени събития и да предприемат съответните действия, за да предотвратят проблемите и да защитят владетеля.
• Такива, които дават на владетеля разумни съвети, следват мъдрите му ходове и своевременно коригират грешките му.
• Такива, които се трудят здраво, вдъхновяват владетеля с примери за мъдри управници и му препоръчват способни хора.
• Такива, които са схватливи и способни да поправят грешките на владетеля и да обърнат ситуацията в негова полза.
• Такива, които спазват закона, не вземат подкупи, не търсят високо заплащане и живеят скромно и въздържано.
• Такива, които не ласкаят владетеля и несестрахуват да изтъкват грешките му.

За шестте типа лоши служители
Министър Уей Джън разделя и лошите служители в шест категории:
• Такива, които не се трудят здраво, ламтят само за власт и богатства и нямат принципи.
• Такива, които винаги се съгласяват с владетеля, опитват се да му се харесат по всякакъв начин и не му противоречат дори когато греши.
• Такива, които са двулични,завиждат на способните и се опитват с измама да ги натопят пред владетеля.
• Такива, които са достатъчно умни, за да прикрият собствените си грешки, и достатъчно сладкодумни, за да се възползват от другите и умишлено да създават объркване в императорския двор.
• Такива, които злоупотребяват със служебното си положение за користни цели и действат уж в името на владетеля, а всъщност се опитват да си оплетат кошницата.
• Такива, които залъгват владетеля с ловки приказки, подвеждат го, представяйки черното за бяло и обратно, и му навличат лошо име.

Заветът на Тайдзун и неговите съветници
Една от тайните на успеха на Тайдзун е умението му добре да преценява силните и слабите страни на своите подчинени и да се възползва по най-добрия начин от тях.
Изкуството на лидерството е като работа с лостов механизъм – трябва да знаеш къде да натиснеш, за да накараш другия да разгърне пълния си потенциал.
Тайдзун ни учи на следните неща за лидерството: Първо, лидерът не трябва да разбира от всичко, но трябва да притежава вродената способност да преценява хората.
Второ, лидерът не търси съвършенството у другите, но умее да разпознава техните дарби и таланти.
Трето, лидерът трябва да притежава вътрешна увереност, за да не завижда за таланта на другите, а по-скоро да се възползва от него.
Четвърто, лидерът трябва да познава добре себе си, за да сформира такъв екип, който със силните си страни да компенсира собствените му слабости.
И на последно място, но не по важност, лидерът трябва да притежава достатъчно почтеност, за да вдъхва у другите доверие и респект.

За опитния
дърводелец

За управлението на човешките ресурси Тайдзун казва на престолонаследника следното:
– Просветеният владетел наема служителите си така, както опитният дърводелец избира дървото. Ако е право, той прави от него ос на каруца, ако е криво – колело. Ако е дълго, използва го за греда за покрив, ако е късо – за мертек. Право или криво,дълго или късо, всяко парче дърво е полезно. Просветеният владетел използва хората си по същия начин: от мъдрия взема ума, от глупавия – грубата сила, от смелия – храбростта, от страхливия – предпазливостта. Мъдър или глупав, смел или страхлив, всеки човек може да послужи според качествата си. Както опитният дърводелец не хаби материала, така и просветеният владетел не прахосва човешките ресурси. Той не пренебрегва добрите качества на някой човек заради неговите недостатъци,нито забравя заслугите му заради някои дребни простъпки. Не използвай хората с големи способности за дребни дела, нито хората с оскъдни способности за важни дела. Ако сложиш правилните хора на правилните позиции, ще управляваш безпроблемно. Ако сложиш грешните хора на грешните позиции, ще си докараш безброй проблеми. Мъдрият владетел знае как да преценява хората, и умело се възползва от техните качества.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (1)

  1. Китайската формула на управлението беше преди 30 години. Тогава хората вечерта не си пускаха фаровете на колите (който ги е имал), защото ако изгори фар и няма от къде да се смени. Сега си е капитализъм с остатъци от комунистически режим.

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.