Международният железопътен възел навършва 120 години

Главната северна линия е завършена през 1899 г. като железопътна връзка между София и Варна

Тя е първата с подлези за пътниците между пероните

Mеждународната жп гара в Горна Оряховица е най-голямата и е най-важен железопътен център в Североизточна България. Влаковият възел има богата история и тази година се навършват 120 години от откриването му. В Историческия музей в железничарския град пазят уникални снимки и документи, свързани с гарата. На видно място в експозиционните зали са изложени първият гаров часовник и камбаната, с която е оповестявано пристигането и потеглянето на влаковите композиции.

„След Освобождението българските правителства водят много дискусии за бъдещите железопътни трасета в България. Друг сериозен проблем е чия да бъде собствеността на железните пътища, тъй като изградените до момента отсечки все още са в чуждо владение. Истинските решение по тези въпроси започват едва след 1888 г., когато България откупува жп линията Русе-Варна и обявява образуването на Българските държавни железници (БДЖ)“, разказва директорът на Историческия музей в Горна Оряховица Пламен Мадемов.

През януари 1889 г. е приет Закон за построяване на железните пътища Ямбол – Бургас и Каспичан – София. Неудачите, които съпътстват строителството на другите линии, карат проектантите няколко пъти да изменят трасето през Дунавската равнина. Първоначалната идея е то да преминава от Каспичан през Шумен, Търново, Севлиево, Ловеч и Плевен, преди да достигне София. През 1895 г. с нов закон линията на север от Балкана е обявена за централна, а пътят от София е проектиран през Плевен, Павликени, Поликраище, Козаревец, Стражица и Шумен.

„Година по-късно е поставена нова отправна точка – вместо в горнооряховското село Поликраище е решено да бъдат изградени гарова постройка и маневрени коловози в района на Горна Оряховица близо до село Калтинец, което днес е квартал на железничарския град. Условното означение на бъдещата гара в картата на БДЖ е записано с две имена- Горна Оряховица – Калтинец. Освен на северното трасе законът от 1895 г. поставя началото на координирана железопътна мрежа за цяла България – една от важните кръстопътни гари на която скоро ще се окаже именно Горна Оряховица“, разказва музейният шеф.

Главната северна линия е завършена през 1899 г. като железопътна връзка между София и Варна. Трасето е най-дългото в България – общо 541 километра. Официалното откриване на цялата линия е избрано да бъде в Горна Оряховица.

„Причината е, че нашата гара се явява естествен географски център между двата края, а съвсем скоро предстояло завършването на жп линията от Русчук към Балкана с пресечна точка в Горна Оряховица“, уточнява Мадемов.

На 8 ноември 1899 г., точно в 10 часа преди обяд през нарочно построената триумфална арка навлиза парен локомотив, теглещ влакова композиция, окичена със зеленина и флагове. По протежението на целия гаров перон са издитнати пилони с развети знамена. Хилядното множество посреща влака с небивал възторг. Трикольорната лента за откриването държат шест девойки, облечени в традиционни носии от Северна България – символ на свързването на различните области от тази територия. От пристигналата композиция слизат княз Фердинад I, почти всички тогавашни министри, както и инженери и строители, участвали в строителството на железопътното трасе. Лично Фердинад I прерязва лентата на новата железопътна гара Горна Оряховица – Калтинец, с което официално открива линията София - Варна.

Новооткритата жп гара дава изключителен тласък за бъдещото развитие на цялата околия. Тя става входна врата на промените, които дават нов ход на икономическото и социалното битие на малкия град през настъпващото двадесето столетие. Променя се стопанската структура на района. Значително намалява броят на земеделските стопани в този традиционен за местното население отрасъл. Около гарата се изграждат складове, спедиторски кантори, търговски представителства, започват да функционират множество работилници за ремонт и поддръжка, строят се промишлени предприятия. Керванната търговия с каруци отстъпва място на новия – евтин, сигурен и бърз – превоз на стоки и хора.

Само за десетина години гаровата сграда става център на ново селище – бъдещ квартал на Горна Оряховица. В него освен хора от града се заселват и строят свои къщи жители от съседната Кесаревска околия и Еленския балкан. Според тогавашните статистики годишният прираст на Горна Оряховица от 0,9 % преди 1899 г. достига 18,6 % в първите години на XX век“, обяснява Пламен Мадемов.

Откриването на жп линията Русе - Горна Оряховица - Търново на 8 октомври 1900 г. превръща града в кръстопътен център на железните пътища. През 1912 г. същото трасе пресича Балкана и е удължено до Стара Загора. От 1930 г. започва влаковото движение по нова железопътна посока – открита е линията Горна Оряховица - Лясковец, която по-късно ще бъде продължена и до град Елена.

В началото на миналия век започва изграждането на допълнителни сгради и помощни звена, обслужващи този транспортен отрасъл. Обособени са разпределителна и товарна гара. През 1931 г. жп гара Горна Оряховица става първата в страната с подлези, осигуряващи придвижването на пътниците между пероните. През втората половина на ХХ век приемната сграда е изцяло обновена, а помощните гари до голяма степен автоматизирани. Като център на едно от шестте главни железопътни поделения на страната, в Горна Оряховица през 1977 г. е открита 14-етажната административната сграда на Железопътно управление.

През годините обаче освен възходи е и имало и немалко инциденти с родните железници. Година след откриването на Централната жп линия и месец след пускането в експлоатация на втората кръстова линия от Русе до Търново, става един от най-сериозните инциденти по току-що пуснатото трасе.

Утрото на 12 ноември 1900 г. е раздрано от силен гръм. Експлоадира котелът на парния локомотив № 54 „Средна гора“. В района на железния мост над р. Янтра до село Калтинец въпросният локомотив дерайлира, повличайки след себе си десетина товарни и пътнически вагона. Влаковите композиции по това време са били „смесени“. Част от пътническите вагони били заклещени от товарните, пълни с желязо и въглища.Сред пътниците и персонала имало пострадали и убити.

Дълго време след това въпросният инцидент се помни и коментира от местното население, което така и не разбира истината за разигралата се трагедия. А тя била предизвикана от техническа грешка при строителството на железопътния мост. Затова пък в следващите години въпросното съоръжение е било обект на постоянни измервания, свързани с годността му.

Десетина години по-късно районът на гара Горна Оряховица отново е сполетян от тежко бедствие. Унищожителното земетресение на 1 юни 1913 г. предизвиква активизиране на десетки свлачища, някои от които унищожават големи участъци от железопътната инфраструктура. Седмица по-късно районът пък е връхлетян от смерч, който помита 45-тонни вагони. След преминаването на халата, която трае само няколко минути, коловозите на гара „Разпределителна“ са осеяни с десетки преобърнати вагони.

През следващите години гара Горна Оряховица е арена на още няколко инцидента. Обичайно те се свързват с убити животни или хора, които попадат на релсите в момент на преминаване на влакова композиция. Всичко това налага още тогава БДЖ да изработи система за гарантиране безопасността на движещите се влакове. По гарите освен телеграф, са прокарани първите телефонни линии и механични предупредителни системи. Пространството около станциите пък е заградено. Мостовете и тунелите по всички линии са с денонощна охрана.