Класации за свободата на медиите в България - по „Репортери без граници“ и по същество

“България остава 111-а по свобода на словото”, “Черната овца на ЕС”, “България остава трайно на дъното в ЕС по свобода на словото” - това са само част от заглавията, които може да прочетем в наши медии, които се позовават на твърденията на международното НПО “Репортери без граници”.

Попадайки на подобни твърдения, може напълно оправдано да предположим, че ситуацията в страната ни е трагична.

И напълно естествено е да си зададем въпроса доколко превърнатите в политическо оръжие данни на тази организация са обективни, как се стига до тях, и доколко дават вярна представа за медийната картина у нас.
По-рано тази година, Пиер Аски (президент на организацията) призна, че десетина души пишат докладите, които индексират България на последно място в ЕС по свобода на словото. Казано по-просто, 10 души, незнайно кои и как свързани с медиите у нас, подготвят доклада за нашата страна, който НПО-то оповестява и на тази база страната ни заема въпросната позиция.

Но да видим кои са все пак „Репортери без граници“. Това е международна неправителствена организация, основана във Франция през 1985 година, която сама се определя като защитаваща свободата на медиите.
Според годишните отчети бюджетът на организацията е €4 000 000, формиран от продажбата на фотоалбуми, тениски и други артикули. По официални данни, над 20% от финансирането u идва и от различни институти и частни организации, сред които и „Отворено общество“ на Джордж Сорос. Част от средствата u са от правителствени организации, включително и от френското правителство.

Mетодологията, по която се формира годишната им класация, е въпрос, който все още няма категоричен отговор. Но това не пречи самите „Репортери“ да твърдят, че класацията е „представителна за медийния сектор в различните изследвани държави“. Докладът им се базира на количествен анализ на отговорите на въпросник, включващ 87 въпроса и разпространяван до експерти - медийни специалисти, адвокати и социолози. На пръв поглед звучи ясно, но възникват редица питания, които не получават отговор, а именно - какви са въпросите, на какъв принцип са подбрани „експертите“ във всяка страна, кои са тези лица?

Оказва се, че отговорничката за регион Балкани в „Репортерите“ Полин Адес Мевел, е човекът, който избира въпросните 10 души. Колко безпристрастни може да са хората, подбрани от нея, не е много трудно да си отговорим, при положение, че въпросната присъства единствено на сбирки, организирани от Съюза на издателите, състоящ се от медиите на подсъдими босове като Иво Прокопиев и Огнян Донев. Преди две години Мевел беше и на сбирка в столичен хотел от въпросните олигарси. Тогава беше представена т. нар. „Бяла книга за свобода на словото“, като на събитието бяха допуснати медии на въпросните собственици или поддържащи същите позиции.

Колко обективни са резултатите може да преценим и от факта, че Украйна, в която побоите над журналисти са чести, е поставена преди нас. Същото важи и за Малта, в която преди три години беше буквално взривена в автомобила си разследващата журналистика Дафне Галисия, но това не пречи да сме след тях. Както и Словакия, въпреки пoказния разстрел през 2018 година на разследващия журналист Ян Куцияк и приятелката му Мартина Кушнирова. Фактът, че сме поставени в една група и с Турция, в която десетки журналисти биват убивани, арестувани или се водят безследно изчезнали, ясно говори за липсата на логика при изготвянето на класацията.

И докато „данните“ на „Репортерите“ са се превърнали в политическо оръжие, анализите и оценките на далеч по-авторитетната и отговорна американска неправителствена организация „Фрийдъм хаус“ остават доста потулени, вероятно поради факта, че не обслужват политическите интереси на феновете на „Репортерите“.
„България остава свободна държава и полуконсолидирана демокрация“, „Страната ни е стабилна на фона на общ „демократичен срив“, „България е сред държавите с висока медийна свобода“ - това са оценките за медийната свобода и демокрацията у нас на „Фрийдъм хаус“ през последните години.

„Фрийдъм хаус“ е най-старата американска организация, подкрепяща и защитаваща демокрацията по целия свят. Създадена е в Ню Йорк през далечната 1941 г., а сред основателите и са видни лидери в областта на бизнеса, журналистиката, академичните среди. Финансирана е както от правителството на САЩ, така и от външни източници.

В своята класация „Фрийдъм хаус“ дели държавите на три групи: свободни, отчасти свободни и страни, в които няма свобода. В общата класация - за политически права и граждански свободи имаме 80 точки от общо 100, което ни определя като свободна страна. В класацията за демокрация сме с рейтинг 4,54 от 7 и определение „полуконсолидирана демокрация“. От страните-членки на ЕС зад нас са Хърватия, Румъния и Полша. Според престижната организация, България е в златната среда, като по този начин категорично се опровергават твърденията на „Репортери без граници“. „Фрийдъм хаус“ посочва реални проблеми, но отбелязва и плурализма на медиите у нас.

Процесът на изследване включва повече от 90 анализатори - предимно външни консултанти, които изготвят резултатите и докладите за всяка държава. Анализаторите събират информация от изследвания на място, доклади от местни и международни неправителствени организации и на правителства, както и местни и международни новинарски медии. Резултатите се преглеждат индивидуално и на сравнителна основа в поредица от седем регионални срещи. Нивото на свобода на печата във всяка държава се оценява чрез 23 методологични въпроса, разделени в три обширни категории: правна среда, политическа среда и икономическа среда.

Проблеми в медиите ни безспорно има, но манипулативни данни, поднесени от НПО-та, опериращи с меко казано неясна методология, няма как да ги разрешат. Както се вижда от фактите „Репортерите“ правят своите класации абсолютно субективно и очевидно според поръчката и политическите, и икономически интереси, които стоят зад нея. Позоваването на техните данни всъщност е обикновено манипулиране на общественото мнение.

Коментари

Задължително поле